№ 10026
гр. София, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Д.а
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110133735 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу
„Таурус дизайн груп“ ЕООД, с която са предявени претенции за признаване
за установено по отношение на ответника, че дължи на дружеството следните
суми – 1289,27 лева за доставена за периода месец ноември 2020 г. – месец
април 2022 г. до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „М.“ *, бл. ***, вх. *,
магазин ***, топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.04.2023 г.,
до окончателното плащане; 253,79 лева – лихва за забава за плащане на
посочената по-горе сума за периода 31.12.2020 г. – 27.03.2023 г.; 17,50 лева –
цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за
гореописания топлоснабден имот за периода месец ноември 2020 г. – месец
септември 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.04.2023 г., до
окончателното плащане, и 3,91 лева – законна лихва за забава за плащане на
последната описана сума за периода 01.07.2020 г. – 27.03.2023 г. – вземания
по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 18229/2023
г. по описа на Софийския районен съд, 25. състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът бил собственик
на топлоснабдения имот, до който ищецът доставял топлинна енергия, поради
което ответникът се обогатявал неоснователно със стойността на същата.
Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил определен в публикувани
от дружеството общи условия, които се одобрявали от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Сочи се, че в общите условия на дружеството
1
от 2007 г. падежът на задълженията бил определен на 20-ия ден на месеца,
следващ доставката. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за
потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период
(месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за
съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово
разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е „Нелбо“ ЕАД, като
поради това се иска привличането му по делото като трето лице – помагач, у
което се намират доказателства за потреблението на ответниците.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Таурус
дизайн груп“ ЕООД, с който предявеният иск се оспорва по основание и
размер. Излагат се доводи, че ответникът не е сключвал договор с ищеца, в
имота си не ползва нито битово горещо водоснабдяване, нито се отоплява с
парно, нито през него преминават части от инсталацията за отопление на
сградата. Оспорва иска и като неуточнен по отношение на това енергия за
какви цели се иска дружеството да плати. Прави възражение за изтекла
давност. Сочи, че не е уточнено кога е изпаднал в забава, за да дължи лихва за
претендираната цена. Иска отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Конституираното трето лице – помагач – „Нелбо“ АД със становище на
лист 97 по делото поддържа, че при определяне разхода за топлинна енергия
в процесния имот са спазени относимите нормативни изисквания за
съответния период.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 116 по делото талон за отчет на
индивидуалните топломери за процесния имот за месеците февруари 2022 г. и
април 2022 г. са посочени стойности от 23322,3 KW/h, но отчетите не са
подписани.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза
(представена в писмен вид на лист 123-127 по делото) в процесния имот има
монтиран индивидуален топломер с фабричен номер № 7534315. През
процесния период не е осигурен достъп за отчет. В отчетния формуляр,
приложен по делото има попълнени данни за отчет за месец февруари 2022 г.
и месец април 2022 г., но същите са без подпис. За периода 01.11.2020 г. –
30.04.2021 г. има служебно изчислена топлинна енергия за отопление на
имот, като по усмотрение на оператор са взети реални отчети на топломер, но
в имот с обща кубатура 190 куб.м., тъй като в процесната сграда няма друг
имот с обща кубатура 286 куб.м. За периода 01.10.2021 г. – 30.04.2022 г. има
служебно начислена топлинна енергия само за месец януари 2022 г. в размер
на 1 МВтч., като за останалите месеци няма служебно начислена топлинна
енергия. За процесния период няма начислена топлинна енергия за отопление
на общите части, както и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване,
въпреки че в имота има монтиран един водомер за топла вода с дистанционен
отчет. Топломерът в абонатната станция е преминал на метрологична
2
проверка през 61 месеца, вместо през 24 месеца, но през процесния период
топломерът не е сменен и при проверка на същия не са констатирани
отклонения извън допустимите стойности. За периода 01.11.2020 г. –
30.06.2021 г. цената на 1 МВтч. с ДДС е 98,51 лева, а за периода 01.07.2021 г.
– 30.04.2022 г. – 118,18 лева с ДДС.
На основание чл. 155 ГПК с доклада си по делото съдът е обявил за
общоизвестно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесният
имот се намира в сграда в режим на етажна собственост.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена
топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 59 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответникът излага възражения за изтекла давност по чл. 111,
б. „в“ ЗЗД.
Главният иск за стойността на топлинна енергия се уважава, ако съдът
установи, че ответникът е ползвал имот в сграда в режим на етажна
собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на
доставената енергия; стойността за производство и пренос на енергията;
извършване на услугата „дялово разпределение“ от ищеца. Въпреки това
искът ще се отхвърли за задължения, за които вземането е възникнало три
години преди подаване на иска или повече
Между страните не се спори, а и от представения на лист 54 – 58 от
делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
42/05.11.2018 г., том VI, рег. № 6410, дело № 728/2018 г. на ******* А. Л. с
район на действие – района на Софийски районен съд, се установява, че
ответното дружество „Таурус Дизайн Груп“ ЕООД е собственик на процесния
недвижим имот, представляващ магазин № **** с адрес: гр. С., ж.к. „М. *“,
бл. ***, вх. *, ет. 1.
Нормата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД урежда състав, от който възниква вземане
за изравняване на неоснователното обогатяване и който включва: обогатяване
на едната страна, изразяващо се придобИ.не на имуществена облага или в
спестяване на разходи; обедняване на другата страна; връзка между
обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това
имуществено разместване в отношенията между субектите. Нормата на чл.
59, ал. 2 ЗЗД прогласява основния състав на неоснователното обогатяване за
субсидиарен - само когато ищецът не разполага с друг иск за защита.
Между страните не се спори, че между тях за процесния имот и период
не е имало сключен договор за продажба на топлинна енергия.
От съдебно-техническата експертиза се установява, че през отчетния
период не е осигурен достъп за отчет на уреда, като за периода 01.11.2020 г. –
30.04.2021 г. има служебно начислена топлинна енергия за отопление на
имот.
Съгласно представения индивидуален отчет (на лист 116) в него са
3
попълнени данни от отчет на индивидуалния топломер в имота за месеците
февруари и април 2022 г., но отчетът не е подписан от представител на
ответното дружество, поради което същият няма доказателствена сила, тъй
като е издаден от служители на ищеца и възпроизвеждащ изгодни за него
факти.
При така установеното от фактическа страна съдът намира, че по делото
не е установено, че през процесния период ищецът реално е доставял
топлинна енергия до имота, описан в исковата молба, както и нейното
количество. Не е установено и дали имотът действително е ползван от
ответника или от друго лице, тъй като при извъндоговорен иск
установяването на собствеността върху имота не представлява доказателство
за ползване на енергия от собственика. Следователно не е налице обогатяване
на ответника, което да е в причинна връзка с твърдяното обедняване на
ищеца.
Предвид изложеното, предявените искове следва да се отхвърлят.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът съгласно чл.
78, ал. 3 ГПК.
Със списък на лист 82 по делото ответникът претендира присъждане на
суми за заплатен адвокатски хонорар в размер на 400 лева за заповедното
производство (договор за правна защита и съдействие на лист 18 от частно
гражданско дело № 18229/2023 г.) и 500 лева за исковото производство
(договор за правна защита и съдействие на лист 81 по делото). С исковата
молба ищецът е направил възражение за прекомерност на претендираните
суми за адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно.
Предвид обстоятелството, че с Решение от 25.01.2024 г. на Съда на
Европейския съюз по дело C-438/22 (Ем акаунт БГ) тарифата на минимални
възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет е обявена за
неприложима, съдът ще определя възнагражденията според собствена оценка
за положения от адвоката труд, като намира, че с оглед на немотивираното
възражение в заповедното производство следва да му се присъдят 50 лева, а
предвид явяване в заседанията в исковото производство, съобразявайки
цената на иска – 300 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Топлофикация София“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 59 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено по отношение на „Таурус Дизайн
Груп“ ЕООД , с ЕИК: *********, и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Бъкстон“, ул. „Деспот Слав“ № 13, ет. 2, ап. 7, че дружеството дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23б, 1289,27 лева (хиляда двеста осемдесет и девет
4
лева и 27 стотинки) – цена на доставена за периода месец ноември 2020 г. –
месец април 2022 г. до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „М.“ *, бл. ***, вх.
*, магазин ***, топлинна енергия; 253,79 лева (двеста петдесет и три лева и
79 стотинки) – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за
периода 31.12.2020 г. – 27.03.2023 г.; 17,50 лева (седемнадесет лева и 50
стотинки) – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за
гореописания топлоснабден имот за периода месец ноември 2020 г. – месец
септември 2021 г., и 3,91 лева (три лева и 91стотинки) – законна лихва за
забава за плащане на последната описана сума за периода 01.07.2020 г. –
27.03.2023 г. – вземания по Заповед за изпълнение № 11041/19.04.2023 г. по
частно гражданско дело № 18229/2023 г. по описа на Софийския районен съд,
25. състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“
ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, да заплати на „Таурус Дизайн Груп“ ЕООД , с ЕИК: *********, и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Бъкстон“, ул. „Деспот Слав“ № 13, ет. 2, ап. 7,
сумата от 50 лева (петдесет лева) – разноски в заповедното производство, и
сумата от 300 лева (триста лева) – разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач –
„Нелбо“ ЕАД, с ЕИК: *********.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5