Р Е Ш
Е Н И Е № 180/18.7.2019г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав, в публично заседание на
9
юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар:
Ст.Панайотова
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията адм.д № 325 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на М.Й.М. ***, против Ревизионен акт № Р-02002818001098-091-001/29.08.2018г.
издаден от органи по приходите при ТД на НАП -
Бургас, потвърден с Решение № 245/09.11.2018 г. на
Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Бургас по
отношение на установени дължими задължения за данъци върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ, както следва:
|
Период |
Главница
(лв.) |
Лихва
(лв.) |
|
01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. |
1 357,07 |
734,79 |
|
01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. |
1 059,24 |
465,92 |
|
01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. |
810,92 |
274,29 |
|
01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. |
180,45 |
42,66 |
Претендира
се отмяна на Ревизионния акт в частта, в
която е потвърден от решаващия орган, по
съображения за допуснати процесуални
нарушения в хода на ревизията, нарушения на основни начала на данъчно-осигурителния
процес - принципите на законност и обективност, липса на мотиви на Ревизионния
акт, липса на предпоставките за извършване на ревизия по чл.122 от ДОПК. Твърди
се и необоснованост на акта във връзка с определянето на данъчната основа. Допълнително
като съображение за отмяна се прави възражение и за изтекла погасителна давност, по отношение на
установените задължения за данъчния период от 01.01.2012г.-
до 31.12.2013г.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа от името на М.Й.М. от адв.И.И. ***. Моли да се постанови решение, с което да се уважи жалбата. В хода на съдебното
производство според изслушаните съдебно-икономически експертизи, резултатът е
един и същи, а именно, че няма превишение на
разходите над приходите по изготвените парични потоци. От същите се вижда
съответствие между имущественото и финансовото състояние на жалбоподателя през
ревизирания период.Поддържа писмени
бележки, постъпили в съда на 07. 06. 2019г. по съществото на спора и
претендира разноските по производството.
Ответната
страна Директор на Дирекция ОДОП-БУРГАС, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт М., който
моли да се постанови решение, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна
и недоказана. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 575 лв., както и заплатените депозити за съдебно-счетоводни експертизи в
размер на 600 лева.Представено е писмено становище от главен юрисконсулт Л. И.
за това, че в хода на съдебното производство не са оборени констатациите на
приходния орган, поради което жалбата е неоснователна.
От
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното.
Въз
основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-02002818001098-020-001 /
23.02.2018 г., Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-02002818001098-020-002 /
04.05.2018 г. и Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-02002818001098-020-003 /
23.05.2018 г. на В.Хр.Р.- Началник-сектор при ТД на НАП-Бургас, е извършена
ревизия на М.Й.М., ЕГН **********, за задължения за данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2012-31.12.2016
година. Ревизията е възложена на :1. В.В.А.- Главен инспектор по приходите (ръководител на
ревизията) 2. Р.Тр.П.- Старши инспектор по приходите,
които са изготвили РЕВИЗИОНЕН ДОКЛАД № Р-02002818001098-092-001/ 26.07.2018 г.
В същия се съдържа паричен поток на средствата за всеки данъчен период, от
който са вписани: в колона 2 „Парични средства в началото на данъчния
период“, колона 3 „Постъпления“, колона
4 „Разходи“ и колона 5“ Парични средства
в края на данъчния период“.
От
изготвения паричен поток за отчетната 2012 година е формирана констатация, че
извършените от лицето плащания явно и съществено превишават размера на
получените средства. Установено е превишение
/к.2+к.3-к.4-к.5/ в размер на 13 570.73лв. и е формиран извод, че са
налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. За да бъде възможно
установеното при ревизията изразходване на парични средства от лицето, то
трябва да е разполагало с поне още 13570,73 лв. На основание чл.122, ал.1, т. 2
и т.7 от ДОПК във връзка с ал.2, т. 3, т. 4, т.10, т.14 и т.16 от
ДОПК ревизиращият орган е определил общата годишна данъчна основа за облагане
на М.М. по чл.48 от ЗДДФЛ за 2012 година в размер
на 13570,73 лв.. и дължим данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 1357,07 лв., които лицето дължи заедно
с лихва за закъснение в размерр на 719,71 лв. на
основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от Закона за лихвите върху данъции, такси и други подобни държавни вземания(ЗЛДТДПДВ).
От
изготвения паричен поток за отчетната 2013г. е
формирана констатация, че извършените от лицето плащания явно и
съществено превишават размера на получените средства. Установено е превишение /к.2+к.3-к.4-к.5/ в размер на 10592,39 лв. и е формиран извод, че са налице
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. За да бъде възможно
установеното при ревизията изразходване на парични средства от лицето, то
трябва да е разполагало с поне още 10592,39 лв. На основание чл.122, ал.1, т. 2
и т.7 от ДОПК във връзка с ал.2, т. 3, т. 4, т.10, т.14 и т.16 от
ДОПК ревизиращият орган е определил общата годишна данъчна основа за облагане
на М.М. по чл.48 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер
на 10592,39 лв. и дължим данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на
1059,24 лв., които лицето дължи заедно с лихва за закъснение в размер
на 454,15 лв. на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ.
От
изготвения паричен поток за отчетната 2014г. е
формирана констатация, че извършените от лицето плащания явно и
съществено превишават размера на получените средства. Установено е превишение /к.2+к.3-к.4-к.5/ в размер на 8109,24 лв. и е формиран извод, че са налице
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. За да бъде възможно
установеното при ревизията изразходване на парични средства от лицето, то
трябва да е разполагало с поне още 8109,24 лв. На основание чл.122, ал.1, т. 2
и т.7 от ДОПК във връзка с ал.2, т. 3, т. 4, т.10, т.14 и т.16 от
ДОПК ревизиращият орган е определил общата годишна данъчна основа за облагане
на М.М. по чл.48 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер
на 8109,24 лв. и дължим данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер
на 810,92 лв., които лицето дължи заедно с лихва за закъснение в размер
на 265,28 лв. на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ.
От
изготвения паричен поток за отчетната 2015г. е
формирана констатация, че извършените от лицето плащания явно и
съществено превишават размера на получените средства.Установено е превишение /к.2+к.3-к.4-к.5/ в размер на1804,52 лв. и е
формиран извод, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК.
За да бъде възможно установеното при ревизията изразходване на парични средства
от лицето, то трябва да е разполагало с поне още 1804,52 лв. На основание
чл.122, ал.1, т. 2 и т.7 от ДОПК във връзка с ал.2, т. 3, т. 4,
т.10, т.14 и т.16 от ДОПК ревизиращият орган е определил общата годишна данъчна
основа за облагане на М.М. по чл.48 от ЗДДФЛ за
2015 г в размер на 1804,52 лв. и
дължим данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 180,45 лв.,
които лицето дължи заедно с лихва за закъснение в размер на 40,66 лв. на
основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ.
За
отчетната 2016г. не е установено превишение на
извършените от лицето разходи над сумата от получени през текущата година, при
което е формиран извод, че за финансовата 2016 г. лицето не дължи данък по
чл.42/49 от ЗДДФЛ.
С
Ревизионен акт № Р-02002818001098-091-001 / 29.08.2018 г. на В.Хр.Р.-
Началник-сектор при ТД на НАП-Бургас и В.В.А.- Главен
инспектор по приходите (ръководител на ревизията) установени за лицето М.Й.М.
дължими задължения за данъци върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ,
както следва:
|
Период |
Главница (лв.) |
Лихва (лв.) |
|
01.01.2012 г. до
31.12.2012 г. |
1 357,07 |
734,79 |
|
01.01.2013 г. до
31.12.2013 г. |
1 059,24 |
465,92 |
|
01.01.2014 г. до
31.12.2014 г. |
810,92 |
274,29 |
|
01.01.2015 г. до
31.12.2015 г. |
180,45 |
42,66 |
Срещу
Ревизионен акт № Р-02002818001098-091-001 / 29.08.2018 г. М.Й.М. е подал жалба чрез
ТД на НАП-Бургас до Директора на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП с вх.№ 94-М-686/19.09.2018г.
с искане за отмяна по съображения, че ревизионният акт е немотивиран относно
фактите, които са приети за установени, доказателствата и доказателствените
средства, послужили да определяне на задълженията, критериите за определяне на
данъчната основа и с възражения за изтекла погасителна давност за установените
задължения за 2012 година.
Решаващият
орган се е произнесъл с Решение №
245/09.11.2018 г., с което е потвърдил Ревизионен акт № Р-02002818001098-091-001
/ 29.08.2018 г. по отношение на установените задължения за данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периодите 01.01.2012
г. до
31.12.2012 г.; 01.01.2013 г. до
31.12.2013 г.; 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. и 01.01.2015
г. до
31.12.2015 г., като приел жалбата за неоснователна. Решението е съобщено
на М.Й.М. на 21.11.2018г., жалба срещу потвърдения с него ревизионен акт е
подадена на 04.12.2018г. чрез куриер на
универсална пощенска услуга.
В
хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е назначена
съдебно-икономическа експертиза, изготвена от в.л.Т., дало заключение, че за
всеки от данъчните периоди крайният финансов резултат за ревизираното лице е
положителен. Еспертизата е изготвена във вид на
парични потоци за всеки от данъчните периоди във вид на таблица с вписани:
„Парични средства в началото на данъчния период“, „Постъпления“, „Разходи“ и“ Парични средства в края на данъчния
период“. Разликата между констатациите
на вещото лице и на ревизираните органи се състои в това, че за всеки от
данъчните периоди органите по приходите са приели за „Парични средства в
началото на данъчния период“ нула лева, а вещото лице е включило като налични
средствата по банкови сметки на лицето и по два договора за дарение от
родителите на М.Й.М., всеки в размер а 15000лв., сключени през 2010 и
2011година, представени като доказателства в хода на ревизията и декларирани по
реда на чл.124, ал.3 от ДОПК(л.182-184 от делото). По отношение на спорните
средства, които са получени във вид на
дарения от родителите на ревизираното лице М.М.
вещото лице е дало становище,че те не подлежат на деклариране пред органите на
НАП и към датата, когато са сключени двата договора 2010г.– 2011г., според
размера си не попадат в ограниченията, които са за разплащане в брой. Вещото
лице е съобразило декларацията от ревизираното лице по чл. 124, ал.3 от ДОПК и
наличностите по банковите сметки към 01.01. 2012г. и
така е формирал началното салдо на паричния поток.Не е анализирал предходни
данъчни периоди.
По
поставена допълнителна задача от насрещната страна Директора на Дирекция ОДОП
Бургас вещото лице е изготвило допълнително заключение като е изготвило парични
потоци и за 2010 и 2011година, но в съдебно заседание е заявило, че
информацията, която се съдържа по делото не е достатъчна, тъй като ревизираният
период е от началото на 2012 година.
Посочило
е, че от сумата на паричните средства в началото на данъчния период,
постъпленията и разходите парични средства са формирани средствата в края на
данъчния период. В тези парични средства в края на данъчния период са включени
наличностите в банковите сметки. Заявил е пред съда, че поддържа първия вариант
на заключението, който съвпада с проверявания период, както от негова страна,
така от страна на данъчните органи. По отношение на втория вариант(представен
като допълнително заключение)за първите два периода няма достатъчно информация
за постъпленията, паричните средства и разходите на лицето за тези два данъчни
периода, поради което поддържа първия вариант, изслушан в предишното с.з.
По
искане на Директора на Дирекция ОДОП Бургас, на основание чл. 201 от ГПК, съдът
е допуснал изготвяне на повторна
съдебно- икономическа експертиза, изготвена от в.л.В..Същото е дало заключение,
че за всеки от ревизираните данъчни периоди няма превишение
на разходите на лицето спрямо общата сума на паричните средства в началото на
данъчния период и постъпленията през годината, при което финансовият резултат е
положителен и подлежи за преизчисляване на данъчната основа по чл.48 от ЗДДФЛ.
В съдебно заседание вещото е пояснило, че за да изготви експертизата, е ползвал
информация от банковите сметки на лицето, това са банкови сметки - в ЦКБ и „Пиреос банк“ и декларацията за
паричните средства, и на база тези документи започнал да правя паричния
поток.Началното салдо за 2012г. е взел от банкови извлечения от две банки, от
различни сметки. Това са наличностите по банкови сметки. За следващите две суми е представил два
договора, който са приложени и по делото, като парично дарение от родителите на
лицето. Сумата от паричните средства 38 949.54 лева, посочена в
заключението, е сумата от банкови сметки от две банки, които е приложил към заключението.
По-късно е възможно да има движение по сметките, но това не се отразява на
началното салдо. Сумите от двата договора за даренията в размер всеки на 15 000
лв. е включил в началното салдо, тъй като лицето ги е декларирало в хода на
ревизията като налични. Не е вземал
предвид извършените разходи за предходни години. Ревизираният период е
от 2012-2015 г.Паричния поток е формирал, като към началното салдо паричните средства в началото на данъчния
период е прибавил постъплението през данъчния период, от тях са извадени разходите
и е формирал крайния резултат на паричните средства в края на данъчния период.
Наличностите по банковите сметки са включени в началното салдо като парични
средства в началото на данъчния период само веднъж.
Предвид
гореизложеното, съдът счита жалбата за допустима за разглеждане, като депозирана
от надлежна страна, неблагоприятно засегната от обжалвания ревизионен акт в
частта, в която е потвърден, и в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК.
Предмет
на осъществявания съдебен контрол е Ревизионен акт №
Р-02002818001098-091-001/29.08.2018г. издаден от органи по приходите при ТД на
НАП - Бургас, потвърден с Решение № 245/09.11.2018 г. на Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Бургас по отношение на установени
дължими задължения за данъци върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ,
както следва:
|
Период |
Главница (лв.) |
Лихва (лв.) |
|
01.01.2012 г. до
31.12.2012 г. |
1 357,07 |
734,79 |
|
01.01.2013 г. до
31.12.2013 г. |
1 059,24 |
465,92 |
|
01.01.2014 г. до
31.12.2014 г. |
810,92 |
274,29 |
|
01.01.2015 г. до
31.12.2015 г. |
180,45 |
42,66 |
Проверката за законосъобразност на оспорения в
настоящото производство ревизионен акт е съобразно разпоредбата на чл. 160, ал.
2 от ДОПК, според която съдът преценява законосъобразността и обосноваността на
ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му. По арг. от чл. 124, ал. 2 ДОПК в тежест на администрацията е да установи
юридическите факти, представляващи основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, като
условие за процесуалното предимство на презумпцията за достоверност на
констатациите в ревизионния акт.
В случая ревизионният акт е издаден от компетентен
орган - от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията. Възложена е ревизия с изрична заповед, с реквизити по чл. 113 от ДОПК, спазени са законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и на
ревизионния акт. Ревизираното лице е упражнило правото си на жалба пред
решаващия орган, който се е произнесъл по направените възражения. По същество констатациите от
ревизионния доклад са възприети като мотиви на ревизионния акт и на решението
на решаващия орган. Органите по приходите са преценили, че извършените от
лицето плащания явно и съществено превишават размера на получените средства за
всеки от четирите данъчни периода. От установеното превишение е
формиран извод, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК и
са определили общата годишна данъчна основа за облагане на М.М. по чл.48 от ЗДДФЛ за всеки от периодите размер на превишението
и изчислили и дължим данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ и лихва за закъснение
на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ.
Както
се посочи по-горе, разликата при формирането на паричните потоци в хода на
ревизията и при изготвените от изслушаните по делото вещи лица се състои в определянето
на началното салдо на паричния поток за всеки от данъчните периоди.
Ревизиращите органи са приели началното салдо за 2012г. за нула, за 2013, 2014
и 2015г. също за нула поради изчислен отрицателен резултат на предходния
отчетен период.Вещите лица приемат за начално салдо наличностите по банковите
сметки на лицето към 01.01.2012г. и сумите по два договора за дарения, които лицето
е декларирало пред органите по приходите
с декларацията по чл.124, ал.3 от ДОПК като налични към същата дата, за всеки
следващ отчетен период салдото също е
положително и то е равно на положителния резултат в края на предходния данъчен
период. Паричните потоци са формирани и в ревизионния доклад, и в ревизионния
доклад и в експертизите на вещите лица са формирани като към Парични средства в
началото на данъчния период се прибавят „Постъпления“, от тях се извадят „Разходи“
и като краен резултат се формират “Парични средства в края на данъчния
период“.Крайният резултат получен от ревизиращите органи е отрицателен и
причина за това е обстоятелството, че същите са приели за начално салдо на
всеки данъчен период нула. Същите са приели като постъпления изтеглени пари в
брой от банкови сметки без да ги отразят като налични в последната колона “Парични
средства в края на данъчния период“.Този способ съдът счита за неправилен. Съдът
възприема за правилен способа на изготвяне на паричните потоци от вещите лица Т.
и В., пи който началното салдо на всеки данъчен период следва да се формира
като сума от средствата, които са налични в началото на данъчния период, без
значение дали това налични пари в брой или по банкови сметки, крайното салдо
следва да се формира като към началното салдо на паричните средства в началото на данъчния
период се прибавят постъпленията през данъчния период, от тях се извадят
разходите и се формира крайният резултат на паричните средства в края на
данъчния период.Това крайно салдо следва е начално за следващия данъчен период.
Друг подход обезсмисля въобще изготвяне на паричен поток, в който участват паричните
средства в началото на данъчния период, а липсата на този елемент означава
единствено калкулация на постъпления и разходи, осъществени в рамките на
данъчния период, но не може да обоснове извод за несъответствие между
имущественото и финансово състояние на лицето с декларираните източници на
доходи и приходи, както и превишение на разходите му
над декларираните получени средства за ревизирания период.
Съдът
счита за нелогично и становището на ревизиращите органи, че средствата, декларирани
от лицето като доход от дарение в размер на 15 000 лв., получено на
13.07.2010 от Й.Д. М. и Р.Р.М. и дарение в размер на
15 000 лв., получено на 03.10.2011 от Й.Д. М. и Р.Р.М.,
не следва да участват в началното салдо за 2012г., тъй като при извършени
насрещни проверки в хода на ревизията било установено, че до 01.01.2012г. е внесъл в брой в касите на „***“ООД с ЕИК ********* и „Б. 2010“ ООД с
ЕИК ********* парични средства в размер на 61 000 лв., т.е. той дори да е
имал, е похарчил средствата.Към първата дата на внасяне на средствата
06.01.2009г. сумите от даренията въобще не могат да послужат за тези вноски,
тъй като даренията са последващи, към датите 01.01.2011г. и 01.02.2011г. е била дарена само първата сума от
15 000 лв. по договора от
13.07.2010 г., следователно втората сума по договора от 03.10.2011 не би
могла да послужи за тези вноски. Дори да се приеме за недоказан факта на
предаване на сумите и същите се извадят от началното салдо за 2012г., като
краен резултат паричните средства в края на данъчния период отново са
положителна величина.
По
изложените съображения не са налице
основанията по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК – укрити приходи или доходи и
несъответствие на доходите на лицето с имущественото и финансовото му
състояние. Финансовият резултат на лицето
и за четирите данъчни периода е положителен, поради което не е налице
основание за преизчисляване на данъчната
основа по чл.48 от ЗДДФЛ.
Ревизионният
акт като издаден при неправилно приложение на материалния закон следва да бъде
отменен.В полза на жалбоподателя при този изход на спора се следват и
разноските по производството общо в размер на
1426(хиляда четиристотин двадесет и шест) лева, от които заплатен депозит
в размер на 480лв. за СИЕ, 10лв. внесена държавна такса и 936 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 160 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по Ревизионен акт №
Р-02002818001098-091-001/29.08.2018г. издаден от органи по приходите при ТД на
НАП - Бургас, потвърден с Решение № 245/09.11.2018 г. на Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Бургас по отношение на установени
дължими задължения за данъци върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за
М.Й.М. ***, за данъчни периоди и размери, както следва:
|
Период |
Главница (лв.) |
Лихва (лв.) |
|
01.01.2012 г. до
31.12.2012 г. |
1 357,07 |
734,79 |
|
01.01.2013 г. до 31.12.2013
г. |
1 059,24 |
465,92 |
|
01.01.2014 г. до
31.12.2014 г. |
810,92 |
274,29 |
|
01.01.2015 г. до
31.12.2015 г. |
180,45 |
42,66 |
ОСЪЖДА
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас при
Централно управление на Националната агенция за приходите да заплати на М.Й.М. ***, сумата от 1426(хиляда четиристотин двадесет и
шест) лева разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок.
СЪДИЯ:/п/ не
се чете