Решение по дело №1190/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Сити Стройинвест“ ООД, ЕИК *********, срещу Ревизионен акт № Р-16001323007545-091-001/01.07.2024 г., издаден от С. П. П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и В. Г. Г. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта с която е потвърден с Решение № 402 от 25.09.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ /ОДОП/ - Пловдив.

Потвърдената с решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив част на РА е за допълнително установени задължения за корпоративен данък за 2020 г. в размер на 6596,85 лв., с прилежащи лихви 2289,65 лева, както и в частта по ЗДДС за непризнат данъчен кредит в размер общо на 19576,97 лв. за данъчните периоди м. 10.2019 г., м. 11.2019 г., м.12.2019 г., м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 07 и м. 10.2020 г., с прилежащи лихви 9 260,55 лв. и начислени лихви в размер на 213,96 лв. за неправомерно упражнено право на приспадане на данъчен кредит.

В съдебно заседание от 21.11.2024 г. (първо по делото) жалбоподателят, чрез адв. Б. заявява, че оспорва РА както в потвърдените, така и в изменените части.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в частите свързани с начислени задължения по ЗКПО и ЗДДС за трима доставчика – „Гладиатор“ ЕООД, „АБ Систем Трейд 2019“ ЕООД и „Алуглас Конструкшън“ ЕООД. Твърди се, че услугите предмет на процесните фактури са реално осъществени и заплатени, поради което не са налице основания за начисляване на задължения по ЗКПО – по фактурите издадени и от трите дружества и по ЗДДС по фактурите издадени от „АБ Систем Трейд 2019“ ЕООД и „Алуглас Конструкшън“ ЕООД. Изложени са съображения за противоречие на РА с практиката на СЕС и на ВАС.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява законния представител, представлява се от упълномощен процесуален представител адв. Б., който поддържа жалбата и я уточнява. Претендира присъждане на разноски.

С нарочна Молба от 27.11.2024 г. и в съдебно заседание от 27.03.2025 г. жалбоподателят е направил частично оттегляне на жалбата си, потвърдено и уточнено с молба вх. № 3213/03.04.2025 г. досежно 162.04 лв. КД и 56.24 лв. лихви за 2020 г.; 105.92 лв. КД и 26.02 лв. лихви за 2021 г.; а за 2022 г. изцяло - 2 620.31 лв. КД и 359.39 лв. лихви.

С протоколно определение от 24.04.2025 г. жалбата в оттеглената част е оставена без разглеждане.

Ответникът - Директорът на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован в съдебно заседание, не се явява, не се представлява. Оспорва жалбата с писмени становища чрез процесуален представител на ответника – юрк. Н.. Представя писмени бележки по съществото на спора, в които излага съображения за законосъобразност на оспорения ревизионен акт в потвърдените и изменени части от Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив. Претендира разноски.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001323007545-020-001/14.12.2023 г., издадена от С. П. П. Н. на сектор при ТД на НАП Пловдив, съгласно Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г. Предмет на ревизията са корпоративен данък (КД) за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2022 г. и данък върху добавената стойност (ДДС) за периода 01.01.2018 г. – 31.05.2023 г. на „Сити Стройинвест“ ООД, като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Същата е връчена на 18.12.2023 г., чрез електронно съобщение на имейл ******@********.**.

Със ЗИЗВР № Р Р-16001323007545-020-002/15.03.2024 г. срокът на ревизията е удължен до 17.05.2024 г. Заповедта е редовно връчена на 15.03.2024 г.

Всички ЗИЗВР се констатира, че са издадени от органа, възложил ревизията.

За резултатите от ревизията и в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-16001323007545-092-001/03.06.2024 г., връчен на 03.06.2024 г. На основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК е подадено Възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК с вх. К7-29 / 17.06.2024 г. без представени допълнителни доказателства.

Констатациите в РД са дали основание на ревизиращите да издадат процесния Ревизионен акт (РА) № Р-16001323007545-091-001/01.07.2024 г. г., издаден С. П. П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и В. Г. Г. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, връчен на 12.07.2024 г. В РА е обсъдено подаденото възражение от 17.06.2024 г.

С Ревизионния акт на РЛ са начислени задължения по реда на ЗКПО за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. и по реда на ЗДДС за данъчни периоди 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г, 01.11.2019 г. до 30.11.2019 г., 01.12.2019 г. до 31.12.2019 г., 01.01.2020 г. до 31.01.2020 г., 01.02.2020 г. до 29.02.2020 г., 01.03.2020 г. до 31.03.2020 г., 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г., 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г., 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г., 01.08.2020 г. до 31.08.2020 г., 01.09.2020 г. до 30.09.2020 г., 01.10.2020 г. до 31.10.2020 г., 01.11.2020 г. до 30.11.2020 г., 01.12.2020 г. до 31.12.2020 г., 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г., 01.07.2021 г. до 31.07.2021 г., 01.08.2021 г. до 31.08.2021 г., 01.09.2021 г. до 30.09.2021 г., 01.10.2021 г. до 31.10.2021 г., 01.12.2021 г. до 31.12.2021 г., 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г., 01.03.2022 г. до 31.03.2022 г., 01.04.2022 г. до 30.04.2022 г., 01.05.2022 г. до 31.05.2022 г., 01.06.2022 г. до 30.06.2022 г., 01.07.2022 г. до 31.07.2022 г., 01.11.2022 г. до 30.11.2022 г., 01.12.2022 г. до 31.12.2022 г., 01.03.2023 г. до 31.03.2023 г., като на основание на основание чл. 70, ал. 5 и чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е прието, че не е налице правото на приспадане на данъчен кредит за тези периоди.

В ревизионния акт са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване. Ревизиращият орган е извършил анализ на доказателствата, относими към данъчното облагане на жалбоподателя за спорните периоди, като е изложил подробно съображенията, мотивирали фактическите и правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт. Изложените в РД мотиви, предвид цитирания чл. 120, ал. 2 ДОПК, представляват мотиви и на РА. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика, обективирана в множество решения на ВАС. В РД са изложени подробни мотиви на ревизиращите органи, обосноваващи изводите им относно установяването на задължения по ЗДДС.

На 25.07.2024 г., в регламентирания по чл. 152, ал. 1 ДОПК срок, до Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, чрез ТД на НАП - Пловдив е подадена жалба, вх. № 72-02-5931/25.07.2024 г. на ТД на НАП - Пловдив, с която „Сити Стройинвест“ ООД оспорва РА № Р-16001323007545-091-001/01.07.2024 г., като незаконосъобразен. Жалбата е изпратена до Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив с придружително писмо от 29.07.2024 г.

Същата жалба е подадена до Директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив и чрез ТД на НАП – Хасково с вх. № ВХК – 4729/25.07.2024 г.

С Решение № 402 от 25.09.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, ревизионният акт е частично потвърден, частично изменен в определени части и отменен в други, както следва:

Потвърден е Ревизионен акт № Р-16001323007545-091-001/01.07.2024 г., издаден на „Сити Стройинвест“ ООД, в обжалваната част, с която допълнително са установени задължения за корпоративен данък за 2020 г. в размер на 6 596,85 лв., с прилежащи лихви 2 289,65 лв., както и в частта по ЗДДС за непризнат данъчен кредит в размер общо на 19 576,97 лв. за данъчните периоди м.10.2019 г., м.11.2019 г., м.12.2019 г., м.01., м.02., м.03., м.04., м.05., м.07. и м.10.2020 г. с прилежащи лихви 9 260,55 лв. и начислени лихви в размер на 213,96 лв. за неправомерно упражнено право на приспадане на данъчен кредит.

Изменен е Ревизионен акт № Р-16001323007545-091-001/01.07.2024 г., издаден на „Сити Стройинвест“ ООД, в обжалваната част, с която допълнително са установени следните задължения: изменен е КД за 2019 г. както следва от 5 468,74 лв. на 3 673,48 лв. и лихви от 2 452,62 лв. на 1 647,48 лв.; изменен е КД за 2021 г., както следва: от 8 447,71 лв. на 705,92 лв. и лихви от 2 075,48 лв. на 173,43 лв., както и е изменен КД за 2022 г. от 9 475,18 лв. на 2 620,31 лв. и лихви от 1 299,59 лв. на 359,39 лв.

Съответно отменен е Ревизионен акт № Р-16001323007545-091-001/01.07.2024 г., издаден на „Сити Стройинвест“ ООД, в обжалваната част, с която допълнително е начислен ДДС в размер общо на 29 604,72 лв. за данъчните периоди м.04.2021 г., м.10.2021 г., м.12.2021 г., м.11.2022 г. и м.12.2022 г. ведно с прилежащи лихви общо в размер на 8 279,85 лв., и за установения размер на задълженията за ДДС за данъчните периоди м.09.2020 г., м.11.2020 г., м.12.2020 г., м.07.2021 г., м.08.2021 г., м.09.2021 г., м.03.2022 г., м.04.2022 г., м.05.2022 г. и м.06.2022 г., ведно с лихвите (за данъчните периоди м.12.2020 г. и м.06.2022 г., поради начислени лихви във връзка с установените задължения за периодите съответно м.11.2020 г. и м.04.2022 г.).

Решение № 402 от 25.09.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“-Пловдив е връчено на жалбоподателя на 26.09.2024 г.

В законоустановения срок, на 07.10.2024 г., е подадена жалба вх. № 96-00-205 от 07.10.2024 г. от „Сити Стройинвест“ ООД срещу Ревизионен акт № Р- Р-16001323007545-091-001/01.07.2024 г. до Административен съд – Пазарджик.

Както е уточнено и по-горе, в жалбата е посочено, че се оспорва РА в потвърдените части с решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив. В съдържанието на жалбата обаче са изложени съображения за незаконосъобразност както на установените допълнителни задължения по ЗДДС, така и по ЗКПО в изменените части. В този смисъл съдът е указал в първото по делото съдебно заседание от 21.11.2024 г. на жалбоподателя да уточни жалбата си. В рамките на същото от страна на жалбоподателя е посочено, че се оспорва РА в потвърдените и изменени части.

Впоследствие с нарочна Молба от 27.11.2024 г. и в съдебно заседание от 27.03.2025 г. жалбоподателят е направил частично оттегляне на жалбата си, уточнено с Молба вх. № 3213/03.04.2025 г. Оттеглянето е направено за 162.04 лв. КД и 56.24 лв. лихви за 2020 г.; 105.92 лв. КД и 26.02 лв. лихви за 2021 г.; а за 2022 г. изцяло - 2 620.31 лв. КД и 359.39 лв. лихви. С протоколно определение от 24.04.2025 г. жалбата в оттеглената част е оставена без разглеждане.

С Молба с вх. № 3213/03.04.2025 г. от адв. Б., е направено уточнение на обжалваните части на РА, а именно: Оспорват се всички потвърдени/изменени главници и лихви, описани на стр. 43 от Решение № 402/25.09.2024 г., с изключение на частично оттеглените - 162.04 лв. КД и 56.24 лв. лихви за 2020 г.; 105.92 лв. КД и 26.02 лв. лихви за 2021 г.; а за 2022 г. изцяло - 2 620.31 лв. КД и 359.39 лв. лихви. Вследствие на частичното оттегляне, оспорените задължения са, както следва:

По ЗДДС - потвърден непризнат ДК общо 19 576.97 лв. с прилежащи лихви 9 260.55 лв. и начислени лихви 213.96 лв.

По ЗКПО - За 2019 г. 3 673.48 лв. КД и 1 647.48 лв. лихви; За 2020 г. 6 434.81 лв. КД и 2233.41 лв. лихви; За 2021 г. 600 лв. КД и 147.41 лв. лихви.

Посочено е също, че евентуални погрешни изчисления в Решение № 402 на Директора на ДОДОП Пловдив по отношение на КД, ДК по ЗДДС и лихви не оказват влияние върху заявеното от жалбоподателя оспорване, с оглед правилото за reformation in pejus - чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Предвид горните и по правилото на чл. 156, ал. 1, изр. първо от ДОПК, РА в частта, която не е отменена с решението по чл. 155 от ДОПК, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението, като съдът е обвързан от обема на направеното оспорване по отношение на потвърдените и изменени части на РА. Тоест съдът може да разглежда жалбата само по отношение на части от РА, които първо са били оспорени по административен ред и второ, които не са отменени от директора на дирекция „ОДОП“. Съответно по отношение на задължения, за които съдът е сезиран с жалбата. По отношение на задълженията за които е направено оттегляне на жалбата произнасяне не се дължи.

По делото са представени и приети административната преписка по издаване на оспорения РА, със събраните в хода на ревизионното производство доказателства, ведно с процесните фактури издадени от дружествата „Гладиатор“ ЕООД, „АБ Систем Трейд 2019“ ЕООД и „Алуглас Конструкшън“ ЕООД.

Спорът в съдебната фаза се концентрира в потвърдени задължения за КД и потвърдени задължения за ДДС, както следва:

Потвърдени задължения за КД: за 2019 г., 2020 г. и 2021 г., както следва с оглед направеното частично оттегляне на жалбата: За 2019 г. - 3 673.48 лв. КД и 1 647.48 лв. лихви; За 2020 г. - 6 434.81 лв. КД и 2233.41 лв. лихви; За 2021 г. - 600 лв. КД и 147.41 лв. лихви.

Съответно потвърдени задължения за ДДС: ДК общо 19 576.97 лв. с прилежащи лихви 9 260.55 лв. и начислени лихви 213.96 лв.

Задълженията за КД са формирани от непризнати от НАП разходи на дружеството, формирани от фактури, издадени му от „ГЛАДИАТОР“ ЕООД, „АБ СИСТЕМ ТРЕЙД 2019“ ЕООД и „АЛУГЛАС КОНСТРУКШЪН“ ЕООД, подробно описани в РД в таблици, като по фактурите от последните две дружества е упражнено и правото на приспадане на данъчен кредит.

В рамките на съдебното производство, а и видно от самата жалба оплакванията за незаконосъобразност на жалбоподателя са концентрирани във връзка с извършените доставки на услуги от посочените три дружества контрагенти. Не са изложени съображения по повод сторнираните фактури описани в РД и решението на директора на дирекция „ОДОП“. Не са и ангажирани доказателства по повод тази група основания за начисляване на КД.

Отказаният данъчен кредит пък е формиран по фактурите, издадени от ,,АБ СИСТЕМ ТРЕЙД 2019“ ЕООД и „АЛУГЛАС КОНСТРУКШЪН“ ЕООД. Органите по приходите приемат, че липсва реалност на процесните доставки, тъй като в събраните в хода на ревизията документи липсват определени параметри на възложените за извършване дейности. Не може да се установи по достатъчно конкретен начин видът, количеството, качеството, единичната и общата цена на услугите, от какви компоненти се формира договорната цена, на какъв обект следва да се извършат същите тези услуги. Липсват доказателства и за наличието и притежанието на конкретния вид машини, инвентар, инструменти и консумативи, осигурени и използвани от сочените за изпълнители дружества. Липсват доказателства за наличието на необходимите материали за осъществяването на дейностите и транспорта на техника, материали и хора до обектите. Не са представени доказателства - кои и колко работници на ,.АБ СИСТЕМ ТРЕЙД 2019“ ЕООД и „АЛУГЛАС КОНСТРУКШЪН“ ЕООД са работили и не на последно място - на кои обекти на ревизираното дружество са полагали труд.

Установява се от събраните по делото доказателства и от съдържанието на РД, РА, Решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив и жалбата, че спорът се концентрира по повод издадените фактури от тримата доставчика на услуги на жалбоподателя - „ГЛАДИАТОР“ ЕООД, „АБ СИСТЕМ ТРЕЙД 2019“ ЕООД и „АЛУГЛАС КОНСТРУКШЪН“ ЕООД.

Начислените задължения по ЗКПО и по ЗДДС са по повод следните процесни фактури:

Фактури издадени от „ГЛАДИАТОР“ ЕООД (задължения само по ЗКПО):

1. фактура №********** от 27.12.2019 г. с предмет „комисионна при продажба на апартамент и гараж“ на стойност 1500 лв., издадена на купувача Г. А. Н.;

2. фактура №********** от 28.12.2019 г. с предмет „комисионна при продажба на апартамент и гараж“ на стойност 1500 лв., издадена на купувача Ц. К. Т.;

3. фактура №********** от 29.01.2020 г. с предмет „комисионна при продажба на апартамент и гараж“ на стойност 1500 лв., издадена на купувача Ц. К. Т.;

4. фактура №********** от 30.12.2021 г. с предмет „ комисионна при продажба на апартамент и гараж“ на стойност 3000 лв., издадена на купувача С. М. Я.;

5. фактура №********** от 30.12.2021 г. с предмет „ комисионна при продажба на апартамент и гараж“ на стойност 3000 лв., издадена на купувача Б. Б. Б..

Фактури издадени от „АБ СИСТЕМ ТРЕЙД 2019“ ЕООД - доставчик на услуги, свързани с шпакловане и полагане на мазилка:

По следните фактури, издадени от „АБ СИСТЕМ ТРЕЙД 2019“ ЕООД, са отчетени разходи свързани с основна дейност общо в размер на 52 587,00 лв.

1. данъчна фактура №********** от 01.11.2019 г. с предмет „плащане по договор от г. Приложение 1- полагане на машинна шпакловка гипсова мазилка“ с данъчна основа 7 200 лв. и начислен ДДС на стойност 1440 лв.;

2. данъчна фактура №********** от 21.11.2019 г. с предмет „плащане по договор от г. Приложение 1- полагане на машинна шпакловка гипсова мазилка“ с данъчна основа 6 000 лв. и начислен ДДС на стойност 1200 лв.;

3. данъчна фактура №********** от 29.11.2019 г. с предмет „плащане по договор от г. Приложение 1- полагане на машинна шпакловка гипсова мазилка“ с данъчна основа 7 200 лв. и начислен ДДС на стойност 1440 лв.;

4. данъчна фактура №********** от 18.12.2019 г. с предмет „плащане по договор от г. Приложение 1- полагане на машинна шпакловка гипсова мазилка“ с данъчна основа 6252 лв. и начислен ДДС на стойност 1250,40 лв.;

5. данъчна фактура №********** от 03.02.2020 г. с предмет „плащане по договор от г. Приложение 1- полагане на машинна шпакловка гипсова мазилка“ с данъчна основа 3 880 лв. и начислен ДДС на стойност 774 лв.;

6. данъчна фактура №********** от 19.02.2020 г. с предмет „плащане по договор от г. Приложение 1- полагане на машинна шпакловка гипсова мазилка“ с данъчна основа 2 100 лв. и начислен ДДС на стойност 420 лв.;

7. данъчна фактура №********** от 19.03.2019 г. с предмет „полагане на растерен таван и полагане на шпакловачна смес по стени и тавани“ с данъчна основа 5 200 лв. и начислен ДДС на стойност 1040 лв.

8. данъчна фактура №00000000033 / погрешно изписано 00000000032 в РД/ от 09.04.2020 г. с предмет „полагане на шпакловачна смес по стени и тавани“ с данъчна основа 6 000 лв. и начислен ДДС на стойност 1200 лв.

9. данъчна фактура №00000000057 от 26.05.2020 г. с предмет „полагане на шпакловачна смес по стени и тавани“ с данъчна основа 7 500 лв. и начислен ДДС на стойност 1 500 лв.

10. данъчна фактура №00000000072 от 24.07.2020 г. с предмет „полагане на шпакловачна смес по стени и тавани“ с данъчна основа 1 255 лв. и начислен ДДС на стойност 251,00 лв.

Към всяка от фактурите са приложени протоколи /Образец 19 в строителството/, подписани от представители на двете дружества, в които са отразени установените извършени СМР по натурални видове и цени, подлежащи на заплащане.

Фактури, издадени от „Алуглас Конструкшън“ ЕООД за изработка и монтаж на дограма, с отчетени разходи свързани с основна дейност, общо в размер на 43 995, 91 лв.:

1. данъчна фактура №231 от 30.10.2019 г. с предмет „изработка и монтаж на алуминиева дограма“ с данъчна основа 13 334,80 лв. и начислен ДДС на стойност 2 666,96 лв.;

2. данъчна фактура № от ********** от 09.03.2020 г. с предмет „изработка и монтаж на алуминиева дограма, изработка и монтаж на пвц дограма, изработка и монтаж на ролетни врати, изработка и монтаж на ал. прозорци“ с данъчна основа 14 827,76 лв. лв. и начислен ДДС на стойност 2965, 55 лв.;

3. данъчна фактура №20000000015 от 30.07.2020 г. с предмет „изработка и монтаж на дограма“ с данъчна основа 7 916,67 лв. и начислен ДДС на стойност 1583,33 лв.;

4. данъчна фактура №20000000016 от 31.07.2020 г. с предмет „изработка и монтаж на дограма“ с данъчна основа 7916,63 лв. и начислен ДДС на стойност 1583,33 лв.;

Процесните фактури са представени по делото.

По искане на жалбоподателя и за изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът кредитира в пълна степен като ясно, обосновано и изготвено от компетентно лице.

Вещото лице е установило, че търговецът „ГЛАДИАТОР“ ЕООД за процесния период не е бил регистриран по ЗДДС и издадените процесни фактури са опростени фактури. За тези сделки не може да се ползва данъчен кредит.

Всички фактури, обективиращи сделки, които не са признати за данъчни цели за разходи на жалбоподателя, са намерили счетоводно отражение със следните счетоводни операции:

• По Дт.сч. сметка 610 „Разходи свързани с основната дейност“ за директно отразяване на разхода за изплатена комисионна при продажба на конкретни апартаменти и гаражи;

• По Кт на сч.сметка 501 „Каса“ за отразяване на извършените плащания в брой на комисионните, като за документиране на самото плащане са съставяни съответните разходни ордери, за които има запис в счетоводните регистри.

Съгласно счетоводната политика, прилагана от дружеството, е открита и водена сч. сметка 610 „Разходи свързани с основната дейност“ с развита аналитичност. Открити са следните аналитични партиди:

-Разходи за материали в т.ч. поотделно за ел. енергия, горива и рез.части за товарни автомобили, други материали, строителни материали;

-За външни услуги, в т.ч. други външни услуги, наем на кофражни елементи, СМР;

-За заплати;

-За осигурителни вноски.

По тази сч. сметка се отразяват разходите на дружеството, които са идентифицирани като разходи за конкретните строителни обекти. По този начин така формираната сч. аналитична отчетност се ползва за изготвяне на количествено-стойностните сметки за всеки конкретен строителен обект.

Вещото лице е посочило, че процесните фактури съдържат всички необходими реквизити съгласно нормативните изисквания.

Вещото лице е установило също така, че търговецът „АБ СИСТЕМ ТРЕЙД 2019“ ЕООД за процесния период е бил регистриран по ЗДДС и издадените процесни фактури са данъчни фактури. Жалбоподателят е декларирал тези сделки в съответните дневници за покупки - справки- декларации по ЗДДС и е ползвал данъчен кредит.

Всички фактури, обективиращи сделки, които не са признати за данъчни цели за разходи на жалбоподателя, са намерили счетоводно отражение със следните счетоводни операции:

• По Дт сч.сметка 610 „Разходи свързани с основната дейност“ за директно отразяване на разхода по договор от 24.10.2019 г. за полагане машинно на шпакловка и мазилка.“;

• По Дт на 4531 „Начислен ДДС покупки с право на пълен данъчен кредит“ за отразяване на начисления ДДС;

• По Кт на сч.сметка 503 „Банка“ за отразяване на извършените плащания по банков път. Процесните фактури съдържат всички необходими реквизити съгласно нормативните изисквания.

Вещото лице също така е установило, че към всяка от фактурите са приложени протоколи /Образец 19 в строителството/, подписани от представители на двете дружества, в които са отразени установените извършени СМР по натурални видове и цени, подлежащи на заплащане.

По отношение на „АЛУГЛАС КОНСТРУКШЪН“ ЕООД, вещото лице е установило, че за процесния период търговецът е бил регистриран по ЗДДС и издадените процесни фактури са данъчни фактури. Жалбоподателят е декларирал тези сделки в съответните дневници за покупки - справки- декларации по ЗДДС и е ползвал данъчен кредит.

Всички фактури, обективиращи сделки, които не са признати за данъчни цели за разходи на жалбоподателя, са намерили счетоводно отражение със следните счетоводни операции:

• По Дт сч.сметка 6100 „Разходи свързани с основната дейност“ за директно отразяване на разхода за изработката и монтажа на дограма и врати;

• По Дт на 4531 „Начислен ДДС покупки с право на пълен данъчен кредит“ за отразяване на начисления ДДС;

• По Кт на сч.сметка 503 „Банка“ за отразяване на извършените плащания по банков път или по 501 „Каса“ за заплатените в брой суми по фактури № №20000000015 от 30.07.2020 г. и по №20000000016 от 31.07.2020 г.

На следващо място вещото лице е установило, че съгласно събраната по делото информация всички процесни фактури са заплатени, като фактурите, издадени от „ГЛАДИАТОР“ ЕООД и данъчни фактури № 20000000015 от 30.07.2020 и № 20000000016 от 31.07.2020 г., издадени от „АЛУГЛАС КОНСТРУКШЪН“ ЕООД са заплатени в брой. Останалите фактури- всички, издадени от „АБ СИСТЕМ ТРЕЙД 2019“ ЕООД и фактури с № 231 от 30.10.2019 г. и с №20000000006 от 09.03.2020 г., издадени от „АЛУГЛАС КОНСТРУКШЪН“ ЕООД са заплатени чрез банкови преводи. В сч. регистри са отразени сч. операции за извършените заплащания. От формална гледна точка, издадените фактури, притежават необходими реквизити съгласно ЗСч. и ЗДДС. Данъчно задължените по ЗДДС търговци „АБ СИСТЕМ ТРЕЙД 2019“ ЕООД и .АЛУГЛАС КОНСТРУКШЪН“ ЕООД са начислили и декларирали дължимия ДДС.

При анализа на събраната по делото информация, в т.ч. протоколите от извършените от данъчните органи насрещни проверки на търговците „ГЛАДИАТОР“ ЕООД; „АБ СИСТЕМ ТРЕЙД2019“ ЕООД и „АЛУГЛАС КОНСТРУКШЪН“ ЕООД, вещото лице е приело, че не са установени пропуски при осчетоводяване на сч. операции във връзка с процесните фактури.

Установено е, че при „Гладиатор“ ЕООД сделките по процесните фактури са намерили отражение по сч.сметка 411 „Клиенти“, 501 „Каса“ и 703 „Приходи от услуги“. При „АБ СИСТЕМ ТРЕЙД 2019“ ЕООД и „АЛУГЛАС КОНСТРУКШЪН“ ЕООД сделките по процесните фактури са намерили отражение по сч. сметка 411 „Клиенти“, 501 „Каса“, 503 „Банка“, 4532 „Начислен ДДС“ и 703 „Приходи от услуги“.

Вещото лице е установило, че в счетоводните регистри на жалбоподателя за процесния период са отчетени и осчетоводени разходи по сделки с трите дружества, които са признати за данъчни цели и за които е ползвано право на пълен данъчен кредит. Тоест са налични други фактури за процесния период и от тримата доставчика, доставките по които са приети от органите на НАП. В приетото заключение – т. 2.2. са описани подробно шест такива фактури с доставчик „Гладиатор“ ЕООД, една фактура от АБ СИСТЕМ ТРЕЙД 2019“ ЕООД и девет фактури от „АЛУГЛАС КОНСТРУКШЪН“ ЕООД.

По отношение обезпечеността на дружествата вещото лице е приело следното: що се касае до „Гладиатор“ ЕООД предвид упражняваната от 2008 г. дейност и специфичността на консултантските услуги, които са предмет на процесните фактури, не са налице основания да се приеме, че дружеството не притежава материално-техническа и ресурсна обезпеченост за осъществяване на описаните дейности в процесните фактури.

По отношение на „АБ СИСТЕМ ТРЕЙД 2019“ ЕООД по делото са събрани данни относно обезпечеността на дружеството с необходимия персонал, който е в състояние да извърши СМР, предмет на процесните сделки. За 2019 г. са били назначени 2 лица на длъжност „зидаромазач“, а за 2020 г. - 2 лица на длъжност „зидаромазач“, 3 лица на длъжност „общ работник“ и 1 лице на длъжност шофьор товарен автомобил“. В представените по делото от този търговец синтетични оборотни ведомости са отразени обороти по сч. сметка 302 „материали“, през 2019 г. е отчетено придобиване на оборудване, както и обороти по сч.сметка 401 „доставчици“ и 421 „Персонал“. Налице е счетоводна и друга информация, която не може да обоснове липса на материално-техническа и ресурсна обезпеченост по отношение на процесните фактури.

По отношение на „АЛУГЛАС КОНСТРУКШЪН“ ЕООД по делото са събрани данни относно обезпечеността на дружеството с необходимия персонал, който е в състояние да извърши изработката и монтаж на дограми, врати, парапети, предмети на процесните сделки. За процесния период в дружеството са били назначени от 2 до 5 лица на трудови договори. Дружеството развива стопанска дейност от 2014 г., и в ГФО през целия период е отчитало материални запаси, разходи за персонал, разходи за дейността и съответно реализирани приходи. Налице е счетоводна и друга информация, която не може да обоснове липса на материално-техническа и ресурсна обезпеченост по отношение на процесните фактури.

Вещото лице е установило, че съобразно събраните по делото данни в сч. регистри на трите дружества реализираните приходи по процесните фактури са намерили отражение по сч. сметки, по които са отчитани приходите от дейността им и съответно тези приходи са участвали при формиране на финансовия им резултат по ЗКПО за отчетните периоди.

На следващо място вещото лице е посочило, че в процесните фактури са отразени осъществени сделки по комисионни за продажби на конкретни апартаменти, за извършени СМР- полагане на шпакловка на стените на конкретни жилищни сгради, за изработване на дограма и врати, монтирани също в конкретни жилищни сгради. Тези разходи са отразени като основни разходи за дейността на търговеца и като такива формират себестойността на неговата продукция- сгради със съответните помещения, които са били продавани и съответно са реализирани приходи от тези продажби. Отчитането им по сч. сметка 610 „разходи свързани с основната дейност“ е осъществявано именно с цел генериране на детайлна информация по видове и количества разходи, необходима за изготвяне на количествено-стойностни сметки- както на проектираните, така и на завършените обекти. Именно количествено-стойностните сметки в строителството съдържат пълна и конкретна информация за себестойността на даден обект.

В счетоводните регистри на дружеството във връзка с отразяване на реализираните приходи от дейността са били открити и водени следните счетоводни сметки: 701 „приходи от продажба на обекти“, 703 „Приходи от продажба на услуги“, 705 „Приходи от финансирания“ 706 „приходи от продажба на материали“ 7510 „Нефинансови приходи за бъдещи периоди“. По тези сметки с оглед характеристиката им са отчитани и приходите от продажбата на обекти и услуги, като същите формират финансовия резултат за отчетната година и съответно са намерили отражение и в ГДД по чл. 92 от ЗКПО. За всички извършени продажби, подлежащи на облагане с ДДС, е бил начисления дължимия ДДС.

В заключение по назначена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира също в пълна степен като ясно, мотивирано и обосновано, вещото лице е посочило, че след анализ на предоставената информация се установи, че: дружеството „ГЛАДИАТОР“ ЕООД е декларирало и заплатило за финансовата 2019 г. корпоративен данък в размер на 1035,03 лева, за 2020 г. е декларирало и заплатило корпоративен данък в размер на 2 338,00 лева и за 2021 г. е декларирало и заплатило корпоративен данък в размер на 2 059,74 лева. Дружеството „АБ СИСТЕМ ТРЕЙД 2019“ ЕООД е декларирало и заплатило за финансовата 2019 г. корпоративен данък в размер на 2 172,40 лева и за 2020 г. е декларирало и заплатило корпоративен данък в размер на 758,69 лева. Дружеството е включило в дневниците си за продажби процесните фактури и начисления в тях ДДС е включен при изчисляване на конкретния резултат на дължимия ДДС за съответния месец. Не са установени данни за дължим, но неплатен ДДС за 2019 г. и за 2020 г. Дружеството „АЛУГЛАС КОНСТРУКШЪН“ ЕООД е декларирало и заплатило за финансовата 2019 г. корпоративен данък в размер на 212,29 лева и за 2020 г. е декларирало и заплатило корпоративен данък в размер на 80,65 лева. Дружеството е декларирало и включило в дневниците по продажби по ЗДДС за съответните периоди процесните фактури и начисления в тях ДДС е включен в разчетите за ДДС. Не са установени данни за дължим, но неплатен ДДС за 2019 г. и за 2020 г.

При извършените проверки на счетоводните регистри на „ГЛАДИАТОР“ ЕООД, „АБ СИСТЕМ ТРЕЙД 2019“ ЕООД и „АЛУГЛАС КОНСТРУКШЪН“ ЕООД досежно осчетоводяване на приходите по процесните фактури и включването им при формиране на финансовия резултат за съответната финансова година, вещото лице е установило, че:

Процесните фактурите, издадени от „ГЛАДИАТОР“ ЕООД и посочени по-долу, са отчетени по счетоводна сметка 703 „Приходи от продажба на услуги“, както и по сч. сметка 501 „Каса“ и сметка 411 “Клиенти“. По сч. сметка 501 „Каса“ са осчетоводени плащанията по тези фактури. Отразяването на приходите, реализирани по процесните фактури, по сч.сметка 703 означава, че тези приходи формират финансовия резултат за съответния период тъй като именно приключването на тази сч. сметка води именно до формирането му- печалба или загуба. Посочени процесни фактури са:

= фактура № ********** от 27.12.2019 г. с предмет „комисионна при продажба на апартамент и гараж“ на стойност 1500 лв., издадена на купувача Г. А. Н.;

= фактура № ********** от 28.12.2019 г. с предмет „комисионна при продажба на апартамент и гараж“ на стойност 1500 лв., издадена на купувача Ц. К. Т.;

= фактура № ********** от 29.01.2020 г. с предмет „комисионна при продажба на апартамент и гараж“ на стойност 1500 лв., издадена на купувача Ц. К. Т.;

= фактура № ********** от 30.12.2021 г. с предмет „комисионна при продажба на апартамент и гараж“ на стойност 3000 лв., издадена на купувача С. М. Я.;

= фактура № ********** от 30.12.2021 г. с предмет „комисионна при продажба на апартамент и гараж“ на стойност 3000 лв., издадена на купувача Б. Б. Б..

За „АБ СИСТЕМ ТРЕЙД 2019“ ЕООД вещото лице е установило, че данъчните фактури, издадени от „АБ СИСТЕМ ТРЕЙД 2019“ ЕООД и посочени по-долу, са отчетени по сч.сметки 703 „Приходи от продажба на услуги“, както и по сч.сметка 503 „Банка“ - за плащанията по банков път, сметка 411 „Клиенти“ и сч.сметка 453/2. Отразяването на приходите, реализирани по процесните фактури, по сч.сметка 703 води до включването им при формиране на финансовия резултат до съответния период. Посочени процесни фактури са:

= данъчна фактура №********** от 01.11.2019 г. с предмет „плащане по договор от 24.10.2019 г. Приложение 1- полагане на машинна шпакловка гипсова мазилка“ с данъчна основа 7 200 лв. и начислен ДДС на стойност 1440 лв.;

= данъчна фактура №********** от 21.11.2019 г. с предмет „плащане по договор от 24.10.2019 г. Приложение 1- полагане на машинна шпакловка гипсова мазилка“ с данъчна основа 6 000 лв. и начислен ДДС на стойност 1200 лв.;

= данъчна фактура №********** от 29.11.2019 г. с предмет „плащане по договор от 24.10.2019 г. Приложение 1- полагане на машинна шпакловка гипсова мазилка“ с данъчна основа 7 200 лв. и начислен ДДС на стойност 1440 лв.;

= данъчна фактура №********** от 18.12.2019 г. с предмет „плащане по договор от 24.10.2019 г. Приложение 1- полагане на машинна шпакловка гипсова мазилка“ с данъчна основа 6252 лв. и начислен ДДС на стойност 1250,40 лв.;

= данъчна фактура №********** от 03.02.2020 г. с предмет „плащане по договор от 24.10.2019 г. Приложение 1- полагане на машинна шпакловка гипсова мазилка“ с данъчна основа 3 880 лв. и начислен ДДС на стойност 774 лв.;

= данъчна фактура №********** от 19.02.2020 г. с предмет „плащане по договор от 24.10.2019 г. Приложение 1- полагане на машинна шпакловка гипсова мазилка“ с данъчна основа 2 100 лв. и начислен ДДС на стойност 420 лв.;

= данъчна фактура №********** от 19.03.2019 г. с предмет „полагане на растерен таван и полагане на шпакловачна смес по стени и тавани“ с данъчна основа 5 200 лв. и начислен ДДС на стойност 1040 лв.

= данъчна фактура №00000000033 / погрешно изписано 00000000032 в РД/ от 09.04.2020 г. с предмет „полагане на шпакловачна смес по стени и тавани“ с данъчна основа 6 000 лв. и начислен ДДС на стойност 1200 лв.

= данъчна фактура №00000000057 от 26.05.2020 г. с предмет „полагане на шпакловачна смес по стени и тавани“ с данъчна основа 7 500 лв. и начислен ДДС на стойност 1 500 лв.

= данъчна фактура №00000000072 от 24.07.2020 г. с предмет „полагане на шпакловачна смес по стени и тавани“ с данъчна основа 1 255 лв. и начислен ДДС на стойност 251,00 лв.

За доставчика „АЛУГЛАС КОНСТРУКШЪН“ ЕООД, вещото лице е установило следното: Данъчните фактури посочени по-долу, са отчетени по сч.сметки 701 „Приходи от продажба на продукция - дограма“, както и по сч.сметка 503 „Банка“, сметка 501 “Клиенти“ и сч.сметка 453/21 „Начислен ДДС по продажби“. Отразяването на приходите, реализирани по процесните фактури, по сч.сметка 701 означава, че тези приходи формират финансовия резултат за съответния период тъй като именно приключването на тази сч. сметка води именно до формирането му- печалба или загуба. Посочени процесни фактури са:

= данъчна фактура № 231 от 30.10.2019 г. с предмет „изработка и монтаж на алуминиева дограма“ с данъчна основа 13 334,80 лв. и начислен ДДС на стойност 2 666,96 лв.;

= данъчна фактура № ********** от 09.03.2020 г. с предмет „изработка и монтаж на алуминиева дограма, изработка и монтаж на пвц дограма, изработка и монтаж на ролетни врати, изработка и монтаж на ал. прозорци“ с данъчна основа 14 827,76 лв. лв. и начислен ДДС на стойност 2965,55 лв.;

= данъчна фактура № 20000000015 от 30.07.2020 г. с предмет „изработка и монтаж на дограма“ с данъчна основа 7 916,67 лв. и начислен ДДС на стойност 1583,33 лв.;

= данъчна фактура № 20000000016 от 31.07.2020 г. с предмет „изработка и монтаж на дограма“ с данъчна основа 7916,63 лв. и начислен ДДС на стойност 1583,33 лв.

Вещото лице в заключение е приело, че процесните фактури са осчетоводени съгласно нормативните изисквания, начисленият ДДС за двете дружества е деклариран и приходите са включени при формиране на финансовите резултати от дейността на дружествата за съответните периоди.

По искане на жалбоподателя по делото са разпитани свидетелите И. Н. В., М. Н. Б. и П. С. П., показанията на които съдът кредитира в пълна степен като ясни, последователни и конкретни и дадени от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото.

Свидетелят И. Н. В. посочва, че дружеството „Гладиатор“ ЕООД е негова фирма. Управлява агенцията за недвижими имоти повече от 20 г. на територията на гр. Пазарджик. Познава почти всички строители и инвеститори.

В периода 2019-2020 г. е имал търговски отношения с дружеството жалбоподател „Сити-Стройинвест“ ООД. Това е една от многото фирми, с които е имал взаимоотношения във връзка с бизнеса си на територията на гр. Пазарджик. Твърди, че за визираните години знае всяка една кооперация, която те са строили, познава изцяло персонала им. Твърди, че на територията на Пазарджик агенциите за недвижими имоти са принудени, за разлика от Пловдив и от София, да работят с продавачите, в лицето на инвеститорите, на строителните фирми, защото купувачите на 99% отказват да сключват договори, отказват да плащат комисионни, отказват да влизат в каквото и да е съглашателство, с идеята, че по-лесно и по-евтино ще намерят жилище. Според него агенциите за недвижими имоти са принудени да работят основно със строителите и инвеститорите, защото договорката за изплащане на комисионна при реализиране на някаква сделка, е 99% от тях. Свидетелят твърди, че тяхната договорка е устна конкретно със „Сити-Стройинвест“ ООД, понякога свидетелят разполагал с ключове на съответната сграда, като е правил оглед и е водил лично кандидат-купувачите. Понякога ползвал техническите лица на фирмите, които са по-детайлно запознати със самата сграда и когато е водил клиент, за да могат по-подробно клиентите да го разпитат по отношение на сградата, на типа строителство, на материалите, които са вложени, на такива детайли, но в първите няколко контакта с клиента, той запознавал конкретния клиент директно с инвеститора, за да разбере той, че няма да бъде натоварен с комисионни, а комисионната на агенцията ще бъде изплатена от строителя.

По повод дейността на „Сити-Стройинвест“ ООД през 2019-2020 г. свидетелят твърди, че си спомня няколко кооперации, че са се строили. Едната е на [улица], „Завоя на Черна“ е другата, на [улица]също имали, на [улица]имали. Няма обект, на който свидетелят да не опитвал да продаде техен продукт. Свидетелят посочва, че той е издавал фактурите за комисионни услуги към „Сити-Стройинвест“ ООД. Имал е и служител, но мисли, че в 99% от случаите той е писал фактурите, той ги е издавал. Заявява, че категорично били платени тези фактури. Работел дългосрочно със „Сити-Стройинвест“ ООД, защото били едни от коректните.

Свидетелят твърди, че отчел прихода от тези комисионни услуги. Всеки един лев, който минавал през агенцията, се отчитал, фактурирал, платил си данъците за периода, нямал задължения към държавата и общината.

Тези обекти на „Сити-Стройинвест“ ООД свидетелят твърди, че ги рекламирал – работел с много интернет сайтове в страната и в чужбина – някои са платени, някои са безплатни. Имал клиенти през годините, които са и в чужбина. Механизмите, които използвал, са общодостъпни механизми – сайтове за недвижими имоти, вестници, интернет издания, Фейсбук, Маркетплейс, брошури, лепенки по спирки, билбордове слагал, табели слагал.

След 2019-2020 г. продължил да работи със „Сити-Стройинвест“ ООД. Последно миналата година имали предложение от тяхна страна. Свидетелят изрично посочва, че няма писмен договор със „Сити-Стройинвест“ ООД, всичко е на базата на устна уговорка, защото те работят с всички възможни агенции на територията на Пазарджик, тъй като инвеститорите, строителите не искат да дават ексклузивни права за определена сграда, затова не подписвали договор. Разходите за рекламата, която описва, ги покривал за негова сметка до момента, в който няма сделка. Няма ли сделка, в която е продал реално нещо, не получавал комисионна и всички разходи са за негова сметка. Сам преценявал кой обект да рекламира и на каква стойност на базата на опита, който има.

Свидетелят М. Н. Б. пък посочва, че работил през 2019-2020 г. в дружеството „АБ Систем Трейд“ като общ работник и имал още двама колеги общи работници, и още двама зидаро-мазачи, като подизпълнители на „Сити-Стройинвест“ ООД. Извършвали полагане на гипсова мазилка машинна, на обект на [улица]. Този обект е жилищна сграда 6 етажа – 5 жилищни и един партерен с магазини. Използвали PFT G4 машина. Всички машини са собственост на „АБ Систем“. Гипсовата мазилка приключили около март месец 2020 г., след това до 2020 г. октомври или ноември полагали шпакловка, боя, пак машинно, и растерни тавани – пана 60/60.

Свидетелят посочва, че му е изплатено трудовото възнаграждение, не е имало никакви проблеми. Имали на обекта предоставени от работодателя лични предпазни средства, работно облекло – каски, ръкавици, обувки, гащеризони – всичко, което е нужно. От името на „Сити-Стройинвест“ ООД са контактували с техническото лице Г. М., ако имали нужда от материали или нещо друго – елементарни неща.

Свидетелят П. С. П. посочва, че през 2019-2020 г. е работил в „Алуглас Конструкшън“ като дограмист, производство на дограма – алуминиева и PVC. Работел на всички машини – голяма, малка отрезна – за рязане на профилите, лепачка за профилите, чистачка, фрези, които фрезоват делителите, винтонавивни, копирфрези и машина за рязане на металите. Извършвал и монтаж на дограма, фирмата с това се занимавала – с производство и монтаж на дограма. Свидетелят посочва, че е участвал в монтажа. Участвал в производството и монтажа на дограма за строителна фирма „Сити-Стройинвест“ ООД гр. Пазарджик. Участвал в изработването на дограмата. Спомня си обекти, за които са изработвали дограмата. Единият обект е на [улица], другият обект е на [улица], но не си спомня номерата. Също така за „Елхим искра“, „Завоя на Черна“, Телекабел. Там изработвали дограма. Свидетелят посочва, че това са местонахождения на обекти, които ги строи „Сити-Стройинвест“ ООД. На кооперацията на „Цар Симеон“ на апартаментите монтирали дограма PVC, долу на входа и санитарните помещения, асансьора – там е алуминиева. Цветът на дограмата там е бял. На „Завоя на Черна“ и на „Беласица“ е антрацит отвън, а отвътре е бяла. Свидетелят посочва, че са им изплатени заплатите за този период 2019-2020 г. В „Алуглас Конструкшън“ работел до 2021 г. Свидетелят посочва, че размерите на дограмата били вземани от друго лице – техник, който се казва Н. П., а те само изработвали дограмата и я монтирали. Докато работели по тези машини им било предоставено работно облекло и предпазни средства. Постоянно им се купувало работно облекло – лятно, зимно, даже и пролетно. Имали на всяка машина защитни средства.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му.

Съдът, въз основа на приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният РА, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. По административната преписка е приложен РД и предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.

По делото са представени заповедите за възлагане на ревизията и процесният ревизионният акт, ревизионния доклад и решението на хартиен носител, заверени от страната, како и на електронен носител, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, като според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. Според чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕУУ доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги води електронен регистър (база данни), в който публикува удостоверенията, които използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените удостоверения.

В случая от направената служебна справка на представените документи на електронен носител и в публичния регистър на електронните подписи е видно, че лицата са имали валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване на съответния документ и изброените ЗВР, РД и РА и решение на директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, които са посочени като техни издатели. Следователно, не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и компетентността на издателите му.

Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 120 ДОПК и при спазване на процесуалните разпоредби при издаването му.

При издаването на ревизионния акт, в оспорената пред съда част, са нарушени материалните разпоредби.

Предмет на дейност на „СИТИ СТРОЙИНВЕСТ“ ООД по данни от ТРРЮЛНЦ е покупка, проектиране, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; предприемаческа и инженерингова дейност, продажба на стоки собствено производство; комисионна, спедиционна, складова, лизингова дейност; превозни, хотелиерски, ресторантьорски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски сделки, външнотърговска и външноикономическа дейност, както и всякакви други сделки и услуги, извършването на които не е изрично забранено със закон.

Установява се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че дружеството жалбоподател осъществява дейност по изграждане на сгради, недвижими имоти и тяхната продажба на трети лица, от което се генерира и печалбата на дружеството. С РА в оспорените пред съда части, на дружеството са начислени допълнителни задължения по ЗКПО и ЗДДС по повод издадени фактури от трима доставчика.

Данъчните органи са приели, че отчетените от „СИТИ СТРОЙИНВЕСТ“ ООД разходи за външни услуги по процесните фактури издадени от „ГЛАДИАТОР“ ЕООД са документално необосновани. Лицата, закупили имоти, за които са издадени горепосочените фактури за комисионни, не са потвърдили посредничеството на агенцията за недвижими имоти „ГЛАДИАТОР“ ЕООД.

Ето защо при определянето на данъчната основа за облагане с корпоративния данък по ЗКПО за данъчни цели не са признати 10 500 лв. разходи, отчетени по горепосочените фактури, издадени от „ГЛАДИАТОР“ ЕООД по години както следва: -За 2019г. с 3 000,00лв., За 2020г. с 1 500,00лв., За 2021 г. с 6 000,00лв.

Данъчните органи също така са приели, че в хода на ревизията не са събрани доказателства, че фактурираните услуги по шпакловка и замазка са били реално извършени от „АБ СИСТЕМ ТРЕЙД 2019“ ЕООД. Ето защо при определянето на данъчната основа за облагане с корпоративния данък по ЗКПО за данъчни цели не са признати следните разходи, отчетени по горепосочените фактури, издадени от „АБ СИСТЕМ ТРЕЙД 2019“ ЕОО по години: За 2019г. с 20400,00лв. и За 2020г. с 32 187,00лв.

По отношение на третия контрагент – „АЛУГЛАС КОНСТРУКШЪН“ ЕООД данъчните органи са приели, че не притежава материална, техническа и кадрова обезпеченост да извърши услугите по монтаж и изработка на дограма, за които са издадени процесните фактури. Прието е, че монтажът и изработката на дограмата са извършени от „СИТИ СТРОЙИНВЕСТ“ ООД. При определянето на данъчните основи за облагане с КД за 2019г. и 2020г. не са признати за данъчни цели отчетените разходи в размер на 43 995,91 лв. по фактури, издадени от .АЛУГЛАС КОНСТРУКШЪН“ ЕООД.

Съответно по отношение на „АЛУГЛАС КОНСТРУКШЪН“ ЕООД и „АБ СИСТЕМ ТРЕЙД 2019“ ЕООД по процесните фактури не е признато правото на данъчен кредит и са начислени задължения по ДДС.

Във връзка с гореизложената фактическа обстановка и при анализ на събраните доказателства от органите по приходите е прието, че процесните фактури, издадени от горецитираните дружества не отразяват реални стопански операции, съответно и е начислен данък, без да е възникнало данъчно събитие.

Настоящата съдебна инстанция счита, че във връзка с реалното извършване на доставки на услуги по издадените от „АЛУГЛАС КОНСТРУКШЪН“ ЕООД и „АБ СИСТЕМ ТРЕЙД 2019“ ЕООД фактури са събрани писмени и гласни доказателства, обуславящи извод за доказаност на фактическия състав на правото на приспадане на ДДС. Съответно по повод осъществените услуги, събраните писмени и гласни доказателства и издадени фактури, и от трите дружества - на „АЛУГЛАС КОНСТРУКШЪН“ ЕООД, „АБ СИСТЕМ ТРЕЙД 2019“ ЕООД и „ГЛАДИАТОР“ ЕООД, настоящият състав намира, че доставките са реално осъществени, респ. разходите са обосновани, поради което не са налични основания за начисляване на задължения за КД на жалбоподателя.

При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, които са определящи за преценката дали услугите са действително извършени и предадени, следва всички събрани по делото доказателства да бъдат преценени в своята съвкупност.

В случая не е спорно, че дейността на жалбоподателя се състои в изграждането на недвижими имоти и тяхната продажба с цел печалба. За да бъде реализиран този процес безспорно сградите следва да бъдат изградени на груб строеж, след което да бъдат изградени ВиК и електроинсталации, след което да бъде положена мазилка, шпакловка, да бъде монтирана дограма и др. Ноторно известно е и, че при осъществяване на тези дейности строители и инвеститори не рядко използват услугите на подизпълнители, включително и на посредници при реализиране на реклама с цел продажба на имот на крайния потребител.

В случая по делото се доказа, че дружеството „ГЛАДИАТОР“ ЕООД е осъществявало посредническа дейност по реклама и продажба на трети лица на отделни апартаменти и гаражи от сгради изграждани от жалбоподателя. Както е посочено и от законния представител на това дружество – свидетелят Вулянов, между дружествата няма сключен писмен договор за осъществяване на тази дейност, като тяхната договореност е устна. В този смисъл, чл. 8 и чл. 9 от ЗЗД предвиждат, че договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях, като страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. В случая се твърди наличието на комисионен договор (л. 12 от Решението на Директора Дирекция „ОДОП“ Пловдив) между жалбоподателя и контрагента му „ГЛАДИАТОР“ ЕООД. Комисионният договор е двустранен, винаги възмезден, неформален, консенсуален, вид договор за извършване на услуги, отнася се за правна сделка, правни действия. Комисионерът няма представителна власт за доверителя. Съглашението е обикновен договор за поръчка. За комисионния договор се прилагат разпоредбите за него в ЗЗД. Съответно задължение на комисионера е да изпълни поръчката, т.е. да извърши възложените му сделки с грижата на добър търговец – чл. 350, ал.1 от ТЗ. Комисионерът действа по поръчка, по указания и в интерес на доверителя, като изключения могат да бъдат 1) ако изпълни при по-изгодни условия; 2) ако се отклонил от поръчка, но в интерес на доверителя; 3) ако поеме неблагоприятната разлика в цената; 4) ако се установи, че не е било възможно да извърши сделката при по-добри условия. Ако не са налице тези основания, доверителят не е длъжен да признае сделката за извършена и може да поиска обезщетение – чл. 351, ал.1 от ТЗ.

Тоест както от разпоредбите на ЗЗД, така и на ТЗ следва, че договорът сключен с „Гладиатор“ ЕООД е неформален, не се изисква писмена форма, като уговорката за размера на предоставената услуга се определя между страните.

Видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, със същия контрагент са налични и други продажби на недвижими имоти, като по тях са издадени още шест фактури, които са признати за данъчни цели и които са обективирани в следните фактури (т. 2.2. от първоначалното заключение на вещото лице):

= фактура №********** от 28.12.2019 г. с предмет „комисионна при продажба на апартамент и гараж“ на стойност 1400 лв., издадена на купувача Д. С.;

= фактура №********** от 30.12.2021 г. с предмет „комисионна при продажба на право на строеж“ на стойност 2500 лв.;

= фактура №********** от 31.12.2021 г. с предмет „комисионна при продажба на право на строеж“ на стойност 2500 лв.;

= фактура №********** от 31.12.2022 г. с предмет „комисионна при продажба на апартамент и гараж“ на стойност 2000 лв., издадена на купувача С. С.;

= фактура №********** от 31.12.2022 г. с предмет „комисионна при продажба на апартамент и гараж“ на стойност 1500 лв., издадена на купувача А. Т.;

= фактура №********** от 31.12.2022 г. с предмет „комисионна при продажба на апартамент и гараж“ на стойност 1500 лв., издадена на купувача Н. С..

Тези фактури, макар да са издадени в процесния период на ревизията (2019-2022 г.) и да отразяват плащания във връзка със сходни дейности са признати от данъчните органи.

Процесните пет фактури обаче (1. фактура №********** от 27.12.2019 г. 2. фактура №********** от 28.12.2019 г; 3. фактура №********** от 29.01.2020 г.; фактура №********** от 30.12.2021 г.; и 5. фактура №********** от 30.12.2021 г.) не са признати за данъчни цели.

Нещо повече, установява се от приетите по делото заключения по съдебно-счетоводната експертиза и по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, че процесните пет фактури от този доставчик са надлежно осчетоводени и данъчните задължения в тяхна връзка са заплатени. В този смисъл липсва основание поради което да се приеме, че само дейностите по тези пет фактури не са осъществени само защото физическите лица купувачи на недвижимите имоти, които не са страни по сделката между „ГЛАДИАТОР“ ЕООД и „СИТИ СТРОЙИНВЕСТ“ ООД не били потвърдили посредничеството. При съвкупната преценка на събраните доказателства по делото, включително заключенията на вещото лице и показанията на свидетеля Вулянов, следва да се приеме, че доставките на услуги по процесните пет фактури издадени от „ГЛАДИАТОР“ ЕООД са осъществени. Съответно липсва основание да не се приеме че разходът по тях е осъществен като такъв, респ. липсва основание за увеличаване на печалбата на дружеството - жалбоподател и от там начисляване на КД по тези фактури.

Що се касае до доставките на услуги от другите двама контрагента - „АБ СИСТЕМ ТРЕЙД 2019“ ЕООД и „АЛУГЛАС КОНСТРУКШЪН“ ЕООД, настоящият състав намира следното:

Търговецът „АБ СИСТЕМ ТРЕЙД 2019“ ЕООД за процесния период е бил регистриран по ЗДДС и издадените процесни фактури са данъчни фактури. Жалбоподателят е декларирал тези сделки в съответните дневници за покупки - справки- декларации по ЗДДС и е ползвал данъчен кредит. Видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза и по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза процесните фактури от този доставчик са осчетоводени и задълженията по същите са заплатени, а към НАП са подадени съответните данни за данъчни задължения, които също са заплатени към бюджета.

Не е спорно, че към всяка от фактурите са приложени протоколи (Образец 19 в строителството), подписани от представители на двете дружества, в които са отразени установените извършени СМР по видове и цени, подлежащи на заплащане.

В хода на ревизията е представен Договор за строително – монтажни услуги от 24.10.2019 г., сключен с „АБ СИСТЕМ ТРЕЙД 2019“ ЕООД – изпълнител, с предмет „Изпълнителят със свои материали, работна сила и организация да изпълни срещу възнаграждение работи на обект: „Жилищна сграда с магазини и апартаменти гр. Пазарджик“. Възложените работи представляват подробно посочени СМР в Приложение № 1, което не е представено при ревизията. Приложено е обаче към жалбата подадена по административен ред пред Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив. В него се съдържат данни за единичните цени без ДДС за полагане 1 кв.м гипсова мазилка и шпакловъчна смес. Представена е главна книга на сметка 4011 Доставчици „АБ СИСТЕМ ТРЕЙД 2019“ ЕООД за периода 01.01.2019 г. – 31.05.2023 г. за отразяване на фактурите. Плащането по фактурите е по банков път. Приложени са протоколи обр. 16 за изпълнени дейности с посочен обект „Жилищна сграда в гр. Пазарджик“.

Данъчните органи са приели, че в хода на ревизията, че не са събрани доказателства, че фактурираните услуги са били реално извършени от „АБ СИСТЕМ ТРЕЙД 2019“ ЕООД. Прието е, че липсват достатъчно данни да се обвърже извършената работа с конкретен обект на жалбоподателя.

Съответно пък за доставчика „АЛУГЛАС КОНСТРУКШЪН“ ЕООД данъчните органи са приели, дружеството не притежава материална, техническа и кадрова обезпеченост да извърши услугите по монтаж и изработка на дограма, за които са издадени процесните фактури. Прието е, че монтажът и изработката на дограмата са извършени от „СИТИ СТРОЙИНВЕСТ“ ООД.

Прието е, че съгласно данни от представени оборотни ведомости по години за периода 2018 г. – 2020 г. „АЛУГЛАС КОНСТРУКШЪН“ ЕООД няма заведени сметки от гр. 20 за ДМА. По счетоводни данни няма заведени сгради, машини, съоръжения и транспортни средства. Въпреки това е установено, че при допълнителни справки в ИМ на НАП е констатирано, че Т. Б. Д. е с регистрация като ЕТ „ТОДОР ДАМЯНОВ“ с ЕИК ********* и не е декларирал недвижима собственост с адрес: гр. Пазарджик, [улица], което е потвърдено и от Община Пазарджик, отдел „Местни данъци и такси“, където не фигурират подадени декларации за притежавани имоти на посочения адрес. От Т. Д. бил представен нотариален акт № 89/11.06.2004 г. за покупко-продажба на недвижим имот, съгласно който ЕТ „ТОДОР ДАМЯНОВ“ купува от ЕТ „РАДИТ-ИВАН ТЕРЗИЕВ“ УПИ VII по плана на гр. Пазарджик, на [улица] площ от 732,00 кв.м, ведно с построените в имота три масивни сгради на площ от 110 кв.м и масивна едноетажна сграда със застроена площ от 30,00 кв.м за офиси, с обяснението, че дограмата е изработена в цех на ЕТ „ТОДОР ДАМЯНОВ“ на посочения адрес. От 2021 г. обектът се използвал от „СИТИ СТРОЙИНВЕСТ“ ООД. Заключено е, че с оглед гореизложеното, направена е констатация, че „АЛУГЛАС КОНСТРУКШЪН“ ЕООД не притежава активи, с които да осъществи изработката и монтаж на дограма, за които са издадени фактури на „СИТИ СТРОЙИНВЕСТ“ ООД.

От приетото по делото заключение на вещото лице се установява, че за процесния период дружеството е било регистрирано по ЗДДС и издадените процесни фактури са данъчни фактури. Жалбоподателят е декларирал тези сделки в съответните дневници за покупки - справки- декларации по ЗДДС и е ползвал данъчен кредит. Видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза и по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза процесните фактури и от този доставчик са осчетоводени и задълженията по същите са заплатени, а към НАП са подадени съответните данни за данъчни задължения, които също са заплатени към бюджета.

Предвид горните се установява, че в процесния случай по всяка от фактурите издадени от „АБ СИСТЕМ ТРЕЙД 2019“ ЕООД са представени протоколи - акт обр. 19, и доказателства за реалното им заплащане. Представен е и Договор за строително – монтажни услуги от 24.10.2019 г. По отношение на „АЛУГЛАС КОНСТРУКШЪН“ ЕООД се установява, че са събрани макар и косвени данни за наличие на цех за изработка на дограма.

На първо място следва да бъде посочено, че посочените документите не са оспорени от ответника по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 ДР на ДОПК. На следващо място, представените от РЛ и доставчика му документи са частни, тъй като за относими към данъчното облагане факти и обстоятелства официалните документи по чл. 179 ГПК са рядкост в оборота. По тази причина доказателствената сила на частните документи не следва да бъде изключвана a priori, тъй като липсата на обвързваща материална сила не е равнозначна на липсата на каквато и да е доказателствена сила. Нещо повече - за реалното изпълнение на спорните доставки не може да се очаква представянето на официални свидетелстващи документи с материална доказателствена сила. Като косвено доказателство за реалността на доставките следва да се отчете безспорното наличие на резултат от изпълнението на конкретните дейности и последващата реализация на услугите. Не е спорно, че сградите, за които се твърди осъществяване на услуги от „АБ СИСТЕМ ТРЕЙД 2019“ ЕООД и „АЛУГЛАС КОНСТРУКШЪН“ ЕООД са изградени и въведени в експлоатация. Съответно следва да се приеме, че дейностите по поставяне на дограма и полагане на мазилка, и шпакловка са реализирани.

Разпитаните по делото трима свидетели пък изрично посочват местоположенията на сградите, които са изграждани от жалбоподателя в процесния период, като същите съвпадат с констатациите на данъчните органи в РД, включително като посетени обекти.

От заключението на вещото лице се установява, че процесните фактури издадени от тези две дружества са осчетоводени, заплатени и декларирани пред НАП по съответните данъчни периоди, като е ползвано право на данъчен кредит.

Установява се също от заключението на вещото лице, че от същите доставчици са издадени още 10 фактури ( 1 бр. от „АБ СИСТЕМ ТРЕЙД 2019“ ЕООД, и 9 бр. от „АЛУГЛАС КОНСТРУКШЪН“ ЕООД ) описани подробно в т. 2.2. от заключението, които са признати за данъчни цели и за които е ползвано право на пълен данъчен кредит. Предметът на фактурите е описан аналогично на този в процесните фактури, които не са признати за данъчни цели (10 бр. издадени от „АБ СИСТЕМ ТРЕЙД 2019“ ЕООД и 4 бр. издадени от „АЛУГЛАС КОНСТРУКШЪН“ ЕООД). Тоест налично е признаване на разходи за същия период от същите доставчици, но по други фактури.

По делото също така се установява от показанията на свидетелите Б. и П., че двете дружества - контрагенти реално са работели с техни служители на обектите изграждани от „СИТИ СТРОЙИНВЕСТ“ ООД, като са полагани мазилка и шпакловка и е поставяна дограма. В този смисъл се установява и материална обезпеченост на подизпълнителите с машини и служители, посредством които да се осъществи крайният резултат на услугата. Посочени са и конкретните местоположения на сградите, което опровергава невъзможността да бъдат обвързани услугите по фактурите с конкретни обекти на жалбоподателя. Не може да се вмени във вина на жалбоподателя за неприспадане на данъчен кредит и недоброто изписване на основанията във фактурите издавани от двете дружества, от което данъчните органи приели, че не можело извършените услуги да се съпоставят с конкретни сгради.

Съвкупният анализ на неоспорените от приходната администрация писмени и гласни доказателства обуславят извод за доказаност на фактическия състав на правото на приспадане на ДДС по спорните фактури издадени от „АЛУГЛАС КОНСТРУКШЪН“ ЕООД и „АБ СИСТЕМ ТРЕЙД 2019“ ЕООД доколкото дейностите предмет на двата договора са реализирани. Същият извод се подкрепя и от събраните пред органите по приходите доказателства, че РЛ е реализирало продажба на апартаменти от завършените сгради.

На следващо място настоящият състав счита, че обстоятелството, че доставчиците не са представили навременни доказалата за назначени лица на трудови договори за периода на доставките или наличие на техническа обезпеченост с машини, не може да се вмени във вина на ревизираното лице, поради това че не съставлява негово недобросъвестно поведение, нито са налице твърдения за извършване на данъчна измама или за злоупотреби поради извършване на същите дейности, но от други данъчно задължени лица. Липсата на данни за наети по трудов договор работници при доставчиците или на закупени помещения за работа като цех или на машини не може да служи като достатъчно основание за формиране на отказ за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, каквито са основните съображения в случая. Според разрешението, дадено с Решение на СЕС по дело С-324/11, фактът, че данъчно задълженото лице не е проверило обезпечеността на доставчиците си, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Относими към горните изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/12/ЕО, направено от СЕС съединени дела № С-80/11 и С-142/11. С решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно – задълженото лице е знаело за нея. В случая няма твърдения и данни в този смисъл. В този смисъл и Решение № 3753 от 19.04.2022 г., постановено по адм.д. № 8179/2021 по описа на ВАС, Решение № 1706 от 20.02.2025 г., постановено по адм.д. № 10007/2024 г. по описа на ВАС, Решение № 4537 от 28.04.2023 г., постановено по адм.д. № 7436 / 2022 г. по описа на ВАС.

В постоянната си практика, Съдът на Европейския съюз /СЕС/ следва принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки и услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит, поради нарушения и недобросъвестност на неговия доставчик.

Освен това наличието на неиздадени документи или констатирани несъответствия, пропуски в документите, подписани от прекия доставчик, не следва да бъде вменено като отговорност на ревизираното лице. В този смисъл следва да се имат предвид указанията на СЕС, съдържащи се в постановени от Съда съдебни актове, съгласно които, данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение. Това са отговорности, относими към доставчиците, а не към получателя на доставките, с изключение когато самото данъчно задължено лице извършва данъчна измама и когато знае и е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама с ДДС. (в този смисъл решения по дело С-80/11 и С-142/11, EU:C:2012:373, т. 60 и 61, Строй транс, С-642/11, EU:C;2013:54, т. 49, както и определение по дело С 33/13).

В настоящия случай липсват данни „СИТИ СТРОЙИНВЕСТ“ ООД да е действал недобросъвестно. Представил е всички документи, които разумно могат да се очакват от него, за да изпълни възложената му доказателствена тежест – представител е наличните договори, издадени към него фактури, доказателства за реалното им заплащане, Протоколи/актове обр. 19.

На следващо място не се спори, че взетите стопански операции във връзка с издадените фактури, по които е отказано правото на приспадане на ДДС са правилни. Приложени са хронологични регистри за осчетоводяванията. Не се спори, че счетоводната отчетност на жалбоподателя е водена редовно по отношение на взетите стопанските операции във връзка с проверените от органите по приходите документи, касаещи фактурите, по които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. Стриктното водене на счетоводството е потвърдено от приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза.

Установява се от самите органи по приходите, че са представени счетоводни регистри, от които е видно, че данъчните основи по фактурите са осчетоводени. Тоест при анализ на счетоводното отчитане на жалбоподателя не се установяват несъответствия водещи до индиция за нарушение.

Едновременно с гореизложеното, трябва да бъде взета предвид и обективната невъзможност на получателя по доставката да докаже кадровата и техническа обезпеченост на своя доставчик, респ. неговия поддоставчик ако е имал такъв. Именно поради това, тази обезпеченост не следва да бъде въздигната като предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит. В този смисъл Решение № 4637/28.03.2019 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 15424/2018 г., съгласно което „ обезпечеността на доставчиците - материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС-решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела С-80/11 и C-l42/11 (Mahageben hft u Peter David) и решение C-18/13 ("Макс Лен"), която е възприета и в решенията на ВАС. Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките.

Следователно, не може да се изисква от ревизираното лице да има доказателства за кадровата и декларирана материална обезпеченост на доставчика/поддоставчика си, респ. да понася негативни последици от непредставянето на такава документация,

Отделно от това, относимо в случая е и решение от 06 септември 2012 г. на СЕС по дело С-324/11, в диспозитива на което е вписано, че „Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки“.

В допълнение следва да се посочи и това, че в оспорения РА и РД няма изложени мотиви относно това, че в настоящия случай е налице измама от страна на издателя на фактурите или от друг стопански субект по веригата доставки, за която ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае.

С оглед на горното, при доказано осъществяване на доставките и при липса на ангажирани от органите по приходите доказателства, че сделката е част от данъчна измама или злоупотреба, за която ревизираното лице е знаело или е следвало да знае, необосновано, в нарушение и при неправилно приложение на чл. 68, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 70, ал. 5 и чл. 9 ал. 1 от ЗДДС, на „СИТИ СТРОЙИНВЕСТ“ ООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит по горепосочените фактури. В горния смисъл и Решение № 4537 от 28.04.2023 г., постановено по адм. д. №7436 / 2022 по описа на Върховен административен съд.

По изложените съображения, жалбата на „СИТИ СТРОЙИНВЕСТ“ ООД, досежно оспорените части от РА се явява основателна, поради което същата следва да бъде уважена.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 161, ал. 1 изречение второ от ДОПК, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 4250 лв., от които 50 лева държавна такса, 1200 лева заплатен депозит за изготвяне на съдебно-счетоводни експертизи и 3000 лева адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие № 003477 от 05.11.2024 г., което съдът намира за съобразено както с правната и фактическа сложност на делото, така и с предвижданията на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Пазарджик,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „СИТИ СТРОЙИНВЕСТ“ ООД Ревизионен акт № Р- Р-16001323007545-091-001/01.07.2024 г., издаден от С. П. П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и В. Г. Г. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията В ЧАСТТА на потвърдените и изменени части с Решение № 402 от 25.09.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“– Пловдив, както следва: по ЗДДС - потвърден непризнат данъчен кредит в размер общо 19 576.97 лв. с прилежащи лихви 9 260.55 лв. и начислени лихви 213.96 лв. за данъчните периоди м. 10.2019 г., м. 11.2019 г., м.12.2019 г., м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 07 и м. 10.2020 г. и по ЗКПО – корпоративен данък за 2019 г. в размер на 3 673.48 лв. и 1 647.48 лв. лихви; корпоративен данък за 2020 г. 6 434.81 лв. и 2233.41 лв. лихви; корпоративен данък за 2021 г. - 600 лв. и 147.41 лв. лихви.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „СИТИ СТРОЙИНВЕСТ“ ООД сумата в размер на 4250 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.