Решение по дело №124/2019 на Районен съд - Видин

                                          Р Е Ш Е Н И Е  № 532

                                                      гр. Видин, 14.08.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, трети състав, в публично заседание на  двадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

                                 

          Председател : Милена Стоянова

 

при секретаря Милена Евтимова,  като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. дело № 124 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба от Ц.Д.Г. ***  и А.Д.Г. ***, чрез адв. Н.А.  против ЗК“ЛЕВ ИНС“АД - София, с която е предявен иск по чл. 432 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Претенциите на ищците произтичат от настъпило на 06.05.2017г. ПТП  в с. Тополовец, общ. Ружинци, вследствие на което влекач марка „Мерцедес Акрос“ с рег. № СВ 3160 ВК с прикачено полуремарке „Шварцмюлер Ц – серия“ с рег. № СВ 3653ЕС, собственост на фирма „Клачка – България“ ЕООД, като превозвал опасен товар/ гориво/  е влязло в двора на ул. Граничар № 1, собственост на ищците.

Твърди се в исковата молба, че са причинени имуществени вреди в имота, както следва:

 напълно разрушен гараж с масивна конструкция със застроена площ от 22 кв.м., височина 2.00 м. с бетонови основи, бетонов под, тухлена зидария, отвътре измазана с вароциментна мазилка, а отвън пръскана такава с двойна гаражна метална врата с размери 3х 2 метра – нанесена вреда 3500 лева

 жилищна едноетажна сграда с масивна тухлена конструкция и застроена площ от 64 кв.м. , височина 2.50 м. с нарушена цялостна конструкция, опасна за обитаване, стойността на ремонта ще надвиши стойността на къщата и поради това щетата е тотална – причинена вреда  16 000.00 лева.

 разрушена ограда от около 25 метра, състояща се от оградна мрежа с височина 1.40 метра с железобетонни колове 13 броя – причинена вреда 150.00 лева

 напълно разрушен дървен навес със застроена площ от 50 кв.м. с покривно покритие от 1300 броя керемиди, дървена покривна конструкция – причинена вреда  3000.00 лева.

 дърварник със застроена площ от 20 кв.м., изграден от дървен материал, покрит с керемиди – причинена вреда  1 000.00 лева.

част от сеновал от 20 кв.м., покрит с керемиди 84 броя – причинена вреда 300.00 лева.

Посочва се също, че от представения протокол за ПТП № 1315560/06.05.2017г., съставен от РУ – Белоградчик, се установява, че виновният за настъпилото ПТП е водача на влекача с прикачено полуремарке и същият попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вреди вследствие на ПТП се покрива от застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника. Поддържа се също, че на 10.05.2017г. ищците са подали застрахователна претенция до ответника, която е регистрирана под № 0501-1000-00-17-7185. Застрахователят е изплатил на ищците обезщетение в размер на 7 882.84 лева с платежни нареждания от 02.01.2018г. , но според ищците това обезщетение е силно занижено по размер в сравнение с действително претърпените имуществени вреди.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на всеки един от ищците по ½  от сумата 16000 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, подробно посочени в исковата молба като разлика между действително претърпените такива от 23 950.00 лева и заплатената част от ответника от 7882.84 лева, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2017г. Претендират се разноските по делото.

С протоколно определение от 20.07.2020г. по искане на ищцовата страна на основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал увеличение в размера на исковите претенции като вместо общо за 16 000.00 лева да се считат предявени за сумата  от 17458.16 лв. по ½ за всеки от ищците, включващи

 напълно разрушен гараж   вместо за сумата 3 500.00 лв. за сумата 4 586.00 лв..

жилищна едноетажна сграда с масивна тухлена конструкция и застроена площ от 64 кв.м. вместо за сумата 16 000.00 лв. за сумата 15 640.00 лв..

 разрушена ограда вместо за сумата 150.00 лв. за сумата 130.00 лв.

напълно разрушен дървен навес със застроена площ от 50 кв.м. вместо за сумата 3 000.00 лв. за сумата 3 232.00 лв..

 дърварник със застроена площ от 20 кв.м. вместо за сумата 1 000.00 лв. за сумата 1 071.00 лв..

 част от сеновал с площ от 20 кв.м.  вместо за сумата 300.00 лв. за сумата 682.00 лв.

Ответникът в срока за отговор е оспорил исковата претенция като неоснователна. Навел е доводи, че претенцията за репариране на имуществени вреди е удовлетворена извънсъдебно в размер, съответен на действителния размер на вредите. Посочва се, че размерът на обезщетението е съобразен със средната пазарната стойност на възстановяването  към момента на възникването им, необходимите за това разходи за СМР и материали, като е коригиран със съответния процент съобразно експлоатационния период, считано от датата на изграждане.  Претендират се разноските по делото.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, приложено е НОХД № 215/2017г. по описа на РС – Белоградчик, назначени и изслушани са съдебна – автотехническа експертиза, съдебно – техническа експертиза и допълнителна такава.

С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно , че на 06.05.2017г. около  15.00 часа в с. Тополовец, общ. Ружинци, обл. Видин товарна композиция в състав влекач марка „Мерцедес“ модел  „Акрос“ с рег. № СВ 3160 ВК с прикачено полуремарке с рег. № СВ 3653ЕС, с водач Николай Асенов Димитров се движи в направление от гр. Видин към гр. Монтана със скорост 75 км/ч. при разрешена 40 км/ч. за товарни автомобили, превозващи опасни товари в населено място и при навлизане в ляв завой, преминава цялото улично платно, напуска го в ляво, като удря пречупва и поваля железобетонен стълб и прегазва ограда от телена мрежа на дом № 1 на ул. Граничар. Тези обстоятелства се установяват от  представения ПТП № 1315560/06.05.2017г. ,съставен  от РУ – Белоградчик. Видно от протокола в резултат на произшествието, са нанесени щети на имота на ищците, както следва: разрушен гараж, разрушена стена на масивна жилищна сграда, разрушен дървен покрив – навес, разрушена ограда на имота – около 25 метра.  

От представените писмени доказателства – нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и обстоятелствена проврерка № 43, том II, рег. № 1043, дело 182/2017г. , се установява че ищците са собственици на процесния имот с права по ½ ид.ч. за всеки.

Не се оспорва, че МПС, с което е причинено ПТП има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество към момента на настъпване на застрахователното събитие.

По повод настъпилото ПТП, при ответника е образувана преписка по щета № 0501-1000-00-17-7185 от 10.05.2017г. за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените вреди  на имота на ищците. Съставен е констативен протокол, като е извършен оглед на 12.05.2017г. от представител на застрахователното дружество, извършен е опис на увреденото имущество, съставена е проекто – сметка и с доклад по щета е определено обезщетение за къща, гараж и ограда в общ размер от 7882.84 лева, която сума е платена на ищците, по 3941.42 лева за всеки ищец.

От представените платежни нареждания, се установява че така определеното застрахователно обезщетение  е изплатено на 02.01.2018г.  

По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, приета от съда като обективна и компетентно изготвена. Вещото лице е описало и механизма на ПТП като е посочило, ч причината за настъпването му е изцяло на субективните действия на водача на товарния автомобил, който се е движил с превишена скорост. Посочило е също, че при произшествието е съборена телена ограда на имота на ищците, тотално е разрушен масивен гараж заедно с паркирания в него лек автомобил и други селскостопански постройки, ударил е челно ъгловата част на масивната жилищна едноетажна сграда, вклинява се в нея и спира, като й нанася значителни материални щети.

Разпитаните свидетели Кирил И. и Мая Иванова установяват нанесените материални щети по имота на ищците, а именно разрушена телена ограда на имота около 20 метра, напълно разрушен гараж, който е бил масивен, разрушен навес, дърварник и сеновал, който е бил засегнат частично от удара. Свидетелите посочват, че камионът се е врязал в къщата на ищците, като са нанесени материални щети и същата е необитаема, тъй като не може да се живее в нея поради това, че цялата е напукана и опасна.

Свидетелите Ц. Ценов и Христо Грозданов – служители при ответното дружество,  потвърждават отразените от тях констатации в съставения и подписан констативен протокол за нанесените материални щети на имота на ищците при извършен от тях оглед няколко дни след произшествието.

Съдът кредитира свидетелските показания доколкото съответстват  и непротиворечат на останалите доказателства по делото.

Вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава, след изслушване на свидетелите в съдебно заседание, преглед на материалите по делото и оглед на място на имота е дало заключение за конкретните увреждания по имота и всяка от постройките, както и е дало заключение за стойността на всяка от тях като е включило труд и материали, както и е съобразило процент овехтяване. Така,  вещото лице е посочило, че  пазарната стойност на напълно разрушения гараж е  4586.00 лева.  Разрушената ограда е на стойност  130.00 лева, а разрушения дървен навес със застроена площ от 50 кв.м. е с пазарна стойност 3 232.00 лева, Дърварникът е с пазарна стойност  1 071.00 лева, а част от сеновал с площ от 20 кв.м.  е със стойност 682.00 лева.

По отношение на жилищна едноетажна сграда с масивна тухлена конструкция и застроена площ от 64 кв.м. , вещото лице е посочило, че стойността на къщата към момента на увреждането е 15 640.00 лева. В с.з. вещото лице е посочило, че къщата е конструктивно опасна сграда  и не може да се живее в нея, поради това трябва да се възстанови напълно.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица като обективно и компетентно изготвени.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:

По допустимостта на иска:

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.

Условие за допустимост на иска е да са налице надлежни страни и да има правен интерес от воденето му.  От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства, се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Ищците имат правен интерес от водене на настоящия иск, поради което съдът счита, че искът се явява допустим.

По основателността на иска.

Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на  чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането.

Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1. / настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. / противоправното поведение на виновния водач, 3. / претърпените имуществени / неимуществени вреди, 4. / наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на автомобила,  причинил произшествието.

Безспорно се установи механизма на ПТП и наличието на причинно следствена връзка между  щетите и настъпилото ПТП.

Налице са всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество на основание  чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Ищците са изпълнили изискванията на чл. 380 от КЗ, като са отправили към застрахователя писмена застрахователна претенция, представили са банковата си сметка, както и всички необходими документи във връзка със заплащане на застрахователно обезщетение. Застрахователят е изчислил размерът на щетите като видно от представените проектно – сметни документации, е приел че дължимото застрахователно обезщетение за нанесените щети по къщата е в размер на 4266.11 лева, а дължимото застрахователно обезщетение за нанесените щети по гаража  е в размер на 3616.73 лева или общо изчисленото застрахователно обезщетение е в размер на  7882.84 лева,  платено на всеки от ищците по ½ или по  3941.42 лева, който факт не се оспорва. Въпреки че в доклада щета е включена и оградата,  липсват доказателства за нея да е изплатено застрахователно обезщетение.

От основното и допълнителното заключение на вещото лице инж. И.В. се установява действителната стойност на увреденото имущество, а именно:

стойността на напълно разрушения гараж е 4 586.00 лв..

стойността на жилищната едноетажна сграда с масивна тухлена конструкция и застроена площ от 64 кв.м.  е 15 640.00 лв., като се установи, че същата е конструктивно опасна и не може да се живее в нея.

стойността на  разрушената ограда е 130.00 лв, т.е. за нейното възстановяване е необходима тази сума.

стойността на напълно разрушения дървен навес със застроена площ от 50 кв.м. е 3 232.00 лв..

стойността на  дърварника със застроена площ от 20 кв.м. е 1 071.00 лв..

за възстановяването на  разрушената  част от сеновал с площ от 20 кв.м.  са необходими 682.00 лв.

В  чл. 400 от КЗ е посочено, че за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество.  Поради това, на ищците ще следва да се присъди обезщетение в размер на  действителната стойност, необходима за възстановяване на увредените от застрахователното събитие щети.

При изготвяне на заключенията си вещото лице инж. И.В. не е приспаднало изплатеното застрахователно обезщетение на ищците в размер на 3616.73 лева за гаража и 4266.11 лева за къщата. Поради това, съдът ще следва да приспадне  изплатеното обезщетение в размер на 3616.73 лева от посочената от вещото лице  стойност на гаража 4586.00 лева, като разликата от 969.27 лева подлежи на плащане от ответното дружество. След приспадане на платеното обезщетение в размер на 4266.11 лева за къщата, разликата от 11373.89 лева подлежи на плащане от ответното дружество. Стойността на останалите увреждания, изчислена от вещото лице  следва да се изплати без  приспадания, тъй като липсват доказателства за друго плащане от страна на ответното дружество.

С оглед на горното, ответното дружество ще следва да заплати на ищците обезщетение за причинени имуществени вреди, както следва:

за напълно разрушен гараж  - сумата  от 969.27 лева

за жилищна едноетажна сграда с масивна тухлена конструкция и застроена площ от 64 кв.м.  – сумата от 11373.89 лева

за разрушена ограда  - сумата от 130.00 лева

за напълно разрушен дървен навес със застроена площ от 50 кв.м. – сумата от  3232.00 лева.

 за дърварник със застроена площ от 20 кв.м. – сумата от 1 071.00 лева.

за част от сеновал с площ от 20 кв.м.  - сумата  от 682.00 лева или общо сумата от 17458.16 лева, представляваща разликата между действително претърпените  верди от ищците и заплатените такива от ответника.

Спрямо увреденото лице застрахователят отговаря за лихвите за забава по правилата на чл. 497, ал. 1 КЗ с настъпване на първото от двете събития – изтичане на 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, освен ако от увреденото лице не са представени всички доказателства необходими за определяне на основанието и размера на претенцията му. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 497, ал. 1 КЗ е специална спрямо общата разпоредба на чл. 429, ал. 3 КТ, поради което при застраховки "Гражданска отговорност на автомобилистите", приложимо е правилото на специалните норми.

В настоящия случай ищецът е предявил пред застрахователя претенциите си на 10.05.2017г., а плащането е извършено едва на 02.01.2018г.. С оглед липсата на данни по делото относно това дали от ищците са изисквани  допълнителни документи във връзка с определяне на застрахователното обезщетение, настоящият съдебен състав намира, че искът за присъждане на лихва за забава следва да бъде уважен, считано от момента, посочен в чл. 496, ал.1  от КЗ, а именно  от 10.08.2017г.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищците  направените разноски за платена държавна такса в размер на 698.33 лева, както и разноски за вещо лице в размер на 300.00 лева.

Мотивиран от горното, Съдът

                                       Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Черни връх № 51Д да заплати на Ц.Д.Г. с ЕГН ********** ***  и А.Д.Г. с ЕГН ********** ***. Стамболийски 6, вх. Б, ет. 7, ап. 51 общо сумата от 17458.16 лева или по 8729.08 лева за всеки един от ищците, представляваща разликата между действително претърпените имуществени вреди  и заплатените такива  от ответника, причинени от настъпило на 06.05.2017г. застрахователно събитие – ПТП в с. Тополовец, общ. Ружинци, обл. Видин,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2017г.  до окончателното плащане, както и разноски по делото в общ размер на 998.33 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС- Видин в двуседмичен срок от връчването му.                   

 

 

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: