РЕШЕНИЕ
№ 972
гр. Бургас, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20212100501799 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 262259/ 6.08.2021 г. по описа на РС-
Поморие, подадена от адв. Станимир Тасев, в качеството на процесуален представител на
Етажна собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“, БУЛСТАТ *********,
представлявана от управителя Мартин Чолаков, против Решение № 260175 от 12.07.2021г.,
постановено по гр.д.№ 752/2018 г. по описа на Районен съд- Поморие, в частта, с която са
отхвърлени предявените от въззивника искове.
Изложени са оплаквания за неправилно приложение на материалния закон.
Неправилен бил извода на съда, че като противоправно, не следва да се прилага решението
на ОСЕС от 12.11.2014г. за определяне на размера на етажните разходи за управление и
поддръжка за 2016г. и 2017г. До този извод съдът достигнал при неправилно преложение на
практиката на ВКС и по-конкретно Решение №313/7.04.2019г. по гр.д.№1332/2019г., IV г.о.
Сочи се, че в случая не е налице нито една от хипотезите, изброени в решението на
ВКС- решението на ОСЕС от 2014г. не било отменено по съдебен ред, а за процесния
период не било прието ново решение на ОСЕС, по силата на което предходното да е
преустановило действието си, не било отменено като материално незаконосъобразно
последващо решение на ОСЕС с идентично съдържание.
Изтъква се, че решенията на ОСЕС от 2014г. многократно били атакувани по
съдебен ред, като всички искания за отмяната им или за прогласяване нищожността им били
1
отхвърлени. През 2016г. не било провеждано общо събрание. През 2017г. такова било
проведено, а решенията по него били отменени на процесуално основание с решение по
в.гр.д.№100/2019г. на БОС, а не като неправилни, постановени в противоречие с
материалния закон.
На следващо място се сочи, че актовете на ОСЕС по чл.51, ал.1 ЗУЕС не са предмет
на настоящото производство, нито са предмет на косвен съдебен контрол, а обхвата на
разглеждането им се изчерпвал до изследване формалните предпоставки за приемането и
влизането им в сила- така Решение №39 по гр.д.№ 657/2012г. на ВКС, I г.о.
По-нататък въззивникът излага оплаквания за неправилност и на извода на съда, че
следва да бъдат отхвърлени исканията за присъждане на разходи за управление и поддръжка
като недължими, поради липса на действащо за периода решение на ОСЕС. Сочи, че
предвид разпоредбата на чл.162 ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма
достатъчно данни за размера му, съдът следва да определи размера по своя преценка или да
вземе заключението на вещо лице. В тази връзка изтъква, че задължението за заплащане на
етажни разходи на етажните собственици произтича по силата на закона- чл.6, ал.1, т.9 и 10
ЗУЕС и чл.41 от ЗС. Намира, че дори и без решение на ОС, ако се установи качеството на
собственик на ответника, искът е основателен, понеже с решението на ОС се определя
единствено размера на претенцията. При неустановяване съществуването на акт на
колективния орган на ЕС, следвало да бъде приложено правилото на чл.162 ГПК. В случая
било установено правото на собственост на Н. Крайгородова. Намира, че в тази хипотеза
следва да бъде приложена цитирана от него съдебна практика, според която съдът има само
две възможности- или да определи размера на иска по своя преценка или да назначи
експертиза, като следвало да изходи при избора си от конкретните факти по делото.
Същевременно районният съд не съобразил и цитираното от него решение по гр.д.
№1332/2019г. на ВКС, IV г.о.
С оглед изложените съображения въззивникът счита, че в обжалваната част
оспореното решение е неправилно и моли същото да бъде отменено, като вместо това да
бъдат уважени изцяло обективно кумулативно предявените искове.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от адв.
Христова. С него жалбата се оспорва като неоснователна и се иска същата да бъде оставена
без уважение. Според въззиваемите, обжалваното решение е правилно, обосновано и
законосъобразно в частта, с която са отхвърлени предявените искове. Правилно районният
съд приел, че таксите за поддръжка и управление за 2016- 2017г. не се дължат от
ответниците, поради липса на действащо за процесния период решение на общото събрание
на ЕС. Изтъкват, че решението на ОСЕС от 2014г. обвързва страните по делото, но само за
годината, за която се отнася, като са развити подробни съображения в тази насока. Посочено
е още, че по въпроса за действие на решението на ОСЕС от 2014г. се е произнесъл ВКС в
съобразеното от ПРС решение №313 по гр.д.№1332/2019г. на IV г.о., поради което
районният съд правилно приел, че след като след отмяната на решенията на ОСЕС от 2017г.
не е провеждано ОСЕС, което да определи такси за 2016, 2017 и 2018г., то не намира
автоматично приложение определения за 2015г. размер на таксата. Ищцовата ЕС нарушила
2
принципа на бюджетиране на ЕС, като се опитвала с изолирано за 2015г. изначално
незаконосъобразно и нищожно решение да търси такси за управление и поддръжка за 2016,
2017 и 2018г., което според въззиваемата страна е недопустимо.
Въззиваемите намират за неправилни и твърденията във въззивната жалба, че в
случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.162 ГПК. Изтъкват, че
определянето на таксите за поддръжка и управление, както и за неотложни разходи се
определят с решение на ОСЕС, като безпротиворечиво съдебната практика приемала, че се
касае за изключителна компетентност на общото събрание, която не може да бъде иззета от
други субекти. Акцентират, че ако се допусне други лица да определят дължимите суми за
управление и поддръжка, това означава да се лишат етажните собственици от възможността
да искат съдебен контрол върху начислените разходи, което недопустимо засяга признати от
закона техни права. Развити са и съображения, че ОС решава кои от примерно изброените в
§1 от ДР на ЗУЕС възможни разходи за управление и поддръжка да бъдат включени в
размера на месечната вноска. Изведено е заключение, че етажните собственици дължат
плащане на съответната част от разходите за управление и поддържка на общите части от
рода на посочените в §1, т.11 от ДР ЗУЕС, определени по реда на чл.51 ЗУЕС, стига същите
да са определени с решение на ОС в кръга на неговата компетентност и по установения в
закона ред, което в случая не било налице. Молят решението да бъде потвърдено в
обжалваните части.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалните представители на
страните поддържат съответно въззивната жалба и отговора. Не ангажират доказателства.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като
прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен
съд приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на Етажната
собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ против Н. А. К. и О. А. С.,
гражданки на Руската федерация, за заплащане, при равни дялове на задълженията, на
следните суми - 736,02 евро, равняващи се на 1439,53 лв. - годишна такса за управление и
поддръжка на общите части на комплекс „Феста апартмънтс“ за 2016 г.; 146,68 евро,
равняващи се на 286,88 лв. - законна лихва върху сумата от 736,02 евро, за периода от
01.01.2017 г. до завеждането на исковата молба; 408,90 евро, равняващи се на 799,74 лв. -
годишна такса за поддръжка и управление на общите части на комплекс „Феста апартмънтс“
за 2017 г.; 58,61 евро, равняващи се на 114,64 лв. - законна лихва върху сумата от 408,90
евро, за периода от 21.07.2017 г. до завеждането на исковата молба; 163,56 евро, равняващи
се на 319,89 лв. - вноска във Фонд „Ремонт и обновяване“ на общите части на комплекса за
2017 г.; 23,44 евро, равняващи се на 45,85 лв. - законна лихва върху сумата от 163,56 евро, за
периода от 21.07.2017 до завеждането на исковата молба; ведно със законните лихви върху
описаните задължения от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са собственици на
самостоятелен обект в Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ –
апартамент 272, находящ се в бл.“Г“, на трето ниво, на кота + 6,50, със застроена площ от
3
56,15 кв.м. и 25,63 кв.м. общи части, или общо 81,78 кв.м. С решение на ОС на ЕС от
12.11.2014 г. собствениците на самостоятелни обекти избрали Общо събрание за форма на
управление на Етажната собственост на основаната сграда на комплекса, както и
управителен съвет и контрольор, а с решение по т.2 от дневния ред определили размера на
годишната такса за поддръжка и управление на общите части на комплекса в размер на 9
евро/кв.м. На 29.06.2017 г. било проведено следващото ОС на ЕС, на което с решение по т.6
от дневния ред бил определен размера на годишната такса за поддръжка и управление на
общите части за 2017 г. от 5 евро/кв.м., а с решение по т.7 било взето решение за учредяване
на фонд „Ремонт и обновяване“, с годишна вноска от 2 евро/кв.м.
За притежавания от ответниците обект, същите дължали годишна такса за
управление и поддръжка за 2016 г. и 2017 г., както и годишна вноска за фонд „Ремонт и
обновление“ в размер на исковите суми.
Въпреки, че задълженията на ответниците били изискуеми, а същите многократно
били канени - устно и по електронна поща да ги изпълнят, до предявяването на исковете
сумите не били изплатени, поради което ответниците дължали на ищеца и мораторна лихва
за забава върху тях в посочените в исковата молба размери.
Ето защо се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ЕС посочените по-
горе суми, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
Ангажират доказателства.
Ответниците, чрез особения си представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 от
ГПКq са представили отговор на исковата молба, с който исковете са оспорени като
недопустими и неоснователни.
Твърдят, че не съществува ЕС на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“, тъй като
комплекс „Феста Поморие Ризорт“ не е жилищен комплекс от затворен тип и е нанесен в
кадастъра като пет отделни сгради- четири жилищни и хотелска сграда, като последната е
собственост на едно лице „Феста хотели“ АД. Затова считат, че няма етажна собственост, а
за жилищните блокове е възникнала етажна собственост и те следва да се управляват на
основание чл.1, вр. чл.9 от ЗУЕС от ОСЕС на всяка отделна жилищна сграда, блокове А, Б,
В и Г. Намират, че в центъра на етажната собственост стои четиризвезден хотел, който е
обществена сграда от друг характер спрямо жилищните блокове, поради което изначално
такава етажна собственост е недопустимо да съществува и каквито и събрания да са
проведени и решения да са взети, изначално тези решения са незаконосъобразни и
нищожни. решенията на ОС на ЕС от 29.06.2017 г. са отменени от съда с решение по в.гр.д.
№ 100/2019 г. на БОС и исковете за заплащане на суми, основани на тези решения на ОС са
недопустими и неоснователни. В тази връзка изтъкват, че в самата искова молба е посочено,
че на 12.11.2014г. било избрано ОС за основната сграда в комплекса, която според
ответниците е различна от блок „Г“. Намират, че решенията на ОСЕС са нищожни на
основание чл.26, ал.2, предл.2 /от ЗЗД/, поради липса на съгласие. Заявяват, че на
нищожността на взетите решения може да се позове всеки, чийто права и законни интереси
за нарушени, а необжалването в срок на взетите решения не ги валидира. Цитирана е
съдебна практика. Също така считат, че Мартин Чолаков не е легитимиран да предяви
исковете, тъй като решенията не са породили правно действие, още повече, че е бил избран
за управител за срок от 2 години, а с решение по гр.д.№100/2019г. на БОС, съдът отменил
всички решения на ОСЕС, проведено на 29.06.2017г., включително това за преизбирането на
Чолаков като управител на ЕС. Затова считат, че производството по делото следва да бъде
4
прекратено, като предявени от ненадлежна страна.
По същество, ответниците оспорват твърдението на ищеца, че за процесния период
все още притежават право на собственост върху процесния апартамент. Оспорват и
дължимостта и размера на посочените в исковата молба суми, тъй като в решенията на
ОСЕС не е упоменато дали годишната такса се начислява върху застроена площ или
включва и прилежащите идеални части, поради което според тях ищцовата страна
неправилно е приела, че се дължат върху цялата площ. На следващо място се сочи, че по т.2
от дневния ред на ОСЕС на 12.11.2014г. е прието решение, с което „Феста хотели“ е избрана
за компания за управление и поддръжка, като УС е бил упълномощен да подпише договор за
управление с избраната компания, а такъв не бил представен по делото. Не бил представен и
договор по чл.2 от ЗУЕС. Само на това основание следвало да се приеме, че липсва годен
правопораждащ факт, задължаващ ответника да заплати претендираните суми.
На следващо място се оспорва, че ищовата ЕС е предоставила в пълнота
възложените с договора услуги, нито че „Феста хотели“ АД е изпълнило възложените му
дейности. Сочи се, че таксите за управление и поддръжка са определени в нарушение на
чл.51, ал.1 ЗУЕС. Решението от 2017г. било отменено, поради което таксите за управление
и поддръжка и за фонд ремонт и обновяване не се дължат. Оспорват се като неоснователни
и претенциите за обезщетение за забавено плащане, включително относно началния момент,
от който вземанията са станали изискуеми. Молят исковете да бъдат отхвърлени,
респективно- уважени частично.
Районният съд е приел представените от страните писмени доказателства.
В решението си първоинстанционният съд е приел, че страните не спорят относно
собствеността на ответниците в процесния имот. Приел е също, че решението на ОСЕС от
12.11.2014г. не е обжалвано и съответно отменено по съдебен ред, поради което е влязло в
сила и е задължително за ответниците. Посочил е, че съгласно чл.6, ал.1, т.8, вр. чл.38, ал.1
ЗУЕС собствениците са длъжни да изпълняват решенията на общото събрание в посочените
в тях срокове, а при липса на такива- в 14 – дневен срок от оповестяването им по реда на
чл.16, ал.7 от ЗУЕС. Освен това, съгласно чл.6, т.10, вр. чл.11, т.5 ЗУЕС, вр. §1, т.11 от ДР
ЗУЕС, всеки от етажните собственици е длъжен да заплаща разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата, чийто размер е определен от ОС по начина,
посочен в чл.51 ЗУЕС.
По въпроса за действието във времето на решението на ОСЕС от 2014г. районният
съд е възприел разрешението, дадено в Решение №313/7.04.2019г. по гр.д.№1332/2019г. на
ВКС, IV гр.отд., че когато в производството по чл.40 ЗУЕС решението на ОС на ЕС бъде
отменено от съда като неправилно, постановено в противоречие със закона, ЕС не може да
прилага занапред това решение, нито предходно такова с идентично съдържание, а трябва да
съобрази поведението си с предписаното от съда, като проведе ново ОС, на което
съответните решения бъдат преразгледани и съобразени с разпоредбите на специалния
закон. Ето защо съдът е приел, че решението на ОС на ЕС от 12.11.2014 г., на което се
основават ищцовите претенции за заплащане на такси за управление и поддръжка няма
действие за процесните 2016 г. и 2017г., тъй като таксата е била определена с последващо
решение на ОС на ЕС от 29.06.2017 г., което впоследствие е било отменено по съдебен ред, а
след отмяната на това решение, взетото по-рано решение от 2014 г. не се прилага
автоматично за 2017 г. Предвид това, ПРС е приел, че таксите за поддръжка и управление за
2016 г. и 2017 г. са недължими, поради липса на действащо за процесния период решение на
5
ОС на ЕС за 2016г. и за 2017г., поради което е отхвърлил като неоснователен иска за
тяхното заплащане, както и акцесорната претенция за заплащане на лихви /мораторна и
законна/ върху тези вземания.
По отношение на претенцията за заплащане на такси за Фонд „Ремонт и
обновяване“ районният съд е приел, че този фонд е създаден с решението от 2014 г., като е
решено в него да се заделят по 2 евро/ кв.м. в рамките на таксата за управление и
поддръжка, а по изключение, само за 2015г. таксата е била в размер на 3 евро/кв.м.
Посочил е още, че в чл.6, ал.1, т.9, вр. чл.11, т.7, вр. чл.50 ЗУЕС, е предвидено
задължение на всеки от етажните собственици да заплаща вноски за фонд „Ремонт и
обновяване“ в размер, определен с решение на ОСЕС, но не по- малко от 1% от МРЗ за
страната. Предвид липсата на валидно взето решение от ОС за 2017 г. за размера на
дължимите вноски за попълването на фонда, районният съд е приел, че в случая намира
приложение нормата на чл.50, ал.2, т.1 ЗУЕС, която да замести липсващата воля на етажните
собственици, а именно- 1% от МРЗ за 2017 г. С оглед размера на МРЗ за 2017 г. от 460 лв.,
съдът е изчислил дължимата от ответниците минимална вноска за фонд „Ремонт и
обновление“ за процесната 2017 г. в размер 4,60 лв. месечно, а за годината – 55,20 лв.,
поради което е уважил иска до този размер, като го е отхвърлил в останалата част. Частично
е уважен и иска за лихва за забава, като с оглед основателността на иска до размера на 55,20
лв. общо за двете ответници, съдът е изчислил, че дължимата лихва върху тази сума за
периода от 01.01.2018 г. до подаване на исковата молба на 14.12.2018г. възлиза на 5,33 лв.
общо за двете ответници, поради което претенцията е уважена в този размер, а за разликата
до претенцията за обезщетение за забавено плащане е отхвърлена като неоснователна. С
оглед изхода на делото е разпределена и отговорността за разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното
решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
По правилността:
Ответниците са собственици на самостоятелен обект в ЕС в комплекс „Феста
Апартмънтс Поморие“ /нотариален акт на л.2 от делото на ПРС/. Не са ангажирани
доказателства същите да са се разпоредили с правото си на собственост преди процесния
период 2016-2017г., а доказателствената тежест за това е тяхна.
На 12.11.2014 г. е проведено ОС на ЕС, на което с решение по т.1 са избрани
управителен съвет и контрольор на етажната собственост. По т.2 от дневния ред, която
гласи „Избор на компания за управление и поддръжка на общите части в комплекса и
определяне размера на паричната вноска /такса/ за разходите за управление и
поддръжка в комплекса за 2015г.“ са взети решения, съгласно които „Феста хотели“ АД е
избрана за компания за управление и е утвърдена годишна такса за поддръжка в комплекса в
размер на 9 евро/кв.м. без ДДС, съгласно предложената оферта и е упълномощен УС на ЕС
6
да подпише договор за управление и поддръжка с избраната компания. Създаден е фонд
„Ремонт и обновление“, в който да се заделят по 2 евро/кв.м. от определената годишна такса
за поддръжка от 9 евро, а само по изключение за 2015 г. е определено във фонда да се
заделят по 3 евро/кв.м. Няма данни тези решения да са били отменени по съдебен ред.
Неоснователни са исканията на ответниците за проверка на тяхната материална
законосъобразност /за съответствието им с императивната норма на чл.51, ал.1 ЗУЕС/ в
настоящото производство, тъй като същата е следвало да бъде извършена в производство по
чл.40 ЗУЕС, в законоустановения срок.
С решение на ОС на ЕС от 29.06.2017г., взето по т.6 от дневния ред, е определена
годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекса за 2017 г. в размер
5 евро/кв.м. а с решение по т.7 от дневния ред е определена годишна вноска във фонд
ремонт и обновяване в размер 2 евро/кв.м. С влязло в законна сила решение № ІV-
27/08.04.2019 г. по в.гр.д.№ 100/2019 г. по описа на БОС всички решения на ОС на ЕС от
29.06.2017 г. са били отменени.
Въз основа на изложените факти, въззивната инстанция приема следните правни
изводи:
Съгласно чл.6, т.10, вр. чл.11, т.5 ЗУЕС, вр. §1, т.11 ДР от ЗУЕС, всеки от етажните
собственици е длъжен да заплаща разходите за управлението и поддържането на общите
части на сградата, чийто размер е определен от Общото събрание по определения в чл.51
ЗУЕС начин. Следователно, от компетентността на Общото събрание е да определи размера
на вноските, дължими авансово за посочения в решението период, а недоволните етажни
собственици могат да атакуват решенията на ОС на ЕС по реда и в срока, посочен в чл.40
ЗУЕС.
Спорният въпрос по делото е относно действието във времето на решенията на
ОСЕС от 2014г. и от 2017г.
От протокола от ОС на ЕС от 12.11.2014 г. е видно, че в дневния ред под т.2 е
предвиден избор на компания за управление и поддръжка на общите части в комплекса и
определяне размера на паричната вноска за разходите за управление и поддръжка на
комплекса за 2015г., поради което, предвид липсата на други предложения преди
гласуването на решението /а именно, че таксата касае неопределен период/ въззивният съд
приема, че определената с решението по т.2 годишна такса 9 евро/ кв.м. касае само 2015 г.
Ето защо, това решение няма действие за следващите две години - 2016 г. и 2017 г.,
както правилно е приел и районния съд, макар и по различни съображения. Тази такса не
може да се прилага по аналогия и за следващите години 2016 г. и 2017 г., доколкото липсва
предвидена такава законова възможност.
С решението по т.2 от протокола от ОСЕС от 2014г., макар и извън дневния ред, е
прието, че се създава фонд „Ремонт и обновление“, в който да се заделят по 2 евро/кв.м. от
определената годишна такса за поддръжка от 9 евро, като по изключение за 2015 г. е
определено във фонда да се заделят по 3 евро/кв.м. В тази му част решението е действало до
29.06.2017 г., когато е било проведено следващото ОС на ЕС. На него, с решение по т.6 от
дневния ред бил определен размера на годишната такса за поддръжка и управление на
7
общите части за 2017 г. от 5 евро/кв.м., а с решение по т.7 било прието за бъде учреден фонд
„Ремонт и обновяване“, с годишна вноска от 2 евро/кв.м.
Съобразно с приетото от ВКС разрешение относно действието на решенията на
ОСЕС, обективирано в Решение № 313/07.04.2019 г. по гр.д.№ 1332/2019 г. на ВКС, IV
гр.отд., с приемането през 2017г. на ново решение относно размера на дължимите вноски за
поддръжка и управление и за фонд „Ремонт и обновление”, е преустановено действието на
предходното решение по т.2 от протокола за ОСЕС от 12.11.2014г. и по- конкретно на
частта, касаеща годишната вноска за фонд „ремонт и обновление” в размер на 2 евро/кв.м.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че дори да се допусне, че решението на
ОСЕС от 12.11.2014 г. не следва да се прилага за 2016 г. и 2017 г., все пак исковата
претенция за присъждане на разходи за управление и поддръжка за този период не следва да
се отхвърля, тъй следва да намери приложение разпоредбата на чл.162 ГПК. Според чл.162
ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия
размер, съдът определя размера по своя преценка или по заключението на вещо лице. В
настоящия случай, обаче, по делото няма представени доказателства, нито са изложени
твърдения за извършени от ищцовата ЕС дейности по управление и поддръжка на общите
части в процесния период 2016- 2017 г., за да следва съдът да определи стойността на тези
дейности по реда на чл.162 ГПК, респективно- дела на ответниците в тях. Ето защо и
доколкото исковете не са доказани на заявеното от ищеца основание /решения от 2014г. и от
2017г./, нормата на чл.162 ГПК не намира приложение, в т.ч. и поради липсата каквито и да
е данни, които да служат за база на исканите изчисления.
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че искът за заплащането на таксите за
поддръжка и управление за 2016 г. и 2017 г. е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от
районния съд, като изложените от въззивника възражения са неоснователни. С оглед
неоснователността на главния иск за такси, неоснователна е и акцесорната претенция за
лихви върху тях.
По отношение на иска за заплащане на вноски за фонд „Ремонт и обновление“,
следва да се съобрази даденото разрешение в т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013
г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че при решаване на делото и без да е сезиран с конкретни
оплаквания, съдът следва да следи за правилното приложение на императивните правни
норма. Безспорно е, че приложимата норма относно уредбата на фонд „Ремонт и
обновление“ е от императивен характер. Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.2 т.1 ЗУЕС,
средствата във фонд „Ремонт и обновяване“ се набират от ежемесечни вноски от
собствениците в размер, определен с решение на ОС съобразно идеалните части на
отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от 1 % от
минималната работна заплата за страната. След като в случая липсва валидно решение за
определяне размера на годишната вноска към този фонд за процесната 2017 г. /решението от
2017г. е отменено по съдебен ред, а предходното е преустановило действието си с
приемането на следващото/, но при определен от законодателя минимален размер на тази
вноска, въззивният съд напълно споделя извода на ПРС, че при основателност на иска,
същият следва да бъде уважен в размер на минимално предвидената от законодателя вноска
8
в размер на 1% от минималната работна заплата, който е известен за всеки период, съгласно
публикуваните ПМС за определяне на МРЗ за съответната година. Районният съд правилно
е изчислил дължимата вноска на база МРЗ за 2017 г. (460 лв.) в размер на 55,20 лв., до който
размер претенцията се явява основателна, ведно със законната лихва за забава. В останалата
част, до претендираните суми исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна,
ведно с претенциите за лихви за забава върху отхвърления размер главница.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.271, ал.1, т.1 ГПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение Решение № 260175 от 12.07.2021г., постановено по гр.д.
№ 752/2018 г. по описа на Районен съд- Поморие, в ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9