Определение по дело №1029/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2176
Дата: 31 юли 2020 г.
Съдия: Галя Василева Белева
Дело: 20202100501029
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 май 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

       2176                                                   31.07.2020 г.                                        Град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав

На тридесет и първи юли през две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Вяра Камбурова

          ЧЛЕНОВЕ:1. Галя Белева

                                                                                                      2. мл.с. Александър Муртев

 

като разгледа докладваното от съдия Белева

въззивно гражданско дело №1029 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение №1968 от 31.07.2019г. по гр.д.№6801 по описа за 2017г.***, поправено с решение №2893 от 5.11.2019г. и с решение №349 от 22.01.2020г., постановени по същото дело е признато за установено по отношение на М.А.М., че Д.В.М. е собственик на 20000/25000 ид.ч. от правото на собственост върху придобития през време на брака им недвижим имот с идентификатор 07079.601.43.1.16, с адрес гр.Бургас, ж.к.“Зорница“, бл.43, вх.1, ет.3, ап.16, разположен в поземлен имот с идентификатор   07079.601.43, с предназначение на самостоятелния обект: жилище- апартамент с площ от 52,33 кв.м., ведно с избено помещение №16 с площ 3,89 кв.м., при граници и съседи на имотите, подробно описани в нотариален акт №34, т.I, дело №33 от 3.02.2014г. на нотариус Цвета Атанасова, като искът е отхвърлен за останалите 5000/25000 ид.ч. от процесния недвижим имот, претендиран изцяло като лична собственост на Д.М..

Срещу решението са постъпили две въззивни жалби.

Първата- въззивна жалба вх.№35942/19.08.2019г. по описа на БРС е подадена от адв.Г.К. като пълномощник на ищцата Д.В.М., съдебен адрес:*** срещу тази част от решението на съда, с която е отхвърлена претенцията ѝ за собственост на 5000/25000 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот.

Тази жалба е докладвана с определение №1771 от 25.06.2020г.

Втората- въззивна жалба вх.№ 36749/23.08.2019г. по описа на БРС е подадена от М.А.М., ЕГН **********, чрез адв.Д.С. – в качеството му на особен представител, съдебен адрес:*** срещу тази част от решението на БРС, с която ищцата е призната за собственик на 20000/25000 ид.ч. от процесния имот.

Втората жалба е върната с определение №1771 от 25.06.2020г., което е отменено от Бургаския апелативен съд с определение №510 от 24.07.2020г. по к.ч.гр.д.№229/2020г. С последното е прието, че адвокат С. има качеството на пълномощник на М.А.М., по силата на устно, общо пълномощно, валидно за всички инстанции.

С оглед разрешението, дадено от горната инстанция и на основание чл.278, ал.3 от ГПК, въззивният съд приема, че адв.С. е пълномощник на въззивника- ответник М.М.. При това положение следва да се извърши допълнителен доклад на въззивната жалба, подадена от адв.С. като пълномощник на М. /уточнение, дадено с частната жалба, по която е образувано к.ч.гр.д.№229/20г. на БАС/, отговора на въззивницата- ищца, както и на отговора на М. срещу въззивната жалба на последната.

 

Срещу въззивна жалба вх.№35942/19.08.2019г. по описа на БРС, подадена от адв.Г.К. като пълномощник на ищцата Д.В.М.,  е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от адв.С. в качеството на пълномощник на М.М.. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Жалбата се основавала на факта, че въззивницата- ищца е продала личен имот /от баба ѝ/, но също така било факт, че преди закупуване на семейното жилище майката на М. също продала личен имот.   Сочи, че не е важно само кои са конкретно използваните банкови купюри или от чия от семейните сметки на двамата съпрузи са изходили (средствата за закупуването на процесния имот- бел. на докладчика). Факт било, че събирането и съхраняването на сумата било в резултат на съвместния принос на двамата съпрузи. Показанията на бабата на ищцата не следвало да се възприемат безкритично, пример за което била частта им, в която същата се опитвала да опровергае факта на извършения от М. ремонт и подобрения в семейното жилище, за които били представени писмени доказателства и снимков материал. Моли жалбата на въззивницата да се отхвърли, като се уважи жалбата на М.. Претендира разноски за двете инстанции. Направено е искане за определяне на възнаграждение за въззивното производство на адв.С., в качеството на особен представител на разноски на ищцата.

Въззивна жалба вх.№ 36749/23.08.2019г. по описа на БРС е подадена от адв.С. като пълномощник на М.А.М. /виж уточнение в частната жалба, по която е образувано к.ч.гр.д.№229/20г. на БАС/. Тази жалба е насочена срещу частта от решението на БРС, с която ищцата е призната за собственик на 20000/25000 ид.ч. от процесния имот. Изложени са съображения, че липсват причини за приложението на чл.27, ал.2 от СК по време на брака, поради което е направено искане за прекратяване на делото. Сочи се, че понастоящем е образувано бракоразводно дело, в което се претендирал и процесния имот, поради което се иска настоящото производство да бъде прекратено и присъединено към делото за развод.

Заявява, че е предявил насрещни искове за стойността на направените подобрения в процесния имот, както и за поделянето на имота и на обзавеждането му, които не били разгледани от районният съд, понеже били прекратени като преждевременно предявени. В действителност основните и насрещните искове били корелативно свързани и следвало да бъдат разгледани в едно производство. Развити са съображения. Моли въззивната инстанция да разгледа и заведените от ответника насрещни искове, които РС отказал да разгледа.

Сочи, че от брака си страните имат общо имущество- процесния апартамент, който бил закупен с общи средства на страните. Изложени са фактически твърдения за приноса на въззивника- ответник за придобиване на имота, както и такива, че общите средства на семейството били събирани по сметка, чийто титуляр била ищцата, която като чужденец следвало да разполага със сума в размер, еквивалентен на минималната работна заплата за страната за периода, през който пребивава в България. За покупката на апартамента страните използвали 10000 лв., дадени на сватбата на въззивника- ответник от майка му, чийто произход бил от спестявания на последната. Д. приела тази сума, както и други суми, осигурявани ѝ от М. и от майка му, като заявила, че ще ги ползва за закупуване на семейното жилище. Освен сумата от 10000 лв., майката на М. получила от продажба на наследствен имот 19000 лв., а също така получавала месечна пенсия от 978 лв. От последните суми майката на въззивника- ответник теглела регулярно и ги давала на сина си за закупуването, ремонта и подобренията в процесния имот, при което по-голямата част от средствата, с които М. и майка му разполагали, били вложени в семейното жилище. Общо били вложени 10643,70 лв. за СМР, както и 469 лв. за обзавеждане, 2063 лв. за ел.оборудване, както и 839 лв. за черна техника. Заявява, че в случай, че семейното жилище не му бъде присъдено, претендира връщането на изброените в жалбата мебели и ел.уреди или заплащането на тяхната стойност. По отношение на извършените от въззивника подобрения в имота не съществувала възможност за отделянето им от него, напротив , можело да се претендира тяхната равностойност съгласно чл.72, ал.1 ЗС. Сочи се, че въззивникът е извършвал само действия, водещи до закупуване и увеличаване стойността на процесния имот. Моли решението да бъде отменено в обжалваната от него част, като исковете на ищцата бъдат отхвърлени. Моли в негов дял да бъде предоставено семейното жилище на основание чл.349, ал.1 ГПК, чл.23, ал.1 СК и чл.29, ал.3 от СК., като уравни дела на съпругата си, а при условията на евентуалност—да се приеме равен принос на двамата съпрузи, на основание чл.21, ал.1 СК. Ако се установи,  че имота е поделяем, моли същият да бъде поставен в равни дялове, при необходимост- след уравняването на дяловете с пари. При условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че придобитият по време на брака имот е неделим и бъде възложен в собственост на ищцата по чл.349, ал.1 ГПК вр. чл.29, ал.3 от СК, моли ищцата да бъде осъдена да му заплати вложените средства в размер на 26634,95 лв. /като частичен иск/. В случай, че семейното жилище не му бъде присъдено, моли ответницата да бъде му върне изброените в жалбата мебели, уреди или да му заплати тяхната стойност, възлизаща общо на 6681 лв.

Срещу въззивната жалба на ответника М. е подаден отговор от адв.К. в качеството на пълномощник на ищцата Д.М.. С него жалбата на ответника се оспорва като неоснователна и недопустима. Оспорени са твърденията на ответника, че е участвал в закупуването на имота с каквато и да било сума. Изтъква се, че имотът е придобит изцяло с лични средства на ищцата, за което пред първата инстанция били представени доказателства. Оспорва предложената от ответника правна квалификация на спора и основанието за претендираните в жалбата суми. Сочи, че по тези искания районният съд вече се е произнесъл и ги е приел за недопустими. Въпреки това излага и съображения по съществото на жалбата. Не ставало ясно каква е претендираната от ответника точна сума. Оспорени са като неверни и недоказани твърденията, че процесното жилище е закупено с общи средства, както и че е налице участие на ответника и майка му в покупката. В хода на процеса при условията на насрещно главно доказване ищцата провела успешно оспорване на твърдяните от ответната страна факти, включително на разпечатката от банката, както и на уж дадените на ищцата суми от майката на ответника. Относно останалите оплаквания на ответника, касаещи извършени подобрения в имота, е заявено становище, че същите са неотносими към предмета на делото. Моли въззивната жалба на ответника да се остави без уважение, да се уважи жалбата на ищцата, като на последната се присъдят разноските за двете инстанции. 

На основание чл.267 ГПК, въззивната инстанция приема, че въззивната жалба на М.М. е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законния срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва решението в съответната част. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК /страната е освободена от заплащане на държавна такса и разноски- Определение №2526 от 25.03.2019г. по гр.д.№6801/17г. на БРС- л.323/.

Отговорът на Д.М. е подаден в законния срок, от надлежно упълномощен представител.

Страните нямат доказателствени искания.

Искането на адвокат С. за задължаване на ищцата да внесе разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника е неоснователно и следва да се остави без уважение. Както вече се изясни в производството по к.ч.гр.д.№229/20г. на БАС, във въззивното производство адв.С. няма качеството на особен представител по чл.47, ал.6 ГПК на ответника, а е негов пълномощник. Следователно, липсват основания за определяне на възнаграждение за въззивното производство- за подаването на въззивна жалба, за подаване на отговор на въззивна жалба, както и за процесуално представителство, за пълномощника на ответника за сметка на ищцата.„

По делото е постъпила и частна жалба, подадена от адв.С. в качеството на особен представител на М.М., срещу определение №2079 от 6.03.2020г. по гр.д.№6801/2017г. на БРС, с което е оставена без уважение молбата му за изплащане на възнаграждение по гр.д.№6801/2017г. на БРС за осъществено на основание чл.47, ал.6 от ГПК процесуално представителство на ответника М.А.М.. В частната жалба се сочи, че за осъщественото от него представителство на ответника по реда на чл.47, ал.6 ГПК му било определено възнаграждение в размер на 300 лв., внесен от ищцовата страна. След извършване на справка в счетоводството на съда бил насочен да подаде молба, за да му бъде изплатено съответното възнаграждение. Съдът оставил същата без уважение по съображения, че възнаграждението било определено с оглед извършените от него процесуални действия до момента, в който бил упълномощен от ответника да го представлява по делото. По този начин останали неовъзмездени действията на адв.С.- явяване в открити съдебни заседания, изготвяне и подаване на писмен отговор, отправени искания и възражения до 10.09.2018г. Сочи, че делото е с голям обем, продължило в множество заседания, в които адвоката участвал в продължителен период от време, като същото се отличавало с правна и фактическа сложност. Моли определението да бъде отменено, а вместо него да се постанови ново, с което искането за изплащане на възнаграждение за осъщественото особено представителство бъде уважено.

С допълнителна молба, по повод дадени от въззивната инстанция указания за уточняване исканията на адв.С., /л.21 от в.гр.д.№1029/20г. на БОС/, последният е заявил, че претендира възнаграждение в размер на 300 лв. за осъщественото от него особено представителство по гр.д.№6801/17г. на БРС, което да му бъде заплатено от ищцата на основание чл.47, ал.6 от ГПК, а при условията на евентуалност, в случай, че първото искане не бъде уважено- от съда.

В дадения срок е постъпило становище от адв.К. като пълномощник на Д.М. /обективирано в молба на л.25 от в.гр.д.№1029/20г. на БОС/, с което се иска частната жалба да бъде оставена без уважение като недопустима и неоснователна. Изложени са доводи, че при провеждането на с.з. на 10.09.2018г. ответникът се явил лично и упълномощил адв.С. да го представлява, при което осебеният представител престанал да съществува в това си качество и понататък се легитимирал като пълномощник на ответника по силата на упълномощителна сделка. Затова намира, че дължимото на адв.С. възнаграждение е предмет на упълномощителната сделка между адвоката и ответника по силата на договора за правна помощ, а не между особен представител и ищцова страна.

Частната жалба е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл.267 от ГПК,  Бургаският окръжен съд                                                                                           

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад на въззивна жалба вх.№ 36749/23.08.2019г. по описа на БРС, подадена от М.А.М., ЕГН **********, чрез адв.Д.С. – в качеството му на пълномощник на ответника, срещу тази част от решението на БРС, с която ищцата е призната за собственик на 20000/25000 ид.ч. от процесния имот; на отговора на ищцата Д.М. и на отговора на ответника М.М. срещу въззивна жалба вх.№35942/19.08.2019г. по описа на БРС, подадена от Д.М., чрез адв.К., както и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад на частна жалба вх.№ 13553/25.03.2020г. по описа на БРС, подадена от адв.Д.С. като особен представител на М.А.М. против определение №2079 от 6.03.2020г. по гр.д.№6801/2017г. на БРС , както и отговора на насрещната страна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията, обективирани в отговора на въззивната жалба от М.М., чрез адв.Д.С., както и във въззивната жалба, подадена от М.М. чрез адв.Д.С., за определяне на възнаграждение за особен представител по въззивно гражданско дело №1029/2020г. на БОС на адв.С., за сметка /на разноски/ на ищцата Д.М..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                           

                                                        

                                                           

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                

                                                                                      

                                                                       

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                  

                                                            

                                                                      2.