Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти април две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Станислава Стоянова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 15403 по описа на съда за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Д.Т.П., чрез процесуалния му представител – адв. ***,
срещу П.Т.С., Г.С.Я., С.С.С. и „С.“
ЕООД, за приемане на установено между
страните на основание чл. 439
от ГПК, че изпълнителният лист издаден на 9.11.2009 г. по гр. д. № *** състав, не подлежи на изпълнение поради
изтекла погасителна давност.
Сочи, че въз
основа на горепосочения изпълнителен лист е образувано ИД. № **** по описа на ***, гр. Варна, по
което като страни са конституирани ищецът и ответниците.
Твърди се, че до образуване на изп. дело е изтекла
общата пет годишна давност, поради което изп. лист и
принудителното изпълнение са погасени. Излага, че доколкото по тези
обстоятелства не може да се произнесе ЧСИ и да прекрати делото, в случая е
необходимо влязло в сила решение по иск чл. 439 от ГПК. На следващо място
твърди, че в процесния изп.
лист фигурират единствено ищеца, Г.С.Я. и ***. Последната е починала
на 19.08.2009 г., като е оставила саморъчно
завещание в полза на ищеца, обявено на 09.08.2011 г. От това следвало, че П.Т.С.
– наследник по закон, няма активна процесуална легитимация по завеждане на изп. дело, нито останалите ответници.
Те не могат да бъдат взискатели поради липса на
активна материална и процесуална легитимация, тъй като завещанието е променило
както страните в правоотношението, така и съсобствеността. Твърди се, че „С.“
ЕООД не е страна по гр. д. № ***, а Г.С.Я. е
прехвърлила своята идеална част от имота и не е собственик. Ищецът
твърди липса на съсобственост и активна легитимация, както и правоприемство, поради обявеното и вписано саморъчно
завещание в полза на ищеца.
Претендира направените по
делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
В едномесечния срок за
отговор ответниците изразяват становище за
неоснователност на иска .
Считат,
че поддържаната от ищеца теза, че правото на принудително изпълнение е погасено
поради изтекла петгодишна давност, е незаконосъобразна, тъй като противоречи на
чл.30 от ЗС, вр.чл.34 от ЗС и чл.110 от ЗЗД.
Излагат, че правото на съделителя за
принудително извършване на публична продан на съсобствен
имот не се погасява по реда на чл.110 от ЗЗД.
Вещните права са абсолютни и не се погасяват по давност, а могат да се изгубят
само при придобиването им от другиго чрез оригинерни
(чл.79 от ЗС) или деривативни (сделки) способи.
Твърдят, че ищеца не е едноличен собственик на имота, допуснат до
публична продан. Излагат, че "С." ЕООД е частен правоприемник на
посочения в изпълнителния лист съсобственик Г.С., на основание чл.429 ГПК.
Ответниците излагат,
че съделителката *** е починала на 18.08.2009г.
оставяйки за наследници двете си деца П.Т.С. и ищеца Д.Т.П..
Считат, че
"С." ЕООД запазва своите идеални части от имота, независимо от
евентуалните права на ищеца и ответницата П.С. във връзка със завещанието в
полза на ищеца (оспорено от П.С. по гр.д. №
289/2018 г., ВОС,
г.о., несвършено).
Излагат, че дори и при
съобразяване със завещанието в полза на ищеца, налице е съсобственост между
него и ответника "С." ЕООД, като всеки един от тях притежава
материална и процесуална легитимация да иска принудително изпълнение на
основание издадения изпълнителен лист за публична продан на имота, предмет на
делба по гр.д. № *** с, поради което иска по чл.439 от ГПК е
неоснователен.
В отговора се излага, че
предявените искове срещу останалите ответници също
следва да бъдат отхвърлени, тъй като всички ответници
са необходими задължителни другари и решенето на съда следва да бъде еднакво
спрямо всички другари по смисъла на чл.216, ал.2 от ГПК.
Ответниците излагат,
че оспореното завещание касае само наследствените права на ищеца и ответницата П.С.,
но не и вещното право на съсобственост, придобито от ответника "С."
ЕООД в качеството му на частен правоприемник на съделителката
Г.С..
Претендират присъждане на
съдебни разноски.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира следното от фактическа и правна страна:
По
делото е представена преписка
по изпълнително дело № *** на ***,
с район на дейност ВОС.
Представено е саморъчно завещание от ***, ведно с протокол за обявяването му от 09.08.2011г. на нотариус ***., с район на действие ДРС.
Видно от представено по делото удостоверение за наследници *** на Община Варна, р-н Одесос *** е починала на 18.08.2009г. и е оставила
като наследници П.Т.С.-дъщеря и Д.Т.П.-син. Същото е оспорено, като е предявен
иск от П.С. срещу Д.п. и е образувано гр.д. № 289/2018г. по описа на ВОС /видно
от представено съд.решение от 05.11.2018г. л.47-50 от делото/.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
С определение №7*** по ч.възз.гр.д.
№ *** е приел,
че предявеният иск е допустим и е
подсъден на районен съд. В същото не са дадени указания за преценка по отношение на каква част ищеца
претендира погасяване на изпълнението по издадения изпълнителен лист, предвид,
че същият е издаден в полза не само на ищеца Д.П.. По аргумент от гореизложеното следва да се
приеме, че предявения иск е приет за неоценяем и
подсъден на районен съд.
В разпоредбата на чл. 439 ГПК е предвидено, че искът срещу
изпълнението, какъвто е и настоящия, предмет на производството, може да се
основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е било издадено изпълнителното основание.
В случая ищецът се позовава на изтекла
погасителна давност, поради което счита, че принудителното изпълнение не може
да бъде реализирано. Изпълнително дело № ***
на ***, с район на дейност ВОС е образувано по издаден изп. лист от 09.11.2009г.
по гр.д. ***, по който е постановено да бъде
изнесен на публична продан недвижим имот, представляващ северната къща, находяща се в гр.***,
заедно с ид.ч. от дворното място, цялото с площ от
683.18 кв.м., съставляващо парцел пл***
по плана на 4-ти подрайон на гр.Варна, при
първоначална цена в размер на 266 00 лв., на осн. чл.28
ал.1 от ГПК. След извършване на проданта, получената сума да бъде разпределена,
както следва: ***за Д.Т.П. и 690/18651 за ***.
Осъществяването на публичната продан на неподеляем имот е етап по окончателното завършване на делбеното производство. Действията на съдебния изпълнител
се явяват като продължение и осъществяване на иска за делба и ликвидиране на
съсобствеността на неподеляем имот. Обратното
разбиране противоречи на изричния текст на чл. 34, ал. 3 от
ЗС, по силата на който искът за делба не се погасява по давност. Не
е ли извършена проданта, съсобствеността е още налице. Прилагат се общите
правила на публичната продан по ГПК, но
целта не е осребряване на имущество, а ликвидиране на съсобствеността. В този смисъл е
непротиворечивата и константна съд.практика-Решение № 1179 от 21.V.1969 г. по гр. д. № 638/69
г., I г. о.
Както е приел в определение
№7/02.01.2019г. на ВОС по ч.възз.гр.д. ***. твърденията на ищеца, за липса
на активна легитимация за образуване на изпълнителното производство, предвид
промяна в субектите, същите не съставляват твърдения за новонастъпили
факти, а същите следва да се съобразят от ЧСК, при конституиране на страните в
изпълнителното производство.
По изложените съображения съдът
приема, че предявеният иск с правно основание чл. 439 от ГПК се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Ищецът е направил
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от
ответниците в размер на 4000 лв.
Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за
оказаната от адвокат правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа
на писмен договор с клиента , но не може
да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния
вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното
от страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за
адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба
минимален размер. Предвид, че ответниците по далото
са четирима и заплатеното възнаграждение е за защита на всеки един от ответниците, то уговорено и заплатено от ответниците адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лева
, не следва да се намаляват поради прекомерност.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответниците направените в исковото производство разноски – 4000 лв. внесен адв.
хонорар.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Т.П.,
ЕГН: **********, чрез процесуалния му представител – адв.
*** иск срещу П.Т.С., ЕГН: **********,
Г.С.Я., ЕГН: **********, С.С.С., ЕГН: ********** и „С.“
ЕООД, ЕИК: ***, за приемане на установено между страните на основание
чл. 439 от ГПК, че изпълнителният лист издаден на 9.11.2009 г. по гр. д. ***, не подлежи на изпълнение поради изтекла погасителна
давност, на основание чл.439 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Т.П., ЕГН: **********
ДА ЗАПЛАТИ НА П.Т.С., ЕГН: **********, Г.С.Я., ЕГН:**********, С.С.С., ЕГН: ********** и „С.“ ЕООД, ЕИК: ***
сумата от 4000.00 (четирихиляди
лева), на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: