№ 114
гр. Момчилград, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Йордан Ив. Геров
при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш
като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело №
20215150100314 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното :
В исковата си молба ищеца „*****“ ЕООД, ЕИК:*******, със седалище
и адрес на управление: София, р-н Изгрев, ж.к.Изток, ул.“******“ № 2А, ет.6,
ап.10 А, представлявано от управителя Х.Н.Ш., действащ чрез пълномощника
си Р.О.Б., представлявано от адв.Х.М. Г. твърди, че е бил сключен трудов
договор между същите в качеството му на работодател и ответника АС. КР. С.
в качеството му на служител на длъжност “шофьор тежкотоварен автомобил
международни превози“. На 26.03.2021 г. е била издадена Заповед №20-
21060/26.03.2021 г. за командироване на служителя АС. КР. С., с която
същият е бил командирован да извършва международен превоз на товари до
страните на ЕС по релации определени от управителя на „*****“ ЕООД, ЕИК
*******. На същата дата е бил проведен и инструктаж на служителя, за което
свидетелствало собственоръчно подписана декларация от 26.03.21 г. На
09.04.2021 г. се наложило промяна на планирания график, изготвен от ищеца,
което водило до разместване на водачите и управляваните от тях товарни
автомобили. На служителя АС. КР. С. е било указано да върне в базата на
дружеството в гр.Бреда, Холандия влекач, с рег.номер ****** и да продължи
командировката си с влекач с рег.Номер. В отговор служителят категорично
1
отказал да изпълни указанията на своя мениджър и заявил, че желае да се
върне незабавно в България. В телефонен разговор и писмена
кореспонденция, представител на ищеца в лицето на Росен Бухларски -
мениджър, е обяснил на служителя, че трябва да се спазят разпоредбите на
българското законодателство, както и уговорките в индивидуалния трудов
договор, за да се уреди прекратяването на трудовото правоотношение и
същевременно да се избегнат вредните за работодателя последици от
преждевременното прекъсване на командировката. Предоставил е възможност
на служителя да се прибере по-рано в България /в срок от 7-14 дни/, като се
планира връщането му в съответствие с преструктурирания работен график на
компанията. Въпреки проведените разговори и предоставените от компанията
варианти служителят се е прибирал в базата на компанията и е оставил
товарния автомобил, собственост на ищеца на паркинга в базата. На
09.04.2021 г. в 14:30:18 (Централно Европейско време), според Дигитална
Информация от Трансикс - Тахограф - ОРЗ система на компанията,
служителят е напуснал базата, от който момент до датата на прекратяване на
трудовото правоотношение, АС. КР. С. не се е явил на работа и не е
изпълнявал трудовите си задължения. При спазване на разпоредбите на
трудовото законодателство и след запознаване с писмените обяснения на
служителя по реда на чл.193 КТ трудовото правоотношение с ответника е
било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ съгласно Заповед за
налагане на дисциплинарно уволнение №46/19.04.2021 г. Прекратяването на
трудовия договор на това основание обосновавало дължимо на осн. чл.221,
ал.2 от КТ обезщетение в полза на работодателя в размер на 580 лв. От друга
страна поведението на служителя представлявало грубо нарушение на
трудовата дисциплина, от което са произтекли значителни вреди за
работодателя, сред които непланиран престой за превозното средство,
разходи по наемане на нови водачи, самолетни билети, нереализирани
договорки с клиенти и допълнителни разходи по разместване на програмата
на другите превозни средства, което следвало да ангажира пълната
имуществена отговорност на служителя на основание чл.203, ал.2, предл.
първо КТ във вр. с чл.211 КТ, като смятат, че са налице всички елементи от
фактическия състав: наличие на трудово правоотношение с ответника към
момента на причиняване на вредите, деяние, противоправност на деянието,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и че ответникът е
2
причинил умишлено твърдените вреди. За справяне с възникналата
извънредна ситуация в компанията мениджърът на ***** ЕООД е издал
Заповед за пре-праниране на водачи и превозни средства №20-
21088/12.04.2021 г., с която е определил мерките, които са необходими, за да
бъде заместен самоволно напусналият служител, без това да афектира
оперативната работа на компанията. По спешност е бил командирован в
първият възможен водач от щатното разписание на „*****“ ЕООД, ЕИК
******* - А.РП., за което свидетелствало Заповед №20-21074/23.04.21 г.
Преките разходи за работодателя от тази извънредна мярка са били за
самолетен билет за водача А.П. в размер на 54.99 лева, съгласно фактура №
**********/19.04.21, издадена от Уиз Еър Унгария на „*****“ ЕООД,
ЕИК:*******, както и разходи за РСН тест за СОVID-19 в размер на 90 лева,
както и за антигенен тест, в размер на 75 лева, доказателства за които
представят с исковата молба. До започването на командировката на А.П. са
били наети двама чуждестранни водачи от партньорска компания, с която
ищеца имал сключен Договор за възлагане от 08.01.2016 г., които да заместят
А.С. в периода 12.04.21 г. до 25.04.21 г. /седмица 15 и 16/. Платени са
издадените фактура за допълнителни транспортни услуги, извършени от
водачите Т. Русак и Б. Бринкус в размер на 1000 евро и за допълнителни
транспортни услуги извършени от водача Б. Бринкус в размер на 1000 евро,
чийто обща равностойност в лева е бил в размер на 3911.60 лв. Всички от
изброените разходи са били в причинна връзка с неправомерното поведение
на ответника, изразяващо се в това да не изпълни поетите ангажименти по
трудов договор № 242/20.11.2019 г. и заповед № 20-21060/26.03.2021 г. за
комадироване в чужбина. Твърдят, че служителят предварително е бил
информиран за възможните негативни последици от евентуално
преждевременно прекъсване на командировката. С подписването на
приложената като доказателство към исковата молба декларация - съгласие от
26.03.2021 г. същият се е съгласил да поеме отговорност за всички вреди за
работодателя, които биха настъпили в резултат на неявяване на работа, докато
трае периода на командировката му, или при хипотеза на напускане без
предупреждение. Поради гореизложеното смятам, че служителят е причинил
вредата умишлено - при евентуален умисъл, а именно съзнавал е и е
предвиждал последиците на своето деяние и е допускал настъпването на тези
последици. Служителят не е целял настъпване на причинените вреди, но е
3
допускал същите, отказвайки да изпълни служебните си задължения и
напускайки работното си място без предизвестие. Молят съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 580 лв.,
представляваща обезщетение в полза на работодателя на основание чл.221,
ал.2 от КТ, както и за сумата от 4131.59 лв., представляваща претърпени от
работодателя вреди в причинна връзка с виновното поведение на служителя
на основание чл.203, ал.2 КТ във вр. с чл.211 КТ. Молят да им бъде
присъдена законната лихва върху претендираните главници, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата, както и направените съдебно деловодни разноски в хода на
заповедното и исковото производство.
Ответника АС. КР. С. чрез адв.Мария Станчева – Станева от АК
София в едномесечния срок от получаване на преписа от исковата молба е
изпратил писмен отговор, който отговаря на изискванията на чл.131, ал.2 от
ГПК. Счита, че предявените искове са допустими, но неоснователни и
недоказани, като ги оспорват.
В срока за отговор на исковата молба ответника АС. КР. С. е предявил
насрещен иск с правно основание чл.211, ал.1 от ГПК, чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Твърди, че със Заповед №46/19.04.2021 г. му е наложено дисциплинарно
наказание и е прекратено трудовото му правоотношение като „шофьор
тежкотоварен автомобил международни превози“. Тази заповед не му е била
връчена по надлежния ред лично на него или срещу подпис с обратна
разписка, поради което за него се поражда правен интерес от обжалването му
по съдебен ред, считано от датата, на която е узнал за постановяването й.
Счита постановената заповед за неправилна и незаконосъобразна.
Съдът е приел за съвместно разглеждане предявената искова молба от
АС. КР. С. , с ЕГН:********** против „*****“ ЕООД, ЕИК:*******, със
седалище и адрес на управление: София, р-н Изгрев, ж.к.Изток, ул.****** №
2А, ет.6, ап.10А, представлявано от управителя Х.Н.Ш., действащ чрез
пълномощника си Р.О.Б., с която е предявил насрещен иск с правно
основание чл.211, ал.1 от ГПК, чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
В срока за писмен отговор по насрещната искова молба, ищеца –
ответник по насрещния иск е представил писмен отговор, който отговаря на
изискванията на чл.131 от ГПК. Моли да се отхвърли предявения от А.С.
4
насрещен иск на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като погасен по давност.
В проведените по делото съдебни заседания процесуалния
представител на ищеца поддържа изцяло предявения иск, и моли съда да
уважи същия, така както е предявен. Допълнителни доводи излага в молба от
11.04.2022 год. Претендира за разноски съгласно представен списък по чл.80
от ГПК сторени както в производството относно главния иск, така и при
защита срещу неоснователната и погасена по давност насрещна искова молба.
В проведените по делото съдебни заседания процесуалния
представител на ответника моли да бъде оставена без уважение предявения
иск от ищеца, като се уважи предявения насрещен иск от тях с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Допълнителни доводи за това излага в
писмено становище. Претендира деловодни разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори между страните и това се установява от представените
писмени доказателства по делото, че между страните е съществувало трудово
правоотношение въз основа на сключен между тях трудов договор №
242/20.11.2019 год., по силата на който ответникът бил назначен на работа
при ищеца на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил международни
превози“.
Със Заповед за налагане на дисциплинарно уволнение №46/19.04.2021
г. ищецът е прекратил трудовото правоотношение с ответника на основание
чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
По делото е приета съдебно графологична експертиза на вещо лице
Д.Милев, по която вещото лице катогорично заявява и в с.з., че подписа под
думата „приел“ над пунктираната линия не е положен от АС. КР. С..
Видно от приетите по делото писмени доказателства: трудов договор
от 09.04.2021 год. ответникът е сключил такъв с „*****„ ЕООД; приложени са
и командировъчни - 2 броя, от които е видно за времето от 12.04.2021 год. до
12.05.2021 год., както и от 12.05.2021 год. до 12.06.2021 год. отвътникът е бил
командирован на територията на ЕС да управлява служебен товарен
5
автомобил по допълнително конкретизиран маршрут или от 12.04. до
12.06.2021 год. отвътникът не е бил на територията на Р.България.
При това положение съдът намира, че следва да се произнесе на първо
място по насрещния иск предявен от ответника по настоящето дело против
ищеца, който иск е за отмяна на Заповед № 46 от 19.04.2021 год. за налагане
на дисциплинарно наказание и прекрятяване на трудовото му
правоотношение като незаконосъобразна и неправилна.
Съдът намира този иск за основателен и законосъобразен, тъй като на
първо място: съдебно графологичната експертиза е категорична, че подписът
за получаване на заповедта за дисциплинарно уволнение не е положен от А.С.
или тази заповед не е достигнала адресата си в периода преди получаване на
исковата претенция от ищцовата страна. На второ място: от 12.04.2021 год. до
12.06.2021 год. А.С. не се е намирал на територията на Р.България.
При това положение съдът приема, че работодателят не е връчил
Заповед № 46 от 19.04.2021 год. на работника. В същото време, работникът е
изпратил писменно предизвестие от 10.04.2021 год. за прекратяване на
трудовото правоотношение с предизвестие. При наличието на предхождащо
волеизявление от страна на работника за прекратяване на трудовото
правоотношение, то следва да се приеме като основание за прекратяване на
трудовите правоотношения, а не издадената заповед от страна на
работодателя от 19.04.2021 год., която както бе обяснено по-горе не е
достигнала до своя адресат. Така или иначе, казано по друг начин Заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя към
работника от 19.04.2021 год. не е произвела своето действие и следва да бъде
отменена, като направилна и незаконосъобразна.
При това положение съдът намира, че първоначалните искове по
чл.203, ал.2 вр.с чл.211 и чл.221, ал.2 от КТ следва да бъдат отвхвърлени като
неоснователни. Искът по чл.221, ал.2 от КТ касае обезщетение в полза на
работодателя при дисциплинарно уволнение, такова каквото по настоящето
дело с оглед гореизложеното няма. Що се касае по иска по чл.203, ал.2 от КТ,
следва да се установят елементите на фактическия състав на този текст, а това
са: наличие на трудовоправоотношение с ответника към момента на
причиняване на вредите; противоправност на деянието; причинно връзка
между деянието и вредата и най-вече че ответникът е причинил умишлено
6
твърдените вреди. От представените от самия ищец разпечатки на електронни
съобщения се установява, че А.С. изрично е заявил намерението си, че
прекратява договора си още на 09.04.2021 год. Това право на всеки един
работник е уредено с разпоредбата на чл.326, ал.1 от КТ. В този случай
работникът А.С. дори е нямал съзнанието, че постъпва противоправно,
напротив, той е бил със съзнанието, че управлява свое право уредоно в КТ и е
съзнавал, че работодателят ще трябва да намери ако прецени заместващ
шофьор след като А.С. е напуснал. Тази преценка да намери такъв е
субективно право на работодателя, но тя не е в причинно следствена връзка с
противоправно деяние от страна на А.С.. Следва да бъде споменато, че всички
действия на работодателя са свързани с това, че е издал заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение дисциплинарно уволнение, но
той е следвало да прецени дали тази заповед е достигнала до А.С.. Пак следва
да бъде упоменато, че с оглед гореизложеното тази заповед не е достигнала до
А.С. или тя не съществува в правния мир.
При това положение следва ищеца да заплати направените разноски на
ответника по настоящето дело в размер на 650 лв., представляващи
адвокатски хонорар, както и 100 лв. по сметка на РС Момчилград, изплатени
възнаграждения на вещо лице.
Водим от изложеното,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението и ОТМЕНЯВА Заповед за
налагане на дисциплинарно уволнение №46/19.04.2021 г. издадена от „*****“
ЕООД, ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление: София, р-н Изгрев,
ж.к.Изток, ул.“******“ № 2А, ет.6, ап.10 А, представлявано от управителя
Х.Н.Ш., действащ чрез пълномощника си Р.О.Б., по отношение на работника
АС. КР. С., с ЕГН:**********, от с.Орлица, общ.Кирково, обл.Кърджали,
като НЕПРАВИЛНА И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „*****“ ЕООД, ЕИК:*******, със
седалище и адрес на управление: София, р-н Изгрев, ж.к.Изток, ул.“******“
№ 2А, ет.6, ап.10 А, представлявано от управителя Х.Н.Ш., действащ чрез
7
пълномощника си Р.О.Б. против АС. КР. С., с ЕГН:**********, от с.Орлица,
общ.Кирково, обл.Кърджали, с която същият да бъде осъден да заплати
сумата от 580 лв., представляваща обезщетение в полза на работодателя на
основание чл.221, ал.2 от КТ, както и за сумата от 4131.59 лв.,
представляваща претърпени от работодателя вреди в причинна връзка с
виновното поведение на служителя на основание чл.203, ал.2 КТ във вр. с
чл.211 КТ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „*****“ ЕООД, ЕИК:*******, със седалище и адрес на
управление: София, р-н Изгрев, ж.к.Изток, ул.“******“ № 2А, ет.6, ап.10 А,
представлявано от управителя Х.Н.Ш., действащ чрез пълномощника си
Р.О.Б., ДА ЗАПЛАТИ на АС. КР. С., с ЕГН:**********, от с.Орлица,
общ.Кирково, обл.Кърджали сумата в размер на 650 лв., представляващи
адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА „*****“ ЕООД, ЕИК:*******, със седалище и адрес на
управление: София, р-н Изгрев, ж.к.Изток, ул.“******“ № 2А, ет.6, ап.10 А,
представлявано от управителя Х.Н.Ш., действащ чрез пълномощника си
Р.О.Б. да заплати по сметка на РС Момчилград сумата в размер на 100.00 лв.
изплатено възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд
гр.Кърджали в двуседмичен срок от връчванего му.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
8