и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС. Постъпила е касационна жалба от Ертан Расим Мустафа от гр.Момчилград, обл.Кърджали против решение № 7/01.03.2006 год. по Н.а.х.д. № 850/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд. В жалбата си касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди, че извода на първоинстанционния съд за некредитиране на показанията на св. Асенов само и единствено поради неговата месторабота, е необснован. Показанията на посочения свидетел се подкрепяли от останалите доказателства по делото – трудов договор и удостоверение от „Родопастрой” ООД – Момчилград, както и трудов договор на друго лице, работещо в същото предприятие и назначено на сходна длъжност. От всички доказателства по делото се установявало, че жалбодателят не е бил никога назначаван за конкретния обект на длъжността „технически ръководител”. Моли съда да бъде отменено изцяло решението на първоинстанционният съд, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъде отменено изцяло наказателно постановление № 09/********** от 08.09.2005 год. на Директора на Дирекция „ОИТ” – Кърджали. В съдебно заседание, редовно призован, жалбодателят не се явява и не изпраща представител. Не сочи нови доказателства. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата, като моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено съгласно изискванията на материалния закон. Не сочи нови доказателства. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, като счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното: Касационната жалба е подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в установения в закона срок, поради което е допустима. Релевираните от касатора касационни основания е това по чл. 218б ал.1 б.”в”, предл.I-во и III-то от ГПК, във вр. с чл.11 и чл. 39 от ЗВАС, а именно - неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон и поради необоснованост. Жалбата е неоснователна. С решение № 7/01.03.2006 год., постановено по Н.а.х.дело № 850/2005 год., Кърджалийския районен съд е потвърдил наказателно постановление № 09/********** от 08.09.2005 год. на Директора на Дирекция „Областна инспекция по труда” – гр.Кърджали, с което на Ертан Мустафа Расим от гр.Момчилград, с ЕГН **********, за извършено административно нарушение на чл.24 ал.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, на основание чл. 416 ал.2, във вр. с чл. 414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева. За да постанови решението си, районният съд е приел от фактическа страна,че при извършена проверка на 04.07.2005 год. на строителен обект – жилищна сграда с търговски партер, находящ се в гр.Кърджали, кв.”Възрожденци”, изпълняван от „Родопастрой” ООД – гр.Момчилград, инспекторите на Дирекция „ОИТ” – гр.Кърджали констатирали, че строителните работници Росен Асенов и Севдалин Лилов са били допуснати на работа без лични предпазни средства – каски. Приел е за установено също, че технически ръководител на обекта е жалбодателя, като не е кредитирал в тази връзка представените по делото от последния доказателства – трудов договор за назначаването му в посоченото дружество на длъжността „технически организатор /а не „технически ръководител”/. За да не кредитира представеното доказателство, съдът е изложил съображения, че самият жалбодател е написал саморъчно обяснения по повод съставеният му АУАН, в които е посочил, че работи именно като технически ръководител на обекта, като сам е потвърдил, че посочените в обясненията работници са работили на обекта без лични предпазни средства – каски. Съдът не е дал вяра и на показанията на св.Росен Асенов, приемайки, че свидетелят работи в „Родопастрой” ООД – гр.Момчилград и показанията му не могат да се приемат за обективни и безпристрастни, поради положението му на зависимост от работодателя му. Първоинстанционният съд е приел от правна страна, че жалбодателя е извършил вмененото му административно нарушение, като правилно административнонаказващият орган го е квалифицирал като такова по чл. 24 ал.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, санкцията е определена в законоустановения й размер и е съобразена с тежестта на нарушението и личността на извършителя, поради което е потвърдил изцяло наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. При тези данни съдът намира, че обжалваното решение на Кърджалийския районен съд е правилно, като при постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния закон, както се сочи в жалбата. Правната теория и константната съдебна практика приемат, че нарушението на материалния закон като касационно основание, водещо до неправилност на съдебно решение, се изразява в наличието на грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране. В тази връзка касационната инстанция констатира, че първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, като към установените с тях факти правилно е отнесъл приложимия материален закон. Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че при извършената на 04.07.2005 год. в 14.50 часа проверка на строителен обект – жилищна сграда с търговски партер, находящ се в гр.Кърджали, кв.”Възрожденци” и изпълняван от „Родопастрой” ООД – гр.Момчилград, проверяващите органи на Дирекция „ОИТ” – Кърджали са констатирали, че няколко работници, между които и Росен Асенов и Севдалин Лилов, са извършвали работа по обекта – измазване на външна стена на височина +3.30 градуса, като са били допуснати от техническия ръководител – жалбодателя Расим, да извършват посочената работа без лични предпазни средства – каски. Тази фактическа обстановка е безспорно установена от показанията на актосъставителя и свидетелите по акта, съгласно които жалбодателя се е представил пред тях като технически ръководител на обекта, като показанията на същите се подкрепят и от саморъчно написаните по повод проверката обяснения на жалбодателя, в които същият е посочил, че е технически ръководител на обекта и е потвърдил констатациите на проверяващите, като също саморъчно е вписал имената на работниците, които са извършвали измазване на външната стена на височина на работното скеле – кота + 3.20,без лични предпазни средства – каски. Посочените обяснения жалбодателят е подписал,като отново е посочил че дава същите в качеството си на технически ръководител на обекта. В тази връзка правилно първоинстанционният съд не е кредитирал представеното от жалбодателя писмено доказателство – трудов договор, сключен между жалбодателя и „Родопастрой” ООД – гр.Момчилград, с който жалбодателя е бил назначен на длъжността „технически организатор”, тъй като жалбодателят не е представил доказателства за разликата между длъжностите „технически ръководител” и „технически организатор”, а и заеманата длъжност на работника и служителя е неотносима към възлагането на функции на технически ръководител на конкретен обект. Правилно първоинстанционният съд не е дал вяра и на показанията на св.Росен Асенов, с които същият твърди, че е имал каска и че технически ръководител на обекта е бил не жалбодателя, а друго лице, тъй като освен отчетените от решаващият съд заинтересованост на свидетеля от изхода на делото и съмнения в достоверността на неговите показания, поради служебната му зависимост от жалбодателя, показанията на свидетеля се опровергават по категоричен начин от показанията на актосъставителя и свидетелите по акта, които са логични, последователни и кореспондират и с останалите доказателства по делото, и които съдът е кредитирал изцяло. Не без значение в тази връзка е и неотносимостта на представените пред първоинстанционния съд от жалбодателя като доказателства удостоверение на „Родопастрой” ООД – гр.Момчилград и трудов договор на лицето Шериф Сали Салив, който е бил назначен на длъжността „ технически изпълнител” /а не „технически ръководител”, и то на конкретния обект, както твърди защитата на касатора/. Ето защо настоящата инстанция намира, че изложените в касационната жалба оплаквания, са несъстоятелни. При безспорно установената по делото фактическа обстановка, посочена по-горе в мотивите, крайният извод на решаващият съд за съставомерност на деянието на ответника по касация по вмененото му административно нарушение по чл. 24 ал.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при строителни и монтажни работи, е правилен и съобразен с материалния закон. Това е така, тъй като посочената разпоредба вменява в задължение на техническия ръководител на строителен обект или бригадир да не допуска до работа /или да отстранява от работа/ работници и служители, които не използуват лични предпазни средства, в конкретния случай – каски, именно което задължение е нарушил жалбодателя, в качеството си на технически ръководител на обекта. Ето защо съдът намира, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния закон, довело до неправилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция намира и направеният от жалбодателя в касационната жалба довод, обосноваващ наличие на така посоченото в чл.218б ал.1 б.”в”, предл.3-то от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради необоснованост, за неоснователен. Това е така, тъй като необосноваността на съдебното решение като касационно основание, водещо до неправилност на същото, се изразява в несъответствието между направените правни изводи и събраните по делото доказателства, т.е. че изводите на съда не почиват на доказателствата по делото. Такова несъответствие в случая не е налице, с оглед изложеното по-горе в мотивите относно доказателствата и направените въз основа на тях правни изводи, а и с оглед липсата на доказателства в подкрепа на оплакванията на жалбодателя. С други думи, правните изводи на първоинстанционния съд почиват изцяло на събраните по делото доказателства, поради което не е налице и второто заявено от касатора касационно основание, водещо до порочност на обжалваното решение – неправилност на същото, поради необоснованост. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на Кърджалийския районен съд е правилно - обосновано и съобразено с материалния закон. Ето защо следва същото да бъде оставено в сила. Водим от изложеното , и на основание чл. 40 ал.1 от ЗВАС , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7/01.03.2006 год. по Н.а.х. дело № 850/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |