М
О Т И В И
към присъда № 260075 от 10.06.2021 г.
по
н.ч.х.дело № 3037 на Старозагорския районен съд
по
описа за 2020 година
Обвиненията
против подсъдимата Ц.Ц.Б., ЕГН **********, са в това, на 07.06.2020 г. в
гр.Стара Загора:
казала за тъжителката Ц.Т.Д., ЕГН ********** (в съдебно заседание на 13.01.2021 г.
беше направено уточнение на имената на тъжителката с оглед на допусната в
тъжбата техническа грешка в тази насока – размяна на бащиното и фамилното й имена), унизителни за честта и достойнството
й думи в нейно присъствие – престъпление по чл.146, ал.1 от НК;
разгласила позорни обстоятелства за тъжителката
Ц.Т.Д., ЕГН ********** – престъпление по чл.147, ал.1 от НК.
В случая при правната квалификация на
обвиненията съдът изходи изцяло от твърденията, изложени в тъжбата. В
последната се твърди, че на 07.06.2020 г. в гр.Стара Загора подсъдимата Ц.Ц.Б. обидила
тъжителката Ц.Т.Д., като й казала „работниците, с които ходиш да се ръчкаш по
цял ден, какви лайна ядеш при тях, ако не те задоволява мъжа ти да търсиш и
други да си чукаш, не знаеш с кой си имаш работа, простачко, ти си гола вода“,
но всъщност, видно от изложеното, става въпрос за две обвинения:
за обида, т.е. престъпление по чл.146,
ал.1 от НК, тъй като, ако подсъдимата действително е нарекла тъжителката
„простачка“ и „гола вода“, то тези думи с оглед на вложения в тях смисъл
имат унизителен за честта и
достойнството й характер;
за клевета, т.е. престъпление по чл.147,
ал.1 от НК, тъй като, ако подсъдимата действително е казала на тъжителката думите
„работниците, с които ходиш да се ръчкаш по цял ден, какви лайна ядеш при тях,
ако не те задоволява мъжа ти да търсиш и други да си чукаш“, то тя е разгласила
за нея позорни обстоятелства – че мъжът й не я задоволявал и че тя му
изневерявала с други мъже (изразът
„какви лайна ядеш при тях“ е смислово свързан и допълващ предхождащия го и
следващия го изрази „работниците, с които ходиш да се ръчкаш по цял ден“ и „ако
не те задоволява мъжа ти да търсиш и други да си чукаш“, т.е. в контекста, в
който е употребен, няма самостоятелно значение и не би могъл да се разглежда
като отделно обвинение, било то за обида или за клевета, а именно – че
тъжителката ядяла лайна).
В съдебно заседание беше приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от тъжителката Ц.Т.Д. против подсъдимата Ц.Ц.Б. граждански иск за сумата в
размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди вследствие с деянието, описано в тъжбата, т.е. вследствие на казаните в
нейното присъствие на 07.06.2020 год. в гр.Стара Загора унизителни за честта и
достойнството й думи и разгласени за нея по същото време и на същото място
позорни обстоятелства, а тъжителката Ц.Ц.Б. беше конституирана като граждански
ищец в наказателното производство.
Тъжителката
и гражданска ищца Ц.Т.Д. и повереникът й адв.С.П. поддържат повдигнатите с
тъжбата обвинения, ако и да считат, че от доказателствата по делото се
установява, че деянията са били извършени на 06.06.2020 г., и пледират подсъдимата
да бъде призната за виновна, като й бъде наложено съответното наказание, без
сочат неговия вид и размер, а гражданският иск – уважен, както и подсъдимата да
бъде осъдена да заплати на тъжителката и гражданска ищца направените по делото
разноски.
Защитникът
адв.Е.Н. оспорва обвиненията и пледира подзащитната й да бъде оправдана, а
гражданският иск – отхвърлен, като тъжителката и гражданска ищца бъде осъдена
да заплати на подсъдимата направените по делото разноски.
Подсъдимата
Ц.Ц.Б. не се признава за виновна, поддържа пледоарията на защитника си и моли
да бъде оправдана.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
Тъжителката
твърди, на 07.06.2020 г. била в двора на кооперацията, в която живеела (гр. Стара Загора, ул. ....), със съпруга си – св. И.Е.Д., когато
при тях отишла подсъдимата Ц.Ц.Б. – майка на съседката й, и без някой да й
казва нещо, й казала „работниците, с които ходиш да се ръчкаш по цял ден, какви
лайна ядеш при тях, ако не те задоволява мъжа ти да търсиш и други да си чукаш,
не знаеш с кой си имаш работа, простачко, ти си гола вода“. В подкрепа на тези
й твърдения са показанията на св. Д. (с изключение на обидата „ти си гола вода“, същият
потвърждава останалите твърдения на тъжителката), според когото това се случило около обяд на 07.06.2020 г. и в присъствието
на св.Т.В.К. – приятелка на тъжителката, с която те (св. Д. и съпругата му) пиели кафе. Показанията на св. Кулова
изцяло кореспондират с тези на св. Д., както относно казаното от подсъдимата на
тъжителката, така и относно мястото и времето на извършване на деянието (макар първоначално св. Кулова да не
беше сигурна за датата на случилото се – „6-7 юни“, впоследствие категорично
заяви, че това е станало по обяд на 07.06.2020 г.).
В подкрепа на показанията на свидетелите Д. и Кулова относно казаното от
подсъдимата на тъжителката са и показанията на св. ....– съседка на св. Д. и съпругата
му, която твърди, че е наблюдава случилото се през оградата със съседния им
имот, собственост на майка й, но която обаче не е категорична дали това е
станало на 6-ти или 7-ми юни 2020 г.
Подсъдимата
отрича повдигнатите й обвинения, като твърди, че на 07.06.2020 г. не е била на
посоченото в тъжбата място (имота,
в който живеели семейството на едната й дъщеря и семейството на тъжителката) и не се е виждала с тъжителката и
съпруга й, като обясненията й в тази насока се потвърждават от показанията на
свидетелките М.Д.В.(дъщеря
на подсъдимата) и М.Б.Б. (приятелка на подсъдимата).
От
представените от работодателя на св. Д. справки (л.53-59 от делото) се установява, че на 07.06.2020 г.
св. Д. е бил на работа за времето от 08:51 часа до 22:10 часа.
При
тези данни съдът не кредитира с доверие твърденията на тъжителката и
показанията на свидетелите Д., Кулова и Русенова, че на инкриминираната дата (на 07.06.2020 г.) подсъдимата е е обиждала и е
разгласила позорни обстоятелства за тъжителката, тъй като, макар да е налице
разминаване между твърденията на тъжителката, че това е станало единствено в
присъствието на съпруга й, и показанията на разпитаните по нейно искане
свидетели – Д., Кулова и Русенова, според които това е станало и в присъствието
на св. Кулова, всички те са категорични относно присъствието на св. Д., което
обаче не е било възможно, тъй като по това време последният е бил на работа.
Възможно е, разбира се, разказаното от свидетелите Д., Кулова и Русенова да се
отнася за друга дата – 06.06.2020 г., доколкото св. Кулова и преди всичко
св.Русенова не са категорични относно датата на извършване на инкриминираното
деяние, но дори да е така, това обстоятелство е без правно значение и не следва
да бъде обсъждано, тъй като с тъжбата не са повдигнати обвинения за обида и
клевета, извършени на 06.06.2020 г. Респективно, доколкото твърденията на
тъжителката и кореспондиращите с тях свидетелски показания с оглед на изложеното
следва да се считат за оборени в частта им, според която на инкриминираната
дата (на
07.06.2020 г.)
подсъдимата е обиждала и е разгласила позорни обстоятелства за тъжителката не
само в нейно присъствие, но и в присъствието на съпруга й (св. Д.), което обективно е било невъзможно,
съдът кредитира с доверие обясненията на подсъдимата и показанията на
свидетелките Владимирова и Блажева, че няма как на инкриминираните дата и място
подсъдимата да е извършила вменените й престъпления, тъй като е била на друго
място (единствените
доказателства, които им противоречат, са показанията на свидетелите Д., Кулова
и Русенова, а същите, както беше отбелязано, не следва да се кредитират с доверие в тази им част, т.е. не са налице
доказателства, които да оборват по несъмнен начин обясненията на подсъдимата и
показанията на свидетелките Владимирова и Блажева).
С
оглед на гореизложеното съдът намери обвиненията за недоказани, поради което призна
подсъдимата Ц.Ц.Б. за невинна в това, на 07.06.2020 г. в гр.Стара Загора:
казала за тъжителката Ц.Т.Д.
унизителни за честта и достойнството й думи в нейно присъствие, поради което я
оправда по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.146, ал.1 от НК;
разгласила позорни обстоятелства за тъжителката
Ц.Т.Д., поради което я оправда по повдигнатото й обвинение за извършено
престъпление по чл.147, ал.1 от НК.
Предвид
постановената оправдателна присъда съдът:
отхвърли
предявения от тъжителката и гражданска ищца Ц.Т.Д. против подсъдимата Ц.Ц.Б. граждански иск за сумата в
размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на казаните в нейното присъствие на 07.06.2020 год. в гр.Стара
Загора унизителни за честта и достойнството й думи и разгласени за нея по
същото време и на същото място позорни обстоятелства, като неоснователен;
осъди
тъжителката и гражданска ищца Ц.Т.Д. да заплати на подсъдимата Ц.Ц.Б. сумата от
840 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение на упълномощен защитник;
осъди
тъжителката и гражданска ищца Ц.Т.Д. да заплати на Държавата в полза на
Съдебната власт по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд сумата в
размер на 120 лева, представляваща държавна такса за разглеждането на
гражданския й иск за неимуществени вреди.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: