Р Е Ш Е Н И Е №260970
№ 260970, 02.11.2021 гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
На 05.10.2021 г. в
публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря : ТОДОРКА МАВРОДИЕВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 2489 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищцата Д.И.Г. с ЕГН **********,***, представлявана
от пълномощника й адвокат С.М., твърди, че по ч. гр. д. № 311 по описа на
Районен съд – Пловдив, XIX гр. с. за 2012 г. „БАНКА ДСК“ ЕАД се е снабдило
със Заповед № 394/16.01.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за следните вземания : за сумата
от 41 134,49 лева - главница по Договор за жилищен кредит от 01.03.2006 г.
ведно със законна лихва от 11.01.2012 г.; за сумата от 3 663,42 лв. –
редовна лихва за периода 10.03.2011 г. – 11.01.2012 г.; за сумата от 2 034,92
лв. – санкционираща лихва за периода 10.03.2011 г. – 11.01.2012 г., за сумата
от 371,39 лв. – заемни такси, за сумата
от 944,08 лв. – държавна такса и за сумата от 922,04 лв. - адвокатско
възнаграждение, за принудителното събиране на които на 25.01.2012 г. е
образувано изпълнително дело № 30 по описа на ЧСИ А.А.за 2012 г., по което до
18.10.2012 г., когато пред съдебния изпълнител е депозирана молба от взискателя
за спиране на изпълнителните действия, са извършени следните изпълнителни действия:
запор на банкови сметки, налагане на възбрана на собствен на ищцата недвижим
имот, опис и обявяването му на публична продан в периода 08.09.2012 г. –
08.10.2012 г. Твърди се още, че за периода 15.10.2012 г. – 07.11.2016 г. между
страните и солидарния длъжник И.Й.Г.са подписани следните три споразумения : споразумение от 15.10.202012 г. със
срок на действие от 24 месеца, по силата на което Г. се съгласила да заплаща
дълга си на месечни вноски в размери съответно от по 1 200 лв. за срок от шест
месеца и от по 2 395 лв. за седемнадесет месеца, първата от която платима на
28.10.2012 г., в изпълнение на което са платени суми в общ размер 32 144 лв.; споразумение
от 25.08.2015 г., посредством което длъжниците се задължили да извършват
месечни плащания по банков път от по минимум 550 лв. с начало на вноските –
септември 2015 г., и с поредност за погасяване на задълженията: разноски,
лихви, главница, в чл. 36 от което е предвидено, че независимо от разсрочването
на дълга същият остава предсрочно изискуем и върху главницата се начислява
законна лихва /тази клауза е неравноправна съгласно чл. 143, ал. 1, т. 5, т. 2,
т.18 и т. 19 Закон за защита на
Продължение на решение по гр. д. № 2489/19 г. на ОСПд – стр. 2/17
потребителите –
ЗЗП, и поради това недействителна/, като в изпълнение на същото за периода
10.09.2015 г. - 27.10.2016 г. солидарните длъжници са платили суми в общ размер
на 7 150 лв.; споразумение от 07.11.2016
г., съобразно което длъжниците се задължили да плащат по банкова сметка ***.
месечно, като в чл. 7 от него отново е предвидено, че върху главницата се
начислява законна лихва /която клауза е недействителна по смисъла на чл. 143,
ал. 1, т. 5, т. 2, т. 18 и т. 19 ЗЗП/, в изпълнение на което за периода
07.11.2016 г. – 13.08.2018 г. са платени 12650 лв. Или в изпълнение на
постигнатите договорености по трите извънсъдебни споразумения общият размер на
платените суми в полза на ответника възлиза на 51 944 лева, въпреки това
на 16.01.2012 г. взискателят по изп. дело № 30/2012 г. е депозирал молба пред
ЧСИ А. с искане за възобновяване на изпълнителното производство, в която е
посочено, че размерът на дълга възлиза на : 33 749,04 лв. – остатъчна
главница и 8 990,37 лв. - законната
лихва за периода 30.08.2016 г. – 16.04.2019 г. Въз основа на така очертаната в
исковата молба фактическа обстановка ищцата счита, че платеното по
споразуменията е достатъчно да покрие задълженията по издадения в полза на
ответника изпълнителен лист, а дори и да се приеме, че е налице остатъчна
главница, то същата е погасена по давност, тъй като за периода 09.10.2012 г. –
16.01.2019 г. изпълнителни действия по изпълнителното дело, които да прекъсват
давността не са предприемани, с оглед на което моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено, че не дължи на банката сумата от
33 749,04 лв. - главница по Договор
за жилищен кредит от 01.03.2006 г. и сумата от 8 990,37 лв. - законна
лихва за периода 30.08.2016 г. – 16.04.2019 г. Пълномощникът й адвокат С.М. е направил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК.
Ответникът „Банка ДСК“ ЕАД с
ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление - ул. Московска №
19, представляван от пълномощника му юрисконсулт Г.Л.П., оспорва предявените искове, като твърди, че :
материално-правният институт на погасителната давност представлява бездействие
на носителя на едно гражданско право да го упражни или да поиска принудителното
му изпълнение през определен от закона срок, което води до погасяване на
възможността за принудителното му осъществяване, с оглед на което изтичането на
погасителната давност не води до прекратяване или погасяване на вземането и то
продължава да съществува, но като естествено право, т. е. длъжникът продължава
да дължи, но изпълнението е само доброволно; възражението за давност
представлява признание от страна на длъжника на вземането на кредитора, което
само по себе си навежда на извода за неоснователност на иска; съгласно даденото
с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността и по време на изпълнителното производство давност не тече, но
според мотивите на тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено е за изгубило сила,
предприемането
Продължение на решение по гр. д. № 2489/19 г. на ОСПд – стр. 3/17
на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) прекъсва давността, според които, също
така, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ – извършената с т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015 г., постановено по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на
ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на
тълкувателното решение, поради което даденото с него в т. 10 разрешение се
прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това
/Решение № 170/17.09.2018 г., постановено по гр. д. № 2382/2017г., ВКС, ІV
г.о./, т. е., ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се
осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици
трябва да бъдат преценявани в съответствие с тълкувателния акт, който е били
действащ към момента на настъпването на последиците – така следва да бъде
процедирано и в настоящия случай, тъй като изпълнителното производство пред ЧСИ
А.А.е образувано през 2012 г. По изложените съображения ответникът моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на възнаграждение за защита
от юрисконсулт.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на
страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намира следното :
Страните не спорят, а и се установява от изпратените от Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. документи по унищожено
дело – ч. гр. д. № 311/2012 г., и от приетия като доказателство заверен препис на изп. д. № 30 по описа на ЧСИ
рег. № *** – А.А., за 2012 г., че : въз основа на постановено незабавно изпълнение на издадената по ч. гр. д. № 311 по описа на
Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2012 г. Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 394/16.01.2012
г. на 18.01.2012 г. е издаден
изпълнителен лист в полза на „БАНКА ДСК” ЕАД срещу И.Й.Г.с ЕГН **********,
и Д.И.Г. с ЕГН **********, в качеството им на солидарни длъжници за следните вземания : за сумата от 41 134,49 лв. – главница ведно със
законната лихва от 11.01.2012 г. до окончателното й изплащане; за сумата от
3663,42 лв. - редовна лихва за периода 10.03.2011 г. – 11.01.2012 г.; за сумата
от 2034,92 лв. - санкционираща лихва за периода 10.03.2011 г. – 11.01.2012 г.;
за сумата от 371,39 лв. – заемни такси, дължими по извлечение от счетоводните
книги на банката за задълженията по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот от 01.03.2006 г.; за сумата от 944,08 лв. – държавна такса по производството
и за сумата от 922,04 лв. – адвокатско възнаграждение, като за принудителното им събиране по молба на
банката от 25.01.2012 г. /мол - том 2, лист 216 от делото/, с която на съдебния
Продължение на решение по гр. д. № 2489/19 г. на ОСПд – стр. 4/17
изпълнител са възложени правата по чл. 18, ал. 1 от Закон за частните съдебни изпълнители, е образувано
изп. дело № 30 по описа на ЧСИ рег. № *** – А.А.за 2012 г., по
което след тази дата до датата на завеждане на исковата молба в съда – 24.10.2019 г., е извършено следното :
на 25.01.2012 г. са изпратени : искане за
вписване на възбрана до Служба по вписванията – **** върху недвижим имот,
собственост на длъжниците и покани за доброволно изпълнение до длъжниците,
които са им връчени на 10.02.2012 г. и в които се съдържа съобщение за насрочен
на 16.02.2012 г. опис на възбранения имот;
на 26.01.2012 г. са изпратени – уведомления по ДОПК до НАП – ТД – ****, искания за справка до НАП – ТД – ****,
искания за справка за МПС до ОД на МВР – **** – Пътна полиция;
на 27.01.2012 г. е вписана възбрана върху
недвижим имот собственост на длъжниците /искане за вписване на възбрана изх. №
830 от 25.01.2021 г. – том 2, лист 226 от делото/;
на 16.02.2012 г. е извършен опис на
възбранения имот /Протокол за опис и оценка на недвижим имот – том 2, лист 242
от делото/;
на 06.03.2012 г. са изпратени съобщения до
длъжниците за насрочена от 25.03.2012 г. до 17.00 ч. на 25.04.2012 г. публична
продан на възбранения и описан недвижим имот, които са им връчени на 21.03.2012
г. /съобщения – том 2, листове 279 и 280 от делото/, както и е изготвено
обявление за публична продан, заведено в Община ******на 08.03.2012 г. /том 2,
лист 277 от делото/;
на 23.03.2012 г. е предадена папка в Районен
съд – ****, съдържаща обявление за публична продан, копия от протокол за опис,
експертна оценка и протокол за разгласа;
на 26.04.2012 г. е издадено Постановление от
ЧСИ А. с което проведената публична продан за периода 25.03.12 г. – 25.04.12 г.
е обявена за нестанала поради неявяване на продавачи /постановление – том 2,
лист 287 от делото/;
на 16.05.2012 г. е депозирана молба вх. № 2607
от взискателя „БАНКА ДСК“ ЕАД до съдебния изпълнител, с която е поискано
насрочване на втора публична продан на възбранения и описан недвижим имот /том
2, лист 289 от делото/;
на 11.06.2012 г. са изпратени съобщения до
длъжниците за насрочване на публична продан на възбранения и описан недвижим
имот от 30.06.2012 г. до 17.00 ч. на 30.07.2012 г., които са връчени на
15.06.2012 г. /обратна разписка и съобщения – том 2, листове 295 - 297
включително/;
на 31.07.2012 г. е издаден Протокол от ЧСИ А.,
с който наддавача Л.Д.М.е обявена за купувач на недвижимия имот /том 2, листове
302 и 303 от делото/;
на 03.08.2012 г. е депозирана молба вх. № 4484
от юрисконсулт Я. П. – пълномощник на взискателя, с която е поискано налагане
на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Д.Г. /том 2, лист 307
Продължение на решение по гр. д. № 2489/19 г. на ОСПд – стр. 5/17
от делото/, като запорното съобщение е получено от работодателя й на
07.08.2012 г. /обратна разписка – том 2, лист 310 от делото/;
на 08.08.2012 г. е издадено постановление от
съдебния изпълнител, с което проведената публична продан в периода 30.06.2012
г. – 30.07.2012 г. е обявена за нестанала поради невнасяне на цената
/постановление – том 2, лист 312 от делото/;
на 29.08.2012 г. е депозирана молба вх. № 5169
от юрисконсулт В. Т. – пълномощник на взискателя, с която е поискано насрочване
на публична продан на възбранения и описан недвижим имот /молба – том 2, лист
314 от делото/;
на 29.08.2012 г. са изпратени уведомления до
длъжниците за насрочване на публична продан на възбранения и описан недвижим
имот от 08.09.2012 г. до 17.00 ч. на 08.10.2012 г., които са им връчени на
31.08.2012 г. /уведомления и обратна разписка – том 2, листове 317 – 319
включително/;
на 24.08.2012 г. е извършено частично плащане
по изпълнителното дело със сума в размер на 360 лв. /резолюция – том 2, лист
322 от делото/;
на 25.09.2012 г. е извършено частично плащане
по изпълнителното дело със сума в размер на 360 лв. /резолюция – том 2, лист
322 от делото/;
на 05.10.2012 г. длъжниците са превели по
банков път на „БАНКА ДСК“ ЕАД сума в размер на 8100 лв. /операционна бележка –
том 2, лист 323 от делото/;
на 18.10.2012 г. е депозирана молба вх. № 5697
от юрисконсулт В. Т. – пълномощник на взискателя, до съдебния изпълнител, с
която е поискано спиране на насрочената по делото в периода от 08.09.2012 г. до
08.10.2012 г. публична продан поради внасяне от страна на длъжниците на сума в
размер на 8100 лв. и започната процедура по сключване на извънсъдебно
споразумение /молба – том 2, лист 325 от делото/;
на 30.11.2012 г. е депозирана молба вх. № 3797
от юрисконсулт В. Т. – пълномощник на взискателя, до съдебния изпълнител, с
която е поискано вдигане на наложения запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника Д.Г. поради сключено с нея и съпруга й споразумение на 15.10.2012 г., като
върху молбата е поставена резолюция на съдебния изпълнител със следното
съдържание : „Да се вдигне запора. Да се спре изп. д.“ /молба – том 2, лист 329
от делото/;
на 28.07.2015 г. е депозирана молба вх. № 3164
от юрисконсулт А.К. – пълномощник на взискателя, до съдебния изпълнител, с
която е поискано възобновяване на изпълнителното дело и налагане на запор върху
разплащателната сметка на длъжника в банката, след което изпълнителното дело да
бъде спряно, върху която е положена резолюция от съдебния изпълнител със
следното съдържание : „Да се извърши!“ /молба – том 2, лист 335 от делото/;
на 30.07.2015 г. е изпратено запорно съобщение
до „БАНКА ДСК“ ЕАД, получено от последното на 03.08.2015 г. /известие за
доставяне – том 2, лист 340 от делото/;
Продължение на решение по гр. д. № 2489/19 г. на ОСПд – стр. 6/17
на 23.09.2015 г. е депозирана молба вх. № 3879
от юрисконсулт А.К. – пълномощник на взискателя, до съдебния изпълнител, с
която е поискано спиране на изпълнителното дело и вдигане на наложения запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника д.Г. поради сключено извънсъдебно
споразумение, върху която е положена резолюция от съдебния изпълнител със
следното съдържание : „Да!“ /молба – том 2, лист 344 от делото/;
след посочената дата до 16.10.2016 г. по
изпълнителното дело са постъпвали суми, с които са погасявани такси и разноски
по ТТРЗЧСИ, за което са издавани сметки от съдебния изпълнител;
на 17.10.2016 г. е депозирана молба вх. №
16168 от юрисконсулт С. П. – пълномощник на взискателя, до съдебния изпълнител,
с която е поискано да бъдат наложени запори на банковите сметки на длъжниците в
„ОББ“ АД, върху която е положена резолюция от съдебния изпълнител със следното
съдържание : „Да се извърши!“ /молба – том 2, лист 368 от делото/;
на 27.10.2016 г. са наложени запори върху
вземанията на длъжниците Д.Г. и И. Г. по банкови сметки в „ОББ“ АД /известия за
доставяне на запорни съобщения – том 2, листове 386 и 387 от делото/;
на 09.11.2016 г. е депозирана молба вх. №
17081 от юрисконсулт С. П. – пълномощник на взискателя, до съдебния изпълнител,
с която е поискано спиране на изпълнителното дело поради извънсъдебно
споразумение с длъжниците за изплащане на дълга, а също и всички постъпление от
запори и от успешно проведени публични продани по делото да бъдат превеждани по
посочена в молбата банков сметка, върху която е положена резолюция от съдебния
изпълнител със следното съдържание : „Да се спре!“ /молба – том 2, лист 391 от
делото/;
след тази дата до 20.06.2018 г. има изготвени
12 протокола за извършено разпределение от съдебния изпълнител, според
последния от които – този с дата 21.05.2018 г., размерът на дълга възлиза на
33749.04 лв. главница и 5896.71 лв. законна лихва; /протокол - том 2 лист 445
от делото/;
на 19.06.2018 г. по електронната поща на
съдебния изпълнител е изпратена от юрисконсулт В. С. справка за актуален дълг,
съобразно която към 18.06.2018 г. същият възлиза на 25901.54 лв., в това число
: 24466.02 лв. – главница; 217.48 лв. – законна лихва; 346 лв. – заемни такси и
872.04 лв. – съдебни такси и юрисконсултско възнаграждение /справка - том 2,
лист 457 от делото/;
на 21.06.2018 г. е депозирана молба вх. № 3522
от юрисконсулт В. С. – пълномощник на взискателя, до съдебния изпълнител, с
която е поискано спиране на изпълнителното дело във връзка с подписано с
длъжниците извънсъдебно споразумение, към която е приложен препис на споразумение
от 07.11.2016 г., върху която няма поставена резолюция /молба – том 2, лист 447
от делото/;
за периода 22.06.2018 г. – 15.01.2019 г. са
изготвени три протокола за извършено разпределение, според последния от които,
този с дата 03.08.2018 г.,
Продължение на решение по гр. д. № 2489/19 г. на ОСПд – стр. 7/17
размерът на дълга възлиза на 33749.04 лв. – главница и 6590.44 лв. –
законна лихва /протокол – том 2, лист 464 от делото/;
на 16.01.2019 г. е подадена молба от
юрисконсулт В. С. – пълномощник на взискателя, с която е поискано възобновяване
на производството по изпълнителното дело, както и налагане на запор върху
вземания на длъжниците по банковите им сметки и извършване на нова оценка на
възбранения имот и насрочване на публична продан /молба - том 2, лист 477 от
делото/;
на 03.04.2019 г. е наложен запор върху
вземанията на длъжника Г. по банковите му сметки в „БАНКА ПИРЕОС“ АД, а на
04.04.2019 г. – в „ЦКБ“ АД;
на 03.04.2019 г. е наложен запор и върху
вземанията на длъжника Г. по банковите й сметки в „Райфайзенбанк България“ ЕАД;
на 13.05.2019 г. е насрочен опис на
възбранения по делото недвижим имот;
на 13.05.2019 г. е извършен опис на
възбранения имот, както и е постановено изготвяне на нова оценка на същия;
на 31.05.2019 г. е депозирана молба вх. № 2806
от адвокат С.М. – пълномощник на длъжниците, с която е направено искане
съдебният изпълнител да изиска информация от „БАНКА ДСК“ ЕАД какъв е размерът
на дълга към този момент /молба – том 3, лист 619 от делото/;
на 24.06.2019 г. е депозирана молба вх. № 3175
от юрисконсулт В.П.– пълномощник на взискателя, към която е приложена справка
за актуален размер на дълга, съобразно която към 21.06.2019 г. дългът възлиза
на 26500.23 лв., в това число : 22985.28 лв. – главница, 1992.05 лв. – законна
лихва; 14.26 лв. – заемни такси и 1508.65 лв. – съдебни такси и юрисконсултско
възнаграждение /молба и справка – том 3, листове 631 и 632 от делото/;
на 03.10.2019 г. юрисконсулт В.П.– пълномощник
на взискателя, е изпратила на електронната поща на съдебния изпълнител писмо,
заведено с вх. № 5216/07.10.2019 г., към което е приложен файл, съставляващ
справка за актуалния размер на дълга на длъжника Д.И.Г. към 03.10.2019 г.,
съобразно която същият възлиза на 27415.15 лв., от които : 22985.28 лв. –
главница; 2656.07 лв. – законна лихва; 14.26 лв. – заемни такси и 1759.54 лв. –
съдебни такси и юрисконсултско възнаграждение /писмо и справка – том 3, листове
655 и 656 от делото/;
в периода 10.11.2019 г. – 10.12.2019 г. е
насрочена публична продан на възбранения недвижим имот;
на 02.12.2020 г., въз основа на допуснато по
настоящото дело обезпечение на предявените искове чрез спиране на
принудителното изпълнение по изпълнителното дело, съдебният изпълнител е
постановил спиране на производството по изпълнителното дело /резолюция върху
молба на длъжниците вх. № 6821/02.12.2020 г. – том 3, лист 738 от делото/;
с постановление от 16.01.2020 г. на основание
влязло в сила решение № 50 на Окръжен съд – Пловдив постановено на 10.01.2020
г. по гр. д. № 2822/19 г., с
Продължение на решение по гр. д. № 2489/19 г. на ОСПд – стр. 8/17
което изпълнителното дело е върнато на съдебния изпълнител за издаване на
надлежен акт, с който да констатира прекратяване на изпълнителното производство
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
производството по изп. д. № 30 по описа на ЧСИ рег. № *** – А. А., за 2012 г. е
прекратено /постановление – том 3, лист 756 от делото/.
Не се спори, също така, а и се установява от
представените с исковата молба и приети като доказателства по делото заверени
преписи на три частни диспозитивни документа, наименувани : „Споразумение“, че
след датата на образуване на изпълнителното дело :
- На 25.10.2012 г. „БАНКА ДСК“ ЕАД, от една
страна в качеството му на „кредитор“ и от друга - Д.Г. и И.Г., в качеството им
на „длъжник“, като са взели предвид, че съгласно Договор за жилищен кредит от
10.03.2006 г. банката е предоставила на длъжниците кредит в размер на
43 200 лева и последните на 05.10.2012 г. са внесли сума в размер на 8100
лв., представляваща 15 % от общия размер на вземането, са сключили споразумение
/том 1, лист 66 от делото/, посредством което са приели, че към 25.10.2012 г.
размерът на задължението възлиза на 45 483.34 лв., от които 41134.49 лв. –
присъдена главница, 3227.34 лв. – дължима лихва, 299.47 лв. – такси закъснение
и 822.04 лв. – юрисконсултско възнаграждение, като длъжниците са се задължили в
следващите 24 месеца от датата на подписване на споразумението да внасят
ежемесечно на 28-мо число на месеца суми в размер на 1200 лв. за период от 6
месеца и в размер на 2395 в. за период от 17 месеца, както и да заплатят една
последна 24-та погасителна вноска в размер на оставащия дълг за цялостното му
погасяване, като при неплащане на която и да е дължима месечна вноска по
споразумението в чл. 3 от него е предвидено, че банката прекратява действието
му, без да е необходимо да уведомява длъжниците, а при непогасяване на целия
дълг или при неспазване на падежа на месечна погасителна вноска в чл. 6
страните са уговорили, че банката възобновява изпълнителното производство. В
изпълнение на споразумението видно от неоспореното заключение на вещото лице по
допуснатата по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза за срока на
действието му длъжниците са извършили следните плащания : на 29.10.2012 г. - 1 200 лв.; на 30.10.2012 г. - 4 734 лв.; на
28.11.2012 г. - 360 лв.; на 05.12.2012
г. - 50 лв.; на 23.05.2012 г. – 450 лв.; на 31.05.2013 г. - 1000 лв.; на
24.06.2013 г. - 1500 лв.; на 16.08.2013 г. - 2500 лв.; на 11.10.2013 г. - 800
лв.; на 11.11.2013 г. - 200 лв.; на 29.07.2014 г. - 3 900 лв.; на 13.10.2014 г.
- 550 лв., както и са продължили да правят вноски след изтичането му.
- На 25.08.2015 г. е подписано ново
споразумение между ответника, ищцата и третото лице И.Г., с което те са се
съгласили, че остатъчният размер на задълженията по Договора за кредит от
10.03.2006 г., вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми поради
забава в плащането на три месечни погасителни вноски към 25.08.2015 г. възлиза
на 32 193.37 лв., от които 30849.09 лв. – главница, 472.24 лв. – законна
лихва и 872.04 лв. - присъдени съдебни разноски /раздел І, т. 1/, като считано
от месец септември 2015 г.
Продължение на решение по гр. д. № 2489/19 г. на ОСПд – стр. 9/17
длъжниците се задължават да заплащат на кредитора до 10-то число на всеки
месец сума в размер на 550 лв., наред с която и всички нормативно установени,
начислени и дължими разноски по изп. д. № 30/12 г. на ЧСИ рег. № ** – А. А.,
възлизащи на 44.15 лв. с включен ДДС, който размер е приблизителен и
окончателният и точен се определя от ЧСИ, като от своя страна кредиторът е поел
задължение ежемесечно, в 7-дневен срок от постъпване на сумите, да превежда
получените от длъжниците дължими разноски по изпълнителното дело /раздел І, т.
30, т. 31, т. 32 и т. 33/. Съобразно раздел І, т. 34 споразумението се сключва
за срок от 12 месеца – до месец август 2016 г., като до изтичането му
длъжниците се задължават да предложат нови мерки за обслужване на дълга и ако в
срок до един месец след изтичане на срока не бъде подписано ново за цялостно
уреждане на дълга, кредиторът има право да поднови изпълнителното дело без възможност
за спиране. В раздел ІІ, т. 36 от споразумението е предвидено, че независимо от
постигнатите договорености целият дълг остава изцяло изискуем, върху главницата
се начислява законна лихва и кредиторът запазва правото си без съдебна намеса
да събира всякакви суми в рамките на общия дълг от влогове и сметки на
длъжниците, прилагайки предвидените в договора за кредит способи, като в т. 37
е уговорено задължение за него да депозира молба по изп. д. № 30/12 г. на ЧСИ А.
за спиране на изпълнителното дело в 3-дневен срок от подписване на
споразумението.
- На 07.11.2016 г. е подписано трето по ред
споразумение между ответника, ищцата и третото лице И.Г., с което те са се
съгласили, че остатъчният размер на задълженията по Договора за ипотечен кредит
от 01.03.2006 г., вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми поради
забава в плащането на три месечни погасителни вноски към 07.11.2016 г. възлиза
на 29 841.73 лв., от които 28 424.88 лв. – главница, 544.18 лв. –
дължима лихва и 872.04 лв. – такси и разноски /раздел І, т. 1/, като считано от
месец ноември 2016 г. до месец август 2018 г. включително длъжниците се
задължават да заплащат на кредитора до 27-мо число на всеки месец сума в размер
на 550 лв., наред с която и всички нормативно установени, начислени и дължими
разноски по изп. д. № 30/12 г. на ЧСИ рег. № *** – А. А., възлизащи на 44.50
лв. с включен ДДС, който размер е приблизителен и окончателният и точен се
определя от ЧСИ, като от своя страна кредиторът е поел задължение ежемесечно, в
7-дневен срок от постъпване на сумите, да превежда получените от длъжниците
дължими разноски по изпълнителното дело /раздел І, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5/.
Съобразно раздел І, т. 6 споразумението се сключва за срок от 22 месеца – до
месец август 2018 г., като до изтичането му длъжниците се задължават да
предложат нови мерки за обслужване на дълга и ако в срок до един месец след
изтичане на срока не бъде подписано ново за цялостно уреждане на дълга,
кредиторът има право да поднови изпълнителното дело без възможност за спиране.
В раздел ІІ, т. 7 от споразумението е предвидено, че независимо от горните
уговорки целият дълг остава изцяло изискуем, върху главницата се начислява
законна лихва и кредиторът запазва правото си без съдебна намеса да събира
всякакви суми в рамките на общия дълг от влогове и сметки на
Продължение на решение по гр. д. № 2489/19 г. на ОСПд – стр. 10/17
длъжниците, прилагайки предвидените в договора за кредит способи, като в
раздел ІІ, т. 8 е уговорено задължение
за него да депозира молба по изп. д. № 30/12 г. на ЧСИ А. за спиране на
изпълнителното дело в 3-дневен срок от подписване на споразумението.
Налице е спор относно действителността на
постигнатите договорености в раздел ІІ, т. 36 от споразумението от 25.08.2015
г. и в раздел ІІ, т. 7 от споразумението от 07.11.2016 г., които са абсолютно
идентични и предвиждат, че въпреки постигнатите договорености в двете
споразумения целият дълг по договора за ипотечен кредит остава изцяло изискуем
и върху главницата се начислява законна лихва.
При разглеждане на наведеното правоизключващо
възражение тези две уговорки не следва да се преценяват самостоятелно, извън
контекста на останалите клаузи по двете съглашения, а съвместно с тях и с целта на споразуменията.
Както се установи по-горе в настоящото
изложение със споразумението от 25.08.2015 г. е уговорено плащането на 12
месечни вноски от по минимум 550 лв., чийто общ размер възлиза на 6600 лв., а
посредством споразумението от 07.11.2016 г. е уговорено плащането на 22 месечни
вноски също от по минимум на 550 лв., чийто общ размер възлиза на 12100 лв.
Тези суми не покриват размера на дълга към датата на подписване на съответното
споразумение. Следователно и двете от тях нямат за предмет окончателно уреждане
на отношенията между страните по сключения помежду им договор за ипотечен
кредит, поради което не са налице предпоставките на обективната новация, при
която длъжникът по съглашение с кредитора поема нов дълг с нов предмет или на
ново основание в замяна на стария дълг.
Същевременно
констатира се при разглеждането на двете споразумения, че в тях се съдържат и
следните идентични договорености : че след срока на действието им длъжниците
поемат задължение да предложат нови адекватни мерки за обслужване на дълга и
ако в срок до 1 месец от изтичане на срока на съответното споразумение не се
подпише ново за цялостно уреждане на дълга, кредиторът има право да поднови
изпълнителното дело; че в
3-дневен срок от подписване на съответното споразумение кредиторът се задължава
да подаде молба до ЧСИ А. за спиране на изпълнението по изп. д. № 30/12 г.,
които задължения от страна на банката са изпълнени видно от приложения като
доказателство заверен препис на изпълнително дело – на 23.09.2015 г. ответникът
е депозирал молба вх. № 3879 до ЧСИ А., с която е поискал да бъде вдигнат
наложеният запор върху трудовото възнаграждение на Г. и делото да бъде спряно
/молба том 2, лист 344 от делото/; на 09.11.2016 г. ответникът е депозирал
молба вх. № 17081 до ЧСИ А., с която е поискал спиране на производството на
основание чл. 432, т. 2 ГПК поради постигнато извънсъдебно споразумение с
длъжниците /молба - том 2, лист 391 от делото/.
Обсъждането на тези договорки във връзка с
останалите и в частност с тези, уреждащи частично погасяване на дълга, налага
фактическият извод, че цел
Продължение на решение по гр. д. № 2489/19 г. на ОСПд – стр. 11/17
на споразуменията е преустановяване на изпълнителните действия срещу
длъжниците за определен период от време срещу поето от тях задължение да
погасят част от дълга и да предложат нови мерки за обслужването му, а не
разсрочване на целия дълг и освобождаване на длъжниците от забавата им, в която
те са изпаднали още в момент, предхождащ датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в Районен съд – ****, по
което е образувано ч. гр. д. № 311/12 г. – 11.01.2012 г., от който са изгубили преимуществото на срока. Ето защо
и тъй като се касае за парично задължение, денят за изпълнение на което е
настъпил, то след изтичането му длъжникът е изпаднал в забава и по силата на
закона – чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата, поради което уговорката за дължимост
на законна лихва върху непогасения остатък от главницата по договора за кредит
не противоречи на закона – чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД. А
доколкото посредством нея кредиторът не търси нещо различно и по-голямо от
това, което му се дължи по закон и същевременно и той поема насрещно задължение
- да преустанови изпълнителните действия срещу длъжниците за определен срок, то
не би могло да се приеме, че тази договореност ограничава/изключва правата на
длъжниците като потребители, съответно задължава последните да заплатят
необосновано високо обезщетение, лишава ги от възможността да преценят
икономическите последици от подписването на споразуменията и води до значително
неравновесие между техните права и тези на банката. Напротив по-скоро тези
споразумения са един компромис от страна на ответника, който въпреки
възможността още в началото на изпълнителното производство да събере вземанията
си, осребрявайки наличното имущество на длъжниците /както се установи по-горе в
настоящото изложение два дена след образуване на изпълнителното дело – на
27.01.2012 г., е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на
длъжниците, а на 07.08.2012 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение
на ищцата/, е рискувал правата си с оглед на потенциалната възможност при
продължително негово бездействие изпълнителното производство да бъде прекратено
по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а впоследствие и да се погасят
вземанията му срещу длъжниците, като им е предоставил и то не еднократно възможност
доброволно и по удобен за тях начин да погасят дълга, срещу която те се
задължават да платят само това, което се следва на кредитора по силата на
закона.
По изложените съображения съдът намира, че уговорките в раздел ІІ, т. 36 от споразумението от 25.08.2015
г. и в раздел ІІ, т. 7 от споразумението от 07.11.2016 г. не са неравноправни -
сключени в разрез с чл. 143, ал. 2, т. 2, т. 5 и т. 19 Закон за защита на
потребителите, а от тук е че възражението за тяхната нищожност е неоснователно,
с оглед на което следва да се обсъди и следващото наведено в исковата молба
възражение за погасяване на вземанията по договора поради плащане.
В унисон с твърденията на ищцата установява се
от приетия като доказателство заверен препис на изп. д. № 30 по описа на ЧСИ рег.
№ ***–
Продължение на решение по гр. д. № 2489/19 г. на ОСПд – стр. 12/17
А. А., за 2012 г., че на 16.01.2019 г. ответникът е депозирал молба вх. №
232 /молба том 2, лист 477 от делото/ до съдебния изпълнител, с която е поискал
възобновяване на принудителното изпълнение по делото, извършване на справка
относно трудови договори и банкови сметки на длъжниците, налагане на запор и
извършване на нова оценка на възбранения по делото недвижим имот и насрочване
на публична продан, но нито в тази молба, нито в някакво приложение към нея се
съдържа информация, че след извършените плащания по договора за ипотечен кредит
остатъчният дълг по него възлиза на 33 749.04 лв. – остатъчна главница и
8 990.37 лв. – законна лихва за периода от 30.08.3016 г. до 16.04.2019 г.
Напротив в предходен момент – на 19.06.2018 г., взискателят е изпратил на
електронната поща на съдебния изпълнител писмо, към което е приложил справка,
съобразно която актуалният дълг към 18.06.2018 г. включително е в размер на
25901.54 лв., в това число 24466.02 лв. – главница; 217.48 лв. – законна лихва;
346 лв. – заемни такси и 872.04 лв. – съдебни такси и юрисконсултско
възнаграждение /писмо и справка – том 2, листове 456 и 457 от делото/, а по
повод на молба вх. № 2806/31.05.2019 г. /молба том 3, лист 619 от делото/ на
адвокат С.М., в качеството му на пълномощник на длъжника Д.Г., с която е
поискано от съдебния изпълнител да изиска информация от „БАНКА ДСК“ ЕАД какъв е
размерът на дълга към посочения момент, дружеството е депозирало молба вх. №
3175/24.06.2019 г., към която е приложена нова справка, според която дългът по
договора за ипотечен кредит към 21.06.2019 г. е в размер на 26500.23 лв., от
които 22985.28 лв. – главница, 1992.05 лв. – законна лихва, 14.26 лв. – заемни
такси и 1508.64 лв. – съдебни такси и юрисконсултско възнаграждение. Размерът
на законната лихва върху непогасения остатък от главницата от 22985.28 лв. за
посочения в исковата молба период 30.08.2016 г. – 16.04.2019 г. възлиза на
6129.41 лв., като същият е определен посредством изчислителен модул за
законната лихва от интернет страницата : www.calculator.bg :
|
Моля, въведете необходимите данни |
|
|
дължима сума: |
лева |
|
вид на задължението: |
|
|
от дата: |
(дд.мм.гггг) |
|
до дата: |
(дд.мм.гггг) |
Продължение на решение по гр. д. № 2489/19 г. на ОСПд – стр. 13/17
Общо
дължими лихви: 6129.41 лева
Следователно част от
исковите претенции се основават на изначално неверни твърдения за реалния
размер на претендираните като непогасени от банката вземания, поради което само
на това основание установителните искове за главницата за разликата над
22985.28 лв. до посочените в исковата молба 33749.04 лв. и за законната лихва
за разликата над 6129.41 лв. до посочените в исковата молба 8990.37 лв. се
явяват неоснователни.
Същевременно недоказано остана и твърдението
на ищцата за погасяване на дълга по договора за ипотечен кредит чрез плащане. В
действителност ответникът не оспори, а това се установява и от приетия като
доказателство заверен препис на изп. д. № 30/12 г. на ЧСИ А., от представените
с исковата молба платежни документи и от заключенията на вещото лице Й.П. по
допуснатите по делото основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, че
в хода на изпълнителното производство длъжниците са плащали, като са превеждали
суми както по сметка на съдебния изпълнител, така и директно на кредитора,
който от своя страна в изпълнение на постигнатите договорености по
коментираните по-горе в настоящото изложение споразумения е превеждал част от
платените от длъжниците суми на съдебния изпълнител за погасяване на таксите и
разноските по изпълнителното дело. Видно още от заключенията на експерта
счетоводител за периода 18.01.2012 г. – 26.05.2020 г. за погасяване на
задълженията по договора за кредит са постъпили суми в общ размер на 50964 лв.,
в това число са и суми преведени от ЧСИ А. и възлизащи в общ размер на 5814
лв., които са разпределени за погасяване на следните задължения по договора за
кредит: 18 149.21 лв. – главница; 22074.75 лв. – договорна лихва; 0.40 лв.
– санкционираща лихва; 5697.94 лв., от която 3663.42 лв. – редовна лихва за
периода 10.03.2011 г. – 11.01.2012 г. и наказателна лихва в размер на 2034.52
лв. за периода 13.07.2011 г. – 11.01.2012 г.; 285 лв. – такси управление;
219.90 лв. – такси застраховка обезпечение; 214.72 лв. – такси за подновяване
срока на ипотека; 2964.08 лв. – съдебни такси и 1358 лв. – такси ЧСИ, като така
извършените погасявания са съобразени с посочените в изпълнителния лист издаден
по ч. гр. д. № 311 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2012 г.
вземания и с постъпилите суми не са погасявани други задължения, а видно от
приложените към основното заключение Справка за постъпления по кредит 17/11459715
и помощни таблици към допълнителното заключение след извършеното последно
погашение по главницата по договора за кредит на 13.08.2018 г. непогасената
част от нея към посочената дата възлиза на 22985.28 лв. /41134.49 лв. –
18149.21 лв./, сума в какъвто размер е посочена и в молбата на взискателя от
24.06.2019 г. За плащането й, а също и за плащането на законната лихва върху
нея до датата на подаване на исковата молба в съда не са ангажирани други
доказателства, поради което невярно е твърдението на ищцата, че тези вземания
са погасени посредством плащане в момент, предхождащ датата на завеждане на
настоящия иск, с оглед на което следва да бъде обсъдено и последното наведено в
исковата
Продължение на решение по гр. д. № 2489/19 г. на ОСПд – стр. 14/17
молба възражение за недължимост на процесните вземания, основаващо се на
твърдението че те са погасени по давност.
Вземането за връщане на заемната сума по договора за кредит се погасява с общия 5-годишен давностен срок
съгласно чл. 110 ГПК, а вземането за лихва се погасява с 3-годишна
давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съобразно чл. 116,
б. „а” и „в” ЗЗД давността се прекъсва с : признаване на вземането от длъжника;
предприемане на действия за принудително изпълнение, а от прекъсването на
давността съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова давност.
Според приетите задължителни по силата на чл.
130, ал. 2 Закон за съдебната власт разрешения в Тълкувателно решение № 2/13
постановено на 26.06.2015 г. по т. д. № 2 по описа на ВКС на РБ за 2013 г. :
„Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ :
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта
или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. ... При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. ... В изпълнителния процес давността не спира … Предвид изложеното Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980
г. следва да се счита изгубило сила. ... Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК ... т. нар. „перемция” настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. ... Прекратяването на изпълнителното производство става по
право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното
по време валидно изпълнително действие.” /т. 10/ ...Новият ГПК урежда
заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението
за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността...”/т. 14/
За разлика от приетото в Тълкувателно решение № 2/13 постановено на 26.06.2015 г. по т. д. № 2 по
описа на ВКС на РБ за 2013 г., че давността в
Продължение на решение по гр. д. № 2489/19 г. на ОСПд – стр. 15/17
изпълнителния
процес не спира, в обявеното с него за изгубило сила Постановление на Пленума
на ВС № 3/1980 г. е постановено, че погасителна давност за вземането не тече
докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането. Поради създадена след 26.06.2015 г. противоречива практика по
въпроса от кой момент поражда действие отмяната на това постановление и дали ТР
№ 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС се прилага за вземания по
изпълнително дело, образувано преди приемането му, пред ВКС на РБ е образувано
т. д. № 3/20 г. за приемане по този въпрос на тълкувателно решение, каквото все
още не е постановено, но независимо от това, тъй като висящото тълкувателно
дело не съставлява процесуална пречка за движението на производството по
настоящото дело, то спорът по него следва да бъде решен.
Тълкувателните решения на общото събрание
на наказателната, гражданската или търговската колегия във Върховния касационен
съд /ВКС/ и на гражданската и търговската колегии във ВКС, както и
тълкувателните постановления на общото събрание на съдиите от съответните
колегии на ВКС и на Върховния административен съд /ВАС/ са задължителни за
съдилищата съгласно чл. 130, ал. 2
Закон за съдебната власт /ЗСВ/ независимо
от това кога са се осъществили юридическите факти относими към спора и кога е
образувано делото – дали преди или след постановяването им. Съгласно чл. 50,
ал. 1 от Закона за нормативните актове
тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се
тълкува. Вярно е, че посочената разпоредба се отнася за нормативното тълкуване,
но на още по-голямо основание установеният с нея принцип следва да се отнася и
за тълкуването извършвано по реда на чл. 124, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ от ВКС и ВАС,
тъй като посредством издаваните от тях тълкувателни решения и тълкувателни
постановления не се създава ново правило за поведение или правна регламентация,
а се цели да се открие точният смисъл на нормата, за да се осигури еднакво
приложение на законите от съдилищата, като се изясни как е следвало да се разбира
съдържанието на нормата. А тъй като това тълкуване не е нормативно, то и не
може да му се дава друг момент на действие, каквато възможност е предвидена по
изключение при нормативното тълкуване съгласно чл. 50,
ал. 2 ЗНА. По тези съображения в разрез с
доводите на ответника наведени в отговора на исковата молба настоящият състав
приема, че към настоящия спор следва да се приложат само и единствено
разрешенията дадени в Тълкувателно
решение № 2/13 по т. д. № 2 на ВКС на РБ, ОСГТК за 2013 г.
Въз
основа на тях, установената по-горе фактическа обстановка и цитираните правни норми
могат да се направят следните изводи :
Давността за процесните вземания е започнала да тече от момента, в който главницата по договора за ипотечен кредит е станала изискуема /обявяване на
вземанията за предсрочно изискуеми/, като той предхожда датата на образуването на ч. гр.
д. № 311 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2012 г. – 11.01.2012
г. В деня на подаване на
молбата за образуване на изпълнително дело – 25.01.2012 г., давността е прекъсната, тъй като с нея
Продължение на решение по гр. д. № 2489/19 г. на ОСПд – стр. 16/17
взискателят е поискал налагане на възбрана върху ипотекирания в полза на банката недвижим
имот, собственост на длъжниците и налагане на запор върху вземания на
длъжниците. Давностните срокове са прекъснати и на : 27.01.2011 г., когато е
наложена възбрана върху ипотекирания като обезпечение на вземанията по договора
за кредит недвижим имот, собственост на дължниците; на 07.08.2012 г., когато е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата Д.Г.; на 29.08.2012
г., когато е депозирана молба от
взискателя за провеждане на нова публична продан; на 09.10.2012 г., когато е
насрочена публична продан; на 15.10.2012 г., когато страните и третото лице И.Г.
са подписали първото в хода на изпълнителното производство Споразумение, в
което се съдържа признание, че размерът на дълга по договора за кредит към посочената
дата възлиза на 45 483.34 лв., от които 41 134.49 лв. – главница,
3227.34 лв. – дължима лихва, 299.47 лв. – такси закъснение и 822.04 лв. –
юрисконсултско възнаграждение; на 25.08.2015 г., когато страните и третото лице
И.Г. са подписали второ Споразумение, в което се съдържа признание, че размерът
на дълга по договора за ипотечен кредит към посочената дата възлиза на
32 193.37 лв., от които 30 849.09 лв. – главница, 472.24 лв. –
законна лихва и 822.04 лв. – юрисконсултско възнаграждение; на 07.11.2016 г.,
когато е подписано трето Споразумение между страните и третото лице И.Г., в
което се съдържа признание, че размерът на дълга по договора за ипотечен кредит
към посочената дата възлиза на 29 424.88 лв., от които 28 424.88 лв.
– главница, 544.18 лв. – дължима лихва и 872.04 лв. – такси и разноски.
Въпреки, че за период от повече от 2 години за времето от 09.10.2012 г. до
25.08.2015 г. взискателят по изпълнителното дело не е поискал извършване на изпълнителни действия, поради което в съответствие с чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК следва да
се приеме, че на 09.10.2014 г. изпълнителното
производство е прекратено по право, то с оглед на
подписаните между страните и третото лице споразумения, в които са обективирани
изявления на длъжниците, съставляващи по същество признания на дълга и
обстоятелствата, че между датите на сключване на първото и второто споразумение
са изтекли 2 години, 9 месеца и 9 дни, който срок е по-малък от давностните
срокове за процесните вземания, и
времевият период между второто и третото споразумение е още по-кратък,
то в дисонанс с твърденията на ищцата настоящият състав намира, че към датата
на подаване на исковата молба в съда – 24.10.2019 г., вземанията на ответника
за непогасения остатък от главницата по договора за кредит и за законната лихва
за забавеното й плащане за периода 30.08.2016 г. – 16.04.2019 г. не са погасени
по давност.
Предвид гореизложеното предявените отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени.
На основание чл. 78,
ал. 8 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника възнаграждение за
защита от юрисконсулт в размер на 300 лв., определен в съответствие с чл. 37
Закон за правната помощ във връзка с чл. 25,
Продължение на решение по гр. д. № 2489/19 г. на ОСПд – стр. 17/17
ал. 2 Наредба за
плащането на правната помощ, тъй като материалният интерес по делото е над
10 000 лева.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.И.Г. с ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване
за установено, че не дължи на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление - ул. Московска № 19, следните вземания по издадените в полза на
последното по ч. гр. д. № 311 по описа
на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2012 г. Заповед за изпълнение №
394/16.01.2012 г. на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, за принудителното събиране на които е образувано изп. д. №
30 по описа на ЧСИ рег. № ** – А. А., за 2012 г. : за сумата от 22985.28 лева – непогасен остатък от
главница по Договор за кредит покупка на недвижим имот, сключен на 01.03.2006
г. между „БАНКА ДСК“ ЕАД, в качеството му на кредитор и И.Й.Г.и Д.И.Г., в
качеството им на кредитополучатели; за сумата от 6129.41 лв. - законна лихва
върху главницата от 22985.28 лв. за периода 30.08.2016 г. – 16.04.2019 г., поради
погасяването им чрез плащане, съответно по давност като неоснователни, а за
разликата над 22985.28 лв. до посочения в исковата молба размер на главницата
от 33749.04 лв. и за разликата над 6129.41 лв. до посочения в исковата молба
размер на законната лихва от 8990.37 лв. - отхвърля предявените искове с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК като неоснователни поради невярност на правното
твърдение, че претендираните от кредитора непогасени вземания по Договор за
кредит покупка на недвижим имот от 01.03.2006 г. са в тези размери.
ОСЪЖДА
Д.И.Г. с ЕГН **********,***, да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление - ул. Московска № 19, сумата от 300
лева възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Решението може да бъде
обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страната.
СЪДИЯ :