РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 08.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 05 август през
две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора ДИАНА
НЕЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА КАН дело № 252
по описа за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от
Министерство на земеделието, храните и горите, представлявано от Министъра на
земеделието, храните и горите, депозирана чрез процесуален представител – ст.
юрисконсулт в ОД „Земеделие“ – Русе В. Иванова против Решение № 336 от 21.03.2020
г., постановено по АНД № 2501/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
отменено Наказателно постановление (НП) № НП-384 от 15.11.2019 г., издадено от
Министъра на земеделието, храните и горите, с което на В.М.К. на основание чл.
41, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 800 (осемстотин) лева и е осъдено
Министерство на земеделието, храните и горите да заплати на В.М.К. на основание
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК сума в размер на 400
(четиристотин) лева, представляваща разноски в хода на съдебното производство.
В жалбата се навеждат касационни оплаквания за неправилност на съдебното
решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира отмяна
на първоинстанционното решение, след което съдът да се произнесе по същество
като потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответната в производството страна – В.М.К.,
чрез процесуален представител адв. Е. Д. в депозирани по делото писмени
възражения на касационната жалба вх. № 19389 от 17.06.2020 г. по описа на РС –
Русе и в съдебно заседание в хода по същество на делото оспорва основателността
на жалбата. Претендира и присъждане на разноски пред касационната инстанция,
съгласно представен списък на разноските (л. 28 от делото).
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в
срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд,
постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна първата
съдебна инстанция е установила по делото,
че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на
АУАН № 17 от 04.10.2019 г. против В.М.К. за това, че към дата 03.09.2019 г.
използва земеделска земя за неземеделски нужди, без разрешение за промяна на
предназначението й, установено с Констативен протокол № РД-1091 от 03.09.2019
г. – нарушение на чл. 2, ал. 1 от ЗОЗЗ и чл. 3, ал. 2, изр. първо от ППЗОЗЗ,
във вр. с чл. 22, предложение първо от Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за
строителството в земеделските земи без промяна на предназначението им, във вр.
с чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 4 от същата, като е извършила
строителство на масивна сграда на два етажа, дървени навеси с обслужващо
предназначение № 1 и № 2, площадка за отдих с басейн (2 бр.) и външна бетонова
настилка тип паваж за достъп до сградите в имота, които не са свързани с
ползването на земеделската земя. Въз основа на така
съставения АУАН било издадено и оспореното пред районния съд Наказателно
постановление № НП-384 от 15.11.2019 г., с фактическо описание и правна
квалификация на нарушението, идентични на посочените в АУАН, като на В. К., за
така установеното нарушение на основание чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева.
При така
установената по делото фактическа обстановка, РС - Русе е приел от правна страна, че от събраните в
хода на производството писмени доказателства безспорно се установяват и
доказват изложените в АУАН и НП фактически твърдения, че посочените имоти с №
025004 и № 025011, от чието обединяване е образуван имот с идентификатор
51679.25.156 по КККР на с.Николово представляват земеделска земя и не е било
налице промяна на предназначението й по предвидения в закона ред, както и
констатациите на наказващия орган, че по отношение на тези имоти не са били
налице изключенията, предвидени в чл. 37, ал. 1 от ПЗОЗЗ и Наредба № 19 от
25.10.2012 г. за строителството в земеделските земи без промяна на
предназначението им, тъй като видно от съдържащата се в административнонаказателната
преписка Заповед № 1379 от 22.04.2003 г. на Кмета на Община Русе за одобряване
на План за улична регулация и застрояване на с. Николово, конкретните имоти
обективно на са били включени в строителните граници на населеното място.
Първата съдебна инстанция обаче е приела, че в
настоящия случай в съзнанието на наказаното лице не са намерили
отражение представи, че е било необходимо да бъде искана промяна на
предназначението на земята от Министерство на земеделието и храните, тъй като
съгласно издадените скици от СГКК – Русе имотът е бил отреден за жилищно
застрояване, посочено е, че същият се намира в урбанизирана територия и
строежът е изграден след издадено от Община Русе разрешение за строеж и всички
необходими документи. Поради това и след отражение в съзнанието на В. К. на
тези факти, съдът е счел, че нарушението не е осъществено от субективна страна.
С тези мотиви Районен съд - Русе е отменил наказателното постановление като
незаконосъобразно и необосновано.
Решението на РС - Русе е неправилно.
Настоящият съдебен състав не споделя
становището на първата съдебна инстанция относно липсата на елемент от
субективната страна на деянието. Напротив, от събраните в хода на въззивното
производство писмени доказателства се установява и субективната страна на
нарушението. По делото са налице данни, че по отношение на имот № 025004 в
местността „Над село“ от землището на с. Николово е установено, че през 2017 г.
в Общинска служба „Земеделие“ – Русе по искане на съсобствениците и въз основа
на представени доказателства, вкл. и стар план на с. Николово, е била извършена
промяна на начина на трайно ползване на имота в „жилищна територия“, като от
ОСЗ – Русе е издадена и скица № Ф05490/08.12.2017 г. Със Заявление вх. № 01-284481 от
26.07.2018 г. съсобствениците В. В., М. К. и наказаното с процесното НП лице В.
К. са изразили лично волята си, подавайки цитираното заявление имот № 025004,
който е земеделска земя да бъде обединен с поземлен имот № 025011 пред СГКК –
Русе. Във връзка със Заявление вх. № 01-425884 от 30.10.2018 г. на СГКК – Русе,
подадено от съсобствениците, е била извършена промяна в трайното предназначение
на територията от „Земеделска“ в „Урбанизирана“. Съгласно Писмо изх. № 20-40636
от 14.06.2019 г. на СГКК – Русе, като основание за изменението са ползвани
предоставените документи за собственост, като в представен нотариален акт от
2011 г. имот № 025004 е посочен като съседен имот – селскостопанска територия, в
нотариален акт от 2012 г. имотът също е посочен като земеделска територия, а в
нотариални актове от 2018 г. относно НТП за същия имот вече е посочено –
жилищна територия. Следва
обаче да се има предвид, че само по себе си отразяването в СГКК, че имотът се
намира в урбанизирана територия не води до промяна на предназначението на
земята. Отразяването в КККР няма правопораждащ ефект, без да е проведена
съответната процедура по ЗОЗЗ. Начинът на трайно ползване не е относим с вида
територия – земеделска земя и не представлява основание за определяне
територията на имота като урбанизирана. Единствената предвидена законова
възможност в посока промяна на предназначението на земеделската земя за
неземеделски нужди е след провеждане на процедура по изричен ред, посочен в
ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ. Отразяването в нотариалния акт на начина на трайно ползване също
няма конститутивен ефект. Освен това са налице данни, че в полза на С.М.О.
/предходен собственик на имот № 025004 и майка на наказаното с процесното НП
лице/, е било издадено положително становище, изх. № СБ-02-951/1 от 09.08.2017
г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Русе по реда на Наредба № 19 от 25.10.2012
г. за строителството в земеделските земи без промяна на предназначението им, за
изграждане на обект: „Дървен навес за малогабаритен селскостопански инвентар“,
т.е. имотът е бил третиран като земеделска земя. При тези данни настоящият
състав на съда счита, че е било налице вътрешно убеждение за вида територия.
Освен това се установява, че за имот с идентификатор 51679.25.156 по КККР на с.Николово
в архивите на общинската администрация няма изработен и одобрен подробен
устройствен план. Гореизложеното води на извод, че процесното нарушение е
доказано и от субективна страна. Към констатираното нарушение АНО правилно е приложил
относимите законови разпоредби. Правилно е индивидуализирал и наложеното
наказание. Като е приел противното и на това основание е
отменил процесното НП, районният съд е постановил неправилно решение. То следва
да бъде отменено, а при решаване на спора по същество наказателното
постановление - да бъде потвърдено.
Предвид основателността
на касационната жалба и на основание чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН
своевременно е искането от процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на разноски за юрисконсулт на основание чл. 37 от ЗПП, във връзка с
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед приложимата норма
на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 143 от АПК,
възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля
размерите по чл. 27е от НЗПП /в случая от 80 до 120 лв./. По преценка на
фактическата и правна сложност на казуса и при резултата от делото, на Министерство
на земеделието, храните и горите, гр. София следва да бъдат присъдени деловодно
разноски за процесуално представителство в размер на 80 лв.
Предвид горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК,
Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 336 от 21.03.2020 г.,
постановено по АНД № 2501/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
отменено Наказателно постановление № НП-384 от 15.11.2019 г., издадено от
Министъра на земеделието, храните и горите и
ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № НП-384 от 15.11.2019 г., издадено от Министъра на земеделието,
храните и горите, с което на В.М.К., ЕГН **********,***, на основание чл. 41,
ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на земеделските земи е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 800 (осемстотин) лева.
ОСЪЖДА В.М.К., ЕГН **********,*** да заплати
на Министерство на земеделието, храните и горите, гр. София, сумата 80 (осемдесет)
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдията Ивайло Йосифов – член на
касационния състав по к.а.н.д. № 252
по описа за 2020 г. на Административен съд – Русе
Не съм съгласен с мнението на
мнозинството от съдебния състав, според което районният съд е допуснал
нарушение на материалния закон, приемайки за недоказан субективния елемент от
състава на нарушението по чл.41, ал.1, т.2 от ЗОЗЗ, поради което на основание
чл.21, ал.6 от ГПК вр.чл.144 от АПК вр.чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН мотивирам
настоящото особено мнение.
Макар въззивната инстанция да не е
дала изрична правна квалификация на приложения правен институт, то от
изложените в мотивите на съдебния акт съображения става ясно, че това е
институтът на фактическата грешка (чл.14 от НК). При нея деецът няма знание
относно фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението.
Законът не изисква от нарушението по
чл.41, ал.1, т.2 от ЗОЗЗ да са настъпили определени вредни последици, поради
което то е от категорията на формалните и от субективна страна е достатъчно
деецът да има познание за обективните свойства на своето деяние. Следователно,
за да е деянието съставомерно по този текст, последният трябва да е съзнавал,
че земята е земеделска и че липсва разрешение за промяната на предназначението
й, както и че нуждите, за които той я използва, нямат земеделски характер, т.е.
извършването на нарушението е възможно само при наличие на пряк умисъл. В този
смисъл е и трайната практика на ВКС, според която разграничението в чл.11, ал.2
от НК с алтернативно очертания в този текст волеви момент на умисъла на пряк и
евентуален може да бъде проведено само при резултатните престъпления, но не и
при формалните (на просто извършване) престъпления, които са възможни само при
пряк умисъл. Липсата на знание за който и да е посочените обективни признаци на
състава на нарушението по чл.41, ал.1, т.2 от ЗОЗЗ изключва умисъла за
извършването му поради фактическа грешка на дееца съобразно разпоредбата на
чл.14, ал.1 от НК.
Така е и в случая. Напълно споделям
тезата на въззивната инстанция, според която, изхождайки от презумпцията за
добросъвестно упражняване от държавните органи на правомощията им и за
съответствие на удостоверените в актовете им обстоятелства с обективната
действителност, не може да се вменява в задължение на лицата, в чиято полза са
издадени тези актове, да преценяват волята на държавния орган и да извършват
проверка дали тези актове са издадени след изпълнение на всички законови
предпоставки.
От доказателствата по делото се
установява, че за единия от впоследствие обединените имоти – ПИ № 025011 в
землището на с.Николово, общ.Русе, местността „Над село“, е процедиран ПУП по
чл.110, ал.1, т.3 от ЗУТ – ПЗ (план за застрояване) при условията на чл.59,
ал.1 от ЗУТ, одобрен със заповед № РД 01/1571 от 10.07.2012 г. на кмета на
Община Русе. С плана за застрояване се приема нова малкоетажна жилищна сграда,
свободно разположена в северната част на имота, както и нов басейн с размери
4/12 м., ситуиран на 3 м. от западната странична имотна граница. Въз основа на
тази заповед и съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, главният
архитект на Община Русе е издал разрешение за строеж № 600/08.10.2012 г.
Съгласно чл.26 от ЗОЗЗ разрешение за строеж се издава само при наличието на
влязло в сила решение на комисиите по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ за промяна на
предназначението на земеделската земя. Нещо повече, издадените разрешения за
строеж се подлагат на задължителна служебна проверка за законосъобразност от
органите на ДНСК и след влизането им в сила те не подлежат на отмяна – чл.156,
ал.1 и ал.5 от ЗУТ.
Следователно, при така одобреното
разрешение за строеж и при съществуващата презумпция за добросъвестно
упражняване на предоставените на административните органи правомощия, още към
момента на издаването на този административен акт за ответницата по касация са
били налице предпоставки, които обосновават изпадането й във фактическа грешка
относно предназначението на земята. По делото липсват доказателства, които да
разколебаят убеждението й, че предназначението на земята не е земеделско по
смисъла на чл.2, ал.2 от ЗОЗЗ. Напротив, така разрешеният строеж е бил
реализиран и въведен в експлоатация съгласно удостоверение № 183/08.11.2017 г.,
издадено от главния архитект на Община Русе.
По същия начин стоят нещата и с другия
имот, с който ПИ № 025011 е бил обединен и нанесен в кадастралната карта, а
именно ПИ № 025004. Изводи във вреда на ответницата по касация не могат да се
правят от обстоятелството, че в полза на С.М.О. (предходен собственик на имот №
025004) е било издадено положително становище
с изх. № СБ-02-951/1 от 09.08.2017 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Русе по
реда на Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителството в земеделските земи без
промяна на предназначението им, за изграждане на обект: „Дървен навес за
малогабаритен селскостопански инвентар“, който обект така и не е бил
реализиран. По отношение на ПИ № 025004
е искано изменение на НТП от декември
2017 г., което изменение е одобрено от ОСЗ – Русе. В издадената скица от 04.12.2017 г. ПИ № 025004 е посочен с НТП
жилищна територия. Със същия НТП е посочен и съседния имот, с който ПИ № 025004
по-късно е обединен - ПИ № 025011. Така, вместо да бъде реализирано намерението
за поставяне на дървен навес в ПИ № 025004 съгласно издаденото положително
становище с изх. № СБ-02-951/1 от 09.08.2017 г. на директора на ОД „Земеделие“
– Русе, след обединяването на двата имота и нанасянето им в кадастралната карта
като ПИ с идентификатор 51679.25.156, в частта от обединения имот,
представляваща бившия ПИ № 025004, са поставени два броя навеси, но по
разрешение за поставяне № 24/25.03.2019 г. на главния архитект на Община Русе,
издадено на основание чл.56, ал.2 от ЗУТ.
Въз основа на доказателствата по делото
следва да се приеме, че наказаното лице е било в грешка относно предназначението
на имота като е считало, че той съставлява урбанизирана територия с жилищно
предназначение, а не земеделска земя, поради което правилно районният съд е
приел, че извършеното деяние е несъставомерно по чл.41, ал.1, т.2 от ЗОЗЗ. Тази
грешка не може да бъде определена като „юридическа“, която безспорно не е
извинителна, съгласно принципа, че незнанието на закона не извинява никого (Ignorantia legis neminem excusat), а е фактическа по своето естество
и попада в приложното поле на чл.14, ал.1 от НК. Това е така, защото тя не се
отнася до самите законови разпоредби, при които е допустимо да бъде извършено
промяната на предназначението на земеделската земя и последващото й
застрояване, а до конкретни фактически обстоятелства - наличието на
облагоприятстващи и влезли в сила административни актове, по силата на които
посоченото строителство, респ. поставяне на преместваеми обекти, върху
земеделската земя, макар и незаконосъобразно поради нарушение на чл.12, ал.2 и
чл.59, ал.1 от ЗУТ и липса на положително решение на комисията по чл.17, ал.1,
т.1 от ЗОЗЗ, все пак е било разрешено.
За придобитите имоти на наказаното лице
бил начисляван данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, което
отново демонстрира, че общинската администрация не ги третира като земеделска
земя, тъй като за последната такива не се дължат – арг. от чл.10, ал.3 от ЗМДТ.
Тези публични задължения били заплатени от ответника по касация, макар и в хода
на въззивното производство – на 28.01.2020 г.
По изложените в особеното ми мнение
съображения намирам, че субективната страна на вмененото на наказаното лице
административно нарушение не е доказана по несъмнен начин, както изисква
чл.303, ал.2 от НПК, а напротив – от доказателствата се установява нейната
липса, поради което правилно НП е било отменено от въззивната инстанция като
незаконосъобразно.
СЪДИЯ: