№ 467
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241000502049 по описа за 2024 година
САС е сезиран с въззивна жалба от двете страни по гр.д. 3263/23 г. по описа на
СГС. Производството е по иск на физическо лице срещу Прокуратурата на РБългария
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. С решение по делото № 2474/24.04.24 г. съдът е
осъдил Прокуратурата на РБългария да заплати на ищеца Д. Г. Г. обезщетение за
незаконно обвинение, с налагане на най-тежката мярка за неотклонение, понесена за
срок от почти една година, в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от
10.09.22 г. и е отхвърлил претенциите до заявения размер от 90 000 лв.
Ищецът обжалва решението в отхвърлителната му част, а ответникът – в
осъдителната, като и в двете жалби се навеждат доводи за неправилно прилагане на
принципа на справедливостта при определяне на паричния еквивалент на вредите от
неимуществено естество, като според ищеца вредите му са подценени, а според
ответника – обезщетението е завишено. Довод на прокуратурата е, че самото
досъдебно производство е било кратко, по обвинение за едно престъпление,
повдигнато на едно лице и оправдателната присъда не е била обжалвана.
В производството пред САС не са събирани нови доказателства.
Всяка от страните поддържа жалбата си и оспорва тази на противната страна.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустими жалби,
насочени срещу валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се проверка за
правилността на решението с оглед доводите за неправилност.
Въз основа твърденията на страните и според доказателствата, намиращи
се в кориците на първоинстанционното дело, в рамките на очертания предмет на
проверка, САС приема следното:
1
Доказано е, че срещу ищеца било повдигнато и поддържано обвинение за
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 7 и т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1
НК (приобщено е като доказателство воденото наказателно дело). Доказва се с
удостоверение, издадено от ГДИН при МП (л.9), че за времето 27.08.21 г. – 25.08.22 г.
ищецът бил с най-тежката мярка за неотклонение – задържане под стража,
изтърпявана съответно в ареста на бул. Г.М.Димитров № 42 и ЦСЗ. Периодът на
задържане е една година без 2 дни.
С присъда 188/25.08.22 г. СРС признал ищеца за невинен по повдигнатото
обвинение. Това потвърждава твърдението на въззивника ответник за протичане на
наказателното производство в кратък срок.
Влизането в сила на оправдателната присъда обосновава наличие на незаконно
обвинение. От това следва, че задържането под стража като мярка за неотклонение на
обвиненото лице по повод така повдигнатото обвинение е също незаконно.
За установяване вредите на ищеца са събрани гласни доказателства – показания
на баба му – В. Н. (л. 40) и негов приятел – К. К. (л. 41). Двамата свидетели
акцентират върху психичната рефлексия на задържането над психиката на ищеца. Той
получил паник атаки, и заживял под страх от повторяемостта им, сънят му се
разстроил, изпадал в депресивни състояния, отчуждил се от приятелите си, които също
се отдръпнали от него (само двама от предходното обкръжение на ищеца останали с
него), разделил се с приятелката си, която го напуснала след неговото задържане. СГС
не зачита така дадените показания като обективни и безпристрастни.
Настоящият състав приема, че въпреки съдебното минало на ищеца (осъждан за
нанасяне на телесна повреда по хулигански подбуди) ограничаването на свободата му
като мярка за неотклонение сериозно е накърнило възможността на ищеца да води
живот, съобразен с желанията и разбиранията му, лишило го е от конституционно
гарантирани права, поставило го е в среда на престъпници и го е приобщило към
живот на сериозни ограничения. Продължителността от , година във време, в което
животът на младия човек е най-интензивен поради енергията и волята да опознава и
вписва себе си в непознатото обосновава допълнителен негатив от изтърпяване на
взетата мярка. Поради това за ищеца са настъпили неблагоприятни последици, чиято
продължителност не може да се преустанови незабавно с постановяването на
оправдателна присъда. Основно неблагоприятно обстоятелство, според този състав, е
усещането, че заради предходното осъждане на ищеца ще му бъдат вменявани деяния,
които реално не е извършил. Това е достатъчно да породи изживяване на различност и
страх от бъдеща несправедливост.
Същевременно ищецът основава доказването на твърденията си за
неимуществени вреди само на събраните гласни доказателства – показания на близки
хора, които свидетелстват за отражение на задържането върху психиката на ищеца.
Представена е частна психологическа експертиза, която поради обстоятелството, че не
е съставена в рамките на висящ процес, при спазване изискванията на ГПК, не може
да бъде ценена като доказателство. Ищецът не е поискал допустимата в процеса
психологическа експертиза, не е ангажирал доказателства за посещение на лекар(и) и
прием на медикаменти. С оглед на това недоказана остава по-висока от обичайната
(характерна за подобен род неправомерно деяние спрямо човек в идентична възраст)
интензивност на негативните изживявания заради задържането му под стража за
период от една година, така и продължителността на тези изживявания. Като отчита
тези обстоятелства, настоящият състав приема, че постановеното от СГС решение е
правилно и като такова следва да се потвърди. Присъждането на по-високо
обезщетение би било неоснователно, а намаляването му – несправедливо.
Тъй като настоящият състав достига до извод за правилност на обжалваното
2
решение, същото следва да се потвърди, а на основание чл. 272 ГПК настоящият
състав се ползва от мотивите на първоинстанционния съд.
Въззивникът ищец е представил договор за правна защита и съдействие,
удостоверяващ заплащане на хонорар от 5350 лв. САС приема, че направеното от
въззивника-ответник възражение за прекомерност на разноските е основателно.
Делото е рутинно, протекло в единствено съдебно заседание, без събиране на нови
доказателства при изяснена от СГС фактическа обстановка. На това основание прилага
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК и намалява доказаното като заплатено адвокатско
възнаграждение от 5350 лв. до сумата 1 500 лв.
Водим от разгърнатите съображения, САС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 2474/24.04.24 г., постановено по гр.д.
3263/23 г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Прокуратурата на РБългария да
заплати на Д. Г. Г. разноски за въззивното производство в размер на 1 500 (хиляда и
петстотин) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3