Решение по дело №7372/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260146
Дата: 23 септември 2020 г. (в сила от 23 септември 2020 г.)
Съдия: Никола Петров Чомпалов
Дело: 20201100507372
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 23.09.2020 г.

           

     СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:          ПЛАМЕН КОЛЕВ

                                                                                                              НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

  

     Като разгледа докладваното от съдия Чомпалов ч.гр. дело № 7372/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл.435 ал.1, т.7 ГПК. СГС е сезиран с жалба от „Т.С.“ ЕАД срещу постановлението за разноски от 11.06.2020 г. на ЧСИ Л.М., с което е отказано да се намали размерът на адв.възнаграждение на взискателя по изп.дело N 20207850400072 до минималния размер от 100 лв. Според жалбоподателя постановлението за разноски на съдебния изпълнител е незаконосъобразно, защото изп.дело е с ниска правна и фактическа сложност, а по изп.дело на са извършени никакви изп.действия с цел удовлетворяване на парично вземане. Процесуалният представител на взискателя е подал единствено молба за образуване на изп.дело, в която задължително се посочва начин на изпълнение, поради което в тежест на длъжника по изпълнението следва да се възложат само разноските за образуване, но не и за водене на изп.дело.  Иска се жалбоподателя да се отмени обжалваното постановление за разноски и да се намали адв.възнаграждение на взискателя до минималния размер от 100 лв. – за образуване на изп.дело, а размерът на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ да се определи от съда.

    Ответникът по жалбата /взискател в изпълнението/ Д.С.С.е подал възражение, с което оспорва жалбата с довода, че към сключване на договора за правна защита е уговорен размер, който се равнява на предвидения минимален размер в Наредба N 1 от 09.07.2004 г. Освен това след подаване на молбата за образуване на изпълнение са подадени последващи молби, в които са посочени конкретни банкови сметки на длъжника и са депозирани становища. Освен това длъжникът не е платил в срока за доброволно изпълнение.

     Представени са мотивите на съдебния изпълнител,  в които се сочи, че размерът на приетите разноски за адв.възнаграждение на взискателя е съобразен с предвидения минимален размер в Наредба N 1 от 09.07.2004 г.

     Изп.дело N  20207850400072 е образувано по молба на Д.С.С.въз основа на изп.лист от 29.07.2019 г. на СРС, 165 с-в, по гр.дело N 31846/20 г., с който длъжникът „Т.С.“ ЕАД е осъден да заплати сумата от 52,40 лв.

    С молбата от 17.03.2020 г. е посочен от взискателя начин на изпълнение - „запор” върху негови движими вещи и възбрана върху недв.имот, върху дружествени дялове на длъжника, върху негови движими вещи и възбрана върху недв.имот.

    Представен е договор за адвокатко възанграждение от 05.03.2020 г., от който се установява, че между взискателя и адвокатско съдружие е уговорено адвокатско възнаграждение от 230 лв.

    С молба от 07.04.2020 г. взискателят е уточнил, че иска да се приложи способът „запор“ върху банкови сметки на длъжника.

    Представено е вносна бележка от 12.03.2020 г., в което се сочи, че взискателят е платил на адвокатското съдружие възнаграждение в размер на 230 лв.

     На 28.05.2020 г. е получена от длъжника поканата за доброволно изпълнение на задълженията.

      С обжалваното постановление от 11.06.2020 г. съдебният изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя, както и на таксите в изпълнението.

    При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

   Предмет на производството пред съда е постановление на съдебния изпълнител за разноски в изпълнението.

  

    На първо място следва да се спомене, че с молбата от  07.04.2020 г. процесуалният представител на взискателя е оттеглил посочените в молбата от 17.03.2020 г. за образуване на изпълнително дело способи и е посочил конкретен изпълнителен способ – запор върху банкови сметки на длъжника, но посочването на начин на изпълнение е реквизит  на молбата по чл.426 ал.2 ГПК и е част от нейното задължително съдържание. В този смисъл съдът приема, че с подадената на 07.04.2020 г. молба взикателят е уточнил и конкретизирал подадената на 17.03.2020 г. молба за образуване на изп.дело, в която съгласно изискването на закона е длъжен да посочи и начин на изпълнение /способ/.       

   Обстоятелството, че на 07.04.2020 г. е подадена молба, в която е посочен способът „запор“ върху банкови сметки и взискателят се е отказал от другите посочени способи в молбата за образуване на изп.дело, представлява уточнение на задължителния реквизит по чл.426 ал.2 ГПК на молбата за образуване на изп.дело, поради което няма основание в тежест на длъжника да се възлагат разноски и за водене на изп.дело. Това е така, защото посоченият нов способ от взискателя не е поради това, че посочените в молбата за образуване на изп.дело способи са се оказали, че са неефективни.

    По делото няма данни, че спрямо имуществото на длъжника са били извършени процесуални действия по водене на изп.производство, свързани с прилагането на определен изпълнителен способ, който да е различен от посочения в молбата от 07.04.2020 г. Следователно на този етап от изпълнителното производство на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение само за образуване на изп.дело.

    С оглед ниската правна и фактическа сложност на изпълнителното дело на взискателя следва да се присъдят разноски за адв.възнаграждение от 200 лв. – в минимален размер за образуване на изп.дело. Договорът за адвокатско възнаграждение е сключен на 05.03.2020 г., а към онзи момент действащата норма на чл.10 т.1 от Наредба N 1 от 09.07.2004 г. е предвиждала, че минималният размер на образуване на изпълнително дело възлиза на  200 лв. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че минималният размер възлиза на 100 лв., защото този размер е предвиден в последващо изменение на Наредбата. Последващото изменение на Наредбата, в сила от 15.05.2020 г., обаче не засяга сключените преди влизане в сила на изменението договори и породените от тях права и задължения.

    В размера на разноските е включена и сумата от 5,91 лв. – такса за издаване на изпълнителния лист, но срещу постановлението в тази част не е подадена жалба.  

    При тези факти съдът намира, че на взискателя се дължат разноски от 200 лв. – адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнението.

 

     При дълг в размер на 52,40 лв. се дължи по т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса в размер на 10 лв. Таксата по т.26 ТТРЗЧСИ е „пропорционална“, а според нормата на чл.83 ал.1 ЗЧСИ пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес, който се равнява на размер на присъдената с изпълнителния лист сума. Следователно няма основания таксата по т.26 да се изчислява и върху възложените в тежест на длъжника разноски по изпълнението.

    В т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ е използван изразът "събраната сума", но с оглед нормата на чл.83 ал.1 ЗЧСИ, която е по-висок по степен нормативен акт, съдът на основание чл.15 ал.3 ЗНА намира, че таксата по т.26 от Тарифата следва да се начислява само върху материалния интерес, който се определя от размера на подлежащото на принудително събиране вземане по изпълнителния лист, което възлиза на 52,40 лв.

     След прибавяне на ДДС размерът на дължимата такса по т.26 от Тарифата възлиза на 12 лв.

 

     С оглед на изложеното съдът намира, че постановлението за разноски следва да се отмени и да се намали адв.възнаграждение на взискателя до минималния размер от 200 лв. – за образуване на изп.дело - чл.10, т.1 Наредба от 09.07.2004 г., както и да се намали размерът на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ до сумата от 12 лв. Причината за образуване на делото е незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител, а не поведението на взискателя, поради което в настоящето производство не следва да се присъждат съдебни разноски в полза на жалбоподателя.

     Мотивиран съдът

                                                                      РЕШИ:

 

     ОТМЕНЯ постановлението за разноски на ЧСИ Л.М. по изп.дело N 20207850400072, с което е отказано да се намали размерът на адвокатско възнаграждение на взискателя  Д.С.С., както и размерът на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, и вместо това постановява:

     НАМАЛЯВА на основание чл.78 ал.5 ГПК до размера от 200 лв. възнаграждението за адвокат на взискателя Д.С.С.по изп.дело N 20207850400072 на ЧСИ Л.М., възложено в тежест на длъжника „Т.С.“ ЕАД, както и размерът на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ до сумата от 12 лв.

 

      Решението е окончателно.       

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                                      2.