Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ихтиман, 11.10.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – І СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Маргарита Минчева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 89 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.
Делото е образувано по жалба на И.Г.Х. *** срещу
решение № ………. г. на ОСЗГ Ихтиман. В жалбата се твърди, че решението е нищожно,
тъй като няма подписи на председателя на комисията и нейните членове. Навеждат
се доводи и за материална незаконосъобразност на решението.
ОСЗ Ихтиман, чрез Началника на службата оспорва
жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
следното от фактическа страна:
Съгласно
представеното удостоверение за наследници№ 978/02.06.1992 г. И.Х. е един от
наследниците на И. М. Х., поч. на 18.04.1963 г.
С решение
№ 21-1.86/26.01.1993г. на Поземлена комисия – гр. Ихтиман е признато правото на
наследниците на И. М. Х., на възстановяване правото на собственост в
съществуващи стари реални граници върху „Нива“ от 2, 500 дка, находяща се в
землището на гр. Ихтиман, местността „Цв. Чешма“.
По делото
са представени удостоверение № 637 от 06.11.1997г. и скица № 124 от
10.03.1997г. В тях е отразено, че от имот пл. № 2645 по кадастралния план на
гр. Ихтиман, с обща 2, 600 дка, е налице 1, 380 дка свободна площ за
възстановяване /незастроена и без проведени мероприятия/ на наследниците на И.Х.и
1,220 дка – площ необходима за функциониране на съществуващите сгради – за
„оранжерия и част от склад на „Сортови семена“.
Въз
основа на удостоверението и скицата е издадено решение № 001-1.2/09.01.1995г.
на Поземлена комисия – гр. Ихтиман, с което е признато правото на собственост
на наследниците на И. М.Ха. в съществуващи стари реални граници върху нива от
2,500 дка, находящ се в местността „Ц.“, възстановена е собствеността върху
нива с площ от 1,380 дка, местността „Ц., имот № 2645 от кадастралния план,
изработен през 1996 г. при граници /съседи/: А.Й. С. Ц., И. Н. и е и е отказано възстановяване в стари
съществуващи реални граници върху Нива от 1, 220 дка в същата местност,
съставляваща част от имот 2645 по кадастралния план, поради застрояване от
трети лица, което съставлява пречка за възстановяване съгласно чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.
На
14.04.2003 г. е издадено и атакуваното Решение № № 001-1.2 от 2003 г. на ОСЗ
Ихтиман, което е с идентично съдържание с Решение от от 09.01.1995 г., което е
връчено на Мария Г. на 15.04.2003 г, като видно от представеното нотариално заверен копие от
полученото решение, същото е подписано от председателя и членовете на
Общинската служба по земеделие и гори – гр. Ихтиман
С оглед изложеното, съдът достигна до следните изводи:
В случая макар и срокът за оспорване на атакуваното
решение да е изтекъл, доколкото препис от него е получен от наследник на Ив. М.
Х., в случая се твърди, че актът е нищожен, което означава, че оспорването е
без ограничение във времето съобразно правилото на чл. 149, ал. 5 АПК.
Съгласно чл. 146 АПК възможните пороци на атакуваното
решение на административния са: ако е издадено от некомпетентен орган; ако е
постановено не в предвидената от закона форма; ако е постановено при нарушение
на административно производствените правила; ако не съответства на целите на
закона, и ако е материално незаконосъобразно - когато административният акт е
постановен в нарушение на материално-правните разпоредби по издаването му.
Нищожността
е форма на незаконосъобразност на административния
акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок,
актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен. Доколкото в
АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на
административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия,
че такива са петте основания за незаконосъобразност
по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са
особено съществени - т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави
невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната
действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен
порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните
последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност,
че съществува. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на
административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един
порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост:
1) Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта;
2) Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е
толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на
липса на волеизявление.
3) Съществените нарушения на административнопроизводствените
правила са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че
нарушението е довело до липса на волеизявление. Според правната теория
нарушението на административнопроизводствените
правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху
съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до
друго решение на поставения пред административния орган въпрос;
4) Нарушенията на материалния закон касаят правилността на
административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на
посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора -
т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по
отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна
норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и
да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото
основание;
5) Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната
цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.
В случая оспореното решение
№ 001-1.2/14.04.2003 г. на ОСЗ Ихтиман е издадено от компетентен орган –
Общинската служба по земеделие и гори – Ихтиман и от законен състав, доколкото
същото е подписано от председателя, секретаря и трима членове.
В
решението не е допуснат такъв порок на формата или нарушение на
съдопроизвоствените правила, който да опорочават волеизявлението на
административния орган. В случая решението от 14.04.2003 г. е с идентично
съдържание с решение № 001/09.01.1995 г., като разликата в датата на издаване
макар и да е в нарушение на административнопроизводствените правила, което е
основание за незаконосъобразност, не води до нищожност. След като няма данни по
делото решението от 09.01.1995 г. да е било връчвано на заинтересуваните страни,
то то не е било вляло в сила, което означава, че при издаването на решението от
14.03.2003 г. няма допуснато нарушение на чл.27, ал.2,
т.1 АПК.
Същото се отнася и до отбелязването в колонтитула на втория лист от
решението, че същата е част от решение № 001/09.01.1995 г., доколкото това
отбелязване не е част от съдържанието на акта.
По делото не са събрани доказателства за това, че
атакуваното решение на органа по поземлена собственост е издадено в нарушение
на материалните предпоставки за постановяването му. В случая по делото са представени
удостоверение и скица чл. 13, ал. 5 и 6
ППЗСПЗЗ, които установяват съществуването на пречки за възстановяване на
собствеността върху имота.
С
оглед за изложените съображения настоящият състав приема, че твърденията на И.Х. за нищожност на решение №
001-1.2/14.04.2003 г. на ОСЗ Ихтиман, са неоснователни, поради което и жалбата
й следва да бъде отхвърлена.
Водим
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Г.Х. *** срещу
решение № …………… г. на ОСЗГ Ихтиман..
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административния съд – София област.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р.
Йорданова)