№ 299
гр. Видин, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д. Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Д. Ив. Цветков Административно наказателно
дело № 20241320200670 по описа за 2024 година
Делото е образувано по подадена в срок жалба от Н. А. Н. от гр. С. с
адрес за призоваване гр.С. бул. „М.Л.“ № 26, ет.2, ап.20, против Наказателно
постановление № 8621/12.04.2024 г. на Началник отдел "Контрол по
републиканската пътна мрежа"при Дирекция "Анализ на риска и оперативен
контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" София", с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на
2500 лв. на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата/ЗП/, във вр. с
извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от същия закон.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и
не изпраща представител. Постъпила е молба от адв.Асен Димов от ВАК., като
защитник на жалбоподателя, в което се излагат съображения навеждащи за
необоснованост и незаконосъобразност на процесното НП, като се развива и
теза по отношение липсата на съставомерност на нарушението.Направени са
доказателствени искания касаещи годността и техническите параметри на
контролната везна, послужила за установяване на нарушението, като
исканията на защитата са уважени от страна на съда и представените в
последствие писмени справки от БИМ са приобщени към доказателствата по
делото.
Представителят на ответната страна поддържа обратна теза, като
1
счита, че не са допуснати проц. нарушения при издаването на АУАН и НП,
както и че извършеното от жалб. Н. административно нарушение било
доказано безспорно. Иска се от съда да потвърди НП.
От събраните по делото доказателства, взети по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 13.03.2024 г., около 10. 30ч. на път І-1, м. 13+300 на отбивна
площадка пред ТЕЦ-Видин, свид. Н. М. А. спрял за проверка товарен
автомобил "Ф.Т. " с рег. № СВ****СХ , който превозвал ломен камък,
управляван от жалбоподателя, като при последващата проверка на масата на
МПС било установено, че водачът извършва превоз на товари, без
разрешение за дейности в рамките на специално ползване на пътищата, т.е
липсвало специално разрешително съгласно изискванията на чл. 8, ал.1 от
Наредба 11 /03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
товари.
А. възприел наличието на извършено адвминистративно нарушение
от страна на жалб. Н. въз основа на извършено измерване на масата на
автомобила с помощта на електронна везна DFW-KR №118807 при което
установил, че при измерено разстояние между осите 1.36м. сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС била27.925т. при
максимално допустимо натоварване на оста от 19т. съгласно чл.7, ал.1, т.5,
б.“а“ от Наредбата, като превишаването било с 8.925 т.
А. приел, че е налице извършено административно нарушение от
страна на жалбоподателя и съставил АУАН, който му бил връчен срещу
подпис.
Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП с което на Н.
било наложено посоченото по- горе административно наказание.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото писмени и гласни доказателства- административно-наказателната
преписка и показанията на свидетеля А.. Съдът кредитира изцяло показанията
на актосъставителя, тъй като ги възприе за обективни, безпристрастни,
логически-обосновани и не на последно място имащи пряко значение за
изясняването на фактическите положения, относими към предмета на
доказване по делото.
2
В конкретния случай Съдът приема, че актът за установяване на
административното нарушение е съставен, съгласно изискванията на ЗАНН.
Фактическите констатации, отразени в акта, не се опровергават от събраните
по делото гласни и писмени доказателства. Жалбоподателят не можа да
ангажира доказателства, които да обосноват извода, че отразената в акта
фактическа обстановка не отговаря на действителната, напротив- същата се
подкрепя от показанията на разпитания в хода на делото актосъставител и
приложените писмени доказателства. От последните е видно, че по време на
извършената проверка жалбоподателят Н. е управлявал МПС, което към
момента на проверката било с маса надвишаваща допустимата, като освен
това нямал и необходимото Разрешително съгласно изискванията на чл. 8,
ал.1 от Наредба 11 /03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки товари.
Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че не били събрани
достатъчно д-ва по отношение наличието на извършеното административно
нарушение, тъй като такива са приложени по делото, като самият факт на
извършването му се установява безспорно от приложените по делото и
обсъдени по-горе от съда писмени и гласни доказателства.
Следва да се има предвид още в конкретния случай, че въз основа на
представените от БИМ писмени доказателства се извежда извод за
техническата годност и функционалност на контролната везна, послужила за
установяване на нарушението.
От изложеното до момента Съдът счита, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна административното нарушение
за което е санкциониран от административно-наказващия орган.
От обективна страна на 13.03.2024 г., около 10. 30ч. при управлението
на товарен автомобил "Ф.Т. " с рег. № СВ****СХ , превозващ ломен камък,
било установено, че водачът извършва превоз на товари, без разрешение за
дейности в рамките на специално ползване на пътищата, т.е липсвало
специално Разрешително съгласно изискванията на чл. 8, ал.1 от Наредба 11
/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки товари,
като при измерено разстояние между осите от 1.36м. сумата от натоварването
на ос на двойната задвижваща ос на МПС била 27.925т. при максимално
допустимо натоварване на оста от 19т. съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.“а“ от
3
Наредбата, като превишаването било с 8.925 т., като съобразно чл.3, т.2 от
посочената Наредба, превишението по т. 7 се явява тежко.
От субективна страна деянието е извършено виновно.
Съгласно санкционната норма на чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата се предвижда наказание – глоба от 1000 лв. до 5000 лв.
В случая Съдът счита, че нарушената правна норма е правилно
отнесена към санкционната такава, тъй като санкцията за неправомерното
поведение на жалбоподателя описано в обстоятелствената част на
наказателното постановление попада именно в тази хипотеза на закона.
Същевременно настоящия съдебен състав намира за необходимо да
отбележи, че процесното нарушение не съставляват маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се
отличават с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от
същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния
случай не са установени обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение е с
по-ниска обществена опасност от обичайните. Не е установено също така
наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е
обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания
за приложението на цитираната разпоредба. В случая Съдът, като съобрази
материалите по делото, естеството на нарушението и риска, който
претоварването на автомобилите носи за пътната инфраструктура и за
пътищата, намира, че същото не крие по-малък риск и не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други нарушения от този
род, поради което не може да бъде квалифицирано, като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не е достатъчно основание за приложението на
чл. 28 от ЗАНН фактът, че процесното нарушение се явява първо за
нарушителя.
Съдът обаче намира, че наложеното наказание над средния предвиден
за такъв вид нарушения е прекомерно тежко и несъобразено с целите на
наказанието регламентирани в чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН. Освен това Съдът
намери така наложеното наказание и за несъответстващо на характера и вида
на извършеното административно нарушение, нито пък на настъпилите
обществено-опасни последици, като освен това АНО не е изложил достатъчно
обосновани съображения, нито пък е представил доказателства, обуславящи
4
необходимостта от налагането на такова наказание. Именно поради горното,
настоящият съдебен състав счита, че така наложеното наказание следва да
бъде редуцирано малко над предвидения минимален размер, като налагането
на едва такава санкция би обезпечила напълно целите на наказанието
визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 8621/12.04.2024 г. на Началник отдел "Контрол по
републиканската пътна мрежа"при Дирекция "Анализ на риска и оперативен
контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" София", с което на
жалбоподателя Н. А. Н. от гр. С. с адрес за призоваване гр.С. бул. „М.Л.“ №
26, ет.2, ап.20, е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на
2500 лв. на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата/ЗП/, във вр. с
извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от същия закон., като Съдът
НАМАЛЯВА този размер на 1500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Видински
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5