Решение по дело №458/2018 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 октомври 2018 г.
Съдия: Мария Николаевна Ницова
Дело: 20187140700458
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 септември 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     № 525/16.10.2018 г., гр.Монтана

 

                                                         В името на народа

Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав :   

                                                          Председател: Огнян Евгениев

     Членове: Соня Камарашка

                      Мария Ницова                                                                     

при секретар Д*** и с участието на прокурора Александрова

разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 458/2018 г. по описа на Административен съд Монтана

            Производство е по реда на чл.208 и сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

            Обжалва се решение № 292 от 10.08.2018 г. на Районен съд  Монтана, постановено по АНД № 991/2017 г. по описа на съда, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 2095719 на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ Монтана. Със същия на основание чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП  е наложена глоба в размер на 700 лева  на А.И.Г. ***, за нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП.

            Касаторът  обжалва решението на съда и моли същото да бъде отменено изцяло, както и потвърдения с него електронен фиш, като навежда доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност  на решението на първата съдебна инстанция поради неправилно приложение на материалния зако, излагат се доводи за приложение на ТР № 1/26.02.2014 г. , постановено по тълкувателно дело №1/2013 г. на ВАС.

            Ответникът, чрез юрк.Димитрова  изразява становище за неоснователност на жалбата, излага доводи за неприложимост на цитираното ТР, поради промяна на разпоредби на ЗДвП.

            Представителят на Окръжна прокуратура Монтана изразява становище за неоснователност на жалбата и дава заключение, че атакуваното решение следва да се остави в сила като правилно и обосновано.

            Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен, при което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

            Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата, намери за установено следното:

            За да постанови обжалваното решение, съставът на Районен съд Монтана е приел, че е налице извършено от административнонаказаното лице нарушение, като в същото време при провеждането на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в резултат, на които да е опорочено производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието. Приел е също така, че доказателствата по делото не са установили различна фактическа обстановка от тази, установена в приложените по преписката доказателства и електронния фиш за налагане на глоба. Приел е за безспорно е установено, че нарушението е заснето с автоматизирано  техническо средство  TFR1 – M 516, в района на км115+0, извън населено място, при наличието на пътен знак В-26, ограничение 60 км/ч, с посока на движение гр.Враца, към гр.Монтана, се е движил с със скорост 124 км/ч. Приложени са удостоверение за одобрен тип средства за измерване № 10.02.4835 и  протокол за проверка на мобилната система  от 24.10.2014 г.

            Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушение на закона, нито съществено нарушение на процесуалните правила – релевираните с жалбата касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН. При анализа на приложените към административнонаказателната преписка доказателства, съдът не откри нарушения  при провеждане на административно наказателната процедура и в прилагането на закона. Спазени са разпоредбата на чл.189, ал.4 във връзка с чл.165, ал.1 и ал.2, т.7 от ЗДвП. Заснемането на нарушението е станало със автоматизирано  техническо средство  № TFR1 – M 516, в района на км115+0, извън населено място, при наличието на пътен знак В-26, ограничение 60 км/ч, с посока на движение гр.Враца, към гр.Монтана, при което са налице предпоставките на чл.189, ал.4 от ЗДвП – установяване на нарушението при отсъствие на контролен орган. Следователно е приложим специалния ред за налагане на административно наказание. Всички факти от извършване на нарушението са правилно и прецизно индивидуализирани и са дали възможност на собственика на МПС да осъществи правото си на защита в пълен обем. Жалбоподателят, като собственик на заснетото МПС, не се е възползвал от процесуалните си права по реда на чл.189, ал.5 ЗДвП, да посочи в декларация лицето, което е управлявало МПС към момента на извършване на нарушението. Писмените доказателства по делото не опровергават по никакъв начин констатациите на електронния фиш за налагане на глоба. Съставът на въззивния съд не е допуснал нарушение при анализа на събраните в хода на съдебното производство доказателства. Приетите писмени доказателства установяват факти и обстоятелства, потвърждаващи нарушението на правилата за движение на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП – „за превишаване над 50 km/h - с глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.“ , а оттам и извършването на нарушение от административнонаказаното лице. Липсват доказателства, които да оборят установените на фазата на административнонаказателното производство факти – наличие на ограничителни скоростта на движение знаци и превишаване от жалбоподателя при управлението на автомобила на тази скорост.

            Неоснователно е оплакването на касатора за неправилно приложение на закона, предвид цитираното ТР № 1/26.02.2014 г. , постановено по тълкувателно дело №1/2013 г. на ВАС, същите са обсъдени от въззивния съд и правилно е отбелязано, че след изменение на чл.189, ал.4 ЗДвП/ДВ, бр19/2015 г./, е прита Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36/19.05.2015 г. е . Както правилно е отбелязал в мотивите си и въззивният съд, представените по делото доказателства  установяват по категоричен начин, че  автоматиризарато техническото средство е технически годно, преминало е проверка и като такова е използвано по предназначение. В производството пред въззивната инстанция са обсъдени  възраженията и същите не са приети за основателни, като касационната инстанция изцяло възприема изложените мотиви и не намира за необходимо да ги преповтаря.

            Въззивният съд е преценил правилно фактите,  липсата на съществени нарушения на процесуалните правила в административното производство и като е потвърдил обжалвания електронен фиш, е постановил един правилен съдебен акт, напълно съответстващ на разпоредбите на материалния закон, който следва да бъде оставен в сила, поради което

 

                                                          Р   Е   Ш   И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 292 от 10.08.2018 г. на Районен съд Монтана, постановено  по АНД № 991/2017 г., с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 2095719  на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ Монтана.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

       Председател:                             Членове: