№ 39320
гр. София, 23.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело №
20251110112098 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. Н.
Б. и Г. Н. Б., с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на
ищеца следните суми: 462,72 лева, представляваща цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.08.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 80,14 лева, представляваща мораторна лихва върху задължението за
цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 19.07.2024 г., сумата от 43,77 лева,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
от 10,92 лева, представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 19.07.2024 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 47483/2024 г. по описа на СРС, 79
състав, в условията на разделна отговорност, при квоти от по ¾ за Л. Н. Б. и ¼ за Г. Н. Б.,
при което Л. Н. Б. се явява задължена за следните суми: сумата от 347,04 лева,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законната лихва от 05.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 60,09 лева,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 19.07.2024 г., сумата от 32,82 лева, представляваща цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 05.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 8,19 лева,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 19.07.2024 г., а ответникът Г. Н. Б. се явява
задължен за следните суми: сумата от 115,68 лева, представляваща цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.08.2024
г. до изплащане на вземането, сумата от 20,03 лева, представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 19.07.2024 г.,
сумата от 10,94 лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.08.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 2,73 лева, представляваща мораторна лихва върху задължението за
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 19.07.2024 г.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ответниците, в качеството им на
1
собственици на топлоснабдения имот, са потребители на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което са обвързани от договор за продажба при общи
условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за
процесния имот с адрес: гр. София, ул. „Уилям Гладстон“ № 28, ет. 3, ап. 2, с аб. № 392458, е
била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнася в съответните приложими през този период общи
условия. Поддържа се, че стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни
вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово
разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по
местонахождение на имота – „Топлоконтрол“ ООД. Посочва се, че ответниците не са
изпълнили задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия през
исковия период, като поради забавата за плащане дължат и мораторна лихва върху
главницата след изтичане на установения в общите условия падеж. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Л. Н. Б. оспорва исковете при доводи за
недопустимост на производството и неоснователност на претенциите. Твърди, че
разпоредбите на ЗЕ, които задължават собственика на имот да е потребител на топлинна
енергия и клиент на ищеца противоречат на правото на ЕС и решения на Съда на ЕС, които
посочва в отговора. Излага доводи, че няма качеството на клиент на топлинна енергия, тъй
като липсва сключен писмен договор с ищеца, като в тази връзка излага съображения, че
разпоредбите на ЗЕ влизат с колизия с разпоредбите на ЗЗП, който именно следва да се
прилага като по-благоприятен закон. Оспорва да е обвързан от общите условия на ищеца,
като евентуално твърди, че същите съдържат неравноправни клаузи. Счита, че исковите
претенции не са индивидуализирани в достатъчна степен и не са подкрепени с годни
доказателства. Сочи, че искът за заплащане на цена за услуга дялово разпределение е
недопустим, тъй като ищецът предявява чужди права. Релевира доводи, че заповедта за
изпълнение е нищожна, съответно предявените искове са недопустими, което обосновават с
практика на Съда на ЕС и норми от общностното право. Сочи, че е налице непоискана
доставка по смисъла на чл. 62 ЗЗП, а по същество и оспорва доставката на топлинна
енергия. Оспорва ищецът реално да е доставял твърдяната услуга, както и размера на
предявените претенции, както и че, в случай че е начислена енергия за сградна инсталация,
същата е недължима. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че
Общото събрание на етажната собственост не е компетентно да сключва сделки на
потребление от името на собственици/ползватели, както и че едностранното определяне на
цена от доставчика на топлинна енергия, дори и при наличие на писмен договор, се основава
на неравноправна клауза, водеща до нищожност на договора. Позовава се на нарушения на
европейското законодателство, подробно посочени в отговора на исковата молба. Прави
възражение, че ищецът не разполага с оборудване в абонатната станция, чрез което да
контролира и да докаже, че продава енергия според потребностите на купувачите. Позовава
се на практика на ВАС, съгласно която начисляването на лихви върху прогнозните сметки е
нищожно, съответно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия е противозаконна.
Излага съображения, че сумите по прогнозните вноски не са ликвидни, съответно не следва
да се олихвяват. Излага доводи за нарушения на европейското право, подробно развити в
отговора на исковата молба. Прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда
на ЕС, както и за сезиране на Конституционния съд, включително за спиране на делото
поради наличието на отправено преюдициално запитване от страна на РС – Пловдив
относно някои от посочените в отговора въпроси (дело С-760/23), за които също е поискано
отправяне от настоящия съд на преюдициално запитване. При изложеното моли за
отхвърляне на исковете, като претендира разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. Н. Б. оспорва предявените искове по основание
и по размер. Счита, че исковите претенции не са индивидуализирани в достатъчна степен и
2
не са подкрепени с годни доказателства. Оспорва съществуването на облигационна връзка
между страните, доколкото липсвал сключен между тях писмен договор за предоставяне на
процесните услуги. Оспорва да е ползвал твърдяната за доставена топлинна енергия от
страна на ищеца. Излага, че е налице некачествено изпълнение на задълженията на ищеца
по твърдения договор, доколкото ищецът не е доставял топлоносителя с параметри
съобразно техническия проект на топлинната инсталация в процесната сграда. Оспорва се
законосъобразността на Методиката към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., като са
наведени подробни съображения в тази насока. Оспорва измервателните уреди на ищеца да
са в технически годно състояние, както и размера на технологичните разходи, които са за
сметка на доставчика на ТЕ. Претенциите се оспорват и по размер, доколкото ответникът
счита, че счетоводните записвания на ищцовото дружество са нередовно водени. Счита
също за нелоялна търговска практика издаването от ищеца на фактури за заплащане на
непоискана ТЕ. Излага, че претендираната от ищцовото дружество сума не е дължима, тъй
като не е начислена на база действителна консумация на топлинна енергия и не е
обективирана във фактури, изготвени въз основа на реалното енергийно потребление.
Оспорва се и дължимостта на акцесорните претенции, като счита, че от своя страна ищецът
е в забава, доколкото не е издавал фактури за процесните вземания. Направено е искане за
спиране на делото поради наличието на отправено преюдициално запитване от страна на РС
– Пловдив, по което е образувано дело С-760/23 на СЕС. Поради изложеното моли за
отхвърляне на предявените искове, като претендира разноски по производството.
Съдът намира, че исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 ГПК,
ищецът е изложил фактическите обстоятелства, на които основава исковите си претенции -
посочил е основанието, на което претендира вземанията – договор за продажба на топлинна
енергия, сключен при общи условия, индивидуализиран е топлоснабденият имот,
включително с посочване на абонатния номер, като вземанията са индивидуализирани с
размер и период; формулирал е искането си към съда.
Предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи: съществуването на договорни отношения между страните за доставката
на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период; обема на реално
доставената на ответника ТЕ за процесния период; стойността на доставената топлинна
енергия; че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение; размерът на претенцията за цена на
услугата за дялово разпределение.
Ответниците следва да докажат възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно
срещу изискуемостта им.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
изпадането в забава на ответниците за главните задължения, както и размера на законната
лихва за забава за процесния период.
В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за
себе си последици.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца
е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно
3
прекъсване на погасителната давност за съдебно предявените вземания, за което не сочи
доказателства.
За общоизвестно съдът следва да обяви на страните на основание чл. 155 ГПК
съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
По доказателствените искания:
В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „Топлоконтрол“ ООД
като трето лице - помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния
имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за
обезвреда. Това искане е основателно. От служебна справка в ТР се установява, че
„Топлоконтрол“ ООД е заличено, поради което по делото следва да бъде конституиран
правоприемникът му „Далсия“ ООД.
Страните са представили писмени доказателства, които следва да бъдат приети.
Искането на ищеца по реда на чл. 190 ГПК следва да бъде уважено.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза със задачи,
посочени в исковата молба, следва да бъде уважено, като същата бъде изготвена и въз
основа на намиращите се в третото лице - помагач документи, касаещи отчитането и
разпределението на топлинна енергия в процесния имот, вкл. документите за главен отчет на
уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла вода /в случай, че такива са
налице/.
С оглед оспорванията на ответниците допускането на съдебно-счетоводна експертиза
не се явява необходимо, поради което това доказателствено искане на ищеца следва да се
остави без уважение.
Следва да се приложи по делото ч. гр. д. № 47483/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.
Искането на ответницата Б. за задължаване на ищеца на основание чл. 190 ГПК да
представи издадените за периода фактури и известия към същите, протокол за метрологична
проверка на топломера в абонатната станция, протоколи за 24 и 72 ч проби за пускане на
абонатната станция в експлоатация и последващи настройки на абонатната станция,
средномесечния температурен график за абонатната станция за процесния период, е
основателно и като такова следва да бъде уважено, а останалите доказателствени искания на
ответниците по чл. 190 ГПК следва да бъдат оставени без уважение, тъй като една част от
документите са неотносими към предмета на правния спор, за друга – липсват твърдения
такива да се намират у ищеца, а трета част от тях следва да бъдат представени от третото
лице - помагач.
По искането за отправяне на преюдициално запитване и за спиране на
производството:
Съгласно разпоредбите на чл. 628 ГПК и чл. 267 от Договора за функциониране на
ЕС, българският съд отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, когато
тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или валидността на акт на
органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на заведеното пред
него дело. В настоящия случай съдът намира, че не е налице никоя от посочените хипотези,
доколкото искането не е насочено към тълкуване на изрична разпоредба от правото на
Европейския съюз или на валидността на акт на органите на Европейския съюз, а е свързано
4
с установяване съответствие на законови текстове от националната правна уредба с правна
регламентация, дадена от правото на ЕС, в частност на Директиви с императивен характер,
което следва да бъде обсъдено при решаване на спора по същество. Същевременно съдът
съобрази, че по относимите за настоящия спор въпроси е налице произнасяне на СЕС с
решение от 5 декември 2019 година по съединени дела С-708/17 и С-725/17, с което са
дадени отговори на въпросите, предмет на настоящия спор, с оглед на което съдът намира,
че не е налице основание за отправяне на ново преюдициално запитване на основание чл.
628 ГПК.
По въпроса относно тълкуване на разпоредбата на чл. 267 ДФЕС вр. чл. 4, § 3 ДЕС,
вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, а именно как да процедира съдът когато е отправено
преюдициално запитване до СЕС от който и да е национален съд на държава – членка
относно валидността или тълкуването на актовете на ЕС, ответницата обосновава искането
си с отправено преюдициално запитване от Районен съд – Пловдив, по което е образувано
дело С-760/2023 г. на СЕС. Съдът намира, че и това искане не попада в хипотезата на чл. 628
ГПК, доколкото искането не е насочено към тълкуване на изрична разпоредба от правото на
Европейския съюз или на валидността на акт на органите на Европейския съюз.
Не са налице и предпоставки за спиране на настоящото производство до
постановяване на решение на СЕС по дело С-760/23, образувано по отправеното от Районен
съд – Пловдив преюдициално запитване, доколкото формулираните ПРС въпроси не са
относими към предмета на настоящия спор. С оглед на това, поради липсата на
преюдициалност, съдът намира, че не е налице поддържаното от страната основание за
спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. чл. 631 ГПК.
По искането за образуване на конституционни дела:
С отговора на исковата молба ответницата Б. отправя искане за образуване на
конституционно дело с оглед противоречие между чл. 195, ал. 1 АПК, от една страна, и от
друга чл. 4, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1 КРБ, вр. чл. 15, ал. 3 ЗНА и чл. 5, ал. 4 от КРБ, вр. чл. 6 ДЕС
и чл. 288 ДФЕС, вр. чл. 15, ал. 2 ЗНА и т. 41 от решение от 24.11.2022 г. по дело С289/2021 г.
на Съда на ЕС, както и за образуване на друго конституционно дело с оглед противоречието
между чл. 153, ал. 1, вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 4, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1 КРБ,, вр. чл. 15, ал. 3
ЗНА и с чл. 5, ал. 4 от Конституцията, вр. чл. 6 ДЕС и чл. 288 ДФЕС, вр. чл. 15, ал. 2 ЗНА,
вр. чл. 6 и чл. 7 от Директива 2011/83/ЕС/, чл. 9, и чл. 10 от Директива 2012/27/ЕС, чл. 9 от
Директива 2012/27 и чл. 101 и чл. 107 ДФЕС.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 (изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г.) КРБ, всеки съд
по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд
с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и
Конституцията, в който случай производството по делото продължава, като съдът, чието
решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на производството
пред Конституционния съд.
Съдът, като взе предвид развитите съображения в отговора на исковата молба,
намира, че по отношение на отправеното от ответника искане не са налице предпоставките
по чл. 150, ал. 2 КРБ, поради което същото следва да бъде оставено без уважение. Първото
искане касае разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, пряко неприложима по настоящото дело, с
оглед характера на предявените искови претенции и развитие на производството по реда на
ГПК, а наред с това не е изяснено прякото противоречие на последната с конкретни норми
от Конституцията на Република България. Второто искане е насочено към установяване
несъответствие на разпоредби от ЗЕ и конкретно на чл. 150, ал. 2, изр. 2 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ с
практиката на Съда на ЕС, при твърдения за липсата на процесуален ред, чрез който такива
законови разпоредби могат да бъдат премахнати, което по същество не изпълва изискването
5
на чл. 150, ал. 2 КРБ, за сочено конкретно несъответствие между приложим закон по
конкретното дело и самата Конституция, а е свързано с прилагането на разпоредбата на чл.
5, ал. 4 КРБ, предвиждаща предимство на международните договори, ратифицирани по
конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, станали част от
вътрешното право на страната пред тези норми от вътрешното законодателство, които им
противоречат.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Далсия“ ООД, ЕИК *********, в
качеството му на правоприемник на „Топлоконтрол“ ООД, като трето лице-помагач на
страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.11.2025 г. от
11,40 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на настоящото определение.
ПРИЛАГА към настоящото дело материалите по ч. гр. д. № 47483/2024 г. по описа на
СРС, 79 състав.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и с
отговорите на исковата молба документи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице-помагач „Далсия“ ООД в
едноседмичен срок от съобщението да представи намиращите се у него документи, свързани
с отчитане на ползваната топлинна енергия в процесния имот, с абонатен номер 392458, и
посочени в исковата молба, включително документите за главен отчет на уредите за дялово
разпределение, документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки на
представител на етажната собственост, протоколи за неосигурен достъп на служител на
дружеството за отчет на измервателните уреди, документи относно сертификацията на
уредите за дялово разпределение.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца „Топлофикация София“ ЕАД в
едноседмичен срок от съобщението да представи с препис за насрещната страна издадените
за периода фактури и известия към същите, протокол за метрологична проверка на
топломера в абонатната станция, протоколи за 24 и 72 ч проби за пускане на абонатната
станция в експлоатация и последващи настройки на абонатната станция, средномесечния
температурен график за абонатната станция за процесния период, като го
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение съдът може да приеме за доказани фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства на
основание чл. 161 ГПК.
След постъпването на посочените документи, преписите за ответниците да се връчат
на адв. С. и адв. С..
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани в исковата
молба, при депозит в размер на 400 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице вещо лице инж. Т. Й. К..
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след проверка на
документите, намиращи се у третото лице-помагач, касаещи отчитането и разпределението
на топлинната енергия в процесния имот, както и че следва да посочи поотделно какви
6
количества топлинна енергия са потребени за сградна инсталация, отопление и БГВ,
респективно стойността на тези количества, като съобрази изравнителните сметки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответницата Б. да бъде отправено
преюдициално запитване до Съда на ЕС по формулираните в отговора на исковата молба
въпроси, исканията за образуване на конституционни дела по поставените в отговора на
исковата молба въпроси, както и искането на двамата ответници за спиране на настоящото
производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 631 ГПК.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България,
като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът
може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие; неприсъственото решение не се мотивира по същество; в него е
достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно
основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба с приложенията, а на третото лице помагач – и препис от
исковата молба и от отговорите на исковата молба с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8