№ 285
гр. Враца, 16.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на шестнадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
в присъствието на прокурора Ел. В. Ст.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20221400200294 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от М.
Б. В., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право
на УПО.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от Началника
на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата, личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание, осъденият участва чрез видеоконферентна връзка, като
поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Инспектор Г. Х.- старши юрисконсулт към Затвора – Враца, изразява становище
за неоснователност на молбата с доводи, че осъденият, макар и да има положително
отношение към плана на присъдата, опитва се и полага усилия за изпълнение на
договорените цели и задачи, но същите все още не са изпълнени в пълен обем. По
отношение на л. св. не са изпълнени и етапите, предвидени в прогресивната система за
изтърпяване на наказанията. Предвид гореизложеното, становището на
администрацията на Затвора – Враца, е че л. св. не отговаря на изискванията на чл.
439а НПК, поради което предлага молбата му да не бъде уважена.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение.
Поддържа, че съобразно с доказателствата по делото и най-вече с компетентното
1
становище на затворническата администрация към Затвора - Враца следва да се
отбележи, че макар у л. св. да е налице известен прогрес в поведението си към
настоящия момент, не може да се направи категоричен извод, че той демонстрира
достатъчно критично поведение към проявите си до този момент, поради което се
счита, че същия не дава достатъчно доказателства за своето поправяне.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С присъда от 27.03.2013г. постановена по НОХД №111/2012г. по описа на
Окръжен съд – Монтана, М.В. е признат за виновен за извършеното от него
престъпление по чл.124, ал.3, предл.1, във вр. с ал.1, предл.1 НК и му е наложено
наказание "лишаване от свобода" в размер единадесет години. С присъда
№39/07.10.2013г. по ВНОХД №875/2013г. по описа на САС, е отменена изцяло
присъдата на Окръжен съд – Монтана и М.В. е признат за виновен за извършеното от
него престъпление по чл.116, ал.1, т.6 и 12, вр. с чл.115 НК, като му е наложено
наказание "лишаване от свобода" в размер на шестнадесет години. С решение
№53/17.03.2014г. по н.д.№2337/2013г. по описа на ВКС, присъдата на САС е оставена в
сила.
Осъденият е започнал да търпи наложеното му наказание на 22.09.2011г., и до
момента фактически е изтърпял 10 години, 8 месеца и 24 дни. От работа му се зачитат
2 години, 7 месеца и 7 дни или общо изтърпяно до момента наказание е в размер на 13
години, 4 месеца и 1 ден.
Остатъкът към настоящия момент е 2 години, 7 месеца и 29 дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 2/3 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2
НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия се
стреми да спазва режимните ограничения, но въпреки това поведенческите му нагласи
за промяна не са устойчиви.
Първоначалната оценка на риска от рецидив е била с високи стойности 91
точки.
В профила на криминогенни нужди с дефицитните стойности са посочени
зоните: "Криминално минало" – многократно осъждан за извършени користни
престъпления, първите му криминални прояви са регистрирани като непълнолетен и
същия е настаняван ТВУ; "Отношение към правонарушението" – оправдава действията
си със злоупотребата му с алкохола и е негативно настроен към правораздавателната
2
система; "Управление на финансите "- има трудности при покриване на основните си
нужди, повечето от доходите си реализира чрез престъпна дейност, употребява
алкохол; "Начин на живот и обкръжение" – от непълнолетна възраст е интегриран в
криминалните среди; "Злоупотреба с алкохол" – употребата на алкохол е факторът,
който му е повлиял при извършване на правонарушенията; "Междуличностни
проблеми" – наказан е за нанесен побой върху друг лишен от свобода; "Умения за
мислене" – не разпознава проблемите си и не отчита собствения си принос в тях, не
винаги ги решава по адекватен и законосъобразен начин, без да предвижда негативните
последици от действията си.
Рискът от вреди е отчетен с ниски стойности за служителите и среден за
останалите лишени от свобода. Рискът от суицид и самоувреждане е с ниски
стойности. Рискът от извършване на бягство е нисък.
Рискът от вреди за обществото е свързан с извършените от него престъпления.
Като цели в плана на присъдата са били заложни формиране на самокритичност
и възлагане на конкретни трудови задачи. Осъзнаване на причинените вреди и
придобиване на трайни трудови навици чрез включване в трудовия
процес.Повишаване на мотивацията за откъсване от миналото и съхраняване на
позитивни социални контакти.
При последващите ревизии и оценка на риска от рецидив се наблюдава
намаляване на числената стойност от първоначално отчетените 91т. е понижен до 69т.
и от висок е преминал в средни стойности.Предвид дългия престой в затвора е
мотивирало у л.св. намерение за промяна на предишния му начин на живот, за което
му е необходима подкрепа. Отчетено е, че при осъдения В. се наблюдава поддържане
на балансирани взаимоотношения и избягване на конфликти с другите лишени от
свобода. През периода на наблюдение не са констатирани данни за участие на
осъдения в остри противоречия и междуличностни конфликти с другите лишени от
свобода.
От доклада на социалния работник е видно, че при извършената оценка е
констатирано, че В. на 21.05.2015г. е назначен на щатна длъжност в мебелен цех. В
следствие на трудова злополука, на осъдения е причинена травма – ампутация на ½
част от дланта и пръсти, поради което е спрян от работа. Със съдействието на
Дирекция "Социално подпомагане" на осъдения е оказано съдействие и му е поставена
модулна протеза. След изтичане на възстановителния период е работил във вещевия
склад на затвора, а в последствие и в домакинския щат. Отчетено е, че същият се
справя с поставените му задачи, за което е поощряван по ЗИНЗС.
За престоя си в затвора В. е включен в различни общопенитенциарни
дейности, като за периода от 01.09.2014г. до 30.10.2014г. е преминал успешно в
обучение по програма "Производство на рамки за кошери", в програма "Справяне с
3
житейски проблеми чрез промяна в мисленето", включен е и в група"Толерантност в
затвора, толерантност в живота". Със Заповед №3110/29.11.2021г. му е наложено
дисциплинарно наказание "Писмено предупреждение", като изпълнението на същото е
отложено за срок от 3 месеца. Отчетено е, че при този срок не е извършвал нарушение
на порядките в пенитенциарното заведение.Поощряван е няколкократно. Режимът на
изтърпяване на наложеното му наказание от строг е променен на общ.
Посочва се в доклада към затворническото досие, че плана на присъдата не е
изпълнен в пълен обем, тъй като с цел изследване на етапите за цялостно изпълнение
на прогресивната система за изтърпяване на наказанието следва преминаването на
л.св. през ЗООТ, като един последващ етап от цялостното изпълнение на целите на
наказанието.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи: За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 2/3 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. В. първата предпоставка формално е налице.
Не е налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК –
достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК
доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна
промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно,
преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му
по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички
събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан
от мнението на затворническата администрация.
Съдът, като прецени наличните доказателства по делото, фактите от които са
описани в горното изложение, поведението на л. св. В. по време на изтърпяване на
наказанието, в изпълнение на набелязаните цели и задачи в плана за преодоляването им
и риска от рецидив и вреди, счита, че няма как да се приеме наличие на достатъчно
доказателства за поправянето му по смисъла на чл. 70, ал. 1 НК.
Констатираните частични положителни промени по отношение трудовите
навици на осъдения, съдът намира, че все още не са налице достатъчно доказателства за
поправянето на осъдения. Доброто поведение в затвора, участието в трудови и
образователни мероприятия и липсата на нарушения на реда трябва да е правило при
изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо задължително до наградата
предсрочно освобождаване. Награждаването на В. при упражняваната трудова дейност
е безспорна индикация за начало на положителна промяна у осъдения и отразява
адекватната реакция на затворническата администрация и положителната оценка от
4
нея на поведението му. Доброто му поведение обаче трябва да свидетелства за
съзнателно поправяне на затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите
за УПО.
Така констатираните положителни промени в личността на л. св. според съда
все още не са достатъчно основание за неговото условно-предсрочно освобождаване
поради няколко причини.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото
лице, от които е видно, че не се е поправил напълно. Приложените мерки за корекция
не са дали нужните резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в
контролирана среда. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална
степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането
на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Явно е, че за
осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само
като една потенциална възможност за преждевременно напускане границите на
местата за лишаване от свобода.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат
най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не
възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът
на поправяне при лишения от свобода В. не е завършен към момента.
Следва да се отбележи, че законодателят ясно е посочил, че УПО от
изтърпяване остатъка от наказание "лишаване от свобода" може да бъде постановено
по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и
същевременно е изтърпял съответно 2/3 от наложеното му наказание "лишаване от
свобода". Не случайно на първо място в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК
законодателят като условие за постановяване на УПО е посочил необходимостта
осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, след което е поставил като
изискване изтърпяването на съответната част от наказанието "лишаване от свобода".
Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи
единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно
предсрочно освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 2 НК - изтърпяване на не
по-малко от 2/3 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства
за своето трайно поправяне и превъзпитание. Необходимо продължаване на
поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на
наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде
постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
5
При горните съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения М. Б. В., роден на *** в
гр.Лом,област Монтана, понастоящем в Затвора - Враца, българин, български
гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, определено
му с присъда №39/07.10.2013г. по ВНОХД №875/2013г. по описа на САС, с остатък 2
/две/ години, 7/седем/ месеца 29/двадесет и девет/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.
Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
6