Р Е Ш Е Н И Е
№…………..…./........ 12.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на деветнадесети ноември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
при секретар Мая Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 2009 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебното производство е образувано по
искова молба, заведена с вх. №36167/04.12.2019г. по описа на Варненски окръжен
съд, РГТО, поправена по реда на чл.129, ал.2 ГПК с молба вх. №691/09.01.2020г.,
на Л.И.В., ЕГН **********,***, с
която срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, и „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, e предявен иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за
установяване със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че
ищеца Л.И.В., ЕГН **********,***, не дължи плащане на сумите 25 500
лева – част от получен и невърнат кредит по Договор за банков кредит /овърдрафт/
„Малки и средни предприятия” /МСП/ №MS07-00046/27.11.2007г., сключен със „СиБанк” ЕАД, ЕИК *********, чийто правоприемник вследствие на преобразуване
(вливане) е „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, цялата главница в размер на 122
790,03 лв.; 1 000,00 лева – част от договорена по същия договор лихва, цялата в размер на 14 162,68 лв., за периода
21.10.2012г. - 05.09.2013г.; 1 000,00 лева – част от
законната лихва върху главницата от 06.08.2013г. до окончателното изплащане на
задължението, която към момента на подаване на исковата молба е в размер на 78
893,63 лв., за които въз основа на заповед за изпълнение №6862/08.08.2013г. по
ч.гр.д. №11695/2013г. на Районен съд - Варна е издаден изпълнителен лист от
20.08.2013г., поради погасяването по давност на правото на
което и да е от ответните дружества да иска изпълнение.
В предварителната фаза на процеса при
осъществената размяна на книжа между страните аргументиран отговор на исковата
молба е подал единствено ответникът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД.
В хода на доказателствения процес са
събрани единствено писмени доказателства, изслушано е и заключението на
допуснатата съдебно – счетоводна експертиза (ССчЕ).
В последното открито съдебно
заседание, в което е даден ход по същество, страните не са взели участие лично
или чрез процесуален представител. С молба, подадена преди заседанието,
пълномощникът на ищеца адвокат Д.П.
заявява, че поддържа предявения иск и моли за неговото уважаване.
За
да се произнесе по така предявения иск, съдът съобрази следното от фактическа
страна:
Ищецът Л.И.В., ЕГН **********,***,
твърди в исковата молба, че на 27.11.2007г. между „СиБанк” ЕАД – кредитодател, и „МЕЛА
99” ООД, ЕИК ********* – кредитополучател, е бил сключен договор
за банков кредит /овърдрафт/ „Малки и средни предприятия“ /МСП/
№MS07-00046/27.11. 2007г., по който ищецът Л.В. и Г М Л, ЕГН **********, са
солидарни длъжници.
По заявление на кредитора „СиБанк” ЕАД, ЕИК *********, по ч.гр.д. №11695/2013г. на Варненски районен съд, били издадени заповед за изпълнение №6862/08.08.2013г. и изпълнителен лист от 20.08.2013г., за сумата 136 952,71 лева, от които 122
790,03 лева - главница; 14 162,68 лева - договорна лихва за периода от 21.10.2012г. до 05.08.2013г., законната лихва върху главницата от датата на предявяване на искането
- 06.08.2013г., до окончателното изплащане на
задължението, както и за сума в общ размер на 4 558,58 лева - разноски по
делото, и изпълнителен лист от 20.08.2013г., въз основа на който на
21.08.2013г. банката образувала изпълнително дело №20138070400326 по описа на
ЧСИ Н. Д., peг. № 807 в КЧСИ. В съответствие с възложеното му от взискателя
съдебният изпълнител направил пълно проучване на имущественото състояние на
тримата длъжници, предприел и изпълнителни действия по отношение на
ипотекирания за обезпечение на вземането на банката недвижим имот (собственост
на дружеството – кредитополучател), като били проведени множество публични
продани.
Единственото поискано и предприето по
отношение на ищеца – длъжник Л. В.
изпълнително действие било наложен на 11.03.2014г. запор на притежавания от
него дружествен дял от капитала на „МЕЛА 99” ООД, вписан в Търговския регистър
по партидата на дружеството на 20.03.2014г. Едва на 10.05.2018г., т.е. след
изтичане на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и перемиране на
изпълнителното дело по отношение на
ищеца – длъжник, взискателят поискал налагане на запор на вземания по
негови банкови сметки, което действие в контекста на мотивите към т.10 на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС според ищеца е нищожно и не е произвело действие.
С молба вх. №11549/23.08.2018г. ищецът
поискал прекратяване на изпълнително дело №326/2013г. на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, по която първоначално ЧСИ констатирал настъпилата перемпция, но
впоследствие, след депозирано възражение от взискателя „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД (като правоприемник на „СиБанк” ЕАД) отхвърлил молбата като
изпълнителното дело било висящо и към настоящия момент.
Въпреки това,
с молба вх.
№8059/11.06.2019г. кредиторът „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА” АД („ОББ” АД)
поискал да бъде образувано ново изпълнително дело срещу ищеца на същото
основание, която била уважена от ЧСИ с разпореждане от същата дата. Така било
образувано изп. дело №20198070400397 с копие от изпълнителния лист, като било
разпоредено същото да се присъедини към предходното изп. дело №326/2013г., на
длъжника Л.В. да се връчи съобщение за
новообразуваното изпълнително дело и да се наложи запор на трудовото му
възнаграждение от „МЕЛА 99” ООД. Според
ищеца тези действия са нищожни, доколкото, с оглед разпоредбата на чл. 426 ГПК,
изпълнително производство може да се образува само, въз основа на оригинал на
изпълнителен титул.
Твърди се от
ищеца, че с оглед бездействието на кредитора-взискател по изпълнително дело №20138070400326 в периода след
11.03.2014г. (когато ЧСИ е разпоредил налагане на запор на дружествения дял на
длъжника), евентуално 20.03.2014г. (когато запорът е бил вписан в Търговския
регистър) и предвид нормата на чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство следва да се счита прекратено ех lege
най-късно на 20.03.2016г.,
независимо от отказа на съдебния изпълнител да го прекрати. С оглед на
това и като твърди, че извършените след 20.03.2016г. изпълнителни действия са
нищожни по отношение на Л.В. и не прекъсват течащата погасителна давност, като
от 20.03.2014г. (датата на последно извършеното валидно изпълнително действие) е започнала да тече нова петгодишна
давност, която е изтекла на 20.03.2019г., ищецът счита, че вземанията на ответника „ОББ” АД, произтичащи от
договора за банков кредит /овърдрафт/ „Малки и средни предприятия” /МСП/ №MS07-00046/27.11.2007г. (за главница и лихви) са недължими, поради
погасяването им по давност.
С факта, че и понастоящем спрямо него
се води изпълнителното дело за събиране
на погасените по давност вземания, предмет на издадения по ч.гр.д.
11695/2013г. на ВРС изпълнителен лист от 20.08.2013г. въз основа на заповед за
изпълнение №6862/08.08.2013г., ищецът обосновава правният си интерес от
предявяването на настоящия отрицателен
установителен иск за отричане със силата на пресъдено нещо на правото на
кредитора да иска изпълнение. По
отношение на дружеството – втори ответник, правният си интерес ищецът основава
на налични данни по изпълнително дело №20138070400326,
че взискателят „ОББ” АД е
прехвърлил вземанията си по изпълнителния лист на „ЕОС Матрикс” ЕООД, която
цесия обаче не е съобщена на длъжника.
В отговора си на исковата молба ответникът
„ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК
*********, гр. София, не оспорва изложената от ищеца фактическа
обстановка, но твърди, че въз основа на молбата на ищеца Л.В. вх.
№11549/23.08.2018г. с Постановление от 27.08.2018г. съдебният изпълнител е
прекратил по отношение на него изп. дело №326/2013г. на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК. Последващото изп. дело №397/2019г. е било образувано въз основа на
оригинала на изпълнителния лист от 20.08.2013г., издаден по ч.г.д.
№11695/2013г. на ВРС срещу длъжника Л.И.В..
Оспорва като неоснователно твърдението
за изтекла погасителна давност за вземанията му, като твърди, че вземанията
продължават да съществуват. По отношение на възможността за принудителното им
събиране счита, че погасителната давност започва да тече от изтичането на
двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК от датата, на която е предприето
последното валидно изпълнително действие, позовавайки се в тази връзка на
обоснованото особено мнение на част от върховните съдии по т.10 на решението по
тълк. дело №2/2013г от 26.06.2015г. И тъй като в случая спрямо ищеца – длъжник
такова е извършено на 14.03.2014г. (датата на налагане на запор върху
дружествените му дялове), то погасителната давност е започнала да тече от
14.03.2016г. и към датата на подаване на исковата молба не е изтекла, поради
което и предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Подадения от ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, гр. София, не е приет и е приравнен по
последици на липса на отговор – чл.370 от ГПК.
При тези насрещни твърдения на
страните съдът приема, че не е налице спор по отношение на основните факти,
осъществили се в хода на воденото изпълнително производство, поради което и
съдът не ги обсъжда подробно. Същите се установяват надлежно и от приложените
изпълнителни дела №20138070400326 и №20198070400397, двете по описа на ЧСИ Н. Д.,
рег. №807 в КЧСИ.
Спорът е единствено относно спирането
и прекъсването на погасителната давност, съответно началния момент, от който
следва да се брои давностния срок при водено изпълнително производство за
вземанията.
В конкретния случай от значение за давността са извършените изпълнителни
действия в рамките на образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист в
заповедното производство по ч.гр.д.
№11695/2013г. изпълнително производство по изп. дело №20138070400326. Същото е
образувано на 21.08.2013г.
Съгласно постановките на ППВС № 3/1980 по време на
неговата висящност давност не тече. В този случай началото на новата
погасителна давност се свързва с момента на прекратяване на изпълнителното
производство. В хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, изпълнителното производство се прекратява по право. В случая последното извършено спрямо ищеца –
длъжник Л. В. изпълнително действие е наложен на 11.03.2014г. запор на
притежаваните от него дружествени дялове от капитала на „МЕЛА 99” ООД. Същият е
вписан в ТР на 20.03.2014г. Считано от датата на налагане на запора (11.03.2014г.)
двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е изтекъл на 11.03.2016г.
Следователно, считано от 12.03.2016г. изпълнителното производство по изп. дело
№20138070400326 се явява прекратено по силата на закона,
независимо, че съдебният изпълнител не е издал своевременно нарочно
постановление в този смисъл.
Междувременно обаче е прието и Тълкувателно решение
(ТР) №2 от 26.06.2015г. по тълк. дело №2/2013г. на
ВКС, ОСГТК, съгласно
чиито разрешения (т.10) погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. С новото тълкувателно
решение Постановление №3/18.11.1980 г. на Пленума на Върховния съд е обявено за изгубило сила. Понастоящем
съдебната практика в мнозинството си възприема становището, че отмяната
на ППВС №3/18.11.1980 поражда действие от датата на обявяването на ТР №
2/26.06.2015 година, като даденото с т. 10 разрешение се прилага от тази дата
по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства. Именно
такъв е и настоящия случай, доколкото към датата на обявяване на новото
Тълкувателно решение (26.06.2015г.) изпълнителното производство по изп. дело №20138070400326
е висящо, към този момент не са настъпили предпоставките за неговото
прекратяване по право в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК (както вече беше
посочено, същите настъпват към 11.03.2016г.).
С оглед на това и като съобразява, че считано от последното предприето спрямо ищеца-длъжник
валидно изпълнително действие (11.03.2014г.) до 11.03.2019г.
е изтекъл установения от закона общ петгодишен давностен срок, то съдът приема,
че към датата на
образуване на новото изпълнително
дело №20198070400397 (11.06.2019г.) вземанията на кредитора са погасени по
давност и липсва законово основание за осъществяване на действия за тяхното
принудително събиране.
Извършените
през 2018г. по молба на взискателя от 10.05.2018г.
изпълнителни действия – наложени запори на банкови сметки на длъжника Л. В., не прекъсват давността. И това
е така, тъй като изпълнителното
производство по изп. дело
№20138070400326 е перемирано по силата на закона (чл.433, ал.1, т.8 от ГПК)
още през м. март 2016 година. Във
всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител
служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети
изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните
действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети
лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
По тези съображения съдът заключава,
че предявеният частичен иск по чл.124,
ал.1 от ГПК за установяване, че ищецът Л.В. не дължи плащане на част от сумите, за които на 20.08.2013г. по ч.гр.д. №11695/2013г.
на Районен съд - Варна е бил издаден изпълнителен лист
поради погасяването по давност на правото на кредитора да иска изпълнение,
е основателен, поради което го уважава.
При този изход на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК искането на ищеца да му се присъдят разноските, сторени за
производството по делото, се преценява като основателно. Съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК (л.116) и доказателствата за направени разноски, същите
са в общ размер на 2 770 лева, и се възлагат изцяло в тежест на ответниците.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Л.И.В., ЕГН **********,
с адрес ***, „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша” № 89Б, и „ЕОС Матрикс” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, кв. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, че ищецът Л.И.В., ЕГН **********,
не дължи плащане на сумите 25 500 лева – част от получен и невърнат кредит по Договор за банков кредит /овърдрафт/
„Малки и средни предприятия” /МСП/ №MS07-00046/27.11.2007г., сключен със „СиБанк” ЕАД, ЕИК *********, чийто правоприемник вследствие на
преобразуване (вливане) е „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, цялата главница в размер на 122
790,03 лв.; 1 000,00 лева – част от договорена по същия договор лихва за
периода 21.10.2012г. - 05.09.2013г., цялата в размер на 14 162,68 лв.; 1 000,00
лева – част
от законната лихва върху главницата от 06.08.2013г. до окончателното изплащане
на задължението, която към момента на подаване на исковата молба е в размер на
78 893,63 лв., за които вземания е издаден изпълнителен лист от 20.08.2013г.
въз основа на заповед за изпълнение №6862/08.08.2013г. по ч.гр.д. №11695/2013г.
на Районен съд - Варна, поради погасяването по давност на
правото на което и да е от ответните дружества да иска изпълнение, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша” № 89Б, и „ЕОС Матрикс” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, кв. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, да заплатят поравно на Л.И.В., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 2 770 лева (две хиляди
седемстотин и седемдесет лева), представляваща сторени разноски за
производството по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок от връчването на
препис от същото на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: