Решение по дело №514/2016 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 106
Дата: 28 февруари 2017 г. (в сила от 30 май 2017 г.)
Съдия: Маргарита Пламенова Алексиева
Дело: 20161510200514
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 април 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

28.02.2017

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

VI

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

13.02.

 

2017

 
 


на                                                                                                           Година

Маргарита Алексиева

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Миглена Каралийска

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

АН

 

514

 

2016

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

                      

Производството е по реда на чл. 59  и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Л.Л.М., ЕГН ********** *** против Наказателно постановление № 14-0348-0348-002917 от 16.03.2016 год., издадено от ВНД Началник Сектор към ОДМВР Кюстендил, Сектор ,,Пътна полиция” - Кюстендил, с което за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 200 лв. и за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл.177, ал.1, т.2, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 300 лева.

В жалбата М. сочи, че НП е издадено при съществени нарушения на ЗАНН - не е спазен срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН; не е извършил нарушението по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, тъй като управляваното от него МПС не е мотоциклет, а мотопед, за управление на който притежава съответната категория. Оспорва описаната в НП фактическа обстановка неотговаряща на посочената за нарушена правна норма - 25, ал. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

            Административно наказващият орган – ОДМВР Кюстендил, Сектор ,,Пътна полиция”, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

            Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, намира за установени следните факти:

На 14.09.2014 год. е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН / № 2917 против жалбоподателя Л.Л.М., за това, че на 13.09.2014 г. около 17.50 ч. на ПП-1 Е 79, км. 351 + 050 в посока София управлява мотоциклет ,,Ямаха МБК” с ДК № КН 3793А, предприема маневра завиване наляво за навлизане в черен път за пресевна Кочериново без да се е убедил, че няма да създаде опасност и несъобразявайки се  с МПС, които минават покрай него и движещите се след него МПС. При извършване на маневрата водачът се блъска в предната част на попътно движещия се лек автомобил ,,Опел Комбо” с рег. № СА4522МК. Водачът не притежавал категория ,,А” за управление на мотоциклети. Описаното актосъставителят е квалифицирал като нарушения по чл.25, ал.1 и по чл.150 от ЗДвП. В АУАН са посочени възраженията на водача, че е подал мигач и по документи мотоциклетът е с обем 49 куб., и може да го управлява с категория ,,М”. Актосъставителят Д.П. -  мл. авт-р при ОД на МВР гр. Кюстендил с показанията си потвърждава констатациите в акта. Обяснява, че е посетил ПТП след подаден сигнал от дежурния в РУ Дупница. Твърди, че в акта е посочил, че жалбоподателят е управлявал мотоциклет, като е взел предвид свидетелството за регистрация на превозното средство, с което се регистрира в КАТ, съобразно с мощността. Свидетелят К.К. потвърждава констатациите по акта. Заявява, че са посетили произшествието след подаден сигнал от оперативния дежурен.

             Свидетелят Христо Ивановски свидетелства, че се движели със скутера в посока с. Мурсалево и на отбивката за пресевната, М. предприел маневра с цел пресичане на пътното платно. Свидетелят се огледал и видял, че зад скутера се движи автомобил, казал на М., че ще ги блъснат, след което последвал и удара.

Административно наказващият орган в издаденото от него и обжалвано наказателно постановление е възпроизвел фактическата обстановка, така както е описана в акта и е приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.25, ал.1 от ЗДвП и на чл.150а, ал. 1 от ЗДвП. За тези нарушения на основание чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП и чл.177, ал.1, т.2, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания съответно „глоба” в размер на 200 лева и ,,глоба” в размер на 300 лв. НП е издадено на 16.03.2016 г. Препис от НП е бил връчен на наказаното лице на 12.04.2016 год. На 13.04.2016 год. е подадена процесната жалба. Представено е Свидетелство за регистрация част I на мотоциклет ,,Ямаха МБК”, собственост на Кирил Борисов Мутафчийски.

С Постановление от 18.02.2016 г., влязло в сила на 09.03.2016 г. прокурор при ДРП е прекратил наказателното производство по ДП вх. № 1873/2014 г., ДП № 885/2014 г. по описа на ДРП, ДП № 116/2014 г. по описа на РУ – Рила, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ,,б” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като след изтичане на срока по чл. 243, ал. 3 от НПК постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъде изпратено на Началника на РУ гр. Дупница по компетентност за продължаване на административно-наказателно производство по отношение на Л.М..

 АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в кръга на предоставените им правомощия със Заповед № 8121з - 748/24.06.2015 год., издадена от министъра на вътрешните работи.

             Приетата от съда фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите и от писмените доказателства.

            При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежно легитимирано лице и в предвидения в закона срок. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В случая, като основание за издаване на НП, наказващият административен орган е посочил съставения АУАН. Досъдебното производство се е водило срещу неизвестен извършител за деяние по 343, ал. 1, б. ,,б” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, т. е. различно от това, за което е бил съставен АУАН. След прекратяване на производството по ДП, препис от постановлението е бил изпратен на АНО за продължаване на административнонаказателното производство по реда на ЗАНН, отпочнато с така съставения акт. Според чл. 33, ал. 1 от ЗАНН ,,Когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административно-наказателно производство не се образува”. Нормите на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН предвиждат, че административно-наказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, като без приложен акт административно-наказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган. От анализа на цитираните законови разпоредби следва, че образуваното наказателно /съдебно или досъдебно/ производство за определено деяние е пречка за развитието на административно-наказателното такова - за същото лице и за същото нарушение. В тези случаи /в които не попада процесния/ административно-наказателно производство не следва да се образува, а образуваното такова се прекратява. В случай, че наказателното производство бъде прекратено и компетентните съдебни органи преценят, че са налице данни за административно нарушение, то те следва да изпратят преписката на компетентния административно-наказващ орган, който в тези случаи може да издаде НП и без съставянето на АУАН - по арг. от чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. На основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, ако прокуратурата прекрати досъдебното производство, какъвто е процесния случай, административнонаказващия орган може да издаде НП - независимо от наличието или липсата на съставен АУАН. От изложеното следва извода, че независимо от съставения АУАН, което в случая не е било необходимо, оспореното наказателно постановление не е издадено в нарушение на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Относно нарушението на чл.25, ал.1 от ЗДвП. 

Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП  водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра,......да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

В АУАН и в НП липсва изчерпателно фактическо описание на елементите от състава на нарушението - не е посочено, че преди да започне маневрата, водачът е трябвало да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Съдът счита, че както в АУАН, така и в НП е следвало да бъдат посочени конкретни фактори на пътната обстановка, които М. не е съобразил, предприемайки движение наляво за навлизане в черен път, с което е причинил процесното пътнотранспортно произшествие. Отразяването им само с констатацията ,,без да се е убедил, че няма да създаде опасност и несъобразяващ се с МПС, които минават покрай него и движещите се след него МПС” не е достатъчно. И в АУАН и в НП не е посочено в какво положение се е намирал управлявания от жалбоподателя мотоциклет спрямо лекия автомобил ,,Опел Комбо”, когато М. е предприел маневрата наляво за навлизане в черен път; едновременно или по различно време двамата участници в ПТП са предприели извършване на маневрите. Именно наличието или липсата на тези конкретни фактори следва да бъде доказано в производството пред съда. Тъй като в конкретния случай в АУАН, респективно в НП не се съдържа никаква конкретизация по въпроса за пътната характеристика, доказване в тази връзка не може да бъде проведено. Затова, допуснатото при съставянето на АУАН и от АНО при издаването на спорното НП, е съществено нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН и на  чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Както извършеното нарушение, така и обстоятелствата, при които то е било осъществено не са описани в АУАН и НП. Поради изложеното, правата на административнонаказаното лице са били ограничени - М. не е наясно какво именно нарушение му е вменено и не е в състояние адекватно да организира защитата си. Тези нарушения не могат да бъдат преодолени по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, поради което НП по п. 1 следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

            Относно нарушението на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН., а при издаването на атакуваното НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. С наказателното постановление на М. е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 300 лв. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП за това, че на 13.09.2014 г. около 17.50 ч. на ПП-1 Е 79, км. 351 + 050 в посока София управлява мотоциклет ,,Ямаха МБК” с ДК № КН 3793А без да притежава категория ,,А” за управление на мотоциклет. Този факт е квалифициран като нарушение на чл.150  от ЗДвП в АУАН, а в НП по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за което АНО счита, че се следва наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. първо от същия закон: ,,Наказва се с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление”. Хипотезата на административнонаказателната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗДвП недвусмислено сочи състава на административното нарушение - който управлява МПС без съответното свидетелство, което се изисква и е установено от разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП: ,,За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство'”. Разликата между разпоредбата на чл. 150, ал. 1 и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е съществена и тя се състои във вида на правните норми. Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗДвП е обща материалноправна разпоредба, която е конкретизирана от нормата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, чрез изискването управлението да се извършва от водач, който притежава свидетелство за управление съответно на категорията на МПС. Общо свидетелство за управление на всички категории МПС-ва не се издава, поради което законодателят е конкретизирал и доразвил правилото на чл. 150 от ЗДвП в нормата на чл. 150а, ал. 1 от същия закон, която има за адресат всеки водач. Тази е разпоредбата, която поставя изискване към всяко едно лице, което управлява МПС, независимо къде да притежава съответното свидетелство за управлението. Административнонаказателната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗДвП изисква не свидетелство за управление, а съответно свидетелство за управление, което сочи и на неизпълнение на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно за пълно описание на сьставомерните факти. В АУАН и НП, издадено въз основа на този акт, трябва да съществува единство, както между посочените като нарушени правни норми, така между словесното описание на нарушението и посочения като нарушен закон. Противното води до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като съставлява съществено процесуално нарушение. По изложените съображения наказателното постановление по п. 2 следва да се отмени като незаконосъобразно.

Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 14-0348-0348-002917 от 16.03.2016 год., издадено от ВНД Началник Сектор към ОДМВР Кюстендил, Сектор ,,Пътна полиция” - Кюстендил, с което на Л.Л.М., ЕГН ********** *** за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 200 лв. и за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл.177, ал.1, т.2, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 300 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд – гр. Кюстендил с касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: