РЕШЕНИЕ
№ 3047
гр. София, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20221110201471 по описа за 2022 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от П. К. Й. с ЕГН ********** , чрез адв. С.П. с адрес в
гр.С., ул."Т. у." № *, ет. * срещу Наказателно постановление N 19-4332-022165 от
28.10.2019г. , издадено от ВПД началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 50 лева за нарушение на чл.137А, ал. 1 от
ЗДВП и 2. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за нарушение на чл.103 от
ЗДВП .
В съдебно заседание жалбоподателят П.Й. , редовно призован се явява лично и се
представлява от адв. С.П. с пълномощно по делото.В хода на съдените прения, последната
от името на доверителя си иска отмяна на процесното наказателно постановление поради
липса на извършени нарушения.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждени и държавна такса.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се
явява и не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:
1
Жалбата на П. К. Й. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 19-4332-
022165 от 28.10.2019г. , издадено от ВПД началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“, е
подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е
допустима.
Разгледана по същество е основателна.
На 08.10.2019г. св.А. С. в присъствието на св. Т.А. -двамата, служители в ОПП СДВР,
съставил Акт за установяване на административно нарушение серия GA №
75138/08.10.2019г. срещу П. К. Й. с ЕГН ********** за това, че:'' на ***г. около 17:33ч. в
гр.С. по бул.''д-р Г.М.Д.'' с посока на движение от бул.''С. ш.'' към ул.''Н. Г.'' , управлявал
л.а.''О. З.'' с рег.№ *** , като по време на движение водачът не е поставил предпазен колан, с
който МПС е оборудвано и при подаден сигнал със стоп-палка модл Ц8 по образец и
показано място къде да спре, водачът не спира на указаното място, като продължава в
посока ул.''Н. Г.''. Водачът е сам в МПС.''
Нарушенията са квалифицирани от контролния орган , като такива по чл.137А, ал. 1
от ЗДВП и чл. 103 от ЗДвП.
Актът бил предявен на П.Й., който го подписал и отбелязал, че има възражения.
Възражения постъпили и в законоустановения 3 дневен срок.
Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно
постановление N 19-4332-022165 от 28.10.2019г. , издадено от ВПД началник сектор към
СДВР, Отдел „ПП“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания,
както следва: 1. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 50 лева
за нарушение на чл.137А, ал. 1 от ЗДВП и 2. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП -
"глоба" в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца
за нарушение на чл.103 от ЗДВП .
От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови решението си
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то
е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в
посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК.
В производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на
административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по
презумпция .
Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите за
2
събиране на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
касае единствено и само административнонаказателното производство пред
административнонаказващия орган.
Във въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК ,
съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по
реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното
следствие.
В настоящия случай съдът счита, че изложените в АУАН и НП факти не се
установиха в хода на съдебното следствие.
По делото са разпитани в качеството им на свидетели – актосъставителят С. и
свидетелят на нарушенията - А., които заявяват, че не помнят нищо по случая.
По искане на защитата бяха разпитани св. П. Й.а и А. Й.а, като и двете свидетелки
заявяват, че са били пътнички в автомобила, управляван от жалбоподателя на 08.10.2019г. и
са категорични, че същият е бил с поставен обезопасителен колан. И двете свидетелки сочат,
че на процесната дата жалбоподателят се движел по бул.''д-р Г.М.Д. '' в лявото платно за
движение и след като му бил подаден сигнал за спиране от служител на полицията е било
необходимо известно разстояние за да се престрои вдясно и да спре.
По делото няма доказателства ,които да дискредитират показанията на тези
свидетели, поради което съдът ги кредитира.
От всичко изложено следва, че административното обвинение е изцяло недоказано, и
поради недоказаност на нарушенията , съдът не намира за нужно да обсъжда
законосъобразността на процедурите по съставяне на АУАН и НП, компетентността на
контролния и наказващия орган и вида и размера на наложените наказания.
При този изход от делото на жалбоподателят се дължат разноски за адвокатско
представителство, съгласно представения списък с разноски.
Що се отнася до претенцията за присъждане на сума , за внесена държавна такса, това
искане е неоснователно.
За производствата пред СРС по обжалване на наказателни постановления не се дължи
държавна такса, съответно разноски за такава не се дължат.
Действително по делото са представени доказателства за внасянето на сума в размер
на 10 лева по сметка на СРС с основание държавна такса, която сума подлежи на връщане
,като внесена без правно основание.
ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.2, т. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 19-4332-022165 от 28.10.2019г. , издадено
3
от ВПД началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“, с което на П. К. Й. с ЕГН ********** са
наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1
от ЗДвП - "глоба" в размер на 50 лева за нарушение на чл.137А, ал. 1 от ЗДВП и 2. на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 2 месеца за нарушение на чл.103 от ЗДВП .
ОСЪЖДА СДВР ДА ЗАПЛАТИ на П. К. Й. с ЕГН ********** сумата в размер на
300 лева, представляваща разноски за адвокатско представителство.
ПОСТАНОВЯВА сумата в размер на 10 лева, внесена по сметка на СРС от адв. С.П.
ДА СЕ ВЪРНЕ на П. К. Й..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4