№ 2629
гр. С, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110150666 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от „2М-КО“ ООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр С,
ул.“М К“ вх.Б, представлявано от М М и М М, чрез адв.М., със съдебен адрес гр.С, ул.“Х А“
№ 54, за признаване за установено по отношение на ответника Д Л АГ, регистрирано
съгласно законодателството на А, със седалище и адрес на управление: Г, със седалище и
адрес на управление: ФГ-Щ 2-6, 50679 К, чрез търговското си представителство в Б вписано
в търговския регистър при Българската търговско-промишлена палата (БТТП), с ЕИК ..., и
адрес: гр.С, ул.„Л С” № 5, С Б Т, сграда Б, ет.5, представлявано от П П, гражданин на Г, ч е
ответното дружество дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 33461/2023 г. по описа на СРС, а именно:
сумата 600.00 евро, представляваща обезщетение на основание чл.7, т.1, б.„в“ от Регламент
(ЕО) 261/2004 за отмяна на полет от 02.09.2022 г. по направление С - Н Й, пътник в който е
М В Х, ЕГН **********, която е прехвърлила вземането си към въздушния превозвач на
заявителя с договор за цесия от 13.10.2022 г., ведно със законна лихва за период от
15.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 230 .75 лева, представляваща законна лихва
за период от 03.09.2022 г. до 14.06.2023 г., сумата 1 521 .00 лева, представляваща стойност
на новозакупен самолетен билет за заместващ полет, сумата 51.58 евро, представляваща
хотелско настаняване в Б, сумата 119 .33 лева, представляваща наземен транспорт от Ф до Б.
Претендират се и направените по настоящето дело и по предходно проведеното
заповедно такова разноски.
В исковата молба се твърди, че М В Х и други лица са сключили с ищеца договор за
организирана туристическа екскурзия до САЩ, която е следвало да се осъществи с полет на
ответната авиокомпания. Според ищеца, полетът е трябвало да се осъществи на 02.09.2022
г., като тръгването е от летище С, а пристигането в Н Й, но същият е отменен.
Според ищеца, с цел да изпълни задълженията си по договора за туристическа
услуга, той е намерил алтернативен транспорт до САЩ. С оглед на това, той е орагинизирал
пътуване на труистите до Б с автобус, а от там със самолет през Стокхолм до Н Й. За целта,
ищецът твърди, че са направени разходи по вид и размер, съответващи на предявените
1
искове, които иска да бъдат възстановени от ответника съобразно предвиденото в Регламент
(ЕО) 261/2004. Ищецът обосновава материалната си легиимация със сключен с пътника М Х
договор за цесия.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявения иск.
Ответникът поддържа становище за недопустимост на предявения иск, доколкото от
приложените към същия писмени доказателства не се установява М В Х да е прехвърляла
свои права на ищеца, а права евентуално на нейния син В Х. Отделно от това се сочи, че в
договора за цесия са посочени полети, за които се прехвърлят права, които обаче според
ответника не съществуват. Ответникът оспорва и изобщо да е бил уведомяван за каквато и
да е цесия.
По същество в отговора се оспорва ответната авиокомпания изобщо да има полет по
маршрута С-Н Й.
Ответникът аргументира и становище, че в Регламент (ЕО) 261/2004 е предвидена
възможност за обезщетяване на пътниците само до определените там размери, не и за вреди,
които ги надвишават. Според ответника последните могат да се разглеждат само по
вътрешното законодателство на съответната държава.
По отношение на пътника М Х се признава, че същата е притежавала два самолетни
билета за полети от 02.09.2022 г. от С до Ф и от Ф до Н Й. Ответникът обаче обръща
внимание, че той е предложил и М Х е приела билети за алтернативни полети.
Ответникът оспорва и приложените към исковата молба документи за извършени
разходи с мотив, че те не касаят М Х и не може да се направи връзка, че именно тя е ги е
направила.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове
като присъди на ответника направените от него разноски по делото.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.422
вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.9, чл.12 и чл.7, параграф 1. б.„в“ от Регламент (ЕС) № 261/2004 г.
и чл. 86 ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената
по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 33461/2023 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на ищеца е била издадена заповед
за изпълнение за следните суми: сумата 600.00 евро, представляваща обезщетение на
основание чл.7, т.1, б.„в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за отмяна на полет от 02.09.2022 г. по
направление С - Н Й, пътник в който е М В Х, ЕГН **********, която е прехвърлила
вземането си към въздушния превозвач на заявителя с договор за цесия от 13.10.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 15.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 230.75
лева, представляваща законна лихва за период от 03.09.2022 г. до 14.06.2023 г., сумата 1 521
.00 лева, представляваща стойност на новозакупен самолетен билет за заместващ полет,
сумата 51.58 евро, представляваща хотелско настаняване в Б, сумата 119 .33 лева,
представляваща наземен транспорт от Ф до Б.
С възражение от 18.08.2023 г. ответникът е оспорил вземането без мотив.
От така посочените данни по заповедното производство се установява идентичност
на претендираните вземания с тези по настоящето исково дело, поради което исковете се
2
явяват процесуално допустими като предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, и касаещи
вземания, за които преди това е проведено заповедно производство.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За основателсност на предявения иск ищецът трябва да докаже съществуването на
облигационно отношение между праводателя си и ответника /респ. между туроператор, с
който той има сключен договор и ответника/ по договор за въздушен превоз на пътник, по
който ответникът се е задължил да изпълни процесния полет от С до Н Й от 02.09.2022 г.; че
разстоянието на полета е над 1 500 км; че полета е отменен; потвърдена резервация за
полета; ищецът следва да установи и че вземанията са му прехвърлени въз основа на
валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.
От представения по делото договор за цесия от 13.10.2022 г. се установява, че страни
по него са непълнолетния В Д Х, действащ със съгласието на майка си М В Х, като цедент и
ищцовото дружество, като цесионер, като с договора за цесия цедентът В Д Х е прехвърлил
на цесионера правото си да получи от „Д Л“ ТП обезщетение за отменен полет № ... и ..., на
основание чл. 5, т. 1, б. „в“, вр. чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261 на Европейския съвет и на
Съвета от 11 февруари 2004 г., ведно с обезщетение за направени разходи за допълнително
закупени билети в размер на 1 500 лв.
Доколкото в настоящото производство се претендират права на лицето М В Х,
прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 21.10.2022 г., съдът намира предявените искове
за недоказани и неоснователени. Това е така, тъй като с представения договор за цесия от
13.10.2022 г. в полза на ищеца са прехвърлени права на трето лице, а именно - на В Д Х,
които са различни от претендираните в настоящото производство права, като от ищеца не са
ангажирани други доказателства, установяващи придобиването правата на М Х. Ето защо
ищецът не се явява материалноправно легитимиран по предявените искове, доколкото не
доказа, че в неговата правна сфера са преминали претендираните права.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има единствено ответникът, доколкото
обаче същият не претендира такива, не му се следва и присъждането им.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „2М-КО“ ООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление гр С, ул.“М К“ вх.Б, представлявано от М М и М М, искове за признаване за
установено по отношение на ответника Д Л АГ, регистрирано съгласно законодателството
на А, със седалище и адрес на управление: Г, със седалище и адрес на управление: ФГ-Щ 2-
6, 50679 К, чрез търговското си представителство в Б вписано в търговския регистър при
Българската търговско-промишлена палата (БТТП), с ЕИК ..., и адрес: гр.С, ул.„Л С” № 5, С
Б Т, сграда Б, ет.5, представлявано от П П, гражданин на Г, че ответното дружество дължи
на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 33461/2023 г. по описа на СРС, а именно: сумата 600.00 евро,
представляваща обезщетение на основание чл.7, т.1, б.„в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за
отмяна на полет от 02.09.2022 г. по направление С - Н Й, пътник в който е М В Х, ЕГН
**********, която е прехвърлила вземането си към въздушния превозвач на заявителя с
договор за цесия от 13.10.2022 г., ведно със законна лихва за период от 15.06.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 230 .75 лева, представляваща законна лихва за период от
03.09.2022 г. до 14.06.2023 г., сумата 1 521 .00 лева, представляваща стойност на
новозакупен самолетен билет за заместващ полет, сумата 51.58 евро, представляваща
хотелско настаняване в Б, сумата 119 .33 лева, представляваща наземен транспорт от Ф до Б.
3
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
След влизане на решението в сила препис от същото да се докладва с ч.гр.д.№
33461/2023 г. по описа на СРС, за продължаване на съдопроизводствените действия по
последното.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4