Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 484
гр.
Горна Оряховица, 22.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на двадесет и втори октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 807 по описа на ГОРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ал. 1, вр. чл. 232,
ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Производството е по
предявени от М. Н.П. ***-К.К.“ при условията на обективно кумулативно
съединяване:
- установителен иск по
чл.422 ГПК, във вр. с чл. 232, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД за сумата от 1084,44 лв. –
наемна цена, дължима по договор за наем на земеделска земя № 318/08.08.2016
г. за стопанската 2017-2018 година“,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 25.09.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането и
- установителен иск по чл.
422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за падежиралото
неплатено вземане за годишен наем от 01.08.2018 г. до 25.09.2018 г., в размер
на сумата от 6,02 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЕТ “Епъл-К.К.“ не е
депозирал писмен отговор. Не се явява в съдебно заседание.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По
иска по чл. 79 ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникнало облигационно
отношение между страните по договор за наем на земеделска земя, със
съдържанието твърдяно в исковата молба, по което е престирал – предал е вещта,
предмет на наема и същата е била в състояние, което да отговаря за ползване.
По
отношение на факта на валидно възникнало облигационно отношение между страните,
съдът намира следното: По делото е представен и приет като доказателство – „договор
за отдаване под наем на земеделска земя № 318” от 08.08.2016 г., видно от който
е, че е подписан между пълномощника на ищцата и представител на ответника - Д.К.. Договорът съдържа всички основни белези,
характеризиращи го като наемен договор, а именно страните, описан е предмета на
договора за наем – нива с № 104025, находяща се в м. Здравец, с площ 2,026
дка., нива с № 20835, находяща се в м. Логуря, с площ 3, 123 дка. и нива с
№20835, находяща се в м. Прамлии, с площ 25,835 дка., всички в землището на с. Д.,
общ. Л.. Срока за отдаване под наем е за една година – стопанската 2017-2018
г., а наемната цена била в размер на 35 лв. на декар, или общо за нивите с обща
площ 30,984 дка ответникът е следвало да заплати сумата от 1084,44 лв. за една
стопанска година. Обстоятелствата описани в писменото доказателство, неоспорено
от страните, се потвърждават и от събраните по делото гласни доказателствени
средства при разпита на свидетеля С.Н.С.. Същия установява и обстоятелството,
че на 03.09.2018 г. заедно с И.К. и И.Г. отишли в офиса на К. Кирилов, където
му връчили покана за заплащане на дължимата наемна цена, която той отказал да
подпише. Този факт също не беше оспорен от ответника. Съдът намира показанията
на разпитания свидетел, като последователни, логични, безпоротиворечиви, поради
което ги намира за достоверни и изцяло даде вяра на изложените от него
обстоятелства.
Следва
да се приеме, че ищецът е извършил при пълно главно доказване факта за наличие
на валидно облигационно отношение между страните обективирано в договор за наем
на земеделски земи. Всичко това дава основание на съда да приеме, че е налице
основателност на предявения от ищеца иск за главница по договор за наем за периода
– стопанската 2017/2018 г.
По
иска по чл.86 ЗЗД:
Съгласно
т. 5 от раздел първи на общите положение на сключения между страните договор
наемната вноска е следвало да бъде заплатена от ответника в срок от
01.08-31.08. 2018 г. Ответникът не доказа плащане. Ищецът е уведомил ответника,
видно от приложената по делото покана за доброволно плащане от 03. 09. 2018 г.,
че следва в срок до 15. 09. 2018 г. да изпълни задължението си. В
доказателствена тежест на ответника бе да докаже изпълнение, което той не
извърши, поради което съдът намира, че искът за мораторна
лихва за падежиралото неплатено вземане за годишен наем за
периода 01.09.2018 г. до 20.09.2018 г. е основателен.
По
разноските:
Съдът
в исковото производство е задължен да се произнесе по разноските, както в
заповедното, така и в настоящето съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС,
ОСГТК. Ищецът поддържа искането си за присъждане на разноски и е представил
списък по чл. 80 ГПК. Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 50 лв. /държавна такса за исковото
производство/ и 300 лв. за адвокатско възнаграждение и разноски в заповедното
производство в размер на 50 лв./държавна такса за заповедното производство/.
Така
мотивиран, Горнооряховски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че ЕТ
„ЕПЪЛ-К.К.“ – К.Д.К., ЕИК *********, дължи на М. Н.П., ЕГН**********, адрес: ***,
на основание чл.79, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД сумата от 1084,44 лв., представляваща дължимата цена по договор
за отдаване под наем на земеделска земя № 318 от 08.08.2016 г. за стопанската 2017-2018 г., ведно със законната
лихва от 25.09.2018г. до погасяването, на основание чл. 86 ЗЗД сумата 6,02 лв.
– лихва за забава върху главницата, за периода 01.09.2018г. – 20.09.2018г.
ОСЪЖДА ЕТ „ЕПЪЛ-К.К.“ – К.Д.К., ЕИК ********* да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на М. Н.П., ЕГН **********, адрес:г*** сумата от 50 лв. разноски за
заповедното производство - ч.гр.д.№ 1890/2018 г. по описа на ГОРС, като сумата
от 350 лв. разноски за исковото производство.
След влизане в сила на решението, препис от
същото да се изпрати за сведение на съдията- докладчик по ч.гр.д. № 1890/2018
г. по описа на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: