Р Е
Ш Е Н
И Е
№
429
гр. Русе, 11.11.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен
съд гражданска колегия в открито заседание на 11 октомври две хиляди и шестнадесета година в
състав:
Председател: НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА
Членове АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря Е.Д. и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Н. Георгиева в. гр. дело №609 по описа за 2016год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Д.К.И. *** е обжалвал решението на Русенския
районен съд по гр.д.№1926/2015г. в частта, с която предявения от него иск за
заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 05.06.2012г. в гр.Русе по ул.“Потсдам“ по вина на ответника, е
отхвърлен над сумата 7000лв. до 10000лв. Излага оплаквания за неправилност на
решението в тази част и моли то да се отмени и вместо него да се постанови
друго, с което искът изцяло да се уважи и да му се присъдят разноските за въззивното производство.
Решението е обжалвано и от М.Д.Г. в частта, с
която предявения против него иск е уважен. Излага оплаквания за неправилност на
решението в тази част и моли то да се отмени и вместо него да се постанови
друго, с което искът изцяло да се отхвърли, респ. присъденото обезщетение да се
намали по съображения за справедливост и съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия и да му се присъдят разноските
за въззивното производство.
Въззивният съд намира
двете жалби за допустима – подадени са от заинтересовани от обжалването страни
в законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по
тяхната основателност, съдът взе предвид следното:
Районният съд е уважил иска за 7000лв. и го е
отхвърлил за разликата до 10000лв., тъй като е приел, че с тази сума ще се възмездят изцяло
изживените от ищеца болки и страдания. Счел е за неоснователно възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца.
Решението на районния съд като краен резултат е
правилно.
По делото не е спорно, че на 05.06.2012г. в
гр.Русе по ул.“Потсдам“ ищецът бил блъснат от управлявания от ответника лек
автомобил марка „***“ с рег.№ ***, при което получил счупване на лявата раменна
кост, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за
срок по-дълъг от 30 дни, кръвонасядане под лявото
коляно, охлузване на дясната поясна и дясната хълбочна
области. Не е спорно и това, че с влязло в сила решение №8 от 29.01.2015г. на
Русенския окръжен съд по ВНАХД№709/2014г. /НАХД№1634/2014г. по описа на
Русенския районен съд/ ответникът бил признат да виновен за процесното
ПТП, квалифицирано като престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ пр.2 във връзка с
чл.342, ал.1 НК, тъй като при управлението на лекия автомобил нарушил правилото
за движение по чл.117 ЗДвП – „При приближаване на мястото, където на пътя или в
близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да
намали скоростта, а при необходимост – да спре“, следствие на което причинил на
ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата раменна кост,
довела до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни. Решението на
наказателния съд по чл.78а НК е задължително за гражданския съд, разглеждащ
гражданско-правните последици от деянието по въпросите относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Гражданският съд не може да събира доказателства и да
прави изводи по тези въпроси, различни от дадените от наказателния съд, поради
което оплакванията на Г. за неправилност на обжалваното решение по съображения
за невиновността му за настъпилото следва да се определят като изцяло
неоснователни.
След ПТП ищецът бил откаран в болница, където му
било проведено еднодневно болнично лечение и увредения крайник бил имобилизиран под местна анестезия с мека имобилизираща превръзка тип „Дезо“
за срок от 30 дни. При постъпването му на лечение бил констатиран изразен оток,
болка и функциолеза на лявата раменна става и му била
предписана обезболяваща терапия с Перфалган. След
изписването провеждал лечение в домашни условия, където грижи за него полагали
майка му и баба му. След махане на превръзката не можел да движи лявото рамо,
като след провеждане на назначената лечебна физкултура в домашни условия в
рамките на 1-2 месеца след счупването се възстановил пълния обем на движения на
раменната става. Няколко месеца след инцидента той се страхувал от движещите се
по улицата МПС и да пресича сам улиците, който страх постепенно бил преодолян в
рамките на възстановителния процес. Според назначената по делото
съдебномедицинска експертиза възстановителния период при ищеца е бил с нормална
продължителност, но заявените от него оплаквания за болки в мястото на счупване
при разваляне на времето и физически натоварвания били типични последици от
получената травма. При тези данни съдът намира, че за изживените от ищеца болки
и страдания следствие процесното ПТП, периода, през
който те са изпитвани и вероятността при лошо време и физическо натоварване те
да се проявяват и за в бъдеще, обезщетението следва да се определи в размер на
10000лв., което би съответствало на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Процесното ПТП е
настъпило, когато ищецът е тръгнал да пресича улицата, по която се е движил
управлявания от ответника автомобил, без да се огледа за приближаващи
автомобили по платното, успоредно на десния тротоар. На мястото на пресичане не
е имало обозначена пешеходна пътека или светофарна уредба със секция за
пешеходци. Съдът намира, че с предприетото внезапно пресичане на платното за
движение на автомобила на неопределеното за целта място без да наблюдава и
изчака преминаването на движещия се в дясното платно автомобил, ищецът е
допринесъл за настъпването на ПТП. Приносът му следва да се определи на 30%, до
който размер следва да се намали дължимото му се обезщетение за преживените
болки, страдания и неудобства от полученото увреждане. При тези данни искът се
явява основателен и доказан за 7000лв., колкото е присъдил районния съд, поради
което решението като краен резултат се явява правилно и следва да се потвърди. Предвид
изхода на спора, разноските на страните за въззивното
производство следва да останат в тяхна тежест така, както са направени.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №509 от 11.04.2016г. на
Русенския районен съд по гр.д.№1926/2015г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: