Р Е Ш Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-В въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
младши
съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА в. гр. д. №
14113 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 409, ал. 4 във връзка с чл. 258 – 273 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С определение от 09.03.2018 г.,
постановено по гр. д. № 42642/2010 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), Гражданско
отделение (ГО), 68-ми състав, имащо характер на решение по чл. 409, ал. 3 ГПК, първоинстанционният
съдебен състав е отхвърлил молба с вх. № 5182898/05.12.2017 г. от „А.К.“ ООД,
ЕИК *******, за издаване на дубликат на изпълнителен лист, издаден на 14.03.2014
г. за вземания по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 42642/2010 г.
по описа на СРС, ГО, 68-ми състав.
Срещу така постановеното решение, неправилно наименувано като
определение, в указания законоустановен срок по реда на чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от молителя „А.К.“ ООД, в която се излагат
доводи, че е същото е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон и е необосновано. Акцентира се, че същото не е
съобразено с константната практика на ВКС, съгласно която в случаите на
продължителен период от време, в който не е образувано изпълнително дело и
непогасяване на вземането чрез плащане или друг законоустановен способ, каквато
се твърди да е и процесната хипотеза, искането по чл. 409 ГПК е основателно.
Съобразно изложеното се иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен и вместо
него да бъде разпоредено издаване на изпълнителен лист за претендираните суми.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от насрещната страна – „Е.“
ООД. В съдебно заседание пред въззивния съд, проведено на 30.10.2019 г.,
ответното дружество заявява становище за неоснователност на депозираната
въззивна жалба. Поддържа се, че по молба на ищцовото дружество е образувано изпълнително дело № 20171110401105 за разноските по
предявения установителен иск във връзка с вземането, предмет на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК. Излагат се доводи, че е логично да се приеме, че
след като сумата, за която е образувано изпълнителното дело, съставлява
разноски, от това следва извод, че са събрани и процесните суми. Сочи се, че ответното
дружество не разполага с данни за образувано изпълнително дело за събирането
им. Поддържа се, че при уважаване на искането е възможно „А.К.“ ООД да упражни
правата си два пъти. Съобразно изложеното се иска обжалваното определение,
имащо характер на решение, да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Представени
са изпълнителен лист от 06.03.2014 г., издаден по гр.д. № 49204/2011 г. по
описа на СГС, ГО, 68-ми състав, и покана за доброволно изпълнение по
изпълнително дело № 20171110401105, приети като писмени доказателства по делото
с определение от 30.10.2019 г.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок по реда на чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да
ограничи проверката си единствено за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Съобразно така установените
си задължения, настоящият съдебен състав констатира, че процесното
първоинстанционно решение, неправилно наименувано като определение, е валидно и е допустимо. С оглед непреклудираните доводи на
жалбоподателя същото е неправилно, като съображенията за това са следните:
От фактическа страна:
Софийски
районен съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК с вх. № 42642/2010 г. от „А.К.“ ООД за подробно посочени в заявлението
суми, които се твърди да са дължими от „Е.“ ООД.
С разпореждане
от 03.11.2010 г. районният съд е отхвърлил изцяло заявлението. С определение №
9020 от 16.06.2011 г. по ч. гр. дело № 7862 по описа СГС за 2011 г., въззивният
съд е отменил разпореждането в частта, в която е отхвърлено заявлението на
„АДИС-Калинов” ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу „Е.” ООД за сумата 24 775.60 лв., ведно със законната
лихва от 30.08.2010 г., и вместо това е постановил да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
сумата 24 775.60 лв., ведно със
законната лихва от 30.08.2010 г. до
окончателното изплащане на вземането. С посоченото определение разпореждането е
потвърдено в останалата му част и „Е.” ООД е осъдено да заплати на
„АДИС-Калинов” ООД разноски в производството пред СГС в размер на 257.69 лв. Делото е върнато на СРС
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „АДИС-Калинов”
ООД, включително за присъдените от СГС разноски.
С разпореждане
от 27.09.2011 г. на заповедния съд е разпоредено издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК със съдържанието, посочено в мотивите и диспозитива
на въззивното определение, постановено по ч. гр. дело № 7862/2011 г. по описа
на СГС.
На 27.09.2011
г. е издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми:
24 775, 60 лв., представляваща главнца – неизплатен остатък по договор
между „А.К.“ ООД и „Е.“ ООД от 27.06.2008 г. за строителство на обект
„Административно-ремонтна и складова база на „Иритрейд“ АД в с. Тръстеник,
ведно със законна лихва върху главницата от 30.08.2010 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и за сумата от 257,69 лв. – разноски в
производството пред СГС.
Върху заповедта
по чл. 410 ГПК е извършено отбелязване за издаден изпълнителен лист на
14.03.2014 г. за следните суми: 24 775,60 лв. и 718,06 лв.
Видно от
отбелязване на гърба на заповедта (л. 24 – гръб от делото пред СРС),
изпълнителният лист е получен на 10.06.2014 г. от адвокат П.Г., в качеството на
пълномощник на „А.К.“ ООД, с приложено пълномощно на л. 32 от делото.
Срещу заповедта
за изпълнение в указания законоустановен срок е депозирано възражение от
длъжника, във връзка с което от „А.К.“ ООД е предявен установителен иск за
сумите, предмет на заповедта за изпълнение, във връзка с който е образувано
гр.д. № 49204/2011 г. по описа на СГС, ГО, 68-ми състав.
С решение от
12.11.2013 г., влязло в сила на 31.01.2014 г., районният съд е признал за
установено, че „Е.“ ООД, ЕИК *******, дължи на „А.К.“ ООД, ЕИК *******, сумата
от 24 775,60 лв. - неизплатена
част от дължимо възнаграждение за извършени въз основа на договор за
строителство, сключен между страните на 27.06.2008 г., строително-монтажни
работи, съгласно приложение № 1 – неразделна част от договора, на обект
„Административно-ремонтна и складова база на „Иритрейд“ АД в с. Тръстеник“,
Община Иваново, ведно със законна лихва върху главницата от 30.08.2010 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 718,06 лв. – представляваща част от направените от заявителя разноски
– платените държавна такса и такса за предявяване на жалба в заповедното
производство по гр.д. № 42642/2010 г. по описа на СРС, ГО, 68-ми състав,
пропорционално на уважената част от претенциите по заявлението по чл. 410 ГПК.
С посоченото
съдебно решение ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 1 723,80 лв. – разноски по исковото
производство.
Представено
пред въззивния съд е копие от издаден изпълнителен лист на 06.03.2014 г. за
разноските по исковото производство. Видно от покана за доброволно изпълнение
по изпълнително дело № 20171110401105 по описа на ДСИ при РС-София, въз основа
на него е образувано изпълнително дело срещу длъжника – „Е.“ ООД.
На 05.12.2017
г. „А.К.“ ООД е депозирало молба по чл. 409 ГПК с искане за издаване на
дубликат на издадения изпълнителен лист. Изложени са твърдения, че полученият
първообраз на издадения изпълнителен лист за сумите от 24 775, 60 лв. и
718,06 лв., получен на 10.06.2014 г., е изгубен. Посочено е, че същият е
предаден от адвокат П.Г. на управителя на дружеството – А.К.. Твърди се, че същият
е починал на 28.02.2017 г., за удостоверяването на който факт е представен
препис-извлечение от акт за смърт (л. 55 от заповедното производство). Сочи се,
че след смъртта на управителя изпълнителният лист не е намерен в съхраняваните
от него документи.
С разпореждане
от 18.12.2017 г. районният съдия е насрочил делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 09.03.2018 г. от 11:30 часа и е изпратил препис от молбата
по чл. 409 ГПК на насрещната страна. Призовката е получена от управителя на „Е.“
ООД на 10.01.2018 г. (л. 58 от делото пред СРС). В съдебното заседание,
проведено на 09.03.2018 г., ответното дружество-редовно призовано, не е
представлявано. От същото не е депозирано и становище по молбата по чл. 409 ГПК.
С обжалваното
решение от 09.03.2018 г., неправилно озаглавено като определение, районният съд
е отхвърлил молбата от „А.К.“ ООД за издаване на дубликат на изпълнителен лист,
като е приел, че липсват доказателства за твърденията на молителя за изгубване
на същия. Прието е, че няма юридическа и житейска презумпция, според която при
смърт на управителя на юридическо лице да се счита, че съхраняваните от него
документи са изгубени или унищожени. Районният съд е посочил, че липсата на
образуване на изпълнително дело и на плащане от длъжника не обуславят извод в
обратна насока.
При така установената фактическа обстановка, въззивният
съд намира от правна страна следното:
Молбата по чл.
409, ал. 1 ГПК е подадена от надлежно легитимирана страна, в указания
законоустановен срок, поради което е процесуално допустима. Доводът на
въззиваемия в депозираната писмена защита за недопустимост на същата на
основание чл. 299 ГПК – поради наличие на влязъл в сила съдебен акт е
неоснователен, като недоказан.
В чл. 409, ал. 1 ГПК е предвидено, че в случай
че първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на
молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден
първообразът.
Съгласно
константната съдебна практика на ВКС, твърдението на правоимащия за това, че
издаден в негова полза изпълнителен лист е изгубен или унищожен, е в негова
доказателствена тежест. Прието е, че молителят по чл. 409 от ГПК черпи права от
твърдението, че изпълнителния лист е изгубен или унищожен, а това твърдение е
отрицателно - то съдържа в себе си както признание, че изпълнителният лист е
издаден и получен от молителя, така и че към момента на подаване на молбата
този документ физически не съществува или не се намира в държане на молителя,
който поради това не е в състояние да упражни правата по него в предвидените
процесуални срокове. Доказването на отрицателен факт става чрез ангажиране на
доказателства да положителни факти, които да създадат достатъчно убеждение за
сбъдването на отрицателния. Когато е
установено, че изпълнителният лист е издаден и получен от правоимащия, както и че в продължителен период от време
по този лист не е образувано изпълнително производство, нито вземането по
него е прехвърлено или погасено по друг
начин (например чрез прихващане на вземането, цесия и др.), това е
достатъчно за да се приемат за доказани твърденията на молителя, че изпълнителният
лист е изгубен (решение № 134/17.03.2011 г. по гр. дело № 1713/2010 г. на ВКС,
IV г. о., решение № 45 от 8.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2585/2014 г.,
IV г. о., ГК, решение № 56 от 4.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6964/2014 г., II
г. о., ГК).
Настоящият
съдебен състав споделя посочената практика на ВКС по поставения правен въпрос,
като с оглед данните по делото намира, че обжалваното решение е неправилно,
като постановено е при нарушение разпоредбите на 409, ал. 1 ГПК. В конкретната хипотеза посочените положителни индиции са
налице – има отбелязване за издаден изпълнителен лист, същият е получен, няма
данни за реализиране на правата по него, а и липсват насрещни твърдения,
изходящи от ответника да е било образувано изпълнително производство. От данните по делото се установява, че от датата на
издаване на изпълнителния лист - 14.03.2014 г. до датата на депозиране на
молбата по чл. 409, ал. 1 ГПК – 05.12.2017 г., включително до приключване на
устните състезания пред въззивния съд – 30.10.2019 г., не е образувано
изпълнително дело за събиране на сумите по него. Не се твърди и не се
установява и вземането по него е прехвърлено
или погасено по друг начин. Налице е и признанието на процесуалния представител
на ответното дружество, че не му е известно да е образувано изпълнително дело
за събиране на сумите. Липсват твърдения, съответно не са ангажирани
доказателства, и вземането да е погасено с плащане или друг законоустановен
способ. Неоснователен е доводът на въззиваемия, че е житейски логично, след
като е образувано изпълнително дело единствено за разноските по исковото
производство, сумите по заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК да са събрани.
Напротив, от представените от въззивника доказателства – покана за доброволно
изпълнение по изпълнително дело № 20171110401105 и изпълнителен лист от 06.03.2014
г., са индиция, че молителят към датата на образуване на изпълнителното дело –
през 2017 г., действително не е разполагал с изпълнителния лист за сумите по
заповедта изпълнение. Неоснователни са и доводите в писмената защита на
въззиваемия, че въззивникът не се е снабдил с удостоверение от регистъра на
ЧСИ, че оригиналът на изпълнителния лист е загубен, доколкото по делото не се
твърди и не се установява да е било образувано изпълнително дело. Въззивникът е
доказал, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съобразно разясненията, дадени в
цитираната съдебна практика на ВКС, осъществяването на предпоставките за
основателност на искането, поради което доводите на въззиваемия в обратен смисъл са неоснователни.
В
обобщение, съдът намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 409, ал.
1 ГПК за издаване на дубликат от изпълнителния лист и подадената молба, като
основателна, следва да се уважи. Въззивното решение, като незаконосъобразно,
следва да се отмени изцяло.
По разноските:
С
оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК, разноски се
дължат на молителя – „А.К.“ ООД. Такива не се претендират, поради което
въззивният съд не дължи произнасяне във връзка с тях.
В
съдебно заседание пред въззивния съд е направено искане за присъждане на
разноски от насрещната страна – „Е.“ ООД, което с оглед изхода на спора е
неоснователно.
По аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК настоящият
съдебен акт подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 09.03.2018 г.,
постановено по гр. дело № 42642/2010 г. по описа на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 68-ми състав, неправилно назовано като определение, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в
полза на „А.К.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, дубликат на изпълнителен лист, издаден
на 14.03.2014 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 42642/2010 г. по описа на СРС, ГО, 68-ми
състав, и влязло в сила съдебно решение от 12.11.2013 г. по гр. д. № 49204/2011
г. по описа на СРС, ГО, 68-ми състав, за следните суми: 24 775,60 лв. –
главница, представляваща неизплатен остатък по договор от 27.06.2008 г. за
строителство на обект „Административно-ремонтна и складова база на „Иритрейд“
АД в с. Тръстеник“, ведно със законна лихва от 30.08.2010 г. до окончателното
изплащане на вземането, и 718, 06 лв. – разноски по заповедното производство и
държавна такса за разглеждане на частна жалба пред СГС, съобразно уважената
част от заявлението по чл. 410 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.