Определение по дело №1672/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2157
Дата: 13 юли 2020 г.
Съдия: Милена Кирова Колева Костова
Дело: 20205530101672
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                                        

 

                       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

№.........                                  13.07.2020г.                          гр.Стара Загора

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                 ДЕСЕТИ граждански състав

На         13 юли                                                  2020г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                             Председател:     МИЛЕНА  КОЛЕВА                                                          

 

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА  КОЛЕВА гр.дело № 1672 по описа за 2020 година:

 

         Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото  представените с исковата молба и с отговора на исковата молба документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.

 

С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде назначена съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на поставените въпроси в исковата молба и в отговора на исковата молба.

 

С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде назначена съдебно-техническа експертиза, която да отговори на поставените въпроси в исковата молба и в отговора на исковата молба.

         

          На основание чл. 192, ал. 1 от ГПК следва да се задължи „НЕК“ ЕАД и „ЕСО“ ЕАД:

·      да предоставят информация дали има между тях и „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД някакви отношения по повод присъединяването на обект с ИТН 2939032 - Помпена станция „Орешник“ към съоръжения в подстанция „Тополовград“, като представят доказателства за това;

·      да предоставят информация присъединен ли е обект с ИТН 2939032 - Помпена станция „Орешник“, Община Тополовград към електропреносната мрежа, предоставен ли му е достъп, или е предоставен на друго лице до собствената на „НЕК“ ЕАД и „ЕСО“ ЕАД мрежа в подстанция „Тополовград“, както и кое длъжностно лице и кога е извършило присъединяването към тази подстанция, като представят доказателства за това;

·      ако е налице договор между „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД и „НЕК“ ЕАД и „ЕСО“ ЕАД да го представят.

 

С оглед отделяне на спорното от безспорното следва да се задължи ищеца да посочи датата, за която  твърди, че е прекратил договорните си отношение с „Електроразпределение Юг“ ЕАД и е поискал отсъединяване на обекта, както и премахване на електромерите, собственост на „Електроразпределение Юг“ ЕАД.

 

 

 

Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл.147 т.1 и т.2 ГПК.

 

          Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

          Следва да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.

 

          На основание чл.140 ал.3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.

 

          Съдът счита, че следва да напъти страните към  доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

          Водим от горното, на основание чл.140 от ГПК съдът

 

                                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

    

          СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

                                                                                                                                       

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД твърди в исковата си молба, че бил еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Стара Загора, ул. Христо Ботев 62, първоначално вписано в регистъра на търговските дружества с Решение № 4486/14.10.1991г. по ф.дело № 4492/1991г. по описа на Ст.ОС. Същият осъществявал основно дейностите по дейност по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на Област Стара Загора и Община Тополовград.

 

 

Същият бил потребител на ел.енергия относно притежавания обект с ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК, Община Тополовград, който обект бил присъединен към електропреносната система посредством Електропровод „Венеция" 20 kV, собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвала със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявала посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение (НН).

Ответникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, /със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД / било еднолично акционерно дружество, със седалище и адрес на управление: 4000 гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, вписано в ТР с ЕИК *********, притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия №140-07/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричано за краткост ЕВН ЕР, и осъществявало дейност по разпределение на електрическа енергия и свързаните с това мрежови услуги. По силата на чл.41 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“АД/със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД /, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008г., всеки ползвател дължал на това дружество цена за пренос на пренесената му електрическа енергия.

За периода от 01.05.2015г. до 31.05.2015г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД заплатила на ответното дружество следните суми, представляващи такса за достъп до ел. разпределителната мрежа, собственост на ищеца - Помпена станция „ОРЕШНИК", намираща се в общ. Тополовград:

-за м. май 2015г. била заплатена сумата 61,38 лева по фактура № **********/31.05.2015г., представляваща начислена от ответника във фактурата такса за достъп до разпределителната мрежа.

Следвало изрично да се отбележи, че по посочената по-горе фактура ищецът заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът нямал претенции и същите не били предмет на настоящата искова молба. Посочената по-горе в Раздел II, т.1 от исковата молба сума, била измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 kV /киловолта/ в Помпена станция „ОРЕШНИК“. Счита, че измерването по този начин, и конкретно на това място, било незаконосъобразно, и водело до начисляване за заплащане на недължими суми.

Считано от 01.07.2008г. с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа, и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.

Съгласно нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащали на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.

За тези клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор, съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.

Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако имало такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.

Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.

В конкретния случай границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца била Подстанция „Тополовград" 20 kV, след която подстанция започвала собствения на ищеца Електропровод „Венеция“ 20 kV. Този електропровод бил с дължина от около 7,700 км., започвал от Подстанцията, и достигал до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена станция „ОРЕШНИК“, като от същия електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена станция „Орешник“. И електропровода „Венеция“ 20 kV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помените станции, в които се намирали ЗРУ, били собственост на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД.

С оглед на това, измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция „Тополовград“ 20 kV и Електропровод „Венеция“ 20 kV., в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самите ЗРУ на ПС „Орешник“ и ПС „Кап. Петко Войвода“.

Във връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД отправяло няколкократни писмени искания от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“АД/ с искане за промяна на мястото и нивото на измерване. С Писмо изх. № 1748/23.10.2008г., в отговор на изпратено от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД писмо, дружеството им изпратило писмо за промяна на мястото на измерване, ведно с приложени документи за следните обекти:

-Подстанция „Тополовград“ - извод „Венеция“ /т.е. за електропровод „Венеция“/;

-Извод„Рила“

-Вик - Зимница

-ПС Ханчето

 

Следвало да се отбележи, че след получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД, по отношение на всички останали обекти, посочени в Писмото била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво СН, като единствено по отношение на Електропровод „Венеция“ това не било сторено.

Във връзка с това от дружеството им било изпратено и следващо Писмо изх. № 2013/05.12.2008г., с което отново изрично посочвали, че желаят да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в Подстанция гр.Тополовград, като били посочени изрично и измервателните точки за двата обекта, за които се изисквало промяната:

-ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК“ - с. Орешник

-ИТ 2939033 „ВиК“ - с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА“/с.Кап. Петко Войвода.

На това тяхно искане „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД изпраща Писмо изх. № 01/09.01.2009г., с което ги уведомило, че следвало да им предоставят документи за собственост на Електропровод 20 kV извод „Венеция“. Това искане било необосновано, тъй като още с Писмо изх. № 1748/23.10.2008г., дружеството им изпратило по отношение на електропровод „Венеция“ всички необходими документи.

„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД било собственик Електропровод „Венеция“ 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК“ с. Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА“, и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмата били приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията. Независимо, че дружеството им било собственик на имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се променяло от НН на Ст.Н, първият ответник не изпълнявал задълженията.

Намират за безспорно, че ищецът бил собственик на Електропровод „Венеция“ 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК“ с.Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА“, и на намиращите се в тях ЗРУ.

Същите били собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато били включени в капитала на дружеството. Включването в капитала на дружеството ставало по силата на Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти се предоставяло на „ВиК“ ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези активи били предадени на дружеството им. За тези обекти бил подписан Акт обр.16 и било издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.

Поради липса на собственост на ел. разпределителната мрежа на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД и на ответника ищеца не дължал заплащане на такса достъп до електроразпределителната мрежа. Заплащането за достъп на ел. енергия имало за цел да компенсира ел. разпределителното предприятие за загубите на ел. енергия по тази мрежа и за дейностите по поддръжката и ремонтът й били за негова сметка, и той заплащал загубите на ел. енергия по нея чрез показанията на измервателна група, монтирана в началото й.

 

Тогава ел.разпределителното и ел. електроснабдителното предприятие нямало разходи по нея, в конкретния случай не би имало разходи по електропровод Венеция и нямало основание да калкулира на ищеца цена за достъп на ел енергия на ниво средно напрежение през електропровод Венеция. Дори и измервателната група да била монтирана на страна средно напрежение в ЗРУ, то ответникът нямал основание да калкулира на ищеца цена за достъп през ел. разпределителната мрежа на средно напрежение, защото в помпена станция ОРЕШНИК и/или след нея нямало ел. разпределителна мрежа ниско напрежение. Дори и да имало такава, тя не била собственост на ответника. Границата на собствеността били изводите на електропровод Венеция в ЗРУ на подстанция Тополовград на ниво средно напрежение, но това не изключвало факта, че ВиК не дължал цена за достъп на ответника и същия я калкулирал недобросъвестно. Ответника притежавал лицензия, но не притежавал собствеността върху мрежата, а тя била собственост на „ВиК“ ЕООД гр. Стара Загора. Отделно от това, тъй като през процесния период измерването на доставяната на ответното дружество електроенергия не било извършвано до или на границата на имота на потребителя в съответствие с изискването на чл. 120 ЗЕ и чл. 29, ал. 3 и 4 от Наредба Ns 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи. Поради това като не изпълнило задължението си за правилно определяне местонахождението на измервателните уреди, разпределителното предприятие допуснало нарушение на закона и не осигурило възможност за точност на данните от тях, което водело до неоснователно претендиране за заплащане на недоказани суми за достъп на електроенергия.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 18г от Правилата, цената за достъп се заплащала съгласно измереното количество на консумираната електрическа енергия в местата на измерване, определени съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите за продажба на електрическа енергия. Буквалното тълкуване на цитираната норма налагало извода, че дължимостта на тази цена била пряко обвързана от спазването на изискването консумираната от потребителя електрическа енергия да била измерена именно в местата, установени в посочените правила или уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия. Освен, че било ясно и точно дефинирано в самата правна норма, това разрешение имало и своето логическо обяснение в спецификата и голямото обществено значение на дейностите по производство, разпределение, пренос и доставка на електрическа енергия. Цената за достъп до по електроразпределителната мрежа отразявали разходите, които се отнасяли към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта била при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената за достъп, като компонент на цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явявало от решаващо значение за дължимостта на същите.

Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените, не можело да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос. Следователно, тези елементи от цената на електрическата енергия се явявали неопределяеми, от което произтичала съответно и тяхната недължимост. Поради това, за основателността на такава претенция било без значение обстоятелството, дали неправомерното поставяне на средствата за търговско измерване довело до неправилно измерване, увреждащо потребителя. С оглед изложените съображения поставянето на уредите за количествено измерване на предметната престация по договор за продажба на електрическа енергия във формално несъответствие с техническите изисквания по Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове било достатъчно основание за недължимост за заплащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, без да било необходимо да се изследвало доколко такова поставяне би довело до неправилно измерване, увреждащо купувача по договора, /в тази връзка Решение №227/11.02.2013г., постановено по т. дело №1054/2011г. по описа на ВКС/. При така дадения отговор на релевантния за изхода на делото въпрос уважаването на предявения иск, чийто предмет бил недължимост на цената за достъп до електроразпределителната мрежа, като част от цената на консумираната от ищеца дружество електроенергия, отразена в процесиите фактури била обусловено от преценката дали потребеното от ищеца количество електроенергия през исковия период било измерено в местата, определени в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ДВ, бр. 38 от 11.05.2007 г.), приложими към случая предвид липсата на изрични уговорки между страните. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако имало такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа. Тъй като в случая не било налице „понижаващ трансформатор на потребителя”, приложима била втората от посочените две хипотези, т. е. мястото на измерване било в мястото на присъединяване.

Поради безспорния факт, че присъединяването на ищеца било извършено чрез собствен на дружеството кабелен електропровод и с оглед разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и 2 ЗЕ, определянето на мястото на измерване било обусловено от границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставяли и средствата за търговско измерване. Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи, границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се определяли от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Поради обстоятелството, че в случая се касаело за присъединяване на електропровод, собствен на потребител, към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, границата на собственост следвало да се определи съгласно чл. 29, ал. 4 във връзка с ал. 3 и ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 и тя била в мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата, като средствата за търговско измерване се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното електроразпределително предприятие. Цитираните разпоредби налагали извода, че в хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско измерване било единствено границата на собственост на електрическите съоръжения, а не дали потребителят бил присъединен към електропреносната или към електроразпределителната мрежа. Както било посочено по-горе, обаче, това задължение подлежало на изпълнение само ако било осъществено условието количеството консумирана електрическа енергия да било измерено в местата, определени по нормативен ред. В случая това условие не било налице. Количеството потребена от ищеца електрическа енергия през исковия период било измервано не на границата на собственост между собствения му кабелен електропровод и електрическата уредба на електропреносното предприятие, а в намиращите се след тази граница трафопостове. Следователно, извършеното от разпределителното дружество измерване било неправомерно и поради това за ищеца не възникнало задължение за плащане на двата компонента от цената на консумираната електрическа енергия - цената за достъп и цената за пренос по електроразпределителната мрежа.

При това положение за дружеството им възниквал правен интерес да предявят ответника иск за заплащане на платените суми за такса за достъп до ел. разпределителна мрежа за процесния период, да бъдел осъден да заплати /да върнел/ недължимо платените му суми, които получил от ищеца. Настоящата искова претенция предявяват на основание чл.113 ГПК пред съда по седалище на ищеца. Намира, че нормата на чл.113 ГПК била приложима по следните съображения:

Ищецът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД имал качеството на „потребител“ по смисъла на § 1, т. 416 от ДР на Закона за енергетиката. При това положение било налице възможност за изборна подсъдност по чл.113 ГПК. Практиката на ВКС категорично приемала, че когато ищецът имал качеството „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на § 1, т. 416 от ДР на Закона за енергетиката, възможността за изборна подсъдност по чл. 113 ГПК не била предвидена само за потребителски спорове, произтичащи от правата, уредени в Закона за защита на потребителите, а следвало да намери приложение „за всички спорове между потребители и доставчици на услуги”. /Определение №172 от 08.03.2013г., постановено по т.дело № 1143/2013г., на ВКС II т.о., и Определение № 607 от 23.11.2015г. по ч.т.дело № 2314/2015г. на ВКС, I т.о./. С оглед на изложеното намира, че правилно и в съответствие с нормата на чл.113 ГПК предявил настоящата искова претенция пред Районен съд – Стара Загора по седалище на ищеца.

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: 4000 гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, вписано в ТР с ЕИК *********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, сумата 61.38 лева, представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа - Помпена станция „ОРЕШНИК“, ИТ № 2939032, за периода 01.05.2015г. - 31.05.2015г. по фактура № **********/31.05.2015г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до датата на връщане на сумата от ответника на ищеца.

Моли съда да им присъди направените по делото разноски.

Дължимите суми можело да бъдат платени по следната сметка на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД: IBAN:***, “Банка ДСК ЕАД.

 

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответното дружество „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, в който считат, че че предявения иск бил допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло, както по основание, така и по размер.

Претендира, че сумата, предмет на исковата претенция била дължима и основателно начислена по сметката на ищеца.

Счита, че обстоятелствата и фактите, изложени в исковата молба не правели сумите недължими.

Оспорва всички факти и твърденията, във връзка с тях, изложени в исковата молба.

Счита, че същите били неверни и не правели сумите недължими.

Съображенията им били следните: 

1. Водени от желанието за постигане на справедлива преценка на създалата се комплексна правна и фактическа обстановка в отношенията между „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД и „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, счита за необходимо да отбележи, че всички спорни отношения били породени от едно единствено обстоятелство - нежеланието на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД да заплатят утвърдените от КЕВР и важащи за всички потребители на разпределителните мрежи в Република България цена за достъп и цена за пренос до електроразпределителната мрежа, въпреки наличието на валидна облигационна връзка, по силата на която били начислени процесиите суми и фактът на реалното предоставяне на тези услуги.

2.   3а процесния период отношенията между „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД и ищецът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД във връзка с предоставянето на услугите достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа се уреждали с договор, сключен на 19.06.2013г. на основание чл.14 от Правилата за търговия с електрическа енергия, т.27.4. и т.2.7.7 от Лицензията за разпределение на електрическа енергия на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, Правила за управление на електроразпределителните мрежи, Правила за управление на електроенергийната система и Правила за измерване на количеството електрическа енергия (вж. Доказателство № 1).

3.  Услугата достъп до електроразпределителната мрежа представлявала предоставяне на правото за ползване на електроразпределителната мрежа за пренос на електрическа енергия до обект на клиент, при условията, определени в договора и приложимите нормативни актове. Цената за предоставяне на тази услуга отразявала постоянните разходи, които мрежовият оператор извършвал за всеки един клиент.

4.   Цените, по които „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД предоставяли услугата достъп до електроразпределителната мрежа били РЕГУЛИРАНИ ЦЕНИ. Те се определяли и регулирали с решения на Комисията за енергийно и водно регулиране въз основа на приложимата нормативна уредба.

 

 

 

Съгласно чл. 29, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г. Мрежовите услуги се заплащали от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.

Съгласно решение на ДКЕВР №Ц-16/01.10.2014г. (в сила от 01.10.2014г.) цените за достъп се определяли при прилагане на втората хипотеза - върху предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени, в който случай мястото на измерване не променял предоставената мощност, т.е. не било от значение.

Дължимите суми за достъп до електроразределителната мрежа се формирали като определената при сключването на договора за присъединяване на обекта предоставена мощност се умножало по броя на дните в календарния месец и по определената от КЕВР цена за достъп за процесния период. Това била и причината дължимата сума за достъп до електроразпределителната мрежа да била независима от нивото на напрежение, на което ставало измерването на електроенергията за обекта. И при измерване на страна ниско напрежение, и при измерване на страна средно напрежение, тя би била еднаква. Пак това била и причината цената за достъп да не зависела и от мястото на измерване на електрическата енергия. То по никакъв начин не влияело на формирането и.

5.  Твърди, че мястото на измервателните уреди за процесния период било определено правилно и в съответствие с нормативната и договорната уредба.

Дори и това да не било така обаче. Следвало да се има предвид, че независимо дали измервателната група била поставена на ниво средно напрежение или на ниво ниско напрежение, ищецът дължал заплащане на достъп до електроразпределителната мрежа на мрежовия оператор - било то „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД или „ ECO ЕАД.

6.   Твърди, че съгласно Закона за енергетиката, цените за достъп и/или за пренос през електроразпределителните мрежи и пренос били обект на регулиране от Комисията за енергийно и водно регулиране. Цените за достъп до електроразпределителните мрежи се определяли и утвърждавали от Комисията на база предоставена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД информация, в съответствие с предвиденото в Наредба № 1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия.

7.  Поради горното моли съда при постановяване на решението да се обърне към ЗЕ и решенията на КЕВР, съгласно които „цената за достъп до електропреносната и разпределителната мрежа отразява разходите, които се предизвикват във връзка с управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходи свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната мрежа“.

 

 

8.  В обобщение: Считам, че ако не бил съгласен с изложеното, ищецът трябвало да посочи правните норми, които му давали основание да твърди посочената зависимост между начина на измерване на количеството електрическа енергия и формирането на цената за достъп. Твърди, че посочената в раздел II, т.Б от исковата молба норма, а именно: „чл.18г от Правилата“ не съществувал, а в случай, че се касаело за чл.18 от Правилата за търговия с електрическа енергия, то следвало да се отбележи, че текстът бил отменен, вкл. и за процесния период и била съответно неприложима към процесиите правоотношение. Същото се отнасяло и за решение № 227/11.02.2013г., постановено по т.д.№ 1054/2011г., на което се позовавал ищеца.

9.            Преди настъпване на процесния период:

Обектът на ищеца бил с измервателна точка номер (ИТН) № 2939032.

Ищецът до 12.11.2013г. бил клиент на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД (оператор на разпределителна мрежа). Като такъв ищецът бил снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД по силата на общи условия бил сключен договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа. „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД било титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004г. и дружеството извършвало дейността „обществено снабдяване с електрическа енергия“ (чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката) на обособената територия в Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.2, т. 2а от ЗЕ за една обособена територия се издавало само една лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайни снабдители, какъвто, по силата на цитираната по-горе лицензия, се явявал ответника в настоящото производство. Договорните отношения между „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и клиентите също били уредени с договори при публично известни общи условия. Според разпоредбата на чл. 986 (1) от ЗЕ „Потребителите на крайния снабдител използват разпределителните мрежи, към които са присъединени, при публично известни общи условия“, а според ал. 4 на същия член - „Публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.“.

Съгласно нормата на чл. 28, ал.2 от Правила за търговия с електрическа енергия (обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013г., изм. и доп., бр. 39 от 9.05.2014 г.) Крайният снабдител/доставчикът от последна инстанция събирал и заплащал на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчика от последна инстанция количество електрическа енергия. Съгласно нормата на чл. 28 от предишните Правила за търговия с електрическа енергия (обн. - ДВ, бр. 66 от 2013г., в сила от 26.07.2013г.) битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители, които използвали разпределителните мрежи при публично известни общи условия, заплащали всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител(ал.1), крайният снабдител/доставчикът от последна инстанция събирал и заплащал на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчик от последна инстанция количество електрическа енергия (ал.2), операторът на електроразпределителна мрежа заплащал на независимия преносен оператор мрежовите услуги, относими към електропреносната мрежа, за цялото количество пренесена електрическа         енергия от електропреносната в електроразпределителната мрежа (ал.З), независимият преносен оператор събирал и разпределял по методика, утвърдена от ДКЕВР, дължимата от производители цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи (ал.4). Съгласно чл.18, б."б" от тези правила потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа, които не били регистрирани по чл. 6, заплащали утвърдени от ДКЕВР цена за енергия, цена за достъп до електропреносната мрежа, цена за пренос по електропреносната мрежа, цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос по електроразпределителната мрежа. Тези цени се заплащали на крайния снабдител.

Съгласно чл.17, ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД фактурирало ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издавало   обща фактура за         услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени или ищецът дължал заплащане на цена „пренос“ и цена „достъп“, тъй като бил присъединен на ниво средно напрежение, ползвал електроенергия средно напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена му от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. Фактурите били издавани от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.

10.  Относно процесния период (01.02.2015г. - 28.02.2015г.):

На 01.09.2014г. ищецът сменил доставчикът си на електрическа енергия. Негов доставчик и координатор на балансираща група станал „Мост Енерджи“ АД. Негов мрежови оператор обаче останал и бил „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД.

За процесния период отношенията между „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД и ищецът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД във връзка с предоставянето на услугата достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа се уреждали с договор, сключен на основание чл.14 от Правилата за търговия с електрическа енергия.

Като всеки потребител на ел.енергия и потребителят „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД дължал цена освен за потребената електрическа енергия и цена за получените мрежови услуги, дължима на мрежовия си оператор, като за изпълнението на тези негови задължения били неотносими факти и обстоятелства свързани със собствеността на описаните присъединителни съоръжения, чрез които се извършвало доставката на електрическа енергия към обекта му, както и такива, свързани с начина на измерване на електрическата енергия, ползвана в обекта.

Ако твърдял обратното, то ищецът трябвало да докаже в кой момент и кога отприсъединил обекта си от мрежата на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД и към мрежата на кой друг мрежови оператор се присъединил, както и кой му предоставял услугите достъп и пренос, съответно на кого ги заплащал.

Подобни твърдения в исковата молба липсвали.

11.  Съгласно чл. 82, ал.1 от ЗЕ всички електроенергийни обекти на територията на страната се свързвали и функционирали в единна електроенергийна система с общ режим на работа и с непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос, разпределение и потребление на електрическа енергия, а обхватът на електроенергийната система били електрически централи, преносната мрежа, отделните разпределителни мрежи и електрическите уредби на потребителите.

12.        „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД притежател на Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004г. за разпределение на електрическа енергия на обособена територия, съгласно чл.39,ал.1, т.З от ЗЕ. Съгласно лицензията Дружеството извършвало услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по утвърдените от ДКЕВР цени, като спазвало следния основен принцип: на всички клиенти услугата разпределение се калкулирала по одобрените от КЕВР цени. Тарифната структура била в съответствие със Закона за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните складове и Правилата за търговия с електрическа

13. Обектите на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД били присъединени изначално към електроразпределителната мрежа и то независимо от факта кой бил собственикът на елементите и.

14. Видно от легалното определение, съдържащо се в § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ - „електроразпределителна мрежа“ било съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служела за разпределение на електрическа енергия.

15. Легалното определение на „електропреносна мрежа“ било в § 1, т. 20 от ДР на ЗЕ - “Електропреносна мрежа“ било съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които служели за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци.

16.  Легална дефиниция на термина „средно напрежение“ се съдържала в § 1, т. 15 от ДР на Правилата за управление на електроразпределителните мрежи, приети с Решение № П-б от 18.06.2007г. на ДКЕВР и обн. в ДВ, бр. 66 от 2007г., като текстът гласял, че „„средно напрежение“ било напрежение, чиято номинална ефективна стойност била от 1 kV до 35 kV.

17.  Единственият критерий за разграничаване на електропреносна мрежа и електроразпределителна мрежа било нивото на напрежение, а не собствеността на двете мрежи. Този критерий бил инкорпориран в националното законодателство от Директива 2003/54/ЕО и Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, (§. 1 а от ДР на ЗЕ). В т.10 от Преамбюла на Директива 2003/54/ЕО изрично било упоменато, че „директивата не разглежда въпроси, свързани със собствеността" и собствеността не е критерий при разделянето на дейността по пренос от разпределение“ /чл. 10,т. 1, чл. 15,т. 1 от Директивата/. Разпоредби в този дух се съдържали и в Директива 2007/72/ЕО.

Изключително неправилни били разбирания, според които горепосоченият критерий бил изоставен. По този начин се изменял действителният смисъл на дефинициите, направен при грубо нарушение на Правото на ЕС, което било предпоставка за грешни правни и фактически изводи.

 

 

За да бъдел разрешен спора в съответствие с Общностното право, се налагало тълкуване на разпоредбите на Директива 2009/72/ЕО, с цел изясняване на съотношението между дейностите „пренос“ и „разпределение“ на електрическа енергия, съответно между електропреносна и електроразпределителна мрежа. По отношение тълкуването на тези понятия, в мотивите на решение от 17.10.2019г. по пело С-31/18 на Съда на ЕО, се приемало следното:

„87 При тези условия е видно, че свързването на потребител като този в главното производство с електропреносна мрежа може да се счита за основано на обективни и недискриминационни съображения.

тъй като този потребител е свързан с уредба за средно напрежение, която съгласно Директива 2009/72 и националното право попада в обхвата на дейност на тази преносна мрежа.

88          Следователно тази директива допуска по дело като разглежданото в главното производство такъв потребител да се счита за свързан с електропреносната мрежа.

89          Запитващата юрисдикция обаче е длъжна да провери даликакто, изглежда, следва от представените пред Съда доказателства и от устните състезаниявъпросната уредба действително е част от електрическата подстанция, която е част от електропреносната мрежа и следователно не представлява външен за нея елемент, който е част от електроразпределителната мрежа.

90          При всички положениякакто следва от отговора на първия и третия въпрос, и по- специално от точка 71 от настоящото решениев това отношение е без значение дали съответните оператори на разпределителната и на преносната мрежа са собственици на съответната мрежа или не, тъй като подобно обстоятелство не може да лиши посочената мрежа от естеството й на разпределителна или на преносна мрежа по смисъла на Директива 2009/72.“

Очевидно за европейския законодател и Съда на ЕО собствеността върху съоръженията, чрез които се транспортирала електроенергията, не бил критерий за определяне нито за вида лицензионна дейност, която се осъществявала чрез тях, нито за вида на мрежата, от която били част тези съоръжения. С други думи, видът и предназначението на съоръженията (за транспортиране на ел. енергия на съответното ниво на напрежение до клиенти или разпределители), а не собствеността, били определящи за разграничаване на принадлежността на съответните съоръжения към електропреносна или електроразпределителна мрежа.

Счита, че ключов за решаване на настоящия спор бил въпроса за функционалната принадлежност на уредбата, чрез която обекта на ищеца бил присъединен към съответната мрежа - разпределителна или преносна.

И по конкретно: безспорно установено по казуса било, че обекта на ищеца с ИТН 2939032 бил присъединен на ниво средно напрежение чрез собствени съоръжения, но не било установено и не ставало ясно като част от коя мрежа функционално принадлежали и функционирали уредбите, чрез които в обекта се получавали доставки на електрическа енергия и мрежови услуги, т.е. по делото следвало да се изследва въпроса дали процесната уредба действително била част от електрическа подстанция, която била част от електропреносната мрежа и следователно не представлявало външен за нея елемент, който бил част от електроразпределителната мрежа.

 

 

18.  3а първи път с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, в сила от 01.07.2008г. влизали в сила нови цени, както следвало:

- цена за достъп до електроразпределителната мрежа;

-цени за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа;

- цени на самата електрическа енергия по тарифни зони, за стопански потребители и за битови потребители.

Т.е. „цена за мрежа” се разделяла на два отделни компонента – цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електрическата енергия през електроразпределителната мрежа.

19.                            При така издаденото                      Решение № Ц-021 /26.06.2008г. на ДКЕВР цената        за достъп   до електроразпределителната мрежа ставала задължителна, заплащала се от всички потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа и отразявала всички разходи, които „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД извършвало за осигуряване на непрекъснат достъп и ползване на мрежата като оперативно управление, управление на режима на работа на мрежата, разходи по осигуряване и поддържане на измервателните групи, като в тази цена не се включвало стойността на присъединителни съоръжения и разходите за тяхното поддържане. Тези разходи били включени в цената за пренос.

20.  Цената за пренос през електроразпределителната мрежа се заплащала от всички потребители съобразно нивото на напрежение на разпределителната мрежа, към която бил присъединен обекта им (Средно напрежение или Ниско напрежение) и отразявало всички разходи, които „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД извършвало за физическото пренасяне, трансформация и разпределение на консумираните от потребителите количества електрическа енергия.

21.         Самото разделяне на „цена мрежа“ на два компонента, а именно - „цена достъп“ и „цена пренос“ било продиктувано от стремежа да се приложели разходо-ориентирани цени, отразяващи и покриващи единствено реалните разходи на мрежовия оператор. Това разбиране било възприето и от Комисията за енергийно и водно регулиране, която имала правомощието, съгласно Закона за енергетиката, да одобрявала цените, предложени от енергийните предприятия.

22.        Решенията на КЕВР били задължителни, както за енергийните предприятия, така и за техните потребители. В ценовото решение, цитирано по-горе, разграниченията, които държавният регулаторен орган извършвал за първи път били: по потребители - в зависимост от вида им (бит или стопански), нивото на напрежение на консумираната електроенергия (високо, средно или ниско) и начина на измерване на електроенергията (с една, две или три скали).

По отношение на цената за достъп обаче, (стр. 6, т. 6 от Решението) разграничение нямало - цената за достъп била относима към всички потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа. Това били всички потребители, които консумирали електроенергия на средно или ниско напрежение. Никакво друго разграничение (напр. касаещо начина на присъединяване, собствеността на съоръженията, или доставчика на електроенергия) не било релевантно по отношение на дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа. Тя била дължима от всеки клиент на лицензионната територия на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД. Такъв се явявал и „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД.

 

23.  Всички мрежови разходи, включени във формирането на „цена достъп“ били дължими от клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, тъй като те покривали предоставяните към него услуги, а именно - достъп до мрежа средно напрежение, възможност за непрекъснато ползване, оперативно управление, измерване, диспечиране и т.н. Водещото било, че клиентът (независимо, от кого се снабдявал с електроенергия) бил мрежови клиент на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, тъй като консумирал в границите на лицензионната територия на дружеството, на ниво на напрежение, за което само и единствено „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД имал издадена лицензия. Т.е. доставката на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа“ не била прекъсвана, тъй като в спорния период имало консумация на електроенергия в обектите на ответното дружество. А ползването на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа“ била обвързана оперативно и технологично с консумацията на електроенергия.

24.         Нещо повече - дори в обектите да не се извършвала консумация на електроенергия за даден период от време, доколкото те били присъединени към електроразпределителната мрежа и можели във всеки един момент да започнат да консумират електроенергия, то се приемало, че услугата достъп им била предоставена (т.е. предоставена им била възможността да консумирали електроенергия чрез достъпа до електроразпределителната мрежа).

25.         Впоследствие от 2008г. до днес единственото разграничение, което държавният регулаторен орган въвел по отношение на определяне на размера на цената за достъп било в зависимост от вида на клиента (небитов или битов). Такова било то и в решението на КЕВР, послужило за определяне на цената за достъп, вписана в процесната фактура или процесиите суми били дължими на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, тъй като услугата достъп до електоразпределитената мрежа била предоставена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД.

Изложената фактическа и правна обстановка обосновавала неоснователността на възражението за недължимост на цената за достъп, начислена за процесния период. Сумата по процесната фактура била основателно начислена и дължими от ищеца, а исковата претенция била неоснователна.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. При отхвърляне на предявения иск, моли съда да им бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

При уважаване на предявения иск - възразява срещу присъждане на адвокатско възнаграждение в размер, по- голям от еднократния, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

                От изложените обстоятелства в исковата молба се налага извода, че искът следва да бъде квалифициран като такъв по чл.55, ал.1 от ЗЗД, доколкото се твърди даване и получаване на парична сума без основание. Твърденията на ищеца са, че посочената в исковата молба сума не се дължи по силата на сключения между страните договор за доставка на електрическа енергия, поради което подлежи на връщане като недължимо платена.

Тежестта да се докаже даването и получаването на сумата се носи от ищеца.

Тежестта да се докаже наличието на основание за плащане на сумата се носи от ответника.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Решение № 4486 от 14.10.1991г.; Разпечатка   от електронната страница на Търговския регистър при Агенция по вписванията за актуална състояние по партидата на ищеца; Разпечатка от електронната страница на Търговския регистър при Агенция по вписванията за актуално състояние по партидата но ответника; Фактура № **********/31.05.2015г., ведно с платежно нареждане от 18.05.2015г. и отчет по сметка; Писмо с изх. 6053-30/24.09.2008г.; Писмо с изх. № 1784/23.10.2008г.; Писмо с изх. 2013/05.12.2008г.; Писмо с изх. 01/09.01.2009г.; Заповед 135/12.12.1995 на Кмета на Община Тополовград; Акт за приемане и предаване на основни средства; Инвентаризационен опис за земя, сгради и съоръжения на Помпена станция Орешник”; Характеристика на ДМА – Трафопост „Орешник“; Акт обр. 16; Разрешение за ползване 261/09.08.1995г.; Скица.

 

         ПРИЛАГА към делото б.б. за платена държавна такса и пълномощни на адв. З.Д. и юриск. Станимира Раева.

 

НАЗНАЧАВА съдебно-икономическа експертиза с вещо лице ДАНИЕЛА ДЕМИРЕВА - ГЮРОВА, която след като се запознае с материалите по делото и извърши съответните справки навсякъде, където е необходимо да отговори на поставените въпроси в исковата молба и в отговора на исковата молба. 

        

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 200 лева, който следва да бъде внесен по равно от страните в тридневен срок от получаване на настоящото определение.

 

НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза с вещо лице ДИМИТЪР ДЕНЕВ ДИМИТРОВ, който след като се запознае с материалите по делото и извърши съответните справки навсякъде, където е необходимо да отговори на поставените въпроси в исковата молба и в отговора на исковата молба. 

 

         ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 200 лева, който следва да бъде внесен по равно от страните в тридневен срок от получаване на настоящото определение.

 

          ЗАДЪЛЖАВА „НЕК“ ЕАД и „ЕСО“ ЕАД:

·      да предоставят информация дали има между тях и „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД някакви отношения по повод присъединяването на обект с ИТН 2939032 - Помпена станция „Орешник“ към съоръжения в подстанция „Тополовград“, като представят доказателства за това;

·      да предоставят информация присъединен ли е обект с ИТН 2939032 - Помпена станция „Орешник“, Община Тополовград към електропреносната мрежа, предоставен ли му е достъп, или е предоставен на друго лице до собствената на „НЕК“ ЕАД и „ЕСО“ ЕАД мрежа в подстанция „Тополовград“, както и кое длъжностно лице и кога е извършило присъединяването към тази подстанция, като представят доказателства за това;

·      ако е налице договор между „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД и „НЕК“ ЕАД и „ЕСО“ ЕАД да го представят.

 

Да се изпрати на „НЕК“ ЕАД и „ЕСО“ ЕАД молба по чл.192 ал.1 от ГПК.

 

ЗАДЪЛЖАВА ищеца в съдебно заседание да посочи датата, за която  твърди, че е прекратил договорните си отношение с „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД и е поискал отсъединяване на обекта, както и премахване на електромерите, собственост на „Електроразпределение Юг“ ЕАД.

 

УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

 

         НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

         УКАЗВА на страните, че имат право да поискат постановяване на неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.

 

         НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание на  08.09.2020г. от 09.30ч., за която дата да се призоват страните и вещите лица, след внасяне на депозита.

 

         ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. Препис от отговора на ответника да се връчи на ищеца.

 

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: