Присъда по дело №144/2022 на Окръжен съд - Монтана

Производството в съдебна фаза е образувано въз основа на повдигнато обвинение
срещу подсъд. Д.С. от гр. -*, за това, че на 05.02.2020г. около 12:0ч. в гр. *на кръстовище на
ул. „*“ и ул. „*“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „*“,
модел „*“ с рег. № *, собственост на Д.С. с ЕГН ********** от с. *, обл. *нарушила
правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 40, ал. 1 от ЗДвП – „преди да
започне движение назад водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението и ал. 2 – „по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ и по непредпазливост причинила
смъртта на Д.П. с ЕГН ********** от гр. *– престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК.
Съдебното производство се проведе при условията на глава двадесет и седма от НПК.
В съдебно заседание подсъдимата се представлява от упълномощен защитник. Както защит-
никът, така и подсъд. С. изрично заявиха желанието си делото да протече по реда на чл. 371,
т. 2 от НПК. Подсъдимата заяви, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятел-
ствената част на обвинителния акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тези
факти. Подсъдимата не депозира обяснения по случая и заяви, че изключително много
съжалява за произшествието, което е причинила и за последиците от него.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Монтана заяви, че
поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в
обвинител-ния акт и правната квалификация на деянието. Моли съда да признае подсъд. Д.
С. за виновна за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. “в“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК и
съобразявайки се със смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоя-телства и
нарушенията на ЗДвП, й определи наказание в рамките на средното предвиденото в закона,
като бъде отложено за изтърпяване.
Защитникът на подсъд. Д.С. адв. Г. заявява, че споделя, както очертаната от
прокурора фактическа обстановка, така и правните доводи на обвинението, касаещи
авторството на деянието и вината на неговия подзащитен. Моли за наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства.
Съдът, като обсъди събраните по досъдебното производство доказателства, както и
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

І. Относно установените в производството факти:

Подсъд. Д.С. живее в гр. *на ул. „*“ № *. В същият град и квартал на ул. „*“ № *до
05.02.2020 г. живеела Д.П. заедно със съпруга си свид. Н.П. и болният им син свид. Г.П..
Подсъд. Д. С. е правоспособен водач на МПС, води се на отчет в ОДМВР – *и притежава
СУМПС № *от 05.09.2018 г. като водач категории „В” , „М“ и „АМ“.
На 05.02.2020г. около 12:00ч. подсъд. Д.С. излязла от дома с в гр. *, качила с в
автомобила на сина си Д.С.- марка „*“, модел „*“ с рег. № *, запалила двигателя на
автомобила, включила на задна скорост и потеглила на заден ход в района на кръстовището
на ул. „*“ и ул. „*“ с цел да направи маневра и да продължи с автомобила на преден ход. В
същото време в района на кръстовището минавала осемдесетгодишната Д.П. от гр. *.
Подсъд. Д.С. преди да започне движение назад с управлявания от нея автомобил въпреки, че
била длъжна непрекъснато да наблюдава пътя зад управляваното от нея превозно средства
не направила това и не се убедила, че пътят зад управлявания от нея автомобил е свободен,
в следствие на което не видяла преминаващата Д.П.. Така С. движейки се на заден ход
1

блъснала със задната част на автомобила преминаващата пешеходка - Д.П., която паднала на
пътното платно и колелата на автомобила преминали през тялото на падналата жена.
Подсъд. Д.С. усетила удара, спряла автомобила, слязла от същия и видяла пострадалата
Д.П., която лежала върху асфалта и незабавно се обадила на тел. 112 и съобщила за
произшествието.
На място се отзовали линейка с лекарски екип на „Спешна медицинска помощ” и
полицейски патрул на РУ МВР *. Екипът на „Спешна медицинска помощ” транспортирал
пострадалата Д.П. до МБАЛ Монтана, където е настанена за лечение. Извършен е от
разследващия полицай оглед на местопроизшествието, с което на осн. чл. 212, ал. 2 от НПК
започнал досъдебно производство, първоначално за престъпление по чл. 343 ал. 1, б. „б“, във
вр. с чл. 342, ал. 1 от НК – наблюдавано от РП Берковица. Въпреки проведеното лечение
пострадалата Д.П. починала в следствие причинените й при ПТП-то наранявания на
16.02.2020г.
Видно от изготвената на досъдебното производство съдебна автотехническа
експертиза /л. 46-55/, която съдът кредитира изцяло, като дадена обективно и компетентно е,
че подсъд. Д.С. при управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата –
чл. 40, ал. 1 от ЗДвП – „преди да започне движение назад водачът е длъжен да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението и чл. 40, ал. 2 от ЗДвП – „по време на движението си
назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
това е невъзможно той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“
вследствие на което предизвикала ПТП и причинил по непредпазливост смъртта на Д.П. от
гр. *. Нарушението на правилата за движение по пътищата от страна на обв. Д.С. е в пряка
причинна връзка с настъпилото ПТП и с настъпилия вредоносен резултат – смъртта на
пострадалата Д.П.
Видно от изготвената на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза
/л. 64-67/, която съдът също кредитира изцяло, като дадена обективно и компетентно е, че
нанесените при пътнотранспортното произшествие телесни повреди - охлузвания,
кръвонасядания, разкъсно-контузни рани, счупване на костите на гръдния кош /счупване
ребрата в лявата гръдна половина довели до левостранен хемопневноторакс/ са причина за
настъпилата смърт на пострадалата Д.П.. Нараняванията по своя характер и локализация
отговарят да са получени в условията на станало ПТП при травма след блъскане от движещ
се назад автомобил, с последващо преминаване на автомобила над пострадалата.
Гореизложената фактическа обстановка е установена по делото, фактите по нея са
признати от подсъдимата и от защитника й и се подкрепят от всички събрани по делото
доказателства.

II. Правна квалификация на деянието

От обективна страна подсъд. Д.С. е осъществила състава на престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като при управление на МПС, поради нарушаване
правилата за движение по пътищата - чл. 40, ал. 1 от ЗДвП – „преди да започне движение
назад водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма
да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението и чл. 40, ал. 2 от
ЗДвП – „по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава
пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно той е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности“, при управление на МПС на заден ход предизвикала
ПТП, е причинила по непредпазливост смъртта на Д.П.от гр. *. Допуснатите нарушения на
2

правилата за движение по пътищата са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат.
От субективна страна деянието е извършено при несъзнавана непредпазливост
(небрежност) от подсъд. Д.С., като последната не е предвиждала настъпването на
общественоопасните последици от деянието, но при конкретната обстановка е била длъжна
и е могла да стори това.
Така допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата - чл. 40, ал. 1 от
ЗДвП и чл. 40, ал. 2 от ЗДвП са в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото
произшествие и с причинените съставомерни последици - причиняване на смъртта на
пострадалата Д. П.
Причината за извършеното престъпление е несъобразяване с установените в ЗДвП
норми, задължаващи водачите на ППС към дисциплинираност и безопасност на движението.
Настоящата инстанция намира, че от направеното самопризнание на подсъдимата и
събраните на досъдебното производство писмени доказателства, които го подкрепят, както и
от показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели, заключенията на
в.л. по изготвените на досъдебното производство експертизи и вещественото доказателство
по делото по безспорен начин е установено, че подсъд. Д. С. е автор на деянието за което е
предадена на съд.
Предвид на така изложените съображения, съдът квалифицира деянието, призна
подсъдимата за виновна и я осъди.
Обвинението се установява изцяло по безспорен и категоричен начин от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства: Протокол за оглед на местопроизшествие
/л. 34-37/; Албум /л. 38-39/; Докладна записка /л. 42, 43-44/; Съдебно медицинска експертиза
/л. 64-67/; Медицински документи /л. 78-85/; Съдебна автотехническа експертиза /л. 46-55/;
Справка за нарушител /водач /л.186/; Удостоверение за наследници /л. 89/; Препис –
извлечение от Акт за смърт /л. 90/; Протокол за доброволно предаване /л. 97/; Протоколи за
разпит на свидетели /л. 159, 167, 169, 187-188, 189-190/; Справка за съдимост /л. 171, 174/;
Характеристична справка /л. 172/;

ІII. Относно вида и размера на наложеното наказание:

За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от
две до шест години.
При индивидуализиране на наказанието съдът отчете степента на обществена
опасност на подсъдимата и деянието, причините за неговото извършване, както и останалите
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Смекчаващи отговорността обстоя-
телства - признание на вината, чисто съдебно минало, съдействие на органите на досъдеб-
ното производство за изясняване на фактическата обстановка по делото, заплащане
разноските по погребението на пострадалата. Тези обстоятелства съдът намира, че са
многобройни в своята съвкупност, поради което счита, че и най- лекото предвидено в закона
наказание – лишаване от свобода от две години, би се оказало несъразмерно тежко за
подсъд. С. при конкретната ситуация. Ето защо съдът на основание чл.58а, ал.4 НК, вр. с
чл.55, ал.1,т.1 НК слезе под законоустановения минимум и наложи на подсъд. Д.
С.наказание от шест месеца лишаване от свобода.
Няма законна пречка това наказание да бъде отложено за изтърпяване съгласно чл.66
от НК и според този състав на съда това би било напълно справедливо. Изпълнението на
това наказание следва да бъде отложено за минималния предвиден в закона изпитателен
срок от три години, който е достатъчен да обезпечи постигане целите и задачите на
3

наказанието. В случая съда приема, че ефективното изпълнение на това наказание с нищо не
би допринесло, а и не е необходимо нито с оглед най-вече на личната превенция, нито на
генералната за постигане целите на наказанието.
На основание чл. 343г от НК лишава подсъд. Д.С., със снета по делото самоличност,
от право да управлява МПС за срок от шест месеца, считано от датата на отнемане на
свидетелството за правоуправление.
Предвид изхода на делото, подсъд. Д.С. следва да заплати по бюджета на МВР, по
сметка на ОД на МВР Монтана сумата 1488.85лв. разноски на ДП и по 5.00лв. при издаване
на изпълнителен лист.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4

Номер на акта:	6
Дата:	6 юли 2022 г. (в сила от 22 юли 2022 г.)
Съдия:	Олег Софрониев

Дело:	20221600200144
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 юни 2022 г.

Присъда по дело №144/2022 на Окръжен съд - Монтана

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите