ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 267
гр. Пловдив, 04.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Членове:Пламен П. Чакалов
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно
гражданско дело № 20215300503031 по описа за 2021 година
Обжалвано е определение № 263302/15.07.2021г. по гр. д. №13521/20г.по описа
-ти
на Пловдивския районен съд, ІV бр. с., с което се спира производството по делото в
частите относно предявения иск за развод, иска относно произнасянето на съда по
вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, както и иска относно
фамилното име на съпругата след прекратяването на брака, на основание чл. 19, т.1 от
Регламент 2201/2003г. на Съвета до установяване на компетентността на първия
сезиран съд, а именно съдът в Англия; спира се производството по делото на
основание чл. 229, ал.1,т.4 от ГПК в частите относно предявените искове за родителски
права, режим на лични отношения и издръжка на детето на страните В. Н. П., . до
влизане в сила на решение по гр. д. № 533/21г. на Софийски градски съд, ІV бр. състав
и се прекратява производството по делото в частта относно предявен иск за ползване на
семейното жилище, находящо се във Великобритания, Лондон, поради липса на
международна компетентност.
Частният жалбоподател Н. Л. П., чрез адв. Е.Н. моли съда да отмени
определението на районния съд по съображения изложени в жалбата и върне делото за
продължаване на процесуалните действия по него. Прави искане за разглеждане на
жалбата в открито съдебно заседание на основание чл. 278, ал.1, изр. второ от ГПК.
Другата страна по частната жалба ЦВ. П. П.„ счита обжалваното определение за
законосъобразно, обосновано и правилно и моли съда да потвърди.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Съдът намира, че искането за разглеждане на частната жалба в открито
заседание е неоснователно, понеже спорът е изключително правен и изисква преценка
1
на правно релевантни факти настъпили към началото на 2020г. за които по делото има
обилен доказателствен материал, а и не се твърди наличие на новонастъпили
обстоятелства, които са от значение за решаването на спора.
Страните имат сключен граждански брак пред 2016г. в Република България,
както и родено през 2018г. дете във Великобритания.
На 04.02.2020г. Н. Л. П. подава искова молба за развод пред Варненския
районен съд, с която моли съда да прекрати брака, без да се произнася по въпроса за
вината, да определи местоживеенето на детето при майката, която да упражнява
родителските права при съответен режим на лични отношения, като сочи размер на
издръжката.
На 16.03.2020г. Ц. П. П. подава молба по делото, с която прави възражение за
местна неподсъдност и искане да се изпрати делото в Районен съд Пловдив, като
допълва, че тя също е завела дело за развод във Великобритания.
Всъщност това е и основният спорен въпрос – на коя дата е подадена исковата
молба за развод във Великобритания.
По делото е представен препис от „Утвърдително Решение“ постановен от
почитаемия съдия г-н Коб, като в т. 13 от същото решение е посочено, че съдебните
дела между страните са започнали с пълна сила през януари 2020г. и е уточнено, че
майката подава молба (онлайн) за развод в английски съд, като е уточнена дата
29.01.2020г. В този съдебен акт никъде не е не са посочени имена на страните, а само
инициали „Р“ и“Р“, но доколкото е посочен номер на дело „FD20Р00158“ и той съвпада
с номера делото, по което е издадена Заповед от 25.08.2020г., в която Ц.П. е посочена
като ищец, а Н.П. като ответник, следва да се приеме, че утвърдителното решение е
постановено между страните по настоящето дело.
Независимо, че по делото има данни и за по – ранна дата на подаване на молбата
за развод, а именно 12.01.2020г. (например Заповед 13.21: Отвличане . Заповед за
попечителство (с предизвестие) от 27.01.2020г. и Заповед от същата дата по същото
дело, в които е посочено, че исковата молбата за развод е подадена на 12.01.2020г.
дори и да се приеме, че това се дължи на някаква техническа неточност, то най –
късната дата, за която има доказателства, че Ц.П. е подала молба за развод пред
английски съд е 27.01.2020г., която предхожда исковата молба, по която е образувано
настоящето дело.
При така установеното от фактическа страна приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 19, т.1 от Регламент 2201/2003г на Съвета доколкото Обединеното
кралство се оттегли от Европейския съюз считано от 01.02.2020г, а освен това на
основание чл. 67, т.1, б. „в“ от Споразумението за оттеглянето на Обединеното
кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската
общност за атомна енергия е уговорено, че посочения Регламент и конкретно чл. 19 от
2
същия ще се прилага до края на преходния период, който изтича на 31.12.2020г.
След като делото за развод пред българския съд е по – късно заведено, то този
съд следва да спре производството до установяване на подсъдността на съда, който е
сезиран първи, а това е английският съд.
В частната жалба се прави възражение за приложимостта на чл. 13 от Регламент
2201/2003г. според който при невъзможност да се определи подсъдността компетентен
да разгледа делото е съдът на държавата – членка, в която пребивава детето. В
настоящия казус тази норма е неприложима, понеже тук не е невъзможно да се
определи подсъдността, а тече производство по определяне на подсъдността по
смисъла на чл. 19, ал.1 от Регламента, което е различно от хипотезата на чл. 13 от
Регламента, още повече, че искът за упражняване на родителските права не е
самостоятелно предявен.
Ето защо, производството по исковете за развод, вината за разстройството на
брака и фамилното име на съпругата следва да се спре до установяване
компетентността на първия сезиран съд, а именно английският.
В края на частната жалба се прави искане за приложение и на чл. 20 от същия
Регламент, който овластява некомпетентния съд на съответната държава членка да
постанови временни обезпечителни мерки по отношение на лица или имущество.
От представеното съдебно удостоверение, издадено от Софийски градски съд,
ГО, VІ брачен състав се установява, че е налице висящ спор, за който е образувано гр.
д. № 533/21г. относно връщането на детето по обичайното му местопребиваване, което
няма данни да е приключило. В производството по това дело ще се установи къде е
местопребиваването на детето, налице ли е незаконно неправомерно задържане на
детето и ако това е така, кой го и извършил, а това обстоятелство е от значение за
правилното решаване на спора за родителските права.
Относно издръжката следва да се посочи, че съгласно чл. 1, т.3,б. „д“ от
Регламент 2201/2003г. не се прилага за задълженията за издръжка и този иск ще се
реши в зависимост от изхода на спора за родителската отговорност.
Следователно, производството по исковете за определяне режима на лични
отношения с детето и неговата издръжка следва да се спре до приключване на гр. д. №
533/21г. на СГС, VІ бр. с.
По отношение на семейното жилище: Позоваването на Регламент 2016/1103 за
изпълнение на засиленото сътрудничество в областта на компетентността,
приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с
имуществения режим между съпрузи на Съвета е правилно, защото според преходната
разпоредба на чл. 69, т.3 разпоредбите за приложимото право по глава трета от този
регламент се прилага само за бракове, сключени след 29.01.2019г., а бракът на страните
3
е преди тази дата и те не са определили приложимо право по смисъла на чл. 22 от
регламента към имуществените си отношения след посочената дата.
Затова от Регламент 2016/1103 не може да се извлече международно правната
компетентност на българския съд относно претенцията за ползването на семейното
жилище.
Районният съд е достигнал до същите правни изводи, породи което обжалваното
определение е правилно, а частната жалба подадена против него е неоснователна и ще
се остави без уважение.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от Н. Л. П., чрез адв. Е.Н.
против определение № 263302/15.07.2021г. по гр. д. №13521/20г.по описа на
-ти
Пловдивския районен съд, ІV бр. с.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4