Решение по дело №8614/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 212
Дата: 22 юли 2021 г. (в сила от 22 юли 2021 г.)
Съдия: Милена Богданова
Дело: 20211100508614
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. София , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З в закрито заседание на двадесет и
втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Райна Стефанова
Членове:Милена Богданова

Анна Ненова
като разгледа докладваното от Милена Богданова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508614 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе в предвид
Производството е по реда на чл.435 – 438 от Глава ХХХІХ ГПК. Образувано е по
частна жалба от ЕМ. М. М. ЕГН ********** чрез адв.Р.Д. от САК против отказ на ЧСИ
С.Х. да намали разноските по изп.дело №20218630400727, обективиран в съобщение изх.
№13175/15.04.2021г.
В частната жалба са направени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на атакуваният отказ. Не ставало ясно как са определени таксите по изпълнението. Били
наложени запори на банковите сметки на длъжника преди същият да е получил покана за
доброволно изпълнение и да му бъде дадена възможност да изпълни доброволно.
Иска се намаляване размера на разноските до минимума им по тарифите.
В законов срок не е постъпило възражение от ответника по жалбата Т.С.“ ЕАД.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви съгласно чл.436, ал.3 относно
неоснователност на изложените в жалбата твърдения.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на
обжалване акт и от лице, имащо правен интерес от обжалване.
Изпълнително дело №20218630400727 на ЧСИ С.Х. е образувано по молба на
взискателя Т.С.“ ЕАД против ЕМ. М. М. и Д. М. М. въз основа на издаден изпълнителен
лист от 18.01.2021г. по гр.д.№84692/2017г. по описа на Софийски районен съд, по силата на
който ЕМ. М. М. е осъден да заплати на Т.С.“ ЕАД сумата от 587,89лв. – главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр.София, жк.“******* за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва
от 01.12.2017г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
С молбата си взискателят е поискал съдебният изпълнител, в случай, че длъжникът
1
не изплати дължимите суми, да предприеме конкретни изпълнителни действия към
принудително събиране на вземането. Възложил е правомощия на ЧСИ по чл.18 ал.1 от
ЗЧСИ.
Установява се, че на 02.04.2021г. е била връчена на длъжника Покана за доброволно
изпълнение, инкорпорирана в съобщение за образувано изп.д.№ 20218630400727, в която е
посочено, че общото му задължение по образуваното изпълнително дело възлиза на сума в
размер на 1149,26лв., от които главница в размер на 587,89лв., законна лихва в размер на
197,43лв. за периода 01.12.2017г. до 24.03.2021г., 50,00лева разноски по изпълнителното
дело за юк възнаграждение, 313,94лв. изпълнителни такси по Тарифата към ЗЧСИ.
С изпратени запорни съобщения – до пет банки са били наложени запори върху
всички банкови сметки на длъжника.
След постъпване на дължимата сума по сметка на ЧСИ преведена на 31.03.2021г. от
Банка ДСК съдебният изпълнител е наредил вдигане на наложените запори.
С жалба до съдебния изпълнител Е.М. е изложил съображения за прекомерност на
размера на разноските с искане да бъдат редуцирани. Направил е оплакване, че бил неясен
начинът на определянето им.
ЧСИ Х. е постановила отказ за намаляване на определения размер на такси и
разноски по изпълнителното дело, инкорпориран в съобщение от 15.04.2021г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното.
Задължението на длъжника да понесе разноските по изпълнението е изрично уредено
в общата част на ГПК. В този смисъл произнасянето на съдебния изпълнител за разноските,
които са дължими на взискателя в изпълнителния процес, не осъществява изпълнително
действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски,
т.е., за неоснователно причинени имуществени вреди.
Съгласно нормата на чл.79 ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато 1/ делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или 2/ изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Настоящият случай не
попада в приложното поле на лимитативно изброените изключения, поради което
длъжникът следва да понесе отговорността за разноските в изпълнителното производство.
Със сметка №********* от 14.04.2021г. ЧСИ Х. е пояснила за всяко едно извършено
действие по изпълнението каква такса и в какъв размер се дължи – общият размер на
обикновените такси по ТТР към ЗЧСИ по т.1 -24лв. с ДДС, четири такси по т.3 – 24лв., три
такси по т.5 – 72лв. и пет такси по т.9 – 90лв.лв., допълнителни разноски по т.31 – 3,70лв. –
за справки, пропорционалната такса по т.26 е в размер на 83,86лв. без ДДС – 100,24лв. с
ДДС, или общият размер е 313,94лв. с ДДС.
Заплатеното от взискателя юк възнаграждение по чл.78 ал.8 ГПК за защитата в
изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по изпълнението,
които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират
наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие.
Поради това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство, се включват, както в понятието „материален интерес” по
смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума” по смисъла на т. 26 от
ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез извършването на съответното изпълнително действие – чл.
78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ). С оглед това тези разноски за адвокатско възнаграждение следва да
се включват в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ (за
2
разлика от авансово заплатените от взискателя такси по изпълнението, които не се включват
в тази база, тъй като обратното на практика би означавало начисляването на такси върху
такси, което е недопустимо) в този смисъл е решение № 278 от 25.06.2012 година по гр.дело
№ 414/2012 година на ВКС, ІV ГО.
По изложените съображения жалбата на ЕМ. М. М., срещу отказ от 15.04.2021г. по
ИД №20218630400727 на ЧСИ С.Х. с район на действие – Софийски градски, с което
съдебният изпълнител е отказал да намали приетите в изпълнителното производство
разноски е неоснователна.

Мотивиран от изложеното, Софийският градски съд

РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на от ЕМ. М. М. ЕГН ********** чрез
адв.Р.Д. от САК против отказ на ЧСИ С.Х. да намали разноските по изп.дело
№20218630400727, обективиран в съобщение изх.№13175/15.04.2021г.


Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.437, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3