Решение по дело №185/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 464
Дата: 19 март 2020 г.
Съдия: Тихомира Георгиева Казасова
Дело: 20194520100185
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№464

гр. Русе, 19.03.2020 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на девети март, две хиляди и двадесета в състав:

 

Председател: Тихомира Казасова

 

при секретаря Станка И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 185 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Д. З. – юрисконсулт на „ОТП Факторинг България“ ЕАД заявява, че на 31.10.2012г. „Банка ДСК“ ЕАД сключила с И.И.Л. и Ц.И.Л. договор за кредит за текущо потребление, обезпечен с договор за поръчителство, по силата на който банката предоставила на И.Л. заем в размер на 7500 евро със срок за погасяване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Кредиторът превел заемната сума по разплащателна сметка с титуляр И. Л.. Молителят пояснява, че кредитът е олихвен с преференциален променлив лихвен процент, който към 31.10.2012г. бил 7.95% годишно. При сключване на договора, кредитополучателя получил и приел: Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица и Условия по програма ДСК Лидер.

Тъй като заемополучателят преустановил обслужването на кредита, на 15.05.2015г. „Банка ДСК“ ЕАД приложила санкциите, предвидени в т.19.2 на глава VІІ „Отговорности и санкции“ на ОУ и обявила вземането по договора за предсрочно изискуемо, за което уведомила ответниците с нотариални покани, връчени чрез нотариус с рег.№618.

За събиране на вземането, „Банка ДСК“ ЕАД депозирала заявление, въз основа на което в РРС било образувано ЧГД №3505/2015г. и на 29.06.2015г. се снабдила със заповед за изпълнение на задължения, въз основа на документ, визиран в чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу И.Л. и Ц.Л. за сумите, дължими по договора за кредит.

На 20.11.2015г. по силата на договор за покупко – продажба на вземания, банката прехвърлила на „ОТП Факторинг България“ ЕАД пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви, между които и задължението, възникнало от сключения между банката и ответниците договор за кредит. На база изрично пълномощно, предоставено от „Банка ДСК“ ЕАД, ищцовото дружество изпратило уведомителни писма до длъжниците за извършената цесия.

По молба на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, основана на заповед №2165/29.06.2015г. и изпълнителен лист от 30.06.2015г., издадени по ЧГД №3505/2015г. по описа на РРС, ЧСИ с рег.№912 образувал изпълнително дело №895/2018г. и изпратил покани за доброволно изпълнение на И.Л. и Ц.Л..

Предвид постъпилото възражение и дадените от заповедния съд указания, Д. З. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че И.И.Л., ЕГН ********** и Ц.И.Л., ЕГН ********** дължат солидарно на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, район „Оборище“, бул.“Княз Александър Дондуков“№19, ет.2 (частен правоприемник - цесионер на „Банка ДСК“ ЕАД) сумите: 6289 евро – главница по договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2012г., обезпечен с договор за поръчителство, ведно със законната лихва считано от 24.06.2015г. до окончателното й изплащане; 245.32 евро – просрочена лихва за периода 02.01.2015г. – 23.06.2015г.; 14.01 евро – лихвена надбавка за забава върху главницата за периода 02.01.2015г. – 23.06.2015г. и 60 евро – заемни такси, предмет на заповед №2165/29.06.2015г. за изпълнение на задължения за вземания за парични суми, въз основа на документ, визиран в чл.417 ГПК, издадена по ЧГД №3505/2015г. по описа на РРС.

В условията на евентуалност предявява осъдителен иск срещу И.И.Л., ЕГН ********** и Ц.И.Л., ЕГН ********** за заплащане солидарно на сумите: 6289 евро – главница, ведно със законната лихва, считано от 24.06.2015г. и 245.32 евро – просрочена лихва за периода 02.01.2015г. – 23.06.2015г. Като основание на иска, сочи разпоредбата на чл.79 ЗЗД – неизпълнение по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 31.10.2012г. Пояснява, че настъпилата предсрочна изискуемост е обявена с нотариални покани от 13.05.2015г.

В условията на евентуалност предявява осъдителен иск срещу И.И.Л., ЕГН ********** и Ц.И.Л., ЕГН ********** за заплащане солидарно на сумите: 6289 евро – главница, ведно със законната лихва, считано от 24.06.2015г. и 245.32 евро – просрочена лихва за периода 02.01.2015г. – 23.06.2015г. Като основание на иска, сочи разпоредбата на чл.79 ЗЗД – неизпълнение по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 31.10.2012г. Пояснява, че настъпилата предсрочна изискуемост е обявена с настоящата искова молба.

Претендира разноските, направени по заповедното и настоящото производство.

В срока от чл.131 от ГПК ответниците И.Л. и Ц.Л. са депозирали отговор на исковата молба, в който излагат доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Твърдят, че към 24.06.2015г. – датата, на която е депозирано заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, И.Л. насочила с международна банкова платежна операция цялото вземане произтичащо от договора за кредит, сключен на 31.10.2012г., отчитан по кредитна сметка 20675249. С депозираното заявление, банката представила счетоводно извлечение от сметката обслужваща кредитната сделка, въз основа на което поискала да бъдат издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземания, за които кредиторът с платежно нареждане стартирал международна банкова платежна операция с превод от Ви Пи Банка Лихтенщайн още на 20.04.2015г. Част от наредената с платежно нареждане обща сума – 23 600 евро била насочена за цялостно погасяване на процесното задължение. „Банка ДСК“ ЕАД посочила банковата сметка, по която да получи средствата. Сумата била наредена за плащане от Ви Пи Банка Лихтенщайн. Международната платежна операция била опосредствана чрез съобщения от Суифт сървиз бюро Белгия и следвало да се извърши по специалните правила за разплащане на бюрото, съобразно дадените указания за ниво на сигурност ААА, което трябвало да се съблюдава предвид сигурността, която предлагала изпращащата банка. Пояснява, че изпращащата банка е със седалище в офшорна зона, което предопределяло и високо ниво на сигурност във връзка с платежната операция. Според съдържанието на суифт съобщение МТ 799 банката изпращач била информирана за предприемане процедура по арбитраж, тъй като банката получател – „Банка ДСК“ ЕАД не изпълнила изискванията за секюритизиращ канал на движение на съобщението за изпращач с кредитен рейтинг ААА, поради което сумата била блокирана в съхраняваща банка до приключване на спора. От приложения към отговора на исковата молба документ, изготвен от международната организация за сетълмент за разплащания се установявало, че транзакцията не е осъществена по вина на „Банка ДСК“ ЕАД, тъй като не изпълнила дадените указания, с оглед което не било получено разрешение за прехвърляне на сумата.

Позовавайки се на практика на ВКС по сходни казуси, ответниците считат, че са се освободили от собствената си забава като длъжници за погасяване задължението, тъй като банката неопрадвано не е приела изпълнението и не е съдействала на кредитополучателя да получи транзакцията, с която се извършвало плащането. Предвид изложените съображения, приемат, че кредитора неоснователно е пристъпил към обявяване вземането за предсрочно изискуемо. Поддържат, че поради недължимост на вземането на праводателя – „Банка ДСК“ ЕАД, то не дължат изпълнение и на цесионера - „ОТП Факторинг България“ ЕАД.

Излага доводи за незаконосъобразност на обявената предсрочна изискуемост от „Банка ДСК“ ЕАД. В тази връзка сочи, че не е налице яснота относно момента на предсрочната изискуемост, което е от съществено значение за установяване преклузивния шестмесечен срок, в който следва да бъде ангажирана отговорността на поръчителя, съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД. Предвид наличието на две лица (кредитополучател и поръчител), съществувала възможност да се установят две дати на предсрочна изискуемост. Твърди, че банката не е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем на основание чл.60, ал.2 ЗКИ поради неплатени вноски и не е съобщила надлежно, че упражнява това свое право на длъжника. В приложените към исковата молба нотариални покани не бил описан нито падежа на вземането, нито размера на вноските, които не са заплатени, нито възнаградителната лихва и заемните такси, дори не била вписана дължима сума. Уведомяването следвало да е ясно и недвусмислено в същата степен, както и извлечението от сметка, което в случая не било сторено.

Ответниците оспорват твърдението на ищеца, досежно надлежно уведомяване за настъпилата цесия. Оспорват истинността на представеното пълномощно, изготвено от „Банка ДСК“ ЕАД. Тъй като същото не било датирано и нотариално заверено, приемат, че е изготвено за нуждите на настоящото производство. Поддържат, че след като не са спазени изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД, прехвърлянето не е породило действие спрямо длъжниците, респективно, ищцовото дружество не се явява техен кредитор.

Намират за несъстоятелна претенцията на „ОТП Факторинг България“ ЕАД предявена в условията на евентуалност, предвид обстоятелството, че в приложените към исковата молба доказателства не се съдържала уведомление за цедиране на вземането, изходящо от „Банка ДСК“ ЕАД.

Релевират възражение за изтекла кратка погасителна давност.

Излагат аналогични съображения за неоснователност на предявените в условията на евентуалност осъдителни претенции.

Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:

На 31.10.2012г. между „Банка ДСК“ ЕАД, от една страна, а от друга - И.И.Л. и Ц.И.Л. е сключен договор за кредит за текущо потребление, обезпечен с договор за поръчителство, по силата на който банката предоставила на И.Л. заем в размер на 7500 евро със срок за погасяване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, съгласно погасителен план, съставляващ неразделна част от контракта. Не се спори, че заемната сума е преведена по разплащателна сметка с титуляр И. Лалова.

Съобразно параметрите на договора, кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 7.95% годишно, при изпълнение Условията по програма ДСК Лидер, при годишен процент на разходите – 8.95. При сключване на договора, кредитополучателят получил и приел: Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица и Условия по програма ДСК Лидер.

Въз основа на заявление, депозирано до РРС, „Банка ДСК“ ЕАД се снабдила със заповед  №2165/29.06.2015г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №3505/2015г. срещу И.И.Л. и Ц.И.Л. солидарно за сумите: 6289 евро – главница по договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2012г., обезпечен с договор за поръчителство, ведно със законната лихва считано от 24.06.2015г. до окончателното й изплащане; 245.32 евро – просрочена лихва за периода 02.01.2015г. – 23.06.2015г.; 14.01 евро – лихвена надбавка за забава върху главницата за периода 02.01.2015г. – 23.06.2015г. и 60 евро – заемни такси; 258.49 лева – държавна такса и 653.12 лева – юрисконсултско възнаграждение.

На 20.11.2015г. по силата на договор за покупко – продажба на вземания, банката прехвърлила на „ОТП Факторинг България“ ЕАД пакет от вземания, посочени в приемо – предавателен протокол, между които и задължението на И.И.Л., основано на договор за кредит от 31.10.2012г.

Към цесията са приложени: пълномощно, с което банката упълномощава ищцовото дружество да уведоми от нейно име всички длъжници по цедираните вземания и да подпише писмените съобщения по чл.99, ал.3 ЗЗД до длъжниците от нейно име, както и писмо, с което на основание чл.99, ал.3 ЗЗД „Банка ДСК“ ЕАД потвърждава настъпилото прехвърляне на вземанията, описани в приемо – предавателния протокол към договора за цесия от 20.11.2015г., с дата на прехвърляне 04.12.2015г.

На адреса, посочен от кредитополучателя в договора за кредит, са изпратени съобщения за цедираното вземане на „Банка ДСК“ ЕАД, които са се върнали като непотърсени.

По молба на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, основана на заповед №2165/29.06.2015г. и изпълнителен лист от 30.06.2015г., издадени по ЧГД №3505/2015г. по описа на РРС, ЧСИ с рег.№912 образувал изпълнително дело №895/2018г. и изпратил покани за доброволно изпълнение на И.Л. и Ц.Л.. В срока по чл.414 ГПК ответниците депозирали възражение за недължимост на сумите, предмет на заповедта за изпълнение, с оглед което заповедният съд указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си, предмет на заповедта за изпълнение.

В подкрепа на твърденията, изложени в отговора на исковата молба, ответниците са представили писмени доказателства, с които установяват, че на 20.04.2015г. са предприели действия за погасяване задълженията по договор за кредит от 23.10.2012.г и договор за кредит от 31.10.2012г. чрез международен банков превод на сумата 23 600 евро. Посочената сума съставлява сбор от задълженията по двата кредита, съгласно уведомление на „Банка ДСК“ ЕАД с изх.№27-00-1087/20.04.2015г.

На 27.04.2015г. Суифт Сервиз Бюро уведомило банката изпращач по транзакцията, че бенефициерът на международно платежно нареждане – „Банка ДСК“  не е изпълнил изискванията за секюритизиращ канал за изпращач с кредитен рейтинг ААА, в резултат на което бюрото няма разрешение за извършване на прехвърлянето на сумата. Към 03.05.2018г. сумата 23 600 евро, пренасочена по арбитражно решение 6667/16.10.2017г. била пренасочена от клон Люксембург по сметка **********, като средствата били все още блокиране по искане на изпращача – И.И.Л..

На 30.09.2019г. И.Л. изпратила писмо до VP Bank/BVI/LTD с искане да бъде предоставена информация относно съобщенията, които са разменени чрез системата СУИФТ във връзка с транзакцията между ВП Банк – СУИФТ – ДСК Банк ЕАД – СУИФТ – ВП Банк и потвърждение на представеното съобщение МТ 103. В отговор VP Bank LTD, потвърдила, с цялата отговорност на банката, че приложената транзакция е доставена на получателя.

С оглед установяване релевантни за спора факти е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като ясно, пълно и обосновано. Вещото лице е установило, че на 26.11.2012г., въз основа Договор за кредит, сключен на 31.10.2012г., „Банка ДСК“ ЕАД превела по банкова сметка *** И.И.Л. 14 647.50 лева – равностойността на 7500 евро. В периода 01.12.2012г. – 24.01.2015г. кредитополучателят ежемесечно обслужвал кредита, като заплатил общо 2361.23 евро, от които 1211 евро – главница; 1149.80 евро – договорна лихва; 0.43 евро – наказателна лихва. След 24.01.2015г. кредитополучателят преустановил плащанията, с оглед което, считано от 02.02.2015г. настъпило просрочие на кредита. Експертът е посочил непогасените изискуеми задължения в два варианта:

1. При условие, че по кредита е настъпила предсрочна изискуемост на 15.05.2015г.:

          6289 евро – главница;

          183.52 евро – изискуема договорна лихва, начислена върху редовна главница периода 01.01.2015г. – 23.06.2015г. вкл.;

          131.15 евро – наказателна лихва за периода 02.02.2015г. – 24.06.2015г.;

          60 евро – такса „Разходи при изискуем кредит“.

2. При условие, че към 24.06.2015г. не е настъпила предсрочна изискуемост:

          248.96 евро – изискуема главница, редовно падежирала в периода 01.02.2015г. – 01.06.2015г.;

          235.72 евро – изискуема договорна лихва, начислена върху редовна главница за периода 01.01.2015г. – 23.06.2015г.;

          10.23 евро – наказателна лихва, начислена върху просрочена редовно падежирала главница за периода 02.02.2015г. – 23.06.2015г. вкл.

В периодите: 24.01.2015г. – 20.11.2015г. и 20.11.2015г. – 30.08.2019г. ответниците не са извършили плащания съответно към „Банка ДСК“ ЕАД и към „ОТП Факторинг България“ ЕАД.

Към 30.08.2019г. актуалният размер на дължимите суми, при условие, че по кредита е настъпила предсрочна изискуемост на 15.05.2015г. е посочен, както следва: 6289 евро – главница; 183.52 евро – изискуема договорна лихва, начислена върху редовна главница периода 01.01.2015г. – 23.06.2015г. вкл.; 131.15 евро – наказателна лихва за периода 02.02.2015г. – 24.06.2015г.; 60 евро – такса „Разходи при изискуем кредит“.

Към 30.08.2019г. актуалният размер на дължимите суми, при условие, че по кредита не е настъпила предсрочна изискуемост на 15.05.2015г. е посочен, както следва: 248.96 евро – изискуема главница, редовно падежирала в периода 01.02.2015г. – 01.06.2015г.; 235.72 евро – изискуема договорна лихва, начислена върху редовна главница за периода 01.01.2015г. – 23.06.2015г.; 10.23 евро – наказателна лихва, начислена върху просрочена редовно падежирала главница за периода 02.02.2015г. – 23.06.2015г. вкл.

Вещото лице е констатирало, че в периода 20.04.2015г. – 25.04.2015г. е постъпило нареждане за международен превод с референтен номер 153248В47636 за изпълнение в банковата институция – Ви Пи Банка Лихтенщайн с наредител И.И.Л., за сумата 23 600 евро с получател – бенефициер „Банка ДСК“ ЕАД. Нареждането е било със статус чакащо одобрение.

Въз основа приетите по делото доказателства, експертът прави извод, че е започнало изпълнение на платежната транзакция в резултат на постъпилото нареждане за превод, но изпълнението не е завършено. Сочи, че статусът на клиентската сметка е очакващ одобрение. Пояснява, че форматите на изписаните IBAN ***учателя на превода не са коректни. Отбелязва липса на съвпадение между основанието на превода, посочено в „Нареждане за международен превод“ с това, изписано в съобщение тип МТ103.

Вещото лице поддържа, че по счетоводни данни от „Банка ДСК“ ЕАД няма постъпила сума за погасяване на процесния кредит, т.е. трансакцията в размер на 23 600 евро не е завършена.

Обяснено е, че при свободен презграничен превод чрез SWIFT – съобщение МТ 103, „Банка ДСК“ ЕАД е задължена да потвърди след получаване на съобщение тип МТ 910 на кореспондентската си банка сметката на бенефициера, а след получаване на превода, да го уведоми и да завери сметката му. От доказателствата по делото, експертът не е установил сумата 23 600 евро да е постъпила по сметка на бенефициера в „Банка ДСК“ ЕАД. Твърди, че в случая задължителният стандарт за съобщение МТ 103 не е спазен изцяло.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК, в производството по който ищецът цели да установи, че ответниците дължат солидарно сумите: 6289 евро – главница по договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2012г., обезпечен с договор за поръчителство, ведно със законната лихва считано от 24.06.2015г. до окончателното й изплащане; 245.32 евро – просрочена лихва за периода 02.01.2015г. – 23.06.2015г.; 14.01 евро – лихвена надбавка за забава върху главницата за периода 02.01.2015г. – 23.06.2015г. и 60 евро – заемни такси, предмет на заповед №2165/29.06.2015г. за изпълнение на задължения за вземания за парични суми, въз основа на документ, визиран в чл.417 ГПК, издадена по ЧГД №3505/2015г. по описа на РРС.

В условията на евентуалност са предявени осъдителни претенции:

- за солидарно заплащане на сумите: 6289 евро – главница, ведно със законната лихва, считано от 24.06.2015г. и 245.32 евро – просрочена лихва за периода 02.01.2015г. – 23.06.2015г., въз основа настъпила предсрочна изискуемост на вземането, обявена с нотариални покани от 13.05.2015г.

- за солидарно заплащане на сумите: 6289 евро – главница, ведно със законната лихва, считано от 24.06.2015г. и 245.32 евро – просрочена лихва за периода 02.01.2015г. – 23.06.2015г., въз основа настъпила предсрочна изискуемост на вземането, обявена с исковата молба.

По иска с правно основание чл.422 ГПК:

От приложеното в настоящото производство гражданско дело ЧГД №3505/2015г. по описа на РРС е видно, че в срока по чл.414 ГПК длъжниците са депозирали възражение, с оглед което заповедният съд указал на заявителя  възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.

Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.

Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.

В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.

„ОТП Факторинг България“ ЕАД основава претенцията си на цедирано вземане по договор, сключен на 31.10.2012г. между „Банка ДСК“ ЕАД и И.И.Л., обезпечено с поръчителството на Ц.И.Л..

Не е спорно между страните по делото, че сумата 7500 евро – предмет на Договора е усвоена от кредитополучателя.

Съдът намира за основателно релевираното от ответниците възражение, досежно липсата на предпоставки за настъпила предсрочна изискуемост на вземането. В чл.19.2 от Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. От заключението на приетата по делото експертиза е видно, че до 24.01.2015г. кредитополучателят е заплащал месечните вноски. Кредитът е изпаднал в просрочие считано от 02.02.2015г. На 20.04.2015г. (преди изтичането на 90-те дни) И.Л. е наредила международен превод с референтен №153248В47636 за сумата 23 600 евро, част от които за погасяване остатъка от дълга по процесния договор за кредит. За установяване това обстоятелство са представени електронни съобщения от международната система за разплащания СУИФТ, която поддържа софтуерната обработка на съобщения във връзка с междубанкови плащания. В съобщение тип МТ799 на Суифт Сървизно бюро се сочи, че „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на бенефициер на превода, не е изпълнила изискванията на VP Bank за секюритизиращ канал за изпращач с кредитен рейтинг ААА. Вещото лице е установило, че нареждането за сумата 23 600 евро е със статус „чакащо одобрение“. Приложено е известие от представител на VP Bank, с което банката потвърждава, че приложената трансакцията – съобщение МТ 103, е доставена на получателя.

„Банка ДСК“ ЕАД не е оказала необходимото съдействие на длъжника да изпълни задължението си, тъй като не е удовлетворила изискванията на VP Bank, за да получи наредения превод. Действително в съобщение МТ 103 не са изписани изцяло IBAN-*** - липсват първите няколко знака, които идентифицират страната и кредитната институция, в която се поддържа сметката, но е конкретизирана банката – получател: „Банка ДСК“, Московска 19, BG Sofia. Изписана е и последната част от IBAN, ***ната сметка. В случай, че това е причината, за да не приеме нареденото плащане, то ищецът не е ангажирал доказателства, за предприети от кредитора действия, свързани с отстраняване на несъответствията или такива, за оказано съдействие, необходимо за получаване на сумата. Въпреки уведомлението, под формата на съобщение МТ 103, съставляващо действие, което е достатъчно за осъществяване на дължимия резултат, на 15.05.2015г. банката е връчила съобщение на длъжниците за обявяване предсрочната изискуемост на вземането.

Общата уредба на института „забава на кредитора“ се съдържа в чл.95 ЗЗД. Според даденото в цитираната разпоредба определение, забава на кредитора е налице, когато кредиторът: 1. неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или 2. не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си, какъвто е и настоящия случай. Забавата на кредитора не освобождава длъжника от задължението му, но отпадат всички последици, свързани с неизпълнението. Съгласно чл.96, ал.1 ЗЗД, забавата на кредитора освобождава длъжника от последиците на собствената му забава (мораторни лихви, договорна неустойка и др.), а в случая и от възможността кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем.

Изложеното води до извод, че към 15.05.2015г. не са били налице предпоставките за обявяване кредита за предсрочно изискуем. Независимо от това, на основание чл.235 от ГПК, е необходимо да се съобразят всички факти, настъпили след предявяване на иска. В този смисъл следва да бъдат отчетени вноските с настъпил падеж към датата на формиране силата на пресъдено нещо, в какъвто смисъл е задължителната практика, обективирана в т.1 от ТР №8/02.04.2019г. по ТД №8/2017г. на ОСГТК на ВКС. След подаване на заявлението за издаване заповедта за изпълнение, съобразно погасителния план по договора за кредит поетапно са падежирали 62 месечни вноски за периода 02.02.2015г. – 01.03.2020г. включително. При вземане, произтичащо от договор за кредит, чиято предсрочна изискуемост не е настъпила преди подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, не може да бъде игнорирана съществуващата облигаторна връзка между страните, обосноваваща конкретните задължения, поети от кредитополучателя. Длъжниците – ответници по иска следва да изпълнят, макар и само онази част от задължението по отношение, на която е настъпил падежът договорен от страните.

При решаване на правния спор, съобразявайки обстоятелството, че Ц.И.Л. има качеството на поръчител и предвид правилото на чл.147, ал.1 ЗЗД, съдът следва служебно да прецени дали е спазен преклузивния срок за търсене отговорност от поръчителя. Моментът на обявяване на кредита за предсрочно изискуем е и началният момент, от който започва да тече шестмесечният преклузивен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД за непадежиралите вноски, тъй като от този момент настъпва изискуемостта на целия дължим остатък от кредита с ненастъпил падеж. В този случай отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение той е изтекъл. Относно дължимите вноски с настъпил падеж, срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД тече от падежа (изискуемостта) на всяка погасителна вноска (в този смисъл са решение №83/26.05.2017г. по т.д.№50394/2016г. на ВКС, ІV г.о.).

В конкретния случай срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД не е изтекъл, тъй като първата падежирала вноска е от 01.02.2015г., а заявлението за издаване заповед за изпълнение е депозирано на 24.06.2015г.

Разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗПК указва възможността на кредитора да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, ако в контракта е предвидена такава възможност. В случая, кредитополучателят се е съгласил „Банка ДСК“ ЕАД да прехвърля правата си по процесния договор на трето лице (чл.23 от ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление). Вземането е цедирано на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, като първоначалния кредитор е упълномощил ищцовото дружество, да уведоми от негово име всички длъжници за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания.

Правата по прехвърленото вземане преминават върху цесионера със сключване на договора, поради което цедентът вече не е титуляр на вземането. Това налага извод, че ищецът е материалноправно легитимиран да търси изпълнение на задълженията по договора за кредит, респективно установяване на вземанията си.

Кредиторът е положил достатъчно усилия, за да достигнат лично до длъжниците уведомленията за цедиране на вземането. От приобщения по делото договор за потребителски кредит е видно, че кредитополучателят и поръчителят са посочили един и същ адрес за връчване на съобщения и изявления – гр.Русе, ул.“Янтрав“№1, вх.2, ет.14, ап.41, на който адрес са изпратени две уведомления, посредством „Български пощи“. От приложената обратна разписка към товарителницата е видно, че ответниците не са намерени на адреса.

Във формираната с редица решения на ВКС практика, безпротиворечиво се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за цесията следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска.

Към 09.03.2020г. (когато са обявени устните състезания) незаплатената главница, съгласно погасителния план, възлиза на 3781.11 евро, а заемните такси – 40.30 евро. Съобразно заключението на приетата по делото експертиза, договорната лихва за процесния период 02.01.2015г. – 23.06.2015г. е в размер на 235.72 евро, а лихвата за забава върху главницата, за периода от 02.01.2015г. до 23.06.2015г. – 10.23 евро.

До посочените размери, претенциите като доказани следва да бъдат уважени, а в останалата част, като неоснователни – отхвърлени.

По предявените в условията на евентуалност осъдителни искове:

Предмет на двата иска – установителен и осъдителен, е вземане, произтичащо от неизпълнение на задължение на кредитополучател по договор за потребителски кредит, заявено като предсрочно изискуемо в успешно проведено заповедно производство. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с нотариални покани от 13.05.2015г. или с връчване препис от исковата молба на ответника, не променя основанието, на което се претендира вземането. В случая разликата между главния и евентуалните искове е само във вида на търсената защита. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, е предпоставка за съединяване на осъдителен иск при условията на евентуалност с предявения по реда на чл.422 ГПК положителен установителен иск, а в случая заявеният спорен предмет е един и същ, т.е. налице е недопустимо съединяване на искове. На второ място не се е сбъднало въведеното от ищцовата страна вътрешнопроцесуално условие за разглеждането на осъдителните претенции – отхвърляне на установителния иск. Частичното му уважаване е процесуална пречка за произнасяне по осъдителните искове, предявени като евентуални с исковата молба (в този смисъл решение №135/26.09.2018г., постановено по т.д.№230/2017г. на ВКС, ІІ т.о.).

С оглед изложеното съдът намира, че не дължи произнасяне по заявените в условията на евентуалност претенции.

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

Ищецът претендира разноски, единствено в исковото производство. Същите възлизат на 784.57 лева – държавна такса, възнаграждение за процесуално представителство и депозит за вещо лице. Предвид изхода на спора, ответниците следва да заплатят на „ОТП Факторинг България“ ЕАД разноски в размер на 482.89 лева.

Разноските, направени от И. и Ц. Л. са на стойност 150 лева – възнаграждение на вещо лице. Съразмерно с отхвърлената част от иска следва да им се присъдят разноски в размер на 57.68 лева. По компенсация между двете вземания, ответниците следва да заплатят на ищеца разноски в размер на 425.21 лева.

Процесуалния представител на ответната страна претендира възнаграждение, което съдът определя в размер на 800 лева, съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран така, съдът

 

 

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, че И.И.Л., ЕГН ********** и Ц.И.Л., ЕГН ********** дължат солидарно на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, район „Оборище“, бул.“Княз Александър Дондуков“№19, ет.2 (частен правоприемник - цесионер на „Банка ДСК“ ЕАД) сумите: 3781.11 евро – падежирала главница в периода 02.02.2015г. – 01.03.2020г. включително по договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2012г., обезпечен с договор за поръчителство, ведно със законната лихва считано от 24.06.2015г. до окончателното й изплащане; 235.72 евро – просрочена лихва за периода 02.01.2015г. – 23.06.2015г.; 10.23 евро – лихвена надбавка за забава върху главницата за периода 02.01.2015г. – 23.06.2015г. и 40.30 евро – заемни такси за периода 02.02.2015г. – 01.03.2020г., предмет на заповед №2165/29.06.2015г. за изпълнение на задължения за вземания за парични суми, въз основа на документ, визиран в чл.417 ГПК, издадена по ЧГД №3505/2015г. по описа на РРС.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ********* срещу И.И.Л., ЕГН ********** и Ц.И.Л., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване установено дължимостта на сумите: над 3781.11 евро до предявените 6289 евро – главница по договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2012г., обезпечен с договор за поръчителство, ведно със законната лихва считано от 24.06.2015г. до окончателното й изплащане; над 235.72 евро до предявените 245.32 евро – просрочена лихва за периода 02.01.2015г. – 23.06.2015г.; над 10.23 евро до предявените 14.01 евро – лихвена надбавка за забава върху главницата за периода 02.01.2015г. – 23.06.2015г. и над 40.30 евро до предявените 60 евро – заемни такси, предмет на заповед №2165/29.06.2015г. за изпълнение на задължения за вземания за парични суми, въз основа на документ, визиран в чл.417 ГПК, издадена по ЧГД №3505/2015г. по описа на РРС.

 

ОСЪЖДА И.И.Л., ЕГН ********** и Ц.И.Л., ЕГН ********** да заплатят солидарно на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 482.89 лева.

          ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адвокат И.К. възнаграждение за процесуално представителство в размер на 800 лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: