М О Т И В И
към Присъда 5 от 02.05.2017
год. по НОХД № 126/2017 год. по описа на
Районен съд Чирпан
Внесен е обвинителен акт против подсъдимия Р.М.Д. за престъпление по
чл.210, ал.1 във връзка с чл.209, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с
ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура гр.Чирпан в съдебно
заседание поддържа обвинението спрямо подсъдимия Р.М.Д., както по отношение на фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието.
Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода”, което
да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Подсъдимия в
съдебно заседание признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК, като изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът на подсъдимия в хода на съдебните прения заема становище на подсъдимия
да бъде наложено наказание при условията на чл.58а от НК.
Съдебното следствие по делото е проведено по реда на чл.372, ал.4 във
връзка с чл.371, т.2 от НПК, предвид направеното от подсъдимия признание на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното
съгласие от негова страна да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът, като взе предвид направеното самопризнание от подсъдимия,
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които
подкрепят самопризнанието на подсъдимия, при условията на чл.373, ал.3 от НПК,
ведно със становищата и доводите на страните, намери за установена следната
фактическа и правна обстановка:
І. ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимия Р.М.Д. е роден на ***г***,
обл.Смолян, ул.Напредък № 119, български гражданин, със средно образование,
безработен, живее на съпружески начала, осъждан, ЕГН:**********.
Подсъдимият Р.М.Д.
е с постоянен адрес ***. Тъй като бил безработен, Д. *** обяви, в които посочил,
че търси работа като шофьор, като в същите били записани имената и телефонния
му номер. В края на 2016г. неустановено лице решило да извършва измами на
територията на Република България. За целта неустановеното лице възнамерявало
да се обажда по телефона на произволно избрани номера от телефонния указател на
населените места, предимно в Южна България и след като обаждането бъде прието
от някого, неустановеното лице следвало да се опита да въведе в заблуждение
приелия обаждането и да го накара да се разпореди с определена парична сума. За
да избегне риска от залавянето си, неустановеното лице първоначално трябвало да
намери човек, който следвало да отиде до дома на приелия обаждането, за да
получи от него паричната сума и да я занесе до място, посочено му от
неустановеното лице, след което да остави сумата там без да осъществява
визуален и физически контакт с неустановеното лице. По този начин при
евентуално залавяне от органите на полицията на лицето, използвано като куриер
за пренасяне на сумата (т. нар. на жаргон „муле"), последното не било в
състояние да посочи кое е лицето, въвело в заблуждение пострадалите и получило
в резултат на това имотна облага. Куриерът бил намиран от неустановеното лице
по същия начин, по който били намирани и лица, които да се разпоредят с парите
и ценностите си - по телефона и чрез първоначалното му въвеждане в заблуждение,
че започва редовна работа. Тъй като още при осъществяване на първата доставка,
поради обстоятелствата, при която тя се осъществявала, куриерът неминуемо щял
да добие представа относно фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава
на престъплението, същият следвало да бъде възнаграден добре за свършената работа,
за да бъде мотивиран да продължи да я върши. Неустановеното лице разчитало, че
лесния начин, по който куриера щял да заработи прилично по своя размер
възнаграждение, както и субективната увереност у последния, че не може да бъде
уличен в престъпление, поради това, че той лично не въвежда в заблуждение
никого и не познава лицето, на което предава парите, биха го мотивирали да
продължи да участва многократно в осъществяването на подобни деяния.
В изпълнение на
взетото решение през м. декември 2016г. неустановеното лице се обадило по
телефона на подсъдимия Д. и му предложило работа. Обяснило му, че работата се
състои в това да ходи на посочени му по телефона адреси и да взема пликове,
които да носи на други адреси. За всяка доставка подсъдимия щял да получава
сума в размер на 100лв. Д. се съгласил с отправеното му от неустановеното лице
предложение за работа. При осъществяване на първата възложена му работа, Д.
взел от неустановено пострадало лице плик и съгласно дадените му указания
отишъл в района на гр. Велико Търново. Неустановеното лице поискало от
подсъдимия да отвори плика, при което последния установил, че в него има пари.
Неустановеното лице казало на подсъдимия да си вземе 100лв., след което да
остави плика с останалите пари под един камък. Подсъдимият Д. изпълнил
указанията, въпреки че вече бил напълно наясно с обстоятелството, че е участник
в осъществяването на измама. На камъка имало карта за мобилен телефон, която
подсъдимия взел. Неустановеното лице заявило на подсъдимия, че отсега нататък
ще го избира само на номера на тази карта, който бил **********. След това
подсъдимият се прибрал в дома си в гр.Стара Загора, като се уговорил с
неустановеното лице да поддържат контакт помежду си и когато неустановеното
лице успеело да въведе в заблуждение някого, подсъдимият отново следвало да
отиде и да вземе уговорената парична сума, която да отнесе на посочено му от
неустановеното лице място.
В 12.10 часа на
05.01.2017г. неустановеното лице се обадило на телефон с номер 0416 92732. Обаждането
приела свидетелката Р.Г.Д.,***. Неустановеното лице успяло да въведе в
заблуждение свидетелката, че последната разговаря с полицейски служител. Лицето
заявило на свидетелката, че след малко по телефона ще я потърсят „телефонни измамници".
За тази цел щяло да и се обади по късно. С това разговора приключил. Веднага
след това телефона на свидетелката позвънил отново и когато тя отговорила, чула
женски глас и думите: „...Оле майко, счупих си крака и ще ми....", при
което свидетелката приключила разговора. Веднага след това неустановеното лице
отново позвънило на свидетелката и я запитало за проведения разговор. След като
свидетелката му разказала съдържанието му, неустановеното лице я попитало дали
разполага с пари, при което тя му заявила, че в дома си има само 100 лв., но
разполага със спестявания в Банка ДСК. Тогава неустановеното лице поискало
свидетелката да отиде и да изтегли спестяванията си „за да не ги вземат
измамниците". Свидетелката заявила, че тръгва за банката, при което
неустановеното лице поискало номера на мобилния и телефон и след като Д. му го
казала, неустановеното лице и позвънило. Свидетелката отговорила, при което
неустановеното лице поискало от нея да не затваря телефона си докато не изтегли
парите. След това с таксиметров автомобил, Д. отишла до клона на Банка ДСК в
гр.Чирпан и изтеглила парична сума в размер на 1330 лв., след което се прибрала
в дома си. В този момент позвънил домашния телефон на свидетелката и когато тя
приела разговора и се обадил женски глас, който заявил: „Защо изтеглихте парите,
аз щях да ги изтегля, сега веднага до 10 минути трябва да оставите парите пред
входната врата, защото ако не ги оставите, ще ви разбия пътната врата и ще
вляза в къщата и всичко ще разбия. Знам всичко къде се намира". След това
позвънил мобилния телефон на тъжителката и когато тя отговорила, неустановеното
лице и казало, когато жената пак се обади, Д. да поиска 15 минути, за да може
да приготви парите. Свидетелката изпълнила указанията на неустановеното лице,
като при следващия разговор с жената, се разбрали да остави парите на тротоара
пред пътната врата на дома си. Свидетелката уведомила за това неустановеното
лице и получила от него следните указания: „Оставете парите там, напишете на
една бележка имената си, датата и колко са парите, ние идваме и ще ги хванем на
място с парите...". Въведена по този начин в заблуждение и вярвайки, че с
действията си помага на полицията за залавяне на извършители на престъпления,
свидетелката Д. опаковала сумата в размер на 1330 лв. в найлонова торбичка,
поставила бележка с имената, дата и размера на паричната сума и я оставила на
улицата пред дома си, след което се прибрала, продължавайки разговора си по
телефона с неустановеното лице. Малко след това неустановеното лице уведомило
свидетелката, че измамниците са заловени и че на следващия ден парите ще и
бъдат върнати.
Междувременно още
сутринта на същия ден подсъдимия Р.Д. бил изпратен от неустановеното лице в гр.Чирпан.
Същият отишъл до града с лек автомобила марка „Ситроен", предоставен му за
ползване от негов приятел и останал да чака обаждане. Около обяд неустановеното
лице се обадило на подсъдимия и го изпратило на адреса на свидетелката Д..
Подсъдимият отишъл дотам с автомобила и насочван от неустановеното лице намерил
и взел оставената на тротоара малко преди това от свидетелката Д. найлонова
торбичка със сумата от 1330 лв. След това подсъдимия се прибрал в гр.Стара
Загора, а на следващия ден съобразно дадените му подробни указания от неустановеното
лице отпътувал за гр.Велико Търново. Тъй като Проходът на републиката бил
затворен поради обилен снеговалеж, подсъдимият съобразно уговореното с
неустановеното лице отделил за себе си договорената сума и оставил торбичката с
останалата част от парите под един камък между селата Пчелиново и Вонеща вода.
Сутринта на 06.01.2017г.
свидетелката Д., след като обмислила добре случилото се и след като разговаряла
със свои близки, достигнала до извода, че е била измамена и сигнализирала за
това в РУ Чирпан.
Изложената
фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия, от
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства – обяснения на
подсъдимия (л. 11-12), декларация за СМПИС (л. 13), показания на разпитаните
свидетели (л. 18-19, 22-23), справка за съдимост (л. 14- 17), характеристична
справка ( л. 99 ), справки от мобилни оператори (л. 24-78), 2 бр. СД, вносна
бележка на банка ДСК (л. 20), материали от полицейска проверка (л.7-8), както и
от приетата в хода на съдебното следствие - справка за съдимост на подсъдимия,
като в тази насока следва изрично да се отбележи, че не се събраха
доказателства, които да си противоречат, поради което и не се налага отделното
им обсъждане.
Съгласно
разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК в случаите на чл.372, ал.4 от НПК, съдът в
мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
Посочените
доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимия, като съдът ги цени при
условията на чл.373, ал.3 от НПК.
ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
НА ДЕЯНИЕТО:
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че подсъдимия Р.М.Д. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.210, ал.1 във връзка с чл.209, ал.1 във връзка с
чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, тъй като на 05.01.2017г. в гр.Чирпан,
обл.Стара Загора, след като се сговорил предварително с неустановено лице с цел
да набави за себе си и за другиго имотна облага е възбудил и поддържал у Р.Г.Д.
заблуждение и с това и причинил имотна вреда в размер на 1330 лв.
Измамата е користно
престъпление, засягащо собствеността, при което деецът с користна цел – да
набави за себе си или за другиго имотна облага, утвърждава неправилна, погрешна
представа относно определени обстоятелства и тази цел следва да съществува към
момента на изпълнителното деяние.
С действията си, подсъдимия
е осъществил изпълнителното деяние, включено в състава на престъплението по
чл.209, ал.1 от НК - поддържане на заблуждение, като е действал в съучастие, като
съизвършител при осъществяване на деянието с друго лице, с неустановена към
момента самоличност (неизвестен извършител). С конкретните си действия съвместно
с неустановеното лице подсъдимия е допринесъл за поддържането на заблуждението, в което е била
въведена свидетелската Д. от неустановеното лице и в причиняването на имотната
вреда на същата, тъй като именно подсъдимия е взел парите и ги е доставил на
неустановеното лице. По този начин причинената на свидетелската Д. имотна вреда
е пряка последица от действията на подсъдимия. Степента на увреждане е измерима
и изчислима в пари. Видно от данните и доказателствата по делото е, че не е
последвала репарация на щетите от страна на подсъдимия.
Предвид това, че
подсъдимият е имал предварителна уговорка за осъществяване на деянието с друго
лице с неустановена към момента самоличност (неизвестен извършител),
престъплението се явява измама, извършена от две или повече лица, сговорили се
предварително за нейното извършване, поради което същото следва да се
квалифицира като такова по чл.210, ал.1, т.2 във връзка с чл.209, ал.1 от НК.
Престъплението -
предмет на производството представлява немаловажен случай по аргумент
на противното основание на чл.93, т.9 от
НК, предвид относително високия размер на предмета
на престъплението и произтичащите от
него немаловажни вредни последици.
От субективна страна деянията са били извършени
виновно, при пряк умисъл – подсъдимия е съзнавал общественоопасния им характер,
предвиждал е общественоопасните им последици и е искал настъпването на тези
последици.
ІІІ. ОТНОСНО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО.
При определяне вида
и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа, върху
които е изградена наказателно правната ни система, а именно - принципа на
законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с
целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.
Съгласно първият
принцип в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода
с лишаване от
свобода от една до шест години.
С оглед спазването
на втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на
подсъдимия, мотивите му за извършване на престъплението, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
Съдът определи на подсъдимия
Р.М.Д., вид и
размер на наказанието, при приложението на чл.58а от НК във връзка с чл.55,
ал.1, т.1 от НК, към която препраща разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, като
се съобрази с изразеното от подсъдимия критично отношение към извършеното и
изразеното съжаление по отношение на деянието, които съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства (направените самопризнания не биха могли
да бъдат отчетени като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като
обуславят провеждането на процедурата по глава двадесет и седма от НПК и в този
смисъл са взети предвид от законодателя при определяне на наказанието при
условията на чл.373, ал.2 във връзка с чл.58 от НК – намаляване на размера му с
една трета; не би могло да бъде отчетено като смекчаващо отговорността
обстоятелство и тежкото материално положение на подсъдимия, според приложената
към досъдебното производство декларация в тази насока, тъй като това му
положение няма никаква връзка с вида и характера на извършеното от него
деяние); разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща
задължително приложение на чл.58а от НК; разпоредбата на чл.58а от НК, предвиждаща
намаляване на размера на определеното наказание с една трета.
Водим от
изложеното, съдът наложи на подсъдимия Р.М.Д., наказание една година „Лишаване от
свобода”, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК,
отложи за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на
присъдата.
Съдът счете, че в
процесния случай са налице материално правните предпоставки за приложение на
чл.66, ал.1 от НК, тъй като на първо място, наложеното на подсъдимия наказание
„Лишаване от свобода” е за срок от една година.
Подсъдимия Д. е осъждан със
Споразумение № 298/08.12.2016г. по НОХД № 483/2016г. на РС Средец, с което за
извършено престъпление по чл.294, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1
от НК му е било наложено наказание „пробация" при следните пробационни
мерки: осем месеца задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на
полаганите подписи два пъти седмично, осем месеца задължителни периодични срещи
с пробационен служител, както и 120 часа безвъзмезден труд в полза на
обществото. Споразумението е влязло в сила на 08.12.2016г.
Т.е. към момента на извършване на
инкримираното деяние по настоящото дело – 05.01.2017г. подсъдимия Р.М.Д. не е била осъждан
на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, поради което е налице и
втората материално правна предпоставка на чл.66, ал.1 от НК.
На трето място,
съдът счете, че въпреки отлагане на ефективното изтърпяване на определеното наказание,
по този начин по отношение на подсъдимия ще бъдат изпълнени целите на
наложеното наказание, визирани в чл.36, ал.1 от НК.
Съдът счете, че с
наложеното наказание ще въздейства поправително и превъзпитаващо на подсъдимия,
ще го мотивира към съобразяване с правните норми и морални принципи, а освен
това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
ІV. ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА
ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Причините и
условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание
на подсъдимия и стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим от горните
мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
