№ 119
гр. Велико Търново , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на шести
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Любка Милкова
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Светослав Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20214100500263 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
С постановление от 04.01.2021 г. по изп. д. № 129/2009 г. на ЧСИ Димитър Бойчев,
рег. № 726, район на действие Великотърновски окръжен съд (ВТОС), е отказано
прекратяване на същ. изп. д. поради перемпция по молба на длъжника по изпълнението М.
М. П., гр. В.. .., ул. „..“ ...
Срещу това постановление е подадена жалба от М. М. П., гр. В.. .., в която се
навеждат доводи за неговата неправилност. От една страна, молбата за образуване на изп. д.
била подадена от представител на взискателя „..“ АД, гр. София, който не бил упълномощен
в писмена форма с нотариална заверка, поради което всички действия по изп. д. били
невалидни. От друга страна, двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК бил настъпил,
понеже исканите от взискателя изпълнителни действия били „симулативни“, а и не били
„реално извършвани“. Моли ВТОС да отмени постановлението на ЧСИ Д. Бойчев, като му
даде задължителни указания по приложението на закона за прекратяване на изп. д. на
основание перемпция.
В изложени мотиви относно обжалваните действия на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2
ГПК ЧСИ Димитър Бойчев сочи, че атакуваното постановление е правилно, тъй като
взискателят регулярно е искал извършването на изпълнителни действия срещу длъжника по
изпълнението, при което срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е бил изтекъл. Моли ВТОС да
остави без уважение процесната жалба.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, посредством предвидените
в закона доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите, възраженията и
оплакванията на страната и съдебния изпълнител, Великотърновският окръжен съд намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата на М. М. П., гр. В.. .. по реда на чл. 435 и сл. ГПК е подадена в срока по чл.
436, ал. 1 ГПК от надлежна страна – длъжник по изпълнението, срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител – отказ за прекратяване на принудителното
изпълнение (чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 ГПК) поради перемпция (чл. 433, т. 8 ГПК). По тези
съображения съдът намира, че жалбата се явява процесуално допустима и редовна.
Разгледана по съществото обаче, същата е неоснователна.
Първото оплакване в жалбата на длъжника по изпълнението, че настоящия
изпълнителен процес е започнал по молба на ненадлежен процесуален представител на
взискателя, който не бил упълномощен писмено с нотариална заверка, е несъстоятелно. В
граждански процес пълномощното на процесуален представител на страна трябва да бъде в
обикновена писмена форма, без нотариална заверка. Това следва от чл. 33 ГПК, който е в
общ. ч. на ГПК и важи за всички производства, уредени в него, в т. ч. и за изпълнителния
процес. В настоящия случай юрк. Д.К.Б., която е подала молба за образуване на настоящото
изп. д. от името на взискателя „..“ АД, е направила това редовно, защото тя е била
упълномощена от АД в писмена форма – вж. пълномощното ѝ на л. 9 от изп. д.
Второто оплакване на длъжника по изпълнението М. М. П., гр. В.. .., че исканите
изпълнителни действия от взискателя „..“ АД били „симулативни“ и не били „реално
извършени“, също е неоснователно. Първо, твърденията за симулация на действията на
взискателя не само не са доказани, но и не са неподкрепени от каквито и да било
доказателства. При това на основание чл. 154, ал. 1 ГПК въззивният съд е длъжен да приеме,
че „симулациите“ на взискателя са голословно твърдени от длъжника по изпълнението, без
да са доказани, т. е. реално настъпили.
Второ, защото законът в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК обуславя настъпването на
перемпцията не с реалното или ефективното извършване на съотв. изпълнителното действие,
а с простото поискване от взискателя по изп. д. такова да бъде предприето от съдебния
изпълнител. В настоящия случай е несъмнено установено, че изпълнителни действия са били
отправяни периодично от „..“ АД до ЧСИ по отношение на отговорността на длъжника по
изпълнението М. М. П., без промеждутък от едно до друго искано действие да е бил по-
дълъг от две години. Следователно перемпцията не е била настъпила в случая и правилно
съдебният изпълнител е отказал да прекрати изп. д.
С оглед на всичко, изложено по-горе, обжалваното постановление на ЧСИ Димитър
Бойчев, рег. № 726, район на действие ВТОС, с което е отказано изп. д. № 129/2009 г. да
бъде прекратено на основание чл. 433, т. 8 ГПК, е законосъобразно. При това положение
жалбата на взискателя – М. М. П., гр. В.. .. се явява неоснователна и поради това следва да
бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 437 ГПК постановление 04.01.2021 г. по изп. д. №
2
129/2009 г. на ЧСИ Димитър Бойчев, рег. № 726, район на действие ВТОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3