РЕШЕНИЕ
№ 1189
гр. Бургас, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120104987 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Дайнърс клуб България”
АД против Т. Й. Д., за установяване със сила на пресъдено нещо, че
ответникът дължи следните суми: 493.49лв. – главница, дължима по договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и
предоставяне на кредитен лимит, сключен между страните на 12.11.2018 год.,
сумата от 137.91 лв. – наказателна лихва за периода от 01.11.2019 год. до
28.01.2021 год., законната лихва върху главницата за периода от подаване на
заявлението – 29.01.2021 год. до окончателното изплащане на вземането, за
които вземания по ч.гр.д. № *****/2021 год. на БРС е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното
им основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.82 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - са
допустими.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се
представлява, редовно призовано. Процесуалният му представител поддържа
исковете с нарочна молба, претендира уважаването им и присъждане на
деловодните разноски. Ангажира доказателства.
Особеният представител на ответника оспорва исковете по
съображения, изложени в писмения отговор.
Бургаският районен съд, въз основа на събраните по делото
доказателства, намира за установени следните факти, относими към
правилното решаване на спора:
На ***** год. между „Дайнърс клуб България” АД и Д. е
сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта
Diners club/Mastercard и предоставяне на кредитен лимит, по силата на който
ищцовото дружество, в качеството на кредитодател, е отпуснало кредит на
ответника - кредитополучател, усвоим по кредитна карта с лимит от 500 лв.,
срещу задължението на последния да го погасява, ведно с договорената лихва
от 19 % годишно (14% за първата година на договора), членска такса и такса
1
за поддръжка, на месечни погасителни вноски в размер на 5% от усвоения
лимит, до 15-то число на месеца, следващ плащанията.
Срокът на договора е определен до 31.10.2019 год., с опция
за мълчаливото му продължаване.
Според чл.6.11, чл.6.13, чл.8.1.1, чл.8.2 от общите условия
към договора, сумите, с които е надвишен кредитният лимит, неплатените
лихви, такси и комисионни, стават част от дълга.
Тяхното събиране е уговорено, освен с посочените
разпоредби, а също и с чл.11.1 от общите условия, чрез директен дебит от
страна на кредитора - издател на картата, т.е. чрез задължаване на
сметката/партидата по кредитната карта на ответника.
Според приложените към исковата молба извлечения,
изходящи от ищцовото дружество и приложимата тарифа за ползваните
услуги, на 22.11.2018 год. и на 23.11.2018 год. ответникът е изтеглил на два
пъти по 250 лв., за което му е събрана такса от 23 лв. Тази такса, заедно с
членската такса, са прибавени към ползвания лимит. Така е постъпвано и с
револвиращата лихва до 14.03.2019 год., докогато ответникът частично е
погасявал, а на посочената дата - изцяло, е погасил задълженията си по
кредитната карта. На 28.03.2019 год. и на 29.03.2019 год. отново е извършил
теглене на суми от по 200 лв., като му е начислена такса от 20 лв., която
заедно с месечната членска такса и дължимата договорна/револвираща лихва,
е прибавена към ползвания кредитен лимит. Или иначе казано, ответникът
реално е ползвал 400 лв., но отпуснатият му кредитен лимит е задължен от
кредитора с 426.36 лв.
Изслушано е заключението на вещото лице по назначената
счетоводна експертиза, което е констатирало, че към 16.12.2019 год. са
използвани 493.49 лв. от кредитния лимит, след която дата не е обслужван.
Остойностени са вземанията по договора за кредит, като са взети предвид
директното дебитиране на начислени лихви и такси в рамките на кредитния
лимит. Според експерта, кредиторът е капитализирал договорната и
наказателна лихви, прибавяйки ги към дължимата главница, заедно с
падежиралите, неплатени погасителни вноски.
По заявление на ищцовото дружество, депозирано на
29.01.2021 год., по ч.гр.д. № *****/ 2021 год. на БРС е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за процесните суми.
При така очерталата се фактическа обстановка, Бургаският
районен съд намира исковете за частично основателни.
Очевидно „Дайнърс клуб България” АД е обявило
предсрочната изкуемост на кредита след депозиране на заявлението по чл.410
от ГПК - с депозиране на исковата молба на 09.07.2021 год. - факт, който
съдът съобразява, съгл. чл.235, ал.3 от ГПК и това е необходимо, за да
обоснове дължимостта на целия ползван кредитен лимит, наместо дължимите
към момента минимални погасителни вноски. Следователно, ответникът
дължи на кредитодателя сумата от 400 лв., която е ползвал реално от
кредитния лимит и до който размер искът по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430,
ал.1 и ал.2 от ТЗ - за главницата, следва да се уважи.
Останалата част от задължението по кредитния лимит, до
размера от 493.49 лв., е формирано от удържани (директно дебитирани) от
кредитодателя такси, начислени възнаградителни и наказателни лихви, в т.ч.
и лихви върху последните. Но първо - при така извършвания директен дебит
от страна на кредитора, дългът недопустимо се е мултиплицирал и второ -
начислените договорни лихви се удържат от кредитния лимит, върху чийто
увеличен по този начин размер (с вече начислена за изтеклия период
договорна и наказателна лихви), се начисляват лихви за следващия период.
Това е скрита форма на преструктуриране на кредита, почиващо на нищожна
клауза, водещо в крайна сметка до анатоцизъм - чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с ал.4
и чл.10, ал.3 от ЗЗД (така Р-66-2019-II т.о).
2
Неоснователен е и следва да се отхвърли и искът за
договорна / наказателна лихва, защото макар клаузата, с която е уговорена
дължимостта й да е валидна, претендираната тук сума е в резултат на
нищожната клауза, позволяваща капитализирането и олихвяването на
лихвата.
Дължима обаче, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, е законната
лихва върху основателната част на главницата, начиная от депозиране на
заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК - от 29.01.2021 год. до
окончателното й изплащане.
Казаното налага да се постанови решение в горния смисъл,
като на ищцовата страна, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, се присъдят разноски,
които за производството по ч.гр.д. № *******/2021 год. възлизат на 47.50 лв.,
а за настоящото - на 459.30 лв., вкл. държавна такса, депозити за особен
представител и вещо лице, както и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. Й. Д. от гр.ББ*, ЕГН - **********,
на основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД, дължи на “Дайнърс Клуб България” АД, ЕИК ******, седалище и адрес
на управление: гр. С*, представлявано от С* И*, сумата от 400 лв. – главница,
дължима по договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта Diners club/Mastercard и предоставяне на кредитен лимит, сключен
между страните на 12.11.2018 год., ведно със законната лихва, начислена
върху посочената сума за периода от 29.01.2021 год. до окончателното
изплащане на вземането, за които вземания по ч.гр.д. № *****/2021 год. на
БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница - за горницата над уважения до пълния предявен размер от
493.49 лв.; иска за наказателна лихва в размер на 137.91 лв. - изцяло; иска за
законна лихва - върху неоснователния размер на главницата.
ОСЪЖДА Т. Й. Д. да заплати на “Дайнърс Клуб България”
АД, деловодни разноски в размер на 47.50 лв. за производството по ч.гр.д. №
****/2021 год. на БРС, както и в размер на 459.30 лв. - за настоящото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
3