№ 35251
гр. София, 02.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110106957 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от „Йеттел България“ ЕАД, подадена чрез адв. Ц., с която се иска
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като се присъдят
разноски за заповедното производство съразмерно на доброволно заплатена, респективно
признатата от длъжника сума.
В законоустановения срок е подаден отговор на молбата от насрещната страна Н. Н.
А., подаден чрез адв. Г., в която се поддържа становище за недопустимост и неоснователност
на направеното искане. Твърди се, че компетентен да се произнесе по искането е
заповедният съд и поради това същото е преклудирано. Сочи, че длъжницата е заплатила
част от претендираните суми доброволно, защото едва с връчваното на заповедта е разбрала,
че същите се търсят от нея, поради което и не е дала повод за завеждане на делото. При
условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
С разпоредбата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да
поиска съдът да се произнесе по искането й чрез допълване или изменение на съответния акт
в частта за разноските, при наличието на определени предпоставки. В случая се касае до
искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските чрез допълването му.
Молбата е допустима, спазен е срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК.
По същество молбата е основателна.
Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т.
12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. 3 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС с
решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
1
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за
заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В това
производство съдът следва да разгледат възраженията на страните за неправилно
изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за
присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В случая по образуваното ч.гр.д. № 37614/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в е издадена
заповед за изпълнение, с която длъжницата Н. Н. А. е осъдена да заплати на заявителя
„Йеттел България“ ЕАД следните суми: 120.48 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за мобилни услуги № ********* от 30.06.2016г., изм. с Допълнително
споразумение № ********* от 16.10.2019г., ведно със законна лихва за период от 11.07.2022
г. до изплащане на вземането; 64.46 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги № ********* от 04.07.2019г., ведно със законна лихва за период от
11.07.2022 г. до изплащане на вземането; 311.78 лв. - лизингови вноски за периода 01.07.2020
г. - 05.06.2021 г. по Договор за лизинг от 04.07.2019г., с който е предоставено ползването на
мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А70 128GB Dual Black, ведно със законна лихва за
период от 11.07.2022 г. до изплащане на вземането; 24.12 лв. - лизингови вноски за периода
01.07.2020 г. - 04.06.2021 г. по Договор за лизинг за базови аксесоари № ********* от
04.07.2019г., ведно със законна лихва за период от 11.07.2022 г. до изплащане на вземането;
както и сумата от държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 360,00 лева. С Разпореждане от 25.07.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 37614/2022
г. заповедта е поправена по реда на чл. 247 ГПК като вместо „сумата от 120.48 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № ********* от
30.06.2016г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от 16.10.2019г., ведно със
законна лихва за период от 11.07.2022 г. до изплащане на вземането“ да се чете правилното
правилното „сумата от 120.48 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги № ********* от 30.06.2016г., изм. с Допълнително споразумение №
********* от 16.10.2019 г., формирана като сбор от три стандартни месечни абонаментни
такси в размер на 34.15 лв. без ДДС всяка, както и добавена част от стойността на
ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до
края на договора, ведно със законна лихва за период от 11.07.2022 г. до изплащане на
вземането“, както и вместо „сумата от 64.46 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги № ********* от 04.07.2019г. , ведно със законна лихва за период
от 11.07.2022 г. до изплащане на вземането“ да се чете правилното „сумата от 64.46 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № ********* от
04.07.2019г., формирана като сбор от три стандартни месечни абонаментни такси в размер
на 13.32 лв. без ДДС всяка, добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния
абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора, както и добавена
разлика в размер на 9.53 лв. между стандартната цена на мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy A70 128GB Dual Black без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към
04.07.2019 г. и дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 04.07.2019 г.,
2
ведно със законна лихва за период от 11.07.2022 г. до изплащане на вземането“.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжницата е подала възражение, в което е заявила, че
оспорва единствено дължимостта на вземанията за сумите 120, 48 лв., 64, 46 лв. и 24, 12 лв.
Посочила е и е представила доказателства, че е заплатила сумата от 311, 78 лв.
Не е проведено производство по реда на чл. 414а ГПК.
С разпореждане по чл. 415, ал. 1 , т. 1 ГПК съдът е указал на заявителя възможността
да предяви установителен иск за сумите, срещу чиято дължимост длъжницата е възразила.
Предявен е установителен иск и е образувано настоящото исково производство по
гр.д. № 6957/2023 г. С постановеното Решение № 8072/01.05.2024 г. по гр.д. № 6957/2023 по
описа на СРС, 88 с-в съдът е отхвърлил предявените искове и осъдил ищецът „Йеттел
България“ ЕАд да заплати разноски на ответната страна Н. Н. А. в исковото и заповедното
производство. Съдът не се е произнесел по искането за присъждане на разноски н
съразмерно на изплатената доброволно част от вземането в заповедното производство. С
оглед процесуална икономия предвид обстоятелството, че не е се е развило производство по
чл. 414а ГПК и доколкото исковият съд разполага с правомощието да се произнесе по
разноските в заповедното производство, настоящият състав намира, че молбата следва да
бъде уважена.
Сумата от 311.78 лв., представлява лизингови вноски за периода 01.07.2020 г. -
05.06.2021 г. по Договор за лизинг от 04.07.2019г., с който е предоставено ползването на
мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А70 128GB Dual Black, т.е. дължи се на договорно
основание във връзка със съществувало облигационно отношение между страните и въз
основа на което длъжникът ползва лизингова вещ. Ето защо и няма как да бъде възприета
тезата на длъжницата, че същата не е знаела, че дължи суми. Дължимостта им е обусловена
от обстоятелство настъпило преди предявяването на заявлението и лизинговите вноски са
били дължими съгласно погасителен план.
Основателно е възражението за прекомерност на претендираното в заповедното
производство възнаграждение. Заявителят претендира сумата от 360 лв. – адвокатско
възражение с вкл. ДДС. Според настояшият нито правната и фактическа сложност на
делото, нито извършените процесуални действия налагат заплащането на възнаграждение за
подаване на заявление на заповед за изпълнение в такъв размер и същото следва да бъде
редуцирано до сумата от 200 лв., върху която да се начисли ДДС. Още повече, че
минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в НМРАВ, не обвързват
съда - решение на съда от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 по описа на СЕС.
При това положение и с оглед изхода на производството, като се има предвид, че част
от претендираните вземания в заповедното производство са заплатени доброволно, съдът
намира, че следва да присъди съответния размер от разноските за заповедното производство
в полза на заявителя – молител. Постановеното Решение № 8072/01.05.2024 г. по гр.д. №
6957/2023 по описа на СРС, 88 с-в следва да бъде допълнено в частта за разноските, като в
полза на „Йеттел България“ ЕАД се присъди сумата от 159 лв., представляваща съразмерна
3
част от сторените съдебни разноски за държавна такса и адвокатски хонорар с оглед
доброволно изплатената в исковото производство сума.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение № 8072/01.05.2024 г. по гр.д. № 6957/2023 по описа на СРС, 88
с-в в частта за разноските.
ОСЪЖДА Н. Н. А., ЕГН ********** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД сумата
от 159 лв., представляваща съдебни разноски в заповедното производство с оглед
доброволно изплатената сума.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4