Решение по дело №4876/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260488
Дата: 25 юли 2021 г.
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20204430104876
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 септември 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Плевен, 25.07.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Плевенски районен съд, V гр. състав в публично заседание проведено на 25.06.2021г. в състав

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА

и при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 4876 по описа на съда за 2020г., въз основа на данните по делото и закона, за да  се произнесе взе предвид следното:

          Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.

          Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, ***, против Т.М.М., ЕГН **********, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.415 ал.1 от ГПК, че дължи на ищеца сумата от общо ***лева неустойки, която сума е част сумите по фактура от ***за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ ***на ***. Сочи се, че вземането произтича от следните обстоятелства: Сключени договор за мобилни услуги и договор за лизинг на мобилно устройство Нокия, неизпълнение по дговорите и деактивация на ***Сочи се, че е образувано заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по чл. 47 ал. 5 от ГПК, обуславящо воденето на исковото производство. Претендират се разноски.

          Ответникът, чрез назначения му особен представител счита, че искът е допустим и вероятно основателен. Заявява, че ищецът следва да докаже дължимостта на претендираните неустойки, начина на определяне на паричните суми, счита, че неустойката е прекомерна.   

          Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства намери за установено следното: Със Заповед *** по ч.гр.д. ***, съдът е разпоредил Т.М.М., ЕГН **********, да заплати на кредитора ***, сумата общо в размер на ***лв., представляваща неустойка за предрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, за която са издадени фактури ***от които: ***лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата ***за мобилен номер ***, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, и ***неустойка за предоставено за ползване устройство *** ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението ***до окончателното изплащане на същата. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и съдът е указал на заявителя – ***да подаде в едномесечен установителен иск за дължимостта на посочената в заповедта сума. Такъв е подаден в срок, което сочи допустимост на исковото производство по чл. 415 от ГПК.

          Видно от представените от ищеца доказателства, между страните са съществували сключени договори за мобилни услуги, последно допълнително споразумение от ***и договор за лизинг на мобилно устройство от същата дата -  ***Ищецът е изпълнил задълженията си по тези договори, видно от приложените справки за общо потребление на гърба на всяка от приложените по делото фактури за отчетни периоди от ***Незаплащането на сумите по всяка от фактурите от страна на ответника е видно от отбелязването във всяка следваща такава, напр. сумата ***от фактурата от ***е включена като баланс от предходен период във фактурата от ***и т.н. Ответникът не твърди или доказва плащане по тези фактури, което сочи, че е било неизпълнение от негова страна на договорните му задължения. В т.3 от допълнителното споразумение по договора за мобилни услуги, страните са уговорили, че в случай на прекратяване на договора по вина на потребителяили при нарушение на задълженията му, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималния размер не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В чл. 11 ал. 2 от договора за лизинг също е уговорена неустойка при разваляне на договора по вина на лизингополучателя в размер на неплатените и оставащи лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в писмения договор. Цените на абонамента и устройството са посочени в приложените договори. Неизпълнението и дължимостта на сумите по процесните фактури, касаещи неплатени месечни абонаментни такси и неплатени лизингови вноски от същия ответник, са установени за дължими с решение по гр.д. ***приложено от ищеца по делото.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: С представените и неоспорени от страните договори от ***се доказа безспорно наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника по договор за услуги и договор за лизинг, С представените пет фактури за начисляване на месечни абонаментни вноски и услуги ищецът доказа както своето изпълнение по договорите, така и неизпълнението на ответника за заплащане на задълженията му – във всяка от фактурите е било отбелязвано неплащането на предходната такава. Тези обстоятелства са доказани между същите страни и по гр.д. ***, и сочат, че е налице основание за начисляване на предвидените в двата договора неустойки, възлизащи по договора за услуги на ***лв., а по договора за лизинг – на ***Възражението на представителя на ответника за прекомерност на претендираните неустойки е неоснователно – прекомерност на обезпечителната, обезщетителна и наказателна функция на така уговорената неустойка би била налице, ако договорите бяха изпълнявани, а е налице неизпълнение още от първия месец на сключването им, същевременно претърпените вреди за ищеца са лишаване от абонат и от мобилно устройство, поради което лизинговите вноски до края на договора и тримесечните абонаменти, не се явяват прекомерни спрямо вредите на ищеца.

          Поради горното, съдът намира, че претенцията на ищеца в размер на от общо ***лв., представляваща неустойки по договори между страните от ***се явява доказана и следва да се уважи.

          Съобразно изхода на спора и претенциите за разноски от ищеца, съдът съобразява следното: Общо направените разноски на ищеца са в размер на 505.00лв.: 25.00лв. – ДТ, 180.00лв. – адвокатско възнаграждение и 300.00лв. - внесен депозит за особен представител на ответника, които следва да бъдат присъдени изцяло. Съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът  следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски съобразно уважената част от исковете, които се изчисляват в размер на 205.00лв.

          Воден от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ Т.М.М., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на кредитора ***, ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, ***, сумата общо в размер на ***лв., представляваща неустойка за предрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, за която са издадени фактури ***от които: ***лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата ***за мобилен номер ***, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, ***неустойка за предоставено за ползване устройство *** ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението ***до окончателното изплащане на същата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение *** по ч.гр.д. ***.

 

          ОСЪЖДА Т.М.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, ***, разноски по исковото производство в размер на 505.00. и разноски по ч.гр.д. ***, в размер на 205.00лв.

          Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: