О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Сливен, 04.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в закрито заседание на четвърти юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
Като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 214/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по искане от Н.А.Д. ***, подадено чрез адв. Г.Д. ***, за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 20-0804-000412 от 11.05.2020 г., издадена от Началник РУ към ОД на МВР Сливен, с която на Н.А.Д. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Настоящото производство е образувано на 03.06.2020 г. По описа на Административен съд – Сливен, е образувано на същата дата и адм. дело № 213/ 2020 г. с предмет на оспорване законосъобразността на ЗППАМ № 20-0804-000412 от 11.05.2020 г., издадена от Началник РУ към ОД на МВР Сливен /видно от приложената по настоящото дело справка от деловодната система на съда/.
Искането за спиране е мотивирано с твърдение за необходимост от ползването на МПС от лицето А. С. Е., на което автомобила е предоставен за осъществяване на търговската му дейност на фирма " Ф. МЕТАЛ” ЕИК *********, както и от настъпването на имуществени вреди за жалбоподателката, произтичащи от предоставянето по силата на пълномощно от 24.07.2017 г. на автомобила на посоченото лице.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, констатира следното:
Искането за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед е допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно.
Всички заповеди по чл. 172, ал.1 ЗДвП за налагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б."а", т.6 и т.8 ЗДвП са незабавно изпълняеми на нормативно основание с оглед осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората – чл. 171 ЗДвП. Заповед № 20-0804-000412 от 11.05.2020 г., издадена от Началник РУ към ОД на МВР Сливен е такава по чл. 172, ал.1 вр. чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, и има това ex lege предварително изпълнение, без издалият я административен орган да носи тежестта да доказва наличието на предпоставките по чл. 60, ал.1 АПК. Съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Следователно, законът разпорежда предварително изпълнение на административен акт, издаден по реда на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, по който ред е издаден и оспореният административен акт. В този случай – на допуснато предварително изпълнение на административен акт по силата на закона, се презюмира наличието на една, повече или на всички предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК, като основанията, при които може да бъде спряно предварителното изпълнение на акта, са въведени в разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК, а именно: ако предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Подателят на искането за спиране на предварителното изпълнение следва, освен да твърди възможността за настъпване на вреди, да представи доказателства или поне да изложи мотивирани твърдения, че би могъл да претърпи значителна или трудно поправима вреда.
Съдът намира, че не са ангажирани в тази насока доказателства, които да доказват, че допуснатото предварително изпълнение ще причини значителни или трудно поправими вреди на оспорващия. С искането за спиране изпълнението на оспорения акт се твърди, че оспорващият би могъл да претърпи от изпълнението на акта вреди, но не са представени доказателства, че от изпълнението на акта за него биха могли да настъпят значителни или трудно поправими вреди - противопоставими по важност и изключителност на обществените. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от невлязъл в сила административен акт. Същият следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или, че ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява.
Твърдението за необходимост от ползването на МПС от А. С. Е., на което автомобила е предоставен за осъществяване на търговската му дейност, както и вредите за оспорващата, които биха настъпили от невъзможността да се ползва автомобила, не може да се квалифицира като значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. За осъществяване на търговската дейност съществува възможност да се ползва друг автомобил или друг алтернативен транспорт. Съгласно чл. 102 ЗДвП на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство: на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство. Поради превес на обществения интерес, а именно безопасност на движението за всички участници в него, съдът не намира основания за спирането допуснатото предварително изпълнение на заповедта поради причинените вреди за собственика или ползвателя на МПС, който е длъжен да не предоставя автомобила на неправоспособни водачи, поради факта, че същите по дефиниция са опасни на пътя.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че искането за спиране като неоснователно следва да бъде оставено без уважение – липсват доказателства, че засегнатият интерес по степен на важност е от категорията на посочените от законодателя, както и липсват доказателства за наличие на предпоставките, обуславящи спиране на допуснатото предварително изпълнение на акта.
Воден от гореизложеното, Административен съд – Сливен
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.А.Д. ***, подадено чрез адв. Г.Д. ***, за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 20-0804-000412 от 11.05.2020 г., издадена от Началник РУ към ОД на МВР Сливен.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: