Р Е Ш
Е Н И Е № 447
гр.
Видин, 07.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Видински районен съд,
гражданска колегия в публично
заседание на десети септември през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: Владимир Крумов
при
секретаря Г. Начева, като разгледа
докладваното от съдията Крумов гр. дело №
455 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Искът
е с правно основание чл. 422, във вр.
с чл.124 ГПК, във вр. с 79, ал.1 предложение
първо от ЗЗД.
Подадена
е искова молба от ” Национална дистрибуция” АД, със
седалище гр. София против „Гемини Жи
Хри” ЕООД със седалище гр. Видин, с която се иска да бъде установено по
отношение на ответника вземането на ищеца в размер на 9728.00 лева, представляващи задължения по облигационно
правоотношение между страните ведно със законната лихва, считано от
02.09.2019г.- предявяването му по реда на чл.410 ГПК до окончателната
издължаване.
По
отношение на претенцията за неустойка в размер на 972.00 лева, с определение от
07.01.2021г. производството е прекратено, не е обжалвано и е влязло в сила.
Поддържа
се, че по силата на търговски договор от 19.12.2016г. между страните ответникът е получил доставени от ищеца
печатни издания- вестници и списания, които е следвало да разпространява.
Нереализираната продукция е следвало да се върне на ищеца. За периода
27.03.2018г.-12.07.2019г. ответникът забавял прогресивно плащанията към ищеца,
като задълженията се натрупали до исковия размер, а ищецът преустановил
доставките.
Доставките
са фактурирани с фактури №**********/15.11.2017, **********/29.11.2017г.,
№**********/13.12.2017г., №**********/18.10.2017г., № **********/09.03.2018г.,
№ **********/25.10.2017г., №**********/08.11.2017г., №**********/28.03.2018г.,
№ **********/18.10.2018г., №**********/22.05.2019г., №**********/29.05.2019г.,
№**********/12.06.2019г., №**********/19.06.2019г., №**********/21.06.2019г.,
№**********/26.06.2019г., №**********/03.07.2019г., №**********/10.07.2019г.,
№**********/10.07.2019г. За получените издания , върнати като брак от
ответника, ищецът е издал кредитни известия № **********/12.07.2019г.,
№00000041635/19.07.2019г., №**********/28.06.2019г., №**********/21.06.2019г.,
№**********/14.06.2019г., №**********/31.05.2019г., №**********/23.05.2019г.,
№**********/30.03.2018г.,№**********/09.03.2018г., № **********/09.03.2018г.,
№**********/28.02.2018г.
Излага
се, че ответникът по делото не е изпълнил
задължението си за заплащане на получени доставки по посочените фактури. Образувано е ч.гр.д.№ 2523/2019г .на ВРС и е
издадена Заповед № 2389-РЗ/20.12.2019г., срещу която е постъпило възражение от
длъжника, че не дължи сумата.
Ответникът
е депозирал отговор , в който излага, че договорът е сключен за една година,
срокът е изтекъл на 16.12.2017г. и не е продължен , като след прекратяването му
ищецът не е доставял печатни произведения, описани във фактурите.Сочи, и че
съгласно чл.19.3 от договора, при забавяне на плащанията повече от десет дни
същият се разваля едностранно, като липсват доказателства от ищеца да е
отправяна покана или известие за разваляне.
Събрани
са писмени доказателства, изслушано е заключението на съдебно счетоводна
експертиза.
Открито
е производство по оспорване истинността /верността/ на фактура
№**********/07.11.2011г
Видинският
районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, и съобразявайки
представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа и правна страна:
Между
страните са съществували търговски взаимоотношения, видно от представения
договор от 19.12.2019г. , който не се оспорва от ответника. От ищеца са
издадени представените фактури и кредитни известия, които също не са оспорени в
процеса. От назначеното по делото вещо лице се установява, че част от фактурите
са отразени счетоводно от ответника, друга част не е отразена в счетоводните
регистри на ответника. Установя се още,че има направени частични плащания и в
исковия период, след изтичане на едногодишния срок по договора.
Предвид
изложеното от вещото лице, чието заключение не е оспорено от страните и което
съдът намира за обективно и компетентно изготвени и го кредитира изцяло, и
анализирайки го с писмените доказателства неоспорени по делото, приема че ответникът е извършвал
плащания и след 16.12.2017г., когато твърди, че договорът е прекратен и не е
получавал доставки след тази дата. Също така, видно от издадените на основание
чл.9, ал.2 от договора кредитни известия, ответникът е връщал бракувани печатни
произведения на ищеца, което също означава , че ги е получил, но не са
реализирани на пазара. Предвид изложеното съдът намира, че страните са
продължили търговските отношения и след
изтичане на договора, възраженията на ответника за липса на доставки
неоснователни. Съгласно чл. 321 ТЗ, доколкото и сделката е търговска -
чл.286 ТЗ и страните са търговци, по искане на купувача продавачът е
длъжен да издаде фактура, а по съгласие на страните - и други документи. Видно
от договора- чл.9 , посочено е издаването на фактури и кредитни известия,
поради което съдът приема за неоснователни възраженията за липса на съставени
приемо-предавателни протоколи за всяка доставка.
Установи
се от вещото лице, че неплатените
задължения по фактурите , след съобразяване с издадените кредитни известия,
отразени счетоводно от ищеца са в размер на 9 015.83 лева за исковия период и 712.27
лева извън исковия период. Съгласно отразените счетоводно от ответника кредитни
известия и фактури неплатеното задължение за исковия период е в размер на
5 935.11 лева.
С оглед
направеното оспорване на размера на вземането и липсата на вписване на част от
фактурите и кредитните известия в счетоводството на ищеца, липсата на подпис на
представител на ответника в счетоводните
документи, както и липсата на доказателства за ползван данъчен кредит от
ответника не могат да обосноват извода за реална сделка по тези фактури и
възникване на задължение за плащане по тях. Съобразно трайната практика на ВКС, фактурата може да
бъде приета като доказателство за възникнало правоотношение по договор за
търговска продажба между страните, щом като в нея фигурира описание на
съществените елементи на сделката – посочена е стоката по вид и стойност,
начинът на плащане, наименованията на страните и времето и мястото на
издаването й; Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на
ответника – купувач, включването й в съответния дневник по ДДС и ползването на
данъчен кредит по нея представляват недвусмислено признание на задължението и
доказват неговото съществуване; Отразяването на задължението по фактурата в
аналитичната оборотна ведомост /по сметка 401 – задължения към доставчици/,
доколкото става част от счетоводния баланс, е също вид извънсъдебно признание
за съществуването му; Отсъствието на изискуеми от Закона за счетоводството
реквизити във фактурата няма самостоятелно значение, щом са налице данни за нейното
осчетоводяване, включване в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползване на
данъчен кредит; Осчетоводяването на фактурата представлява и признание за
получаване на стоката, докато неподписаната от получателя фактура, която не е
отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за
покупко-продажби и справките – декларации по ЗДДС и по която не е ползван
данъчен кредит от задължената страна сама по себе си не установява получаване
на стоката, нито доказва сключване на договор за търговска продажба;
Упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит от купувача, при
доставката на родово определени вещи, има правното значение на признание за
получаването на вещите.
В този
смисъл от ВКС са постановени множество съдебни актове -решение № 96/26.11.2009
г. по т.д. 380/2008 г. на І т.о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. №
546/2008 г. на ІІ т.о., решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ІІ
т.о., решение № 212 от 07.01.2013 г. по т.д. № 696/2012 г. на I т.о., решение №
211 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1120/2010 г. на II т.о, решение № 71/08.09.2014
г. по т.д. № 1598/2013 г. на II т.о., решение № 67/31.07.2015 г. по т.д. №
631/2014 г. на II т.о., решение № 198 от 13.05.2016 г. по т.д. № 2741/2014 г.
на I т.о.Производството в частта на претенцията за неустойка е прекратено и
съдът не обсъжда вземането.
С
оглед изложеното, Съдът намира, че се доказа безспорно в производството
наличието на вземане на ищеца против ответника в размер на 5 935.11 лева,
представляващи задължения по процесния договор между страните.В останалата част
претенцията следва да се отхвърли.
С
оглед изхода на делото, и на основание чл.78, ал.1 ГПК, страните следва да понесат съответно и направените в исковото
и заповедното производство разноски, съобразно уважената и отхвърлена част от
претенцията. Ищецът следва да заплати на ответника 446.50 лева адвокатско
възнаграждение от установените 950.00 лева, съгласно ДПЗС от 14.06.2021г., а
ответникът на ищеца 236.38 лева от платената ДТ
446.00 лева, 53.00 лева от платеното възнаграждение на вещо лице и
485.48 лева от адвокатското възнаграждение, съгласно ДПЗС от 05.07.2021г. в
установен размер 916.00 лева В
производството по ч.гр.д.№ 2523/2019г. не са присъждани разноски и съдът не
взима предвид направени такива.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Гемини Жи Хри” ЕООД, ЕИК: **** и със седалище и
адрес на управление: гр. Видин, ул. Я.№ *, представлаявано от Г.Е.Г., ВЗЕМАНЕТО
на ”Национална дистрибуция” АД с ЕИК: ******, със седалище гр. София, бул. Цариградско
шосе № 423, представлявано от В.К.Г. към „Гемини Жи Хри” ЕООД в размер на 5 935,00 лева,
ведно със законната лихва, считано от 02.09.2019 г. до окончателното
издължаване. Отхвърля иска над присъдения размер до пълния претендиран.
ОСЪЖДА „Гемини Жи Хри” ЕООД, ЕИК: **** и със седалище и адрес на
управление: гр. Видин, ул. Я.№ *, представлявано от Г.Е.Г., да заплати
на ”Национална дистрибуция” АД с ЕИК: ******,
със седалище гр. София, бул. Цариградско шосе № 423, представлявано от В.К.Г., направените разноски по производството: 236,38
лева за държавна такса, 53,00лева възнаграждение на вещо лице и 485,48 лева
адвокатското възнаграждение.
ОСЪЖДА”Национална
дистрибуция” АД с ЕИК: ******, със седалище гр. София, бул. Цариградско шосе № 423,
представлявано от В.К.Г. да заплати на „Гемини Жи
Хри” ЕООД, ЕИК: ****, седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. Я.№ *,
представлаявано от Г.Е.Г. сумата от 446,50 лева адвокатското възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщението до страните пред Окръжен
съд Видин.
Районен съдия: / П /
Вярно с оригинала
Секретар: