Решение по дело №2145/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 36
Дата: 13 януари 2022 г.
Съдия: Виолета Григорова Николова
Дело: 20214430102145
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. П., 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20214430102145 по описа за 2021 година
Производството е по глава втора от Закона за защита срещу домашното
насилие (ЗЗДН) .
Образувано въз основа на молба с вх.№***/***г. от Л. П. П. с ЕГН
**********, адрес: с.К., ул.“Г.*, против Л.. Й. М. с ЕГН ********** и ИЛ. В.
М. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.П., ул.“О.*, ап.6 с искане за
прилагане на мерки по чл.5, ал.1 т.1, т.1 и т.3 ЗЗДН. Посочва се в молбата, че
ответниците са съответно *** на молителката, както и че последните
периодично осъществявали психическо насилие и агресия над П.. Твърди се,
че на ***г. ответниците заплашили молителката със *** включително, че
щели да я “***“. Иска се от съда да постанови решение, с което да издаде
заповед за незабавна защита и постанови мерки за защита от домашното
насилие като бъде разпоредено на ответниците да се въздържат от
извършване на насилие над молителката, както и да бъде поставена забрана за
доближаване на пострадалата, жилището, в които живее в с.К., както и
местата за социален отдих.
Молителката, уведомена при условията на чл.56, ал.2 ГПК, не се явява.
Представлява се от адв. В.К., който взема становище за основателност на
молбата и моли съда да я уважи.
Ответницата Л.. Й. М., уведомена при условията на чл.56, ал.2 ГПК, се явява
1
лично и с пълномощник адв. В. Уш..
Ответникът ИЛ. В. М., уведомен при условията на чл.56, ал.2 ГПК, се явява
лично.
Не се явява адв.Н. Б., уведомен при условията на чл.56, ал.2 ГПК.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните
поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235,
ал.2 от ГПК прие за установено от правна и фактическа страна следното:
Молбата е допустима като подадена от активно легитимирано лице срещу
пасивно легитимирани лица по чл.3 т.5 и 7 пр.2 ЗЗДН. Делото се води между
надлежни страни и при наличие на правен интерес – защита срещу действия
на *** на лице от кръга на посочените в чл.3 от ЗЗДН.
Молбата е допустима като подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗСДН.С оглед
на материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на
Районен съд – гр.П..
Разгледана по същество молбата на Л. П. П. е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От писмените доказателства по делото, разгледани по отделно, съдът
установява следните факти и обстоятелства:
Безспорно е по делото е, че страните се намират в роднинска връзка като Л.
П. П. е *** на Л.. Й. М., а ИЛ. В. М. е съпруг на последната.
Не се спори, че страните се намират в изключително влошени
междуличностни отгношения породени от имуществени претенции помежду
им, за което свидетелстват приобщените по делото прекурорски преписки и
материали от досъдебни производства вкл. подавани сигнали в МВР
(преписка № ***г., материалите по досъдебно производство № ***г., всички
по по описа на РП-П.).
Спорно по делото е на ***г. осъществено ли е *** под формата на
отправени заплахи от страна на ответниците (отправени *** и заплаха, че
ще бъде изхвърлена на улицата) към молителката по време на провеждане
на телефонен разговор на стационарен телефон, поддържан от
неустановен мобилен оператор.
За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени и гласни
доказателства чрез показанията на свидетелите на молителката Л. Пл. Т., Пл.
Т. Т. и Ив. Пл. Т., тези на ответниците - Ив. Тр. Ив., Ив. К. К. и М. Д. Г.,
както и служебно изисканият свидетел И.Б.В.
Установява се от показанията на свидетелката Л. Пл. Т. и Ив. Пл. Т., че на
2
процесната дата стационарният телефон в дома на *** им Л. П. П. е
прозвънял, като последната видяла, че е изписан номера на ответницата и не
пожелала да разговаря с нея. Телефонен разговор провел св. Ив. Пл. Т., който
съобщил на ответницата за нежеланието на П. да разговаря с М.. Видно от
показанията на св. Т., текстовете на молбата за образуване на делото и
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН е изписан от свидетелката под диктовката на
нейната ***, а подписът под документите бил положен от Л. П. П..
Установява се от показанията на свидетеля Пл. Т. Т., че между семействата са
налице влошени взаимоотношения, както и че молителката се оплаквала
неколкократно, че е заплашвана от *** си и зет си вкл. П. споделила, че се
страхува от ответниците. Свидетеля заявява, че не е присъствал на процесната
дата в дома на Л.П..
Видно от показанията на свидетелите Ив. Тр. Ив. и Ив. К. К., на ***г.
двамата присъствали на среща с ответника и съпругата му. По време на
срещата Л.. Й. М. била притеснена като споделила, че баща й починал, а
никой не я е уведомил. Пред свидетелите ответницата направила опит да се
свърже със своята ***, но вдигнал племенника й Ив. Пл. Т.. Ответницата
помолила да разговаря с *** си, но св. Ив. Пл. Т. отказал, като заявил, че ***
му не желае да вижда *** си. Свидетелите възпрели непосредствено
съдържанието на разговора, поради обстоятелството, че М. била включила
високоговорителя на телефона си.
Установява се от показанията на св. М. Д. Г., полицейски инспектор на село
К., че ответникът позвънил на свидетеля и го попитал могат ли да отидат да
видят ***та на Л.М. при наличие на ограничителна заповед.
Видно от показанията на св. И.Б.В.(*** на молителката от ***), от *** г.
молителката е във влошено *** състояние, в депресивно състояние от ***г. П.
пие лекарства за сърдечно заболяване и *** като изпада и в ***, за което
приема периодично лекарствени препарати. Молителката чува трудно, трябва
да се вика, за да чуе думите, като през определени периоди е носила слухов
апарат.
Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите. Последните
които пресъздават ясно, логично и последователно възприетото от тях.
Показанията им не си противоречат и единодушно потвърждават
обстоятелството, че на ***г. разговор са провели единствено Ив. Пл. Т. и Л..
Й. М.. Въпреки наличието на роднинска връзка на Л. Пл. Т. и Пл. Т. Т. с
3
молителката и ответницата по делото, съдът приема, че показанията им са
достоверни и съответстват на обективната действителност, предвид
обстоятелството, че въпреки наличието на влошени междуличностни
отношения свидетелите признават, че разговор между М. и П. по същество не
се е провел. Доказателство в подкрепа на достоверността на свидетелите Л.
Пл. Т. и Пл. Т. Т. е обстоятелството, че показанията им съотвестват на тези на
насрещната страна Ив. Тр. Ив. и Ив. К. К., които са възприели съдържанието
на разговора. Нещо повече показанията на св. Л. Пл. Т. съответстват и на
обяснението на молителката относно лицето, което е изписало текста и
подписало молбата за образуване на настоящето производство и декларацията
по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Ето защо съдът кредитира показанията на свидетелите по
делото като обективни, безпристрастни и съответни на обективната
действителност.
По делото е назначена и съдебно медицинска експертиза. Видно от
заключението на вещото лице по нея, касае се за трайно и необратимо
увреждане на слуха на Л. П. П., практическа глухота за дясно и ляво ухо.
Причината е заболяване –***. Намалението на слуха от ***г. до настоящия
момент не е прогресирало. Намалението на слуха е предпоставка за
затруднено социално общуване. Възстановяването на слуха с медикаменти
или оперативно не е възможно. Подобряването на чуването може да стане
единствено със слухови апарати. Съдът кредитира изцяло с доверие
заключението на вещото лице по съдебно медицинската експертиза, като
обективно и безпристрастно, компетентно изготвено и съответно на
писмените доказателства по делото.
От приобщените по делото писмени и гласни доказателства, разгледани по
отделно и в съвкупност, съдът направи следните правни изводи:
От значение за осъществяване на хипотезата на нормата за извършено *** е:
установяване на факта - налице ли е деяние по смисъла на чл 2 от ЗЗДН или
не. Легалното определение за "***” е дадено в чл.2, ал 1 ЗЗДН. Съгласно чл.
2, ал. 1 ЗЗДН, *** е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Процедурата по ЗЗДН е предвидена да даде защита на физическите лица от
4
упражнявано срещу тях насилие и има за цел предпазване на жертвата от
посегателство срещу живота, здравето, нейното достойнство, емоционално и
*** състояние. За да се проведе успешно доказване на твърденията на
молителката за осъществени спрямо нея актове на ***, същата следва да
установи, че спрямо нея е реализирано *** чрез действия от страна на
ответниците, изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна
попадат в приложното поле на чл. 2 ЗЗДН, дефиниращ понятието "***".
Съгласно чл. 3, т. 5 и т.7 от ЗЗДН защита по този закон може да търси лице,
пострадало от ***, извършено от лице – низходящ на пострадалия и лице, с
което пострадалият се намира в родство по сватовство линия до 3 степен
включително.
В случая не се спори, че ответниците са включени в кръга на лица по чл. 3, т.5
и 7 от ЗЗДН.
Спори се осъществено ли е насилие над молителката от страна на ответника.
Основно доказателство в настоящия процес е депозираната декларация по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Смисълът и предназначението на декларацията по чл.9
ал.3 от ЗЗДН е да се потвърди от декларатора под страх от наказателна
отговорност, верността на изложените в молбата факти и обстоятелства, като
декларацията е неразделна част от молбата и препраща към изложеното в нея,
но при направено оспорване за извършен акт на ***, в доказателствена тежест
на ответника е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до
оборването на изложеното в декларацията и разколебаване на
доказателствената й сила. В случая, по делото е представена декларация по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която по същество се сочи осъществено психическо
насилие – отправяне на *** по адрес на П..
Съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава
заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3.
Тази декларация се ползва със специфична доказателствена сила за разлика от
останалите частни свидетелстващи документи, които имат формална
доказателствена сила съгласно разпоредбата на чл. 180 ГПК. При оспорване
на истинността на фактите, изложени в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
доказателствената тежест е за лицето, което я оспорва. По аргумент от
разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН няма по-
голяма доказателствена тежест при конкуренция с останалите доказателства,
поради което следва да бъде ценена в съвкупност с всички доказателства по
5
делото.
Ето защо при наличието на други доказателства, които я опровергават,
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН няма задължителна за съда материална
доказателствена сила. 3а разлика от исковия процес, в който частните
свидетелстващи документи имат материална доказателствена сила само в
хипотеза на удостоверяване на неизгодни за издателя факти, декларацията за
извършено насилие притежава материална доказателствена сила за
удостоверените от молителя изгодни за него факти. Действително, когато
актът на насилие е извършен в отсъствието на очевидци, декларацията е
достатъчна, за да се приложат спрямо ответника мерките по чл. 5, ал. 1 от
ЗЗДН, именно поради нейната материална доказателствена сила. Ако в
обективният мир има и други доказателства във връзка с обстоятелството
дали е извършен твърденият насилнически акт, същите имат значение при
преценката основателността на молбата за защита от ***. Предвид това, ако
са събрани и други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябва
да се цени във връзка с тях и ако съдът намери доказателствата,
противоречащи на декларацията, за по - убедителни от нея, материалната
доказателствена сила на декларацията се явява оборена.
В конкретния случай, съдът намира, че събраните по делото гласни и
писмени доказателства опровергават доказателствената сила на представената
от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Показанията на свидетелите
обуславят категорично извод, че не са налице доказателства за осъществено
психическо насилие под формата на отправени *** от страна на Л.. Й. М. и
ИЛ. В. М. по отношение на Л. П. П.. Ето защо, съдът приема, че приобщените
по делото доказателства на ответниците са по-убедителни и противоречат на
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, поради което материалната й
доказателствена сила се явява оборена и няма задължителна сила за съда.
С оглед изложеното съдът приема, че в случая не са налице материално-
правните предпоставки по чл.2 ал.1 ЗЗДН, предвид липсата на безспорно
доказан факт за упражнено физическо насилие, извършено от ответниците на
процесната дата.
Молбата на Л. П. П. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана,
като молителкат следва да бъде осъдена да заплати сумата от 25 лв. държавна
такса за водене на делото. Претенцията на ответниците на основание чл.78,
ал. 3 ГПК за присъждане на деловодните разноски следва да бъде уважена.
6
Л. П. П. следва да заплати на на Л.. Й. М. – *** лв. платени за адв. У. и
сумата от *** лв. за възнаграждение на в.л. или общо *** лв., както и на И.
В.М. – *** лв. за адвокатско възнаграждение и сумата от *** лв. за
възнаграждение на вещото лице или сумата от *** лв.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 15, ал.1 ЗЗДН молбата на Л. П. П. с ЕГН
**********, адрес: с.К., ул.“Г.*, против Л.. Й. М. с ЕГН ********** и ИЛ. В.
М. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.П., ул.“О.*, ап.6, въз основа на
която е образувано гр.д.№ ***г. по описа на РС П., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН Л. П. П. с ЕГН **********,
адрес: с.К., ул.“Г.* да заплати сумата от 25 лв. държавна такса в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС П..
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН Л. П. П. с ЕГН **********,
адрес: с.К., ул.“Г.* да заплати на Л.. Й. М. с ЕГН ********** и адрес: гр.П.,
ул.“О.*, ап.6 сумата от *** лева общо направените деловодни разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН Л. П. П. с ЕГН **********,
адрес: с.К., ул.“Г.* да заплати на ИЛ. В. М. с ЕГН **********, адрес: гр.П.,
ул.“О.*, ап.6 сумата от *** лева общо направените деловодни разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в седмодневен срок
от обявяването му за присъствалите в съдебно заседание и от връчването за
молителката и адв. Б..
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7