№ 238
гр. Кюстендил, 06.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Ваня Др. Богоева
Евгения Хр. Стамова
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20241500500331 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 ГПК.
С решение №539 от 23.05.2024г. постановено по гр.д.№1939/2023г., съдът се е
произнесъл по иск с правно основание чл.150 СК , за изменение размера на издръжката,
която В. К. В., ЕГН **********, с адрес : гр.Кюстендил, ул.*** да заплаща на
непълнолетния си син и ищец С. В. В., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието
на законния си представител и негова майка Д.С.Т., ЕГН **********, с адрес гр.Кюстендил,
ул.*** месечна издръжка, в размер на 232.25 лв, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 13.09.2023г. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяко закъснение и просрочие на месечните
вноски до окончателното изплащане на дължимото, като за разликата над присъдената сума
до пълния предявен размер 400.00 лв, отхвърля иска, като неоснователен.На основание
чл.78, ал.1 ГПК В. В. е осъден да заплати на С. В., действащ лично и със съгласието на
законния си представител и негова майка Дафинка Т. разноски в размер на 204.09 лв.На
основание чл.78, ал.6 вр. с чл.83, ал.1 т.2 ГПК В. е осъден да заплати по сметка на съда –
държавна такса в размер на 158.61 лв, както и 5.00 лв за служебно издаване на изпълнителен
лист.На основание чл.242, ал.1 ГПК е постановено предварително изпълнение на решението.
В срока за обжалване, по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от С. В. В. действащ
лично и със съгласието на майка си , като негов законен представител Д.С.Т., ЕГН
**********, двамата от гр.Кюстендил, ул.***, ЕГН **********. В жалбата се твърди
неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради липса на яснота
относно подхода на съда при определяне размера на дължимата издръжка и начинът й на
разпределяне между родителите на търсещото издръжка лице.С оглед възрастта на детето
16-17 годишно момче, присъдената сума 233.25 лв, е определена, като минимална.Тъй като
ответникът – негов баща живее и работи във Великобритания, издръжка, възлизаща на
1
400.00 лв, според въззивника не би била непосилна сума.Друг аргумент в подкрепа на
становището си въззивникът намира във факта, че линията за бедност определена за 2023г
възлиза на 504.00 лв, драстично увеличение,сочещо на значително увеличение на нуждите,
към което следва да се прибави, че минималната работна заплата във Великобритания е
определена на 25 лева към курса на деня.В жалбата се съдържа искане за отмяна на
обжалвания съдебен акт в атакуваната част и постановяване на решение за уважаване на
жалбата до пълния предявен размер на предявения иск.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна. В законоустановения срок по
делото е постъпил писмен отговор, подаден от адв.А. Т. , пълномощник на ответника,
съдържаща мотивирано становище за неоснователност на жалбата, в основата на което е
поставено убеждението, че след като е бил определен размера на дължимата издръжка, тя е
била разпределена между двамата родители според доходите им, след което бащата е осъден
да заплаща увеличение, съобразно установения по делото доход на двамата родители.В
съответствие с изложеното е искане за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Жалбата е допустима, подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна в
процеса, насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
На основание т.1 от Тълкувателно решение №1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК -въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната
жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и
ползването на семейното жилище.
Нови доказателства страните не са представили.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението; по допустимостта само в обжалваната част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Приема се също така, (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.;
№ 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № ЗЗ1/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. №
1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о),че въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания;проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан само от посочените в жалбата пороци.
Фактите, във връзка със спора за размера на дължимата издръжка, в отсъствие на
спор за обстоятелството, че ответникът е биологичен баща на С. В. В., ЕГН ********** са
следните:
Претенцията се основава на твърденията, че ответникът е биологичен баща на
ищеца,неговите родители са разделени и разведени, като по силата на съдебно решение –
решение по гр.д.№14/2019г. ответникът е осъден да заплаща на ищеца, месечна издръжка в
размер на 160.00 лв. В исковата молба се сочи, че посочената сума е недостатъчна за
задоволяване потребностите на ищеца от храна, облекло и за социални дейности
едновременно с това с промяна във възрастта настъпила и промяна в нуждите му, свързана с
необходимост на повече парични средства.Тъй като ответникът работи в чужбина , получава
добри доходи и няма задължения за издръжка към други деца, а възможностите му
надхвърлят възможностите на неговата майка, с която живее и се грижи за него, като се
грижи и за детето от втория си брак, ищецът счита, че сума 400.00 лв е във възможностите
на неговият баща.
Както става ясно С. В. е роден на 10.05.2007г. следователно към момента е на 17
години.С. има брат и сестра В.В. В.а и А. В. Т., родени ,съответно на 17.04.2004г. и
25.11.2011г.Към момента на подаване на исковата молба В. е навършила 18 години, но
2
продължава да учи а ответникът съответно да я подпомага, а биологичен баща на детето А.
не е ответника, което стои в основата на възраженията му срещу предявения иск, като се
изтъква и факта, относно участието и на другият съпруг на майката в издръжката на детето,
наред с възражението, че ответника полага грижи и за малолетната В. В.а К.а, при
оспорване на твърдението, че има високи доходи, като работещ в чужбина и оспорване на
сочените доказателства за установяване на този факт - отговор от ответника по реда на
чл.176 ГПК.
Останалите възражения на които се позовава ответника В. В. – претендираната
издръжка, не кореспондира с нуждите на ищеца, в размер твърде висок за стандарта в
страната, както и на приложимите за определянето й на основание чл.142 СК правила .
Майката на С. - Д.С.Т., ЕГН ********** като служител на Община Кюстендил –
удостоверение изх.№ГП-00-189/25.03.2024г. , за периода 09.2023г.- 02.2024г. е получила
брутно възнаграждение , възлизащо на около 880.00 лв.
При предходно разглеждане на спора за издръжката на С., когато е разглеждана и
издръжката на пълнолетната към момента В., също е било поставено за обсъждане
обстоятелството, че ответникът работи в чужбина – доказателства за това не са били
представени, установено е, че до 01.05.2016г ответникът е работел, като барман и
регистриран, като ползвател на лек автомобил „Мини Купър Кънтримен“ с рег.№ СВ ***, от
03.11.2017г. и недвижим имот, находящ се в гр.Кюстендил.Така по пътя на изменение е била
определена издръжка от 80.00 лева на 160.00 лв, за С. и от 100.00 лв до 200.00 лв за В. –
решение №474/28.05.2019г, като е притежавал и недвижим имот, находящ се в
гр.Кюстендил.
Не са представени доказателства за доходите на ответника, който не оспорва, че
работи извън България нито пък доказателствата, че навършилата пълнолетия В. е
продължима образованието си във Висше учебно заведение.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му - постановено е
решение от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния
състав, който го е постановил. То е и допустимо.
По правилността: Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната
жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. На основание
т.1 от Тълкувателно решение №1/09.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК
въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака
ненавършили пълнолетие деца при произнасяне относно упражняването на родителските
права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.
Наведеният с въззивната жалба спорен момент е свързан с размера на присъдената
издръжка.
За да бъде изменен размерът на присъдена по-рано издръжка, е необходимо да се
докаже изменение на обстоятелствата, при които същата е била определена (чл. 150 СК -при
изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде
изменена или прекратена). Релевантни са нуждите на лицето, което има право на издръжка
и възможностите на лицето, което я дължи (чл. 142, ал. 1 СК). В т. 19 на ППВС № 5/
16.11.1970г. е направено тълкуване на закона в израза „изменение на обстоятелствата“.
Посочено е, че такова ще има когато е налице трайно съществено изменение в нуждите на
издържания или трайна и съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Предпоставките са дадени при условията на алтернативност, поради което е достатъчно
наличието само на една от тях, за да се приеме, че иска е доказан по своето основание. Не е
необходимо също така да има продължителност на периода между предходната издръжка и
3
искането за изменение. Искът за изменение на издръжката може да се предяви веднага щом е
налице промяна в обстоятелствата, при които е определена предходната издръжка. Нуждите
на оправомощения да получи издръжка зависят от неговата възраст, за задоволяване на
елементарни базови потребности, от промяна в здравословното му състояние, социална
активност и други събития от случаен характер. От данните по делото се установява, че по
силата на по –рано постановеното съдебно решение е била определена месечна издръжка в
размер на 160.00 лв, дължима на С. В. В. и 200.00 лв, дължима на В. В.а.
Според т. 5 на ППВС № 5/ 16.11.1970г. „възможностите„ на лицето, което дължи
издръжка следва да се определят от неговите доходи, имотно състояние, възраст,
образование, професионална квалификация, трудоспособност. Следва да се отчетат и
„непосредствените грижи” ( грижите и издръжката, доставяни в натура ) от родителя, който
упражнява родителските права. Установено е по делото, че нетния месечен трудов доход на
майката е около 880 лева, задължена е за издръжка и по отношение на още едно малолетно
дете.По делото липсват данни за трудовата заетост и получаваното от бащата трудово
възнаграждение, той не оспорва, че работи в чужбина, без да е уточнено мястото му на
пребиваване, не са представени доказателства за размера на средствата, които отделя за
издръжката на пълнолетната В..
През изминалия период от време от първоначалното определяне на издръжката,
детето С. е преминало в период на активно социално развитие , което налага към минимума
на необходимите средства за храна, облекло, консумативи – ток, вода, телефон, телевизия,
учебни пособия и книги/ списания да се прибавят и средства за социално общуване и
създаване на връзки и контакти, като посещение на театър, кино,, почивка – предвид
природните дадености в България, на мора и на планина.
На основание чл.142, ал.2 СК - минималната издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата, към момента , както е посочено в
обжалваното решение с определя на 233.25 лв - МРЗ 933.00 лв, МРЗ , 01.01.2024г. - ПМС
№193/12.10.2023г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 212 ОТ 2 НОЕМВРИ 2023
Г.МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ, с Постановление от 01.01.2024г. е определил размер на
линията на бедност в страната на 525.00 лв. – ДВ бр.93/2023г. „Линия на бедност" е
монетарен показател за идентифициране на бедните в обществото. – очевидно сумата, касае
необходимите средства за 1 лице, чл.1, ал.2 -линията на бедност се използва при
разработване на държавната политика в областта на доходите и жизненото равнище, при
определяне на конкретни мерки за социална защита и е база за определяне на размера на
финансовата подкрепа за хората с увреждания. Очевидно сумата касае 1 лице.
В контекста на горното искането на С. за определяне на по – голям размер на
дължимата издръжка не е лишено от основание.При безспорния факт, че бащата работи в
чужбина, следва да се приеме, че месечният му доход надхвърля МРЗ за страната, което
обосновава извод за основателност на искането за увеличаване на издръжката със сума над
посочената.При преценка на всички обстоятелства от гледна точка на "най-добрия интерес
на детето" съдът намира, че сумата за издръжка, която ответникът следва да заплаща следва
да бъде увеличена от 233.25 лева на 300.00 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 13.09.2023г. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяко закъснение и просрочие на месечните
вноски, до окончателното изплащане на дължимото.
С оглед на изложеното, обжалваното решение съдът намира за неправилно и
4
подлежащо на отмяна, в частта за отхвърлена на иска за сумата до 300.00 лв..
Върху цената на иска за разликата над 36 х233.25 лева до 36х 300.00 лв, се дължи
държавна такса, която следва да бъде заплатена също от ответника, предвид основателност
на подадената жалба.
Доказателства за други разноски страните не са представили, поради което такива не
се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.271 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното решение №539/23.05.2024г. Кюстендилски районен съд по
гр.д.№1939/2023г. в обжалваната част, в която, като неоснователен е отхвърлен предявеният
от С. В. В., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на Д.С.Т.,ЕГН **********,
негова майка и законен представител, с адрес гр.Кюстендил, ул.*** срещу В. К. В., ЕГН
***, с адрес гр.Кюстендил, ул.“***, негов баща иск с правно основание чл.150 СК, за
изменение, увеличаване размера на издръжката, която дължи, за сума над 233.25 лева до
сума 300.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда -13.09.2023г. до
настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяко закъснение и просрочие на месечните вноски до окончателното
изплащане на дължимото, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл.150 СК, размера на месечната издръжка, която В. К. В.,
ЕГН ***, с адрес гр.Кюстендил, ул.“*** дължи на своя непълнолетен син С. В. В., ЕГН
**********, участващ в производството лично и със съгласието на своята майка Д.С.Т.,ЕГН
**********, негов законен представител , като УВЕЛИЧАВА размера на дължимата сума,
която В. К. В. , ЕГН ***/ с посочен адрес/ следва да заплаща на С. В. В. , ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на своята майка Д.С.Т.,ЕГН **********, от 233.25 лева на
300.00 лв. ,считано от датата на подаване на исковата молба в съда -13.09.2023г. до
окончателното изплащане.ведно със законната лихва за всяко закъснение и просрочие на
месечните вноски до окончателното изплащане на дължимото.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №539/23.05.2024г. Кюстендилския районен
съд по гр.д.№19392023г. в обжалваната част, в която, предявеният от С. В. В., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на Д.С.Т.,ЕГН **********, негова майка и
законен представител, с адрес гр.Кюстендил, ул.*** срещу В. К. В., ЕГН ***, с адрес
гр.Кюстендил, ул.“*** иск с правно основание чл.150 СК, за изменение/ увеличаване
размера на дължимата на последния месечна издръжка, е уважен за сумата над 160.00 лв до
233.25 лева, считано от 13.09.2023г. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяко закъснение и просрочие на
месечните вноски до окончателното изплащане на дължимото, и в частта, в която същият
иск е отхвърлен за сумата, представляваща разликата за сумите от 300.00 лв до 400.00 лв,
считано от датата на подаване на исковата молба 13.09.2023г. до настъпване на
обстоятелства за изменение или прекратяване на задължението, ведно със законната лихва,
за всяко закъснение и просрочие .
СЪЖДА В. К. В., ЕГН ***, с адрес гр.Кюстендил, ул.“*** да заплати по сметка на
Кюстендилския окръжен съд, дължимата държавна такса, възлизаща на сума 165.78 лв..
5
Решението не подлежи на обжалване – чл.280, ал.3 т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6