РЕШЕНИЕ 260439/23.11.2020г.

 

Номер.................                   Година 2020                             Град В.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                   тридесет и втори състав

На дванадесети октомври                                    Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

 

                                                                   Председател: Албена Славова

 

Секретар Незает Исаева

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 594   по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба на „В.С.”ЕООД, чрез адв. Х.Я. при ВАК, упълномощен от  управителя и представляващ същото П.В.В., против НП № 03-011025/22.05.2019  г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - В., с което на дружеството на основание чл. 415в  от КТ е  наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 12 ал.1, във вр. с чл. 11 ал.5 от Наредба № РД-07-2 от 1612.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ бр. 102/22.12.2009 г./.

            В подадената до съда жалба се оспорва фактическата обстановка, посочена в НП. Твърди се, че лицето за което се сочи, че не е проведен начален инструктаж, не е полагало труд на процесния обект , нито е имал уговорени с представител на санкционираното юридическо лице работно време и трудово възнаграждение. Оспорва се приложената по делото декларация от 17.04.2019 г.  от лицето И.Б. за която се твърди, че е изготвена под диктовката на служителите на ДИТ. Твърди се, че НП не съдържа надлежно описание на нарушението, в т.ч. не се сочи каква трудова дейност е извършвало лицето Б. в момента на проверката, което налага провеждане на начален инструктаж Иска се НП да бъде отменено като неправилно и постановено в противоречие с материалните и процесуалните норми.

            В хода на извършеното призоваване на страните по делото е установено, че на 16.01.2017 г. /след депозиране на жалбата срещу издаденото НП/, видно от приложеното по делото копие на договор за продажба на дружествени дялове, са закупени дяловете на юридическото лице – жалбоподател от З.К.Д., който видно от направената справка в търговския регистър се явява едноличен собственик на капитала и управител на дружеството-жалбоподател. След неуспешно извършеното призоваване на всички известни по делото адреси, З. Д. е призован по делото по телефона, като същият е заявил, че няма възможност и не желае да участва в производството.

            В съдебно заседание въззивникът редовно призован изпраща представител – адв. Я., който в заседание по същество пледира, че от събраните по делото доказателства не се установява безспорно, че св. И.Б. е полагал труд в процесния обект. Пледира да се съобразят като недостоверни показанията на разпитания актосъставител, като се твърди, че същите са лишени от конкретика. Предвид липсата на предпоставки, които да задължават дружеството –жалбоподател да провежда начален инструктаж на конкретното лице, се иска НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

            Въззиваемата страна редовно уведомена, се представлява от юк О., която в съдебно заседание оспорва жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира, че в хода на съдебното производство е установено извършването на вмененото на дружеството нарушение. Твърди се, че от приложената към АНП декларация се установяват всички елементи на трудово правоотношение между въззивника и св. И.Б., поради което е възникнало задължение за „В.с.“ЕООД в качеството на работодател да проведе първоначален инструктаж на същия . Излага становище, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството на основание чл. 415в от КТ, като е съобразено, че нарушението е отстранено незабавно след установяването му и не са настъпили вредни последици от същото. Иска се НП да бъде потвърдено и да се присъди заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – Д.И. , свидетелят по акта –Д.И., както и  св.И.Б., във връзка с чиято трудова ангажираност е издадено обжалваното НП . Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 17.04.2019  г.   св. Д.И. и св. Д.И. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в строителен обект , находящ се в гр. В. ,ул. П.к.№ * с изпълнител „В.с.“ЕООД. На място установили, че на последната изградена за момента плоча на обекта се намират група работници, които връзвали арматура, сред които и лицето И.И.Б.. На същия била представена декларация по чл. 402 ал.1 от КТ, в която той посочил, че работи в строителен обект, находящ се на ул. „П. к.“ , за „В.с.“ЕООД , считано от 17.04.2019 г., на длъжност „общ работник“ с работно време от 8 ч. до 12 ч. и уговорено трудово възнаграждение от 560 лева, съотв. с уговорено трудово възнаграждение от 560 лева. Лицето посочило, че е с почивни дни – събота и неделя и работи въз основа на сключен трудов договор.  . Впоследствие е извършена проверка на документи, вкл. книга за начален инструктаж, представена от дружеството-жалбоподател, в хода на която е установено, че не е документирано провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в нарочна книга за начален инструктаж /Приложение1/ преди лицето К.Н. да бъде допуснато до работа в обекта.

 При така установените факти, св. Д.И. съставила на дружеството-жалбоподател  АУАН за нарушение на чл. 11 ал.1 и ал.5 във вр. с чл. 12 ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обн.ДВ бр. 102/22.12.2009 г./.

Непосредствено след установяването му нарушението е отстранено.

Гореизложената фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са непротиворечиви и взаимодопълващи се.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателно постановление  № 03-005613/13.09.2016 г. е издадено от компетентен орган- Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – В.., съгласно чл. 15, ал.3, т.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” и видно от приобщеното по делото копие на заповед № 0280/03.08.2010 г.

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 3 от Наредба № РД-07-2/2009 г. урежда нормативна забрана работодателят да допуска до работа работник и служител който не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.  Нормата на чл. 12, ал.1 от Наредбата, предвижда задължение за работодателя да проведе начален инструктаж на работниците и служителите, които постъпват на работа. Според нормата на чл.11, ал.5 от Наредбата началните инструктажи  се документират.

От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че дружеството – жалбоподател има качеството работодател, доколкото видно от приобщената по делото декларация и гласните доказателства, събрани чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по акта, е видно, че лицето И.Б. е полагало трудови функции на конкретна длъжност при конкретно договорени условия за работно място, трудово възнаграждение и работно време. Безспорно се установява от гласните доказателства и приобщеното чрез АНП копие на книга за начален инструктаж, че към момента на проверката св. Б.  е бил допуснат до работа без да бъде документиран началния инструктаж от дружеството-жалбоподател в качеството му на работодател.

Съдът оцени като недостоверни показанията на св. Б. относно конкретните действия, които същия е извършвал към момента на проверката, предвид констатираното противоречия с показанията на  служителите, осъществяващи контролни функции в обекта и с приобщената към АНП декларация, в която Б. собственоръчно е изписал твърдението, че е ангажиран да осъществява конкретни трудови функции и е визирал конкретизирани елементи на трудово правоотношение.

Съдът оцени като неоснователни доводите на процесуалния представител на въззивника, че показанията на проверяващите лица не следва да бъдат съобразени при постановяване на съдебния акт, поради липса на конкретизация на фактите в хода на излагане на показанията. Видно от съдържанието на гласните доказателства, както на актосъставителя, така и на свидетеля по акта, в същите ясно и недвусмислено се посочва конкретната дейност, която е установено да извършва св. Б. в конкретния строителен обект, като същата е описана като вид, място на извършване и начин на осъществяването й. В тази връзка св. И. сочи: „Бяха няколко човека наведени и връзваха арматура. С тънка тел връзваха по-дебели железа.Това видях да прави лицето И.Б.…Той също полагаше арматура“.

При така установените факти, съдът счита, че правилно е приложен материалния закон като е констатирано нарушение на чл. 11, ал.5, във вр. с чл. 12, ал.1 от Наредбата. Законосъобразно е ангажирана и административно-наказателната отговорност на дружеството, въз основа на привилегирования състав на чл. 415в от КТ, приложим към маловажните случаи, с оглед отсъствието на настъпил вредоносен резултат и незабавното отстраняване на нарушението.

Не са налице предпоставки за квалифициране на нарушението като  малозначително такова  по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото  се касае за формално нарушение, осъществяването на което всякога застрашава в съответна степен обществените отношения, които нормите на чл. 3 и чл. 12 ал.1 от Наредбата  са  призвани да гарантират.

По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът счита, че са налице предпоставки за изменение на наложената на въззивника санкция. Липсват отегчаващи отговорността на дружеството обстоятелства, съотв . данни за имущественото състояние на юридическото лице, което съгласно разпоредбите на ЗАНН се преценява при определяне размера на санкцията. По делото липсват и данни, за други нарушения на трудовото законодателство , допуснати от въззивника, поради което съдът оцени като смекчаващо отговорността обстоятелство осъществяването на деянието за първи път.

Поради изложените съображения, съдът констатира че наказанието в минимален размер би било справедливо и  ще изпълни целите чл. 12 от ЗАНН, поради което НП следва да бъде изменено по отношение размера на наложената санкция.

С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от АПК сочи, че  когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в три съдебни заседания, в които процесуалния представител на въззивника е взел участие съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност, намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение към минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, но над него, а именно за сумата от 120 /сто и двадесет/ лева. 

В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени  пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно за сумата от 40 /четиридесет/ лева.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

Р  Е Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ   НП № 03-011025/22.05.2019  г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - В., с което„В.С.”ЕООД на основание чл. 415в  от КТ е  наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 12 ал.1, във вр. с чл. 11 ал.5 от Наредба № РД-07-2 от 1612.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ бр. 102/22.12.2009 г./, като намалява размера на санкцията до сумата от 100 /сто/ лева.

ОСЪЖДА  „В.С.”ЕООД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ИА „Главна инспекция по труда“ сумата от  30 /тридесет/ лева  юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 78 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- В..

 

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

                       
                                                                       СЪДИЯ при РС- В.: