Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр. К.,
15.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. К., ІI – ри състав в публично заседание на
седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Районен съдия : АКСИНИЯ
АТАНАСОВА
При секретаря Д.М. и в присъствието
на прокурора
разгледа
докладваното
от съдията Атанасова АНД № 187 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона
за административните нарушения и наказания.
К.Д.М., ЕГН ********** *** е подал
жалба до РС - гр. К. срещу наказателно постановление № 19 – 0286 - 000233 / 27.03.2019
г., в която се сочат съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят моли
съда да постанови
решение, с което
да отмени същото
изцяло.
На съдебно заседание пред
настоящата инстанция жалбоподателят редовно призован, при условията на чл. 61
ал. 2 от ЗАНН не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна редовно
призована на съдебно заседание пред настоящата инстанция не изпраща
представител.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства по
реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна :
Атакуваното НП е издадено въз основа на съставен на
17.03.2019 г. от Х.А.В. – полицейски служител при РУ – гр. К. акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/
серия АА бл.№ 121434 против жалбоподателя, за това, че на 17.03.2019 г.
около 10.45 часа в гр. К., на ул. „Л.Ш.“, посока от гр. С. към гр. М., същият е
управлявал лек автомобил „Х.Е.“, с рег. № С 65 44 ХР, лична собственост, като
не поставя обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС – то и няма
техническо оборудване – аптечка, поради което същият е нарушил чл. 137А ал. 1
от ЗДвП и чл. 139 ал. 2 т. 2 от ЗДвП. Актът е подписан от посочените в него
лица, с особено мнение от страна на
жалбоподателя. Въз основа констатациите в акта е издадено и атакуваното
НП, като в него по идентичен с акта
начин са отразени обстоятелствата при които е извършено нарушението. С
издаденото НП на основание чл.183, ал.4,т.7, пр.1 и и чл. 185 от ЗДвП са му
наложени две административни наказания : „Глоба“ в размер на 50.00 лева, за
нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП и „Глоба“ в размер на 20.00 лева за
нарушение по чл.139, ал.2 т. 2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за безспорна въз основа на приложените и приети по делото по реда на чл.
283 от НПК писмени доказателства, така и от разпита на свидетелите И.А.П. и Х.А.В. – актосъставител.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От приложените по делото доказателства е
видно, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 22.05.2019 г., а жалбата е подадена до РС - гр. К. с вх. № 2255 / 27.05.2019 г. Съдът приема, че жалбата е допустима с
оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН -
7 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.
По
допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал. 1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект /
срещу който е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд / по
местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора : За да се произнесе по съществото на правния
спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Следва да бъдат
спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното
постановление, както и сроковете за реализиране на административно
наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията
„неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН
или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в
установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити
или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и
издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения
на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато
е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса.
Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е
правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция
с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното наказание
или имуществената санкция може да бъде
определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона /.
Съдът,
след като изпълни задължението си да извърши цялостна служебна проверка относно
законосъобразността на атакуваното наказателно постановление констатира, че
последното е издадено в срок и същото следва да бъде потвърдено.
С издаденото против жалбоподателя
Наказателно постановление е ангажирана неговата административна отговорност за
извършени виновно две нарушения на ЗДвП, при което съдът констатира
следното:
1. По отношение на нарушението по
чл.137А, ал.1 от ЗДвП. При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че направения в обжалваното постановление
извод за извършено административно нарушение по чл.137А ,ал.1 от ЗДвП се доказа
по делото.
В хода на
съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от
описаната в акта, съставен на жалбоподателя, и издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Разпитани като свидетели в съдебно заседание
свидетелите И.А.П. и Х.А.В., както се посочи по - горе потвърдиха констатациите в акта и в наказателното
постановление.
Безспорно
се установи по делото, че жалбоподателят като водач на моторно превозно
средство от категория В и М не е поставил предпазен колан по време на движение
на управляваното от него МПС, като с тези си действия същият умишлено е нарушил
разпоредбата на чл.137А,ал.1 от ЗДвП, която гласи : „Водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани“.
Предвид
доказаността на нарушението, основателно е ангажирана административно
наказателната отговорност на водача на ППС съгласно нормата на чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП, който
предвижда, че се наказва с глоба от 50.00 лева, водач на пътно превозно средство, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан или носене на каска.
Наложеното
наказание, за посоченото нарушение е законосъобразно по вид и размер, съгласно
приложимата санкционна норма – чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП и т.к. същото
е фиксирано по размер не подлежи на намаляване, съдът не разполага с
правомощието да наложи такова под предвидения в закона размер – 50.00 лева.
2.
По отношение на нарушението по чл. 139 ал. 2 т. 2 от ЗДвП. Съгласно чл.139 ал. 2 от ЗДвП : „Движещите се по пътя три - и четириколесни моторни
превозни средства се оборудват и със :
1. обезопасителен триъгълник;
2. аптечка;
3. пожарогасител;
4. светлоотразителна жилетка“.
Досежно това нарушение е налице достатъчно описание, дадена е правилната
правна квалификация, както от актосъставителя, така и от наказващия орган и са
посочени съответните санкционни разпоредби на ЗДвП. Нарушението по т. 2 от
наказателното постановление се потвърждава от показанията на свидетелите И.А.П. и Х.А.В.,, както и събраните писмени доказателства. Във
възражението до Началника на МВР КАТ – гр. К. жалбоподателят е посочил, че той
не е виновен, че на свидетелят И.А.П. аптечката му се струвала
остаряла. Жалбоподателят не ангажира никакви доказателства / гласни /, че това
изложено от него обстоятелство е така.
И за това нарушение правилно наказващият орган е определил като приложима
общата санкционна норма на чл.185 от ЗДвП и е наложил предвидената там глоба
във фиксиран размер двадесет лева. Доколкото в тази му част наказателното
постановление се явява законосъобразно издадено същото следва да се потвърди.
С
оглед изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19 – 0286 - 000233 / 27.03.2019
година на началник група към ОДМВР - С., РУ - гр. К., с което на К.Д.М., ЕГН ********** *** са наложени
административни наказания : на основание
чл. 183 ал. 4 т. 7, пр. 1 от ЗДвП „Глоба“ в размер на 50.00 / петдесет / лева
за нарушение на чл. 137А ал. 1 от ЗДвП и
на основание чл. 185 ал. 1 от ЗДвП „Глоба“ в размер 20.00 / двадесет / лева за нарушение на чл. 139
ал. 2 т. 2 от ЗДвП, като законосъобразно и правилно.
РЕШЕНИЕТО
може да
се обжалва пред
Административен съд - С. област в четиринадесет дневен срок от съобщаването
му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :