РЕШЕНИЕ
№
гр.В, 17.03.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,
деветнадесети състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети
декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Таня Плахойчева
при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№18927 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:
Етажните
собственици от ЕС с административен адрес: гр.В, ж.к.”, представлявани от
управителя А.З.С. са предявили в условията на обективно кумулативно съединяване
против А.Д.А. искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 594.00
лв., представляваща припадащата му се част от направени разходи за управление и
поддържане на ЕС, съгласно решение на ОС на ЕС от 04.05.2012г., сумата от
249.05 лв., представляваща мораторна лихва върху главното задължение за периода
от 01.05.2006г. до 04.05.2012г., сумата от 173.00 лв., представляваща
припадащата му се част от направени разходи за ремонт на покрива на сградата,
съгласно решение на ОС на ЕС от 04.05.2012г., сумата от 18.11 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главното задължение за периода от
01.05.2006г. до 04.05.2012г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 01.11.2012г.
Ищците
поддържа, че ответникът, в качеството си на етажен собственик на обект в сграда
в режим на ЕС с административен адрес: гр.В, ж.к.” е останал задължен за
посочените по-горе суми, като въз основа на две решения на ОС от 04.05.2012г.
управителят е упълномощен да предприеме действия за събирането им по съдебен
ред. В тази връзка в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за дължимите главници и лихви, срещу която
ответникът е възразил своевременно. По тези съображения ищците обективират
искане за съдебно установяване на вземанията си.
В подадения по реда на чл.131 от ГПК отговор
ответникът застъпва становище за неоснователност на предявените против него
искове и моли за отхвърлянето им. В тази връзка релевира доводи за това, че
действащата от името на ЕС не е избрана валидно за управител на последната,
както и че Общите събрания, на които са определени припадащите му се задължения
са свикани и проведени незаконосъобразно. В условията на евентуалност прави
възражение за погасяване на вземанията по давност.
Участващите по реда на чл.23, ал.5 от ЗУЕС в
настоящото производство етажни собственици М.А.Д. и Д.Н.А. застъпват становище
за неоснователност на предявените искове, като в тази връзка релевират доводи
за липса на валидно взето от ОС на ЕС решение, липса на представителна власт на
Анка З. като управител на ЕС и лошо управление на ЕС.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения на л.12-17 от делото Протокол
етажните собственици от ЕС с административен адрес: гр.В, ж.к.” са провели общо
събрание на 04.05.2012г., на което ответникът, в качеството му на собственик на
ап.21 е включен в списъка на задължените лица за извършване на ремонт на обща
част /покрива/ на сградата и поддръжка на ЕС, като главното му задължение възлиза
на сумата от 767.00 лв., а лихвата за забава
- на сумата от 267.16 лв. Същевременно главното задължение е формирано,
както следва: 549 ЛВ. - разходи за управление и поддръжка на ЕС и 173 лв. -
ремонт на покрива. В протокола е отбелязано, че ответникът се е явил на общото
събрание, като е отказал да удостовери с подписа си това обстоятелство, но е
направил изявление, че няма да плаща, тъй като се краде от касата на ЕС. Към
протокола е приложен и списък на присъстващите на събраните етажни собственици.
Отделно от това етажните собственици са предоставили срок за доброволно
изпълнение от страна на задължените лица /едноседмичен от влизане в сила на
решението/, като са оправомощили управителя, в случай на неизпълнение да
предприеме необходимите действия за събиране на вземанията по съдебен ред.
От представените по делото Протокол от проведено на
09.11.2009г. ОС на етажните собственици и писмо, изпратено от община В се
установява, че А.З. е управител на ЕС с административен адрес: гр.В, ж.к.”.
С нарочно съобщение по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС е
обявено, че протоколът от проведеното на 04.05.2012г. общо събрание е изготвен
и е на разположение на етажните собственици на 08.05.2012г.
Същевременно, видно от приложената по делото Покана,
етажните собственици са били предварително известени за свиканото на
04.05.2012г. общо събрание на етажните собственици, като е посочен и дневния
ред на събранието.
От приобщеното ч.гр.д.№15887/2012г. на ВРС, ХХХ – ти
състав се установява, че по същото е издадена в полза на ищците в настоящото
производство против ответника Заповед №51526 от 02.11.2012г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 594.00 лв., представляваща
припадащата му се част от направени разходи за управление и поддържане на ЕС,
съгласно решение на ОС на ЕС от 04.05.2012г., сумата от 249.05 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главното задължение за периода от
01.05.2006г. до 04.05.2012г., сумата от 173.00 лв., представляваща припадащата
му се част от направени разходи за ремонт на покрива на сградата, съгласно
решение на ОС на ЕС от 04.05.2012г., сумата от 18.11 лв., представляваща
мораторна лихва върху главното задължение за периода от 01.05.2006г. до
04.05.2012г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
01.11.2012г.
При тази установеност на фактите съдът възприе
следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителни искове с
правно основание чл.415, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта
на претендираните суми. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при
условията на пълно и главно доказване, че през релевирания период ответникът е
имал качеството на етажен собственик, наличието на валидни решения на ОС на ЕС
за плащане на търсените главници в посочените размери, настъпване на тяхната
изискуемост и размера на претендираните мораторни лихви.
Ответникът от своя страна е длъжен да установи онези
свои твърдения, правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи
изгодни за себе си правни последици, а в случай, че ищецът докаже посочените
по-горе обстоятелства, да установи точното в количествено и времево отношение
изпълнение на задължението си за плащане на припадащите му се части от
разходите за поддържане на сградата и ремонт на общите части.
Съдебния състав намира, че съвкупната
преценка на ангажираните по делото доказателства е в състояние да обуслови
извода за основателност на предявените искове. В тази връзка, между страните не
е спорно, че през релевирания период ответникът е имал качеството на етажен
собственик, доколкото се явява собственик на обект от сградата в режим на ЕС.
На следващо място, представените по делото писмени доказателства установяват по
несъмнен начин, че А.З. се явява управител на ЕС и като такава разполага с процесуална
правосубектност да представлява етажните собственици в настоящото производство,
поради което релевираните в противния смисъл от ответника доводи не могат да
бъдат споделени.
Отделно от това, налице е валидно взето
решение от ОС на етажните собственици за задълженията на ответника, касаещи
поддръжка и управление на ЕС и ремонт на обща част, които съответстват на обема
на правата му в последната. Що се отнася до направените от ответника възражения
за незаконосъобразно свикване на общото събрание, липса на кворум и др., то
следва да се отбележи, че в рамките на настоящото производство същите не
подлежат на изследване, доколкото в ЗУЕС е предвиден изричен съдопроизводствен
ред, скрепен с преклузивни срокове за оспорване по съдебен ред на решенията на ОС
на ЕС, като липсват доказателства ответникът да се е възползвал от тази
възможност, поради което следва да се приеме, че процесното решение го обвързва
валидно. Съгласно даденото в чл.38, ал.1 от ЗУЕС разрешение решенията на
ОС на ЕС се изпълняват в предвидените в тях срокове, като в разглеждания
случай, ответникът, в чиято тежест е било не е ангажирал доказателства за
доброволно изпълнение в рамките на предоставения му едноседмичен срок от
влизане в сила на процесното решение.
В обобщение, съдът приема, че са налице
елементите от фактическия състав на чл.415, ал.1 от ГПК, поради което
предявените на това основание главни и акцесорни искове се явяват основателни и
като такива следва да бъда уважени.
Предвид основателността на исковите
претенции, съдът дължи произнасяне по направеното от ответника в условията на
евентуалност възражение за погасяване на везманията по давност. В тази връзка
съдебният състав съобрази следното:
По отношение на главните задължения в
разглеждания случай е приложима общата петгодишна погасителна давност, а спрямо
акцесорните - кратката тригодишна давност. Същевременно, вземанията са станали
изискуеми с влизане в сила на решението на ОС на ЕС от 04.05.2012г., поради
което към датата на подаване на заявлението 01.11.2012г. давността както за
главниците, така и за лихвите не е изтекла. В този смисъл възражението на
ответника се явява неоснователно.
При този изход от спора в тежест на ответника следва
да бъдат възложени по реда на чл.78, ал.1 от ГПК сторените от ищеца в
производството под формата на платена държавна такса /25.00 лв./, преводни такси /4.00 лв./, такса за
съдебно удостоверение /5.00 лв./ и адвокатско възнаграждение /250.00 лв./ съдебно
- деловодни разноски в размер от 284.00 лв., съобразно представения на
основание чл.80 от същия кодекс списък.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА на основание чл.415, ал.1 от ГПК за установено в
отношенията между етажните собственици
от ЕС с административен адрес: гр.В, ж.к.”, представлявани от управителя А.З.С.
от една страна и А.Д.А. ***, с ЕГН:**********, че А.Д.А. с ЕГН:********** дължи
на ЕС с административен адрес: гр.В, ж.к.”, представлявана от управителя А.З.С.
сумата от 594.00 лв. /петстотин
деветдесет и четири лева/, представляваща припадащата му се част от
направени разходи за управление и поддържане на ЕС, съгласно решение на ОС на
ЕС от 04.05.2012г., сумата от 249.05 лв.
/двеста четиредесет и девет лева и пет стотинки/, представляваща мораторна
лихва върху главното задължение за периода от 01.05.2006г. до 04.05.2012г.,
сумата от 173.00 лв. /сто седемдесет и
три лева/, представляваща припадащата му се част от направени разходи за
ремонт на покрива на сградата, съгласно решение на ОС на ЕС от 04.05.2012г.,
сумата от 18.11 лв. /осемнадесет лева и
единадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главното
задължение за периода от 01.05.2006г. до 04.05.2012г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 01.11.2012г., за които суми е издадена
Заповед №51526 от 02.11.2012г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№15887/2012г. на ВРС, ХХХ – ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.Д.А. ***, с ЕГН:**********
да заплати на етажните собственици от ЕС с административен адрес: гр.В, ж.к.”,
представлявани от управителя А.З.С. сумата от 284.00 лв. /двеста осемдесет и четири лева/, представляваща
направени в производството съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните в препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: