№ 40
гр. Плевен, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тринадесети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Търговско дело №
20224400900052 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от Х. М. И. и Е. О. Д. ,чрез пълномощника им
адв.Р. М. с която срещу Застрахователно дружество „Бул инс „ АД-
гр.София са предявени субективно съединени искове по чл. 432,ал.1 от
КЗ ,всеки с цена от 150 000лв. за обезщетение на неимуществени
вреди,претърпени от всеки от ищците , в резултат на ПТП от 17.10.2020г. , с
участието на застраховано при ответника МПС. Върху тези обезщетения се
претендира и законната лихва, считано от 01.07.2021г. до окончателното им
изплащане.
Този спор съгл. Чл. 104 т. 4 от ГПК с оглед цената на исковете е родово
подсъден на Плевенски окръжен съд.
Твърдения от исковата молба :
Фактическа обстановка от която ищците извличат претенциите си :
В исковата молба се твърди ,че на 17.10.2020г. на път ІІІ-114 при км.
36+100 в землището на с.*** ,общ.Ружица , обл.Видин ,водачът на лекия
автомобил *** с рег.№ ***-З. Н. В. ,поради управление на автомобила с
превишена и несъобразена с пътните условия скорост ,загубил контрол над
управлението на автомобила в резултат на което блъснал намиращото се на
пътното платно домашно животно /биволица / и в резултат на пътния
инцидент е била причинена смъртта на З. Е. Д.-пътник на предна дясна
седалка на лекия автомобил.
Твърди се ,че починалият при злополуката е син на Е. О. Д. и е отглеждан
като свои роден син от Х. М. И..Твърди се ,че тримата били изключително
близки , живеели заедно в едно домакинство до момента на смъртта на
З.,помагали си за битовите дейности и имало изградена индивидуална и
дълбока връзка помежду им , поради което ищците много тежко понасят
1
загубата на З. Е. Д..
Твърди се ,че виновният за ПТП водач на лекия автомобил *** с рег.№ ***
е имал застраховка „гражданска отговорност „ на автомобилистите с
ответното дружество ,валидна от 25.08.2020г.до 24.08.2021г.
Твърди се ,че е било направено искане до застрахователя на 01.07.2021г.за
изплащане на застрахователно обезщетение ,но към момента на подаване на
исковата молба ,въпреки ,че е изтекъл срокът за определяне и изплащане на
обезщетението , ответника не е изплатил на ищците обезщетение за
причинените им неимуществени вреди.
ПИСМЕН ОТГОВОР на ответника :
В даденият му двуседмичен срок за писмен отговор ответното дружество
„Бул инс „ АД- гр.София,чрез пълномощника си адв.А. И. ,преупълномощен
от адв.М.Г. , е подало писмен отговор с който не оспорва допустимостта на
исковете ,но оспорва исковите претенции по основание и по размер. Не се
правят възражения да не е била редовно проведена изцяло процедурата по
чл. 380 от КЗ ,като условие за надлежно предявяване на спора пред съда .
В отговора се изразява становище ,че ищците не представят годни
доказателства ,установяващи механизма и начина на настъпване на ПТП , а
така също и че няма доказателства установяващи виновно и противоправно
поведение на водача на лек автомобил *** с рег.№ *** за настъпване на
процесното ПТП ,което да е основание за ангажиране отговорността на
застрахователя.
По отношение на ищеца Х. И. е изразено становище ,че той не е материално
легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди ,тъй като не е
баща на починалия и че претенцията му била в противоречие с ППВС №5/69
г.и № 4/61г. и с цитирани три решения на ВКС .
Предявеният иск се оспорва и по размер като се счита ,че претендираното
обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено нито с действително
претърпените болки и страдания и критерия за справедливост в нормата на
чл. 52 от ЗЗД , нито със съдебната практика в това отношение .
Оспорва се и претенцията за лихва по отношение на началната дата от която
се дължи такава .
Прави се и възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия
,което намира израз в следното :
- починалият З. Е. Д. бил без поставен обезопасителен колан ,в резултат на
което е допринесъл значително за негативните последици от ПТП.
- починалият З. Е. Д. се е качил в автомобил , управляван от пиян и
неправоспособен водач –обстоятелство ,което знаел или можел да узнае ,като
се поставил по този начин в повишен риск.
Иначе ,не се оспорва от ответника наличието на договор за застраховка
„гражданска отговорност „ по отношение на водача на лек автомобил
*** с рег.№ *** ,валидна към датата на ПТП -17.10.2020г.
Не е било спорно и това ,че именно в резултат на процесното ПТП на
2
17.10.2020г. е настъпила смъртта на З. Е. Д. .
Постъпила е допълнителна искова молба в срока по чл. 372 от ГПК в
която е взето отношение по всички възражения на ответника ,които се счита
за неоснователни от ищците ,възразява се срещу доказателственото искане на
ответника за допускане на комплексна автотехническа и медицинска
експертиза ,но при условията на евентуалност,ако такава бъде допусната ,се
прави искане същата да отговори и на формулирани от ищците 3 въпроса
.Възразява се и срещу искането на ответника за назначаване на СТЕ ,тъй като
по делото нямало обективни данни за употреба на алкохол от водача на МПС
,но и в т.сл. при условията на евентуалност се прави искане тази експертиза
да отговори на изрично формулирани от ищците шест въпроса / на л. 5 от
допълнителната искова молба /.
Иска се допускане до разпит на свидетел за оборване възраженията на
ответника за съпричиняване на вредите от пострадалия при ПТП.
Постъпил е и допълнителен отговор на допълнителната искова молба , от
страна на ответника с които по същество се повтарят тезите от писмения
отговор ,без да се правят нови доказателствени искания.
Съдът е изготвил проект за доклад по делото,с който е извършено и
разпределение на доказателствената тежест между страните в този
процес както следва :
Върху ищците е възложена доказателствената тежест да установят и
докажат пред съда Обстоятелствата ,които обосновават ангажирането
отговорността на застрахователя, а именно :
1.за механизма на осъществяване на процесното ПТП и за противоправното
поведение на водача на лек автомобил *** с рег.№ *** ,което да е
причинило неговото настъпване.
2.че има причинно - следствена връзка между описаното в исковата молба
ПТП и претърпените от ищците болки и страдания .
3. конкретно за ищеца Х. М. И. е доказателствената тежест да установи,
съобразно постановките на ТР № 1/ 2016г. на ОСГНК на ВКС,постановено
на 21.06.2018г. , че в случая е била налице постоянна , трайна и дълбока
емоционална връзка между починалия и ищеца.
4. за вида ,обема ,продължителността и интензитета на търпените от ищците
болки и страдания.
Ответникът пък е следвало да докаже възраженията си за наличието на
обстоятелства ,които изключват или намаляват отговорността на водача на
лек автомобил *** с рег.№ *** , които твърди в писмения си отговор ,а
именно за съпричиняването на вредите от починалия - че починалият З.
Е. Д. бил без поставен обезопасителен колан ,в резултат на което е
допринесъл значително за негативните последици от ПТП ,както и че
починалият З. Е. Д. се е качил в автомобил , управляван от пиян и
неправоспособен водач –обстоятелство ,което знаел или можел да узнае ,като
се поставил по този начин в повишен риск.
3
Все в т.вр. следва да се отбележи ,че след размяната на книжа между
страните по делото въпросът кой е управлявал лекия автомобил *** с
рег.№ *** и кой е бил пътникът в него не се е очертал като спорен
между страните по делото. Той се е обособил като спорен въпрос, едва след
депозиране на свидетелските показания на З. Н. В. ,който пред настоящия съд
отрича да е управлявал лекия автомобил , а твърди ,че автомобила е бил
управляван именно от починалия З. Е. Д..
Като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,съдът
намира ,че ищците са изнесли успешно изцяло възложената върху тях
доказателствена тежест по отношение на механизма на осъществяване на
процесното ПТП ,както и за противоправното поведение на водача на лекия
автомобил *** с рег.№ ***-З. Н. В. за неговото настъпване, а така също и че
има причинно - следствена връзка между описаното в исковата молба ПТП и
претърпените от ищците болки и страдания /т.е .доказали са основанието на
исковите си претенции /, а така също са изнесли и възложената им
доказателствена тежест по отношение вида ,обема ,продължителността и
интензитета на търпените от всеки от ищците болки и страдания, което би
обусловило пълно уважаване на исковите им претенции, ако не беше
установено основание за частичното им редуциране поради съпричиняване от
пострадалия З. Д. .
От своя страна пък ответникът е изнесъл успешно възложената му
доказателствена тежест относно съпричиняването на вредите от самия
пострадал при ПТП - З. Е. Д. ,поради непоставяне на обезопасителен колан ,
но не е доказал твърдението си ,че починалият З. Е. Д. се е качил в
автомобила , управляван от пиян и неправоспособен водач –обстоятелство
,което знаел или можел да узнае,като се поставил по този начин в повишен
риск.
Преди всичко ,следва да се посочи,че в конкретния случай няма влязла в
сила присъда на наказателен съд по отношение на водача на лекия автомобил
лек автомобил *** с рег.№ ***-З. Н. В. ,която съгласно чл. 300 от ГПК да се
явява задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено
деянието ,неговата противоправност и виновността на дееца.
При това положение ,следва гражданският съд да направи самостоятелен
извод за това налице ли е виновно и противоправно поведение на водача на
лекия автомобил З. Н. В. ,което да се намира в причинна връзка с процесното
ПТП и с последвалата смърт на пътника в автомобила, заради която се
търси обезщетение в този процес.
За да се отговори на този въпрос следва да бъдат съобразени съвместно
събраните по делото писмени и гласни доказателства,заедно с изготвената по
делото комплексна САТЕ и СМЕ ,която при обсъждане на конкретната
фактическа обстановка дава обяснение на механизма на настъпване на ПТП , а
така също и на въпроса дали настъпилата смърт е в причинна връзка с
процесното ПТП.
Изготвената по делото комплексна САТЕ и СМЕ ,която е интерпретирала и
вложените в делото писмени материали от досъдебното производство в
4
т.ч.протокола за оглед на местопроизшествието и албума за посетено
местопроизшествие дава подробен и обстоятелствен отговор на въпроса за
механизма на възникване и развитие на процесното ПТП .
Произшествието се състои в удар между лек автомобил „***” с рег. № *** и
домашно животно (биволица) с последваща загуба на напречна устойчивост и
излизане извън очертанията на пътното платно, което е станало по следния
механизъм:
На 17.10.2020 г на път III-114 при км 36+000 в землището на с. ***, общ.
***, обл. Видин, водача З. Н. В. на процесния автомобил „***” с рег. № *** в
тъмната част на денонощието се е движил със скорост 44,68 м/сек =
160,85 км/час в посока с.*** в полагащата му се пътна лента в тъмната част
на денонощието . Към момента, в който челната част на лекия автомобил
„***” с рег.№ *** се е намирал на разстояние 90 + 100 м от мястото на удара,
фаровете на МПС са осветили траекторията на движение на домашно
животно (биволица) върху пътното платно. Към този момент водача на МПС
е имал техническата възможност да възприеме биволицата като
местонахождение и посока на движение, като същия е леко завъртял
кормилния кръг на волана в посока обратна на часовниковата стрелка под
ъгъл около 2-3 градуса. Така биволицата, движейки се отдясно наляво спрямо
МПС (или косо- попътно), а автомобила транслационно се е приближил към
странична част на биволицата. Последвал е контакт между страничната част
на биволицата в областта на долните крайници в облицовката на бронята на
МПС. С това е настъпил първоначалния контакт между тях, който от
техническа гледна точка представлява началото на удара. От това е настъпило
съответно телесно увреждане, но и изместване на същия по посока на
движение на автомобила-избиване на опората под масовия център на
животното. С това се е получило отклонение на горната част от тялото
биволицата върху предния капак и контакт в предната престилка и челната
част от капака на МПС.Последвало е плъзгане на тялото по предния капак с
контакт в предно обзорно стъкло, с последващо отхвърляне на тялото върху
настилката, преобръщане и търкаляне до установяване в покой. След
реализирания контакт, процесния автомобил „***” с рег. № *** е навлезнал
косо върху левия банкет, като е отложил следи от приплъзване на
ходовите гуми. Последвал е контакт на челната част на МПС с
крайпътни дървета, при което траекторията на автомобила се е отклонила
наляво спрямо посоката си на движение. При този контакт, спрямо купето
на МПС е действал ударен импулс с посока отпред назад за МПС и
направление отдясно спрямо масовия му център. Към този момент,
спрямо возещия се З. Е. Д. на предна дясна седалка е действала
инерционна сила в посока противоположна на ударния импулс ,като
тялото му се е отклонило напред и надясно прямо посоката на движение
на МПС, като същия е изпаднал от купето. Следствие на силите на триене,
процесния автомобил се е установил в покой на местото на което е намерен
(позиция № 26 в приложение № 1 от заключението).
Според вещото лице инж.В.И. от техническа гледна точка, причините за
произшествието са комплексни.
5
Произшествието от една страна е свързано с пресичане на домашно
животно на пътно платно в тъмната част на денонощието, а от друга е
свързано с технически действия (бездействия) от страна на водача на
автомобил „***” с рег. № *** , изразяващи се с органите за управление
скоростен лост педали на газта и спирачката. Водачът на „***” с рег. № ***
се е движил в тъмната част на денонощието и пътен участък с
ограничение на скороста до 60 км/час със скорост по-висока от
максимално разрешената и е допуснал закъснение при използване на
спирачната система на МПС към момента, в който е имал техническа
възможност да възприеме биволицата върху асфалтовата настилка като
местонахождение и посока на движение. При движение със скорост 90
км/час или 60 км/час или по-ниска от тази стойност и своевременни
действия за спиране от страна на водача на МПС ( без да допуска
закъснение) с максимална ефективност на спирачната система, то той е
имал техническа възможност да реализира спиране и спре преди
траекторията на биволицата и да предотврати ПТП.
По този начин като се е движил със скорост ,която е много над разрешената
за този пътен участък / със 100 км. повече от разрешената / и то в тъмната
част на денонощието ,при което зоната му на видимост е ограничена до
зоната на осветеност от светлините на автомобила ,той очевидно не е спазил
нормата на Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) от ЗДвП, според която
Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват, както и на чл. 20(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.)-
Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия
на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Нарушени
са от страна на водача на лекия автомобил *** и изискванията на чл. 21. (1)
(Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 47 от 2012 г.) При избиране скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в km/h,като за това МПС пределната
скорост извън населено място е 90 км./ч. ,но в конкретния случай е нарушена
и нормата на чл. 21,ал.2 от ЗДвП -Когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира
с пътен знак, а в случая тази скорост е била ограничена на 60 км./ч./както е
посочено и в протокола за оглед –в участъка преди произшествието се
намира пътен знак В26 забраняващ движението със скорост по –висока
от означената – 60 км./ч.
В т.см. от изложеното дотук се налага извод ,че е налице виновно и
противоправно поведение на водача на „***” с рег. № ***, който се движил
със скорост ,която е била далеч над разрешената за конкретния пътен участък
,както и далеч над тази, която може да бъде счетена за съобразена с
конкретната пътна обстановка ,а освен това е допуснал и закъснение при
6
използване спирачната система на автомобила,поради което не е успял да
реализира своевременно спиране пред изникналото на пътя пред него
препятствие – животно ,и е последвало процесното ПТП .
Що се отнася до очерталия се впоследствие / едва в с.з. от 09.01.2023г.след
показанията на свидетеля З. Н. В./ като спорен въпрос кой е бил водачът на
лекия автомобил „***” с рег. № ***- З. Н. В. или З. Е. Д. , респ. кой от тях
двамата се е возил на предна дясна седалка на лекия автомобил ,то съдът
съобрази следните гласни и и писмени доказателства в тяхната съвкупност и
взаимна връзка :
Безспорно е ,че в процесния лек автомобил са били и двамата : З. Н. В.
или З. Е. Д. , като З. Е. Д. е починал на място след ПТП, а другото лице е
било изведено от местопроизшествието с друг частен автомобил на трети
лица,след което е постъпило за лечение в болнично заведение в гр.Лом.
Показанията на свидетеля – очевидец Н. М. ,депозирани пред настоящия
съд на 28.11.2022г. са подробни и обстоятелствени и безпротиворечиви
вътрешно ,като съвсем категорично установяват ,че останалото живо след
ПТП лице е било извадено от притеклите се да помагат други хора
именно от мястото на шофьора / а не от мястото на пътника на предна дясна
седалка / и че то е настоявало да не се вика полиция ,както и че е било
откарано с друг частен автомобил от местопроизшествието, без да дочака
идването на Спешна помощ и КАТ,както и че едва след това са намерили
тялото на починалия З. Е. Д. на значително разстояние от лекия автомобил.
Съдът кредитора показанията на този свидетел ,доколкото няма основание
да се счита , че той е заинтересован по какъвто и да било начин да уличи
именно З. Н. В. като водач на процесния лек автомобил, а не другото лице
,което е било в лекия автомобил.
За разлика от него , обаче свидетелят З. Н. В. е пряко заинтересован от
изхода на настоящото дело и по –конкретно от това да опровергае
основанието за ангажиране на неговата отговорност за процесното ПТП .
Тази негова заинтересованост произтича и от факта ,че същият е бил
многократно административно наказван за нарушения на правила на ЗДвП-
издавани фишове , АУАН и Наказателни постановления почти през всяка
една от годините от 2017 до 2021 г. вкл. / виж справка за нарушител на л.
273 и 274 от том първи на делото / . Това прави още по –достоверни и
свидетелските показания на Н. М. ,че лицето е държало да не се вика КАТ или
полиция въпреки тежкото си състояние ,което се обяснява с опасенията му ,че
може да му бъде наложено наказание и в този случай, поради управлението
на автомобила с неразрешена и несъобразена скорост и поради последвалата
смърт на пътника до него.
Свидетелските показания на Н. М. са подкрепени косвено и от експертното
заключение на вещите лица от назначената допълнителна комплексна
експертиза, приета в о.с.з. на 13.03.2023г. според която „ по установените
биологични следи, оставени по различни части на интериора на автомобила
следва да се приеме, че автомобилът е управляван от З. Н. В. „ .
Освен това следва да се съобрази и отразеното в документа от
7
постъпването на З. Н. В. в Клиника по лицево –челюстна хирургия на
20.10.2020г. в 13 ч. като при снемане на анамнезата е отразено „ съобщава ,че
е катастрофирал ,като той е бил водач ..“
Всички тези обстоятелства дават основание на съда да не кредитира
показанията на свидетеля З. Н. В. в частта им в която сочи , че не той е
управлявал лекия автомобил ,тъй като очевидно се касае за защитна теза на В.
,който се старае да осуети евентуално наказателно преследване срещу себе си
,както и да избегне евентуална регресна претенция на застрахователя срещу
себе си .
Поради изложеното дотук съдът намира, че е налице виновно и
противоправно поведение на водача на лекия автомобил „***” с рег. № ***-
З. Н. В.,което се намира в причинна връзка с настъпилата при ПТП смърт на
З. Е. Д. ,което поведение от гл. т. на облигационното право представлява
деликт , а от гл.т. на застрахователното правоотношение пък е налице
настъпване на застрахователното събитие ,покрито от застраховката
„гражданска отговорност на водачите „, което пък е основание за
ангажиране отговорност на застрахователя за гражданската отговорност на
дееца –З. Н. В..
Относно активната материално-правна легитимация на ищците да
претендират обезщетние за търпените от тях морални вреди, поради
загубата на З. Е. Д. са събрани множество свидетелски показания.
С исковата молба е представен официален удостоверителен документ -
удостоверение за наследници, издадено от община Кнежа на 29.10.2020г.
съгласно което Е. О. Д. е майка на З. Е. Д.. В т.см. биологичната майка
безспорно е от кръга на лицата ,които имат право на обезщетение поради
загубата на сина си.
Що се отнася пък до ищеца Х. И. ,то макар да не може в рамките на това
производство да се приеме ,че той е биологичния баща на починалия З. Е. Д.
,то има основание да се приеме ,че този ищец , заедно с Е. О. Д. е отглеждал
З. Е. като свой роден син и че между двамата е била създадена такава трайна
и дълбока емоционална връзка и че търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени – по смисъла на т. 1 на ТР № 1/ 2016г. на ОСГНК на
ВКС,постановено на 21.06.2018г.
По делото са приобщени гласни доказателства - показанията на
свидетелите Ч. А. Б., Н. Е. Я., Н. Д. Б. и З. П. Г. по отношение на
претърпените от двамата ищци болки и страдания.
Съгласно показанията на свидетеля Ч. Б.,който е без родство със страните
и е техен съсед и познава ищците, откакто са се заселили в град Кнежа
,когато пристигнали да живеят в Кнежа Е. и Х. довели и двете си малки
момчета - З. и С.. Живеели заедно и като задружно семейство. Х. отглеждал и
възпитавал и двете си деца, като не ги делял, отнасял и към двете си момчета
по един и същи начин. Свидетелят сподели личните си впечатления, че е
възприемал винаги Х. за роден баща на двамата им синове и дъщеря
8
им, която им се родила, докато живели в Кнежа. Свидетелят отрече да му
е известно З. да не е роден син на Х.. Останал с впечатление, че децата са на
Е. и Х., защото дошли заедно като семейство и се заселили в град Кнежа.
Относно личността на З. Д., свидетелят Б. е категоричен, че е бил кротко
момче, което се обръщало с уважение към родителите си. Не повишавал тон
нито на майка си, нито на баща си. Обръщал се към родителите си с „мамо“ и
„татко“, не се обръщал по имена към тях. След като се задомил, З. живеел с
жена си и дъщеричката си при родителите си в техния дом. След смъртта на
З., родителите му поели грижите за детето му и за „булката му“. Ч. Б. описа
състоянието на ищците Е. и Х. след като разбрали за смъртта на сина им.
Според свидетеля и двамата тъжат. След загубата на сина си и двамата
станали по-мълчаливи и затворени. Преди това били общителни, смеели се,
дори съпругата на свидетеля често ходела на гости в дома на Е. и Х..
Показанията на този свидетел се потвърждават от показанията на
свидетелката Н. Я., също без родствена връзка с ищците. Тази свидетелка
познава ищците и сина им от седем години, тъй като работи в хранителен
магазин в техния квартал. Запознала се с цялото им семейство, тъй като
пазаруват при нея. Познава ги всички като задружно семейство, „възпитани и
културни хора, с почит от всички съседи“. Знае, че З. е син на Е. и Х., както
и че другите им деца - син и дъщеря са техни общи деца. Живеели в една
къща - Е., Х., двамата им сина и снахите им с техните деца. И сега
живеели в една къща, само З. вече го няма. Покрай магазина завързала
приятелски отношения с цялото им семейство, защото докато пазарували при
нея, оставали и на кафе и споделяли. Свидетелката видяла погребението на З.,
тъй като процесията минала покрай магазина. Видяла родителите му на
процесията - съкрушени и разстроени. Няколко дни след погребението Е.
влязла в магазина при свидетелката Я. и се разплакала. Свидетелката споделя
, че Е. и Х. не са същите след смъртта на сина им. Не празнуват празници, не
ходят на веселби. Според свидетелката за тях сякаш животът е спрял.
Показанията на тази свидетелка се потвърждават от показанията на
свидетеля Н. Б., също без родство с ищците, техен съсед в град Кнежа. Този
свидетел познава Е. и Х. като семейство. За Х. първо бил чул от бащата на Е.,
с когото работели заедно, защото му споделил, че зетят с децата и дъщеря му
Е. ще се преместят да живеят в Кнежа, поради което се наложило да направят
ремонт на къщата. Този свидетел разказа, че възприемал Х. и Е. като
семейство, заедно с трите им деца, включително и З.. Разбрал, че Е. и Х.
нямат брак, чак на погребението на З., защото се загледал, че е записан
на името на майка си. Не е имало повод да се усъмни, че Х. не е баща на З..
Били задружно семейство, поради което според показанията на свидетеля
всички ги знаели като семейство. Отношенията в семейството били такива,
че нищо не дало повод на свидетеля да се усъмни дали Х. е баща на З.. Още
повече, че на уточняващ въпрос отговори, че починалият З. Д. се обръщал
към родителите си с „майко“ и “татко“. Категоричен е в показанията си, че
никога не е имало караница помежду им. Родителите на З. Е. и Х. ги нямало в
този ден в къщата. Дошли си по-късно за погребението. Според свидетеля по
времето на катастрофата родителите били на сезонна работа извън страната.
9
Били „като попарени“ според думите на свидетеля. След погребението
ограничили разговорите си със съседите. Поздравявали съседите и разговор
не завързвали.
Показанията на тези свидетели се потвърждават от заявеното от свидетеля
З. Г., разпитан в съдебно заседание проведено на 28.11.2022г. Според този
свидетел, който познава доверителя ми Х. И. от тригодишната му възраст, Е.
и Х. около 2002-2003г направили сватба - ритуал по родовите и семейни
традиции,но не са сключвали официален граждански брак. След ритуала,
заживели в Кнежа. Всички възприемали З. като роден син на Х. и Е..
Причината Х. И. да не припознае сина си З. Д. била, „ за да могат жените
да взимат помощи за самотни майки“, като по този начин постъпвали
90% от ромското население. Сочи,че преди смъртта на сина им, Х. и Е.
живеели заедно със сина си З. Д. в една къща и в едно домакинство - заедно
плащали разходите, не се делели. Нямали разпри помежду си или скандали,
които да станат обществено достояние. Нямало причина и поради това не са
се разделяли. Свидетелят описва хармонични семейни и родови отношения в
съответствие с общественото разбиране.За смъртта на сина си Х. и Е.
разбрали, чак след като се прибрали в страната. Свидетелят разказа, че Х. е
знаел, че е станала катастрофа със З., но не знаел какво е състоянието му,
защото никой не му отговарял конкретно. Поради тази причина се наложило
свидетелят З. Г., заедно с братята на Е. да отидат първо на мястото на
катастрофата, а в последствие в отделение по Съдебна медицина в болницата
в град Видин, където разбрали за смъртта на З.. Съобщил на родителите му
новината чак след като се прибрали, за да не се притеснят и да направят
„някоя беля“. Реагирали тежко на новината за смъртта за сина си. Относно
личността на пострадалия свидетелят З. Г. го описва като кротък млад човек,
който подхожда с уважение към родителите си и в съответствие с родовите
разбирания за „добро,, и „зло“, за „правилно“ и „нередно“ — „не пушел
цигари в присъствието на баща си и майка си от уважение“.
От приобщените по делото гласни доказателства,които са
безпротиворечиви и еднопосочни , се установява, че ищците са изгубили
внезапно и неочаквано свой много близък – Е. Д. своя син , а Х. И. го
отглеждал и възприемал като син. Съществувалите помежду им отношения
на общност, привързаност, обич и доверие са били внезапно прекъснати
поради настъпилата смърт на техния син,като според свидетелските
показания и двамата ищци не са преодолели смъртта на З. Е. и страдат за
него и към момента.
От друга страна , обаче съдът съобрази ,че и двамата ищци не са търсили
психологическа и психиатрична помощ след смъртта на З. Е.,което освен че е
обичайно за социалната среда от която произхождат ,но така също косвено
означава ,че те самостоятелно ,без квалифицирана медицинска помощ и в
рамките на семейния си кръг съумяват да се справят с преживения от тях
стрес и да продължават живота си по –нататък , като намират опора и в
другите си деца ,доколкото З. Е. не е техен единствен син , а освен това той е
оставил и свой наследник ,когото двамата ищци отглеждат заедно със
съпругата на З. Е..
10
Поради тези съображения , съдът намира ,че обезщетение в размер на
150 000 лв. за всеки един от двамата ищци е адекватно на преживените от
всеки от тях болки и страдания поради смъртта на З. Е. Д..
По въпроса има ли основание за редуциране размера на определените
обезщетения поради съпричиняване на вредите от самия пострадал З. Е. Д.
,съдът съобрази следното :
Според експертното заключение на комплексната САТЕ И СМЕ , З. Д. се е
возил без поставен обезопасителен колан ,основание за което дават следните
обстоятелства : мястото на намирането му – извън автомобила ; получените
травматични увреждания , свързани с инерционното движение на тялото;
състоянието на обезопасителния колан на предна дясна седалка в автомобила
,установено при извършения оглед на ПТП – а именно- в състояние -
прибран.
Заедно с това ,обаче вещите лица сочат ,че поставения предпазен колан би
фиксирал тялото в предната дясна седалка ,което би предотвратило
счупването на долната челюст и избиване на зъби ,но съобразно високата
скорост не може да се изключат другите тежки ,вкл. смъртоносни увреждания
.
Като се има предвид, обаче, описаният механизъм на причиняване на
смъртта на З. В. и констатацията на в.л., че непосредствената причина за
смъртта му е механична асфикция по механизма на вдишване на кръв
,както и че непосредствена причина за смъртта му е пряко усложнение от
получените черепно-мозъчна травма ,довела до безсъзнателно състояние с
потискане на рефлексите /кашличен / и кръвозагуба в устната кухина от
счупената долна челюст и избитите зъби , и като се съобрази и заявеното
от в.л.д-р С. К. в о.с.з. на 09.01.2023г. ,че ако беше поставен обезопасителен
колан, най-вероятно щеше да бъде избегната лицевата травма ,която пък е
предизвикала обилното кървене , то може да се направи извод ,че ако
беше предотвратена въпросната лицева травма , а оттам и свързаното с
нея обилно кървене ,то пострадалият З. Д. нямаше да вдиша кръв /
такава в толкова голямо количество не би била налична при липса на описана
лицева травма / , а оттам и нямаше да настъпи веднага още на самото
местопроизшествие смъртта му и би могъл да бъде спасен .
В т.см. съдът намира основание да приеме и известно съпричиняване на
вредите от самия пострадал ,изразяващо се в липсата на поставен
обезопасителен колан ,което се наслагва върху причинната връзка между
първопричината за ПТП ,кореняща се във виновното и противоправно
поведение на водача на лекия автомобил-З. Н. В.вов и настъпилата смърт на
З. Д.. Съотношението между първопричината за ПТП ,кореняща се в
поведението на водача на лекия автомобил и съпричиняващото вредите
поведение на самия пострадал, според съда е 80 / 20 , т.е. съпричиняването
е в относително малка степен ,поради което определеното по –горе
обезщетение ще следва да се редуцира с 20 %, което в случая се равнява на
30 000 лв. , които следва да бъдат приспаднати от определеното
обезщетение за всеки от двамата ищци , при което остава обезщетение в
11
размер на 120 000 лв. за всеки от тях.
Колкото до твърдението за съпричиняване поради това ,че починалият З.
Е. Д. се е качил в автомобила , управляван от пиян и неправоспособен водач
–обстоятелство ,което знаел или можел да узнае,като се поставил по този
начин в повишен риск, то изобщо не се доказа . Според отговора на въпрос
№ 6 от комплексната САТЕ и СМЕ „липсва етилов алкохол в пробата от
кръв,взета от З. В. ,т.е. водача на лекия автомобил не е бил алкохолно
повлиян „. Оттук отпада и възможността пътникът З. Е. Д. да се е качил и да
се е возил в лек автомобил , управляван от употребил алкохол водач,знаейки
това обстоятелство.
Върху тези размери на обезщетението се дължи и законната лихва,считано
от датата на предявяване на застрахователните претенции пред
застрахователя ,което е станало на 01.07.2021г. Тези съображения на съда
се основават на нормата на чл. 493,ал.1 т.1 и т. 5 във вр. с чл. 429,ал. 2 т. 2 във
вр. с ал. 3 от КЗ ,която сочи ,че законната лихва се дължи от една от двете
дати - от датата на уведомяване на застрахователя от застрахования или от
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице ,която е по –
ранна .В случая няма данни за уведомяване на застрахователя от
застрахования ,поради което съдът взема предвид датата на предявяване на
застрахователната претенция от увредените лица.
С оглед този изход на делото , следва ответното дружество да бъде осъдено
да заплати по сметка на ПлОС д.т. върху цената на уважените искове , общо в
размер на 9600 лв. ,както и да заплати на ПлОС съответна част от
направените от бюджета на този съд деловодни разноски /тъй като ищците са
освободени от такси и разноски / , която част съобразно уважените искове се
явява в размер на 1134лв.
Ищците пък следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника на осн. чл.
78, ал. 3 от ГПК съответна част от направените от ответника деловодни
разноски / които са общо в размер на 28020 лв. , в. т.ч. за адвокатски
възнаграждения 16 480 лв. + още 11040лв. и внесен депозит 500лв. за
комплексната експертиза / и тази съответна част , съобразно отхвърлената
част на исковете , се явява в размер на 5604 лв.
В т.вр. съдът не констатира да са направени от пълномощника на ищците
възражения за прекомерност на разноските за адвокатските
възнаграждение,направени от ответника.
По делото не са представени доказателства за сключени с ищците договори
за правна помощ с адв. Р. М. с определено възнаграждение, нито пък са
налице такива договори с преупълномощената адв. Б. В. . Налице са само
представените с исковата молба пълномощни в полза на адв.Р. М. в които
обаче също така не се сочи ,че се касае за оказана безплатна правна помощ в
хипотезата на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Не е направено и изрично
искане нито в исковата молба ,нито в последното по делото съдено заседание
, нито пък в представените писмени бележки по съществото на спора за
присъждане в полза на адв. М. или адв.В. на адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 38 от ЗА.Поради това и съдът не присъжда такова.
12
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 86 , ал.1 от ЗЗД
Застрахователно дружество „Бул инс „ АД , ЕИК- *** ,със седалище и адрес
на управление гр.София 1407, бул.*** да заплати на Х. М. И. , ЕГН-
********** с адрес обл.Габрово , гр. Дряново , ул.*** сумата 120 000 лв./сто
и двадесет хиляди лева / ,представляваща обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди поради смъртта на отглеждания от него като
собствен син З. Е. Д. ,настъпила вследствие на ПТП на 17.10.2020г. с
участието на застрахован при ответното дружество лек автомобил *** с рег.
№ *** с водач З. Н. В., което обезщетение е редуцирано поради
съпричиняване от самия пострадал , ведно със законната лихва върху тази
сума , считано от 01.07.2021г. до окончателното и изплащане , като ЗА
РАЗЛИКАТА до претендираните с исковата молба 150 000 /сто и петдесет
хиляди лева / , ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 86 , ал.1 от ЗЗД
Застрахователно дружество „Бул инс „ АД , ЕИК- *** ,със седалище и адрес
на управление гр.София 1407, бул.*** да заплати на Е. О. Д. ,ЕГН-
********** ,с адрес – обл. Плевен , гр.Кнежа , ул.***, сумата 120 000 лв./
сто и двадесет хиляди лева /, представляваща обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди поради смъртта на сина и З. Е. Д. ,настъпила
вследствие на ПТП на 17.10.2020г. с участието на застрахован при ответното
дружество лек автомобил *** с рег.№ *** с водач З. Н. В.,което обезщетение
е редуцирано поради съпричиняване от самия пострадал , ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 01.07.2021г. до окончателното и
изплащане ,като ЗА РАЗЛИКАТА до претендираните с исковата молба 150
000 /сто и петдесет хиляди лева / , ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Присъдените суми за обезщетение на двамата ищци ,на осн. чл. 236,ал.1 т. 7
от ГПК следва да бъдат заплатени по посочената в исковата молба банкова
сметка :IBAN :**** *** , разкрита в „Юробанк България „ АД с титуляр Х.
М. И..
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК Застрахователно дружество „Бул инс
„ АД , ЕИК- ***,със седалище и адрес на управление гр.София 1407,бул.***
да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса върху
цената на уважените искове , общо в размер на 9600 лв. ,както и да заплати
на ПлОС съответната част от направените от бюджета на този съд деловодни
разноски , в размер на 1134лв.
ОСЪЖДА Х. М. И. ,с ЕГН- ********** с адрес обл.Габрово , гр. Дряново ,
ул.*** и Е. О. Д. ,с ЕГН-********** с адрес – обл.Плевен , гр.Кнежа ,
ул.*** да заплатят на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК на Застрахователно дружество
„Бул инс „ АД , ЕИК- *** ,със седалище и адрес на управление гр.София
1407,бул.*** част от направените от него деловодни разноски, съразмерно с
13
отхвърлените части на исковете , в размер на 5604 лв.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
14