Р Е Ш
Е Н И
Е
№203
гр.Н.,26.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Н. в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:БОЙКА АНГЕЛОВА
Като разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №1574 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по осъдителен иск с правно основание чл.124 ал.2 от ГПК във вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД, предявен от „Юробанк България“АД, представлявано от М.В.–прокурист и П.Н.Д.–Изпълнителен директор, представлявано от Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, чрез адвокат Х.И. срещу Г.Е.Г. и Д.С. Г., двамата, живущи в гр.Н., ул.“***“№8, с цена на иска 9 201.62 швейцарски франка /главница/, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба на 19.12.2017 г.
В исковата молба се твърди следното: С договор за потребителски кредит №HL37603 от 30.05.2008 г., ищецът предоставил кредитен лимит на двамата ответници в размер на равностойността в швейцарски франкове на 80 000лв., по курс „купува“ за шв. франк към лева. Крайният срок за погасяване бил 300 месеца. Кредитът се усвоявал по сметка на името на ответника Г.Е.Г.. С банково бордеро №7027124 от 04.06.2008 г. по банковата сметка на посочения ответник била преведена сумата по курс „купува“ за швейцарския франк към лева. За обезпечение на вземането била учредена договорна ипотека върху недвижим имот. На 15.07.2008 г. между ищеца и „Бългерън ритейл сървисиз“АД бил сключен договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, включително и този на ответниците. С цесионера били сключени две допълнителни споразумения, на 18.03.2009 г. и на 17.06.2010 г. Те касаели реструктриране на кредита за съществуващите и непогасени просрочия, дванадесет месечен период на облекчен погасяване, размера на лихвите по кредита след този период, такса за администриране и други параметри на договора. На 11.01.2013 г. в наименованието на първоначалния кредитор настъпило изменение. На 22.06.2012 г., с договор за прехвърляне на вземания „Бългерън ритейл сървисиз“АД прехвърлило вземането на първоначалния кредитор „Юробанк България“АД. Ищецът уведомил всеки от ответниците за извършната цесия с нотариална покана от 13.11.2017 г.и 14.11.2017 г. Поради неизпълнени на погасителна вноска от 04.04.2012 г. и на основание клаузите в договора, ищецът обявил цялото вземане в размер на 101 906,14 лева за незабавно изискуемо. За обявяване на предсрочната изискуемост , с нотариална покана рег. №2558 от 13.11.2017 г. и рег. №2561 от 14.11.2017 г., всеки от ответниците бил уведомен. Предвид изложеното ищецът предявява частичен иск с правно основание чл. 124, ал.2 от ГПК срещу ответниците, да заплатят 9 210,62 швейцарски франка, представляващи част от непогасената главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 19.12.2017 г. да окончателното плащане.
В хода на размяна на съдебни книжа, в срока по чл.131 и сл.от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г.Е.Г.. Същият в кратка форма отправя възражение за давност, тъй като от обявяването на кредита за предсрочно изискуем през 2017 г. до спиране на плащанията по кредита бил изминал период от 5 години. Заявява също наличието на неравноправни клаузи в договора, довели до надвзети от банката суми следствие на едностранно увеличен лихвен процент. Отрича да е задължен на ищеца. Не са посочени доказателства и не са направени доказателствени искания.
Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
От представения с исковата молба и неоспорен от ответниците договор за потребителски кредит № HL37603 от 30.05.2008 г., сключен между тях и ищеца /с предходно наименование "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД / на 30.05.2008 г. видно, че по силата на чл. 1 от договора страните са се съгласили ищецът да предостави на ответниците потребителски кредит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 80 000лв., по курс "купува“ на банката в деня на усвояването на кредита. Кредитополучателите се задължили да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на сключения договор съгласно чл. 1, ал.1 пр.2 от Договора. Крайният срок за погасяване на кредита съгласно чл. 5 от договора е 300 месеца, считано от датата на усвояване. В чл.13 страните са уговорили обезпечение на кредита – договорна ипотека върху индивидуализиран недвижим имот. Съгласно чл. 3, ал.1 от договора, страните се съгласили, че кредитополучателите дължат на ищеца-банка годишна лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в шв. франкове за съответния период на начисляване и договорна надбавка 1.65 пункта, като към момента на подписването на договора, в него е посочено, че БЛП е 4,5%. По силата на ал.2 на чл.3 от договора, лихвата се начислява от датата на усвояване на кредита. В чл. 3, ал.3 страните договорили също, че при просрочие на погасителните вноски, или предсрочна изискуемост, кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница по ал.1 плюс 10 пункта. В чл. 4 от договора се посочени дължимите от кредитополучателите такси за управление на кредита в размер на 1,05% върху размера еднократно, платима при усвояване, комисионна за управление и административни такси. В чл. 6, ал.2 от договора е посочено, че погасяването на кредита ще се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен, т.е. швейцарски франкове. В чл. 6, ал.1 от договора е постигнато съгласие кредитът да се погасява на месечни вноски, включващи главница и лихва с размер на всяка вноска, съгласно Погасителния план, представляващ Приложение № 2 към договора, който е неразделна част от него. В чл. 18, ал.1 от договора е посочено, че при непогасяването на която и да е вноска по кредита или неизпълнение на друго задължение от кредитополучателя по договора, банката има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Ищецът е сключил договора с двамата ответници, които отговарят солидарно по договора. Към договора не е приложен погасителен план /приложение 2/, в разрез с клаузата на чл 6, ал.1 от договора. В самият договор също така, в чл.7, ал.1, не е посочена датата на падежа на погасителните вноски. Липсва договореност за размера на дължимата от кредитополучателя месечна погасителна вноска. Към договора е подписано от страните приложение №1, на 30.05.2008 г., удостоверяващо датата на усвояване на кредита-04.06.2008 г. посочен курс „купува“ за швейцарския франк към лева 1,1905. Посочен е кредитния лимит в шв. фр. по чл.1 от договора, а именно 67 199 шв. фр. В договора, чл.2, ал.1 страните са договорили, че разрешения кредит се усвоява по блокирана банкова сметка *** Г.Е. и се ползва при условията на чл.4, т.е. превалутира се служебно от банката по курс „купува“ на швейцарския франк към лева и се превежда по друга посочена сметка на ответника. Изпълнението на договора от страна на ищеца е видно от бордеро 7027124 от 04.06.2008 г. превод по вътрешни сметки на ответника на 67199 швейцарски франка и по втората сметка сума в лева 81 582,95 лева.
С договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 15.07.2008 г.ищецът е прехвърлил на "Бългериън ритейл сървисиз"АД вземането си срещу ответниците по делото, по договор за потребителски кредит №HL37603 от 30.05.2008 г. Ищецът, като цедент не е уведомил писмено ответниците за извършената цесия, предвид липсата на представени доказателства за уведомяването, както и твърденията в исковата молба.
С договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 22. 06.2012 г. цесионерът „Бългериън ритейл сървисиз"АД е прехвърлил обратно на ищеца с предходно наименование "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ "АД, вземането срещу ответниците по делото, произтичащо от процесния договор за кредит. И тази цесия също не е съобщена на ответниците.
С Нотариална покана, връчена на ответника Г.Е. чрез служител на офис Я. П. на 13.11.2017г., ищецът е уведомил този ответник, че поради неизпълнение на задълженията си за издължаване на погасителната вноска с падеж на 04.04.2012 г. по договор за потребителски кредит №HL37603 от 30.05.2008 г. / с грешно изписана година на сключване 2006 г. вместо 2008 г./ обявява цялото задължение в размер на 101 906,14 швейцарски франк за незабавно изискуемо и дължимо, без да прекратява действието на договора. Едва тук ответникът е уведомен за извършените по-рано през годините цесии. С Нотариална покана, връчена на ответницата Д.С. лично на 14.11.2017 г., тази ответница е уведомена за същото, както съдлъжника си.
За изясняване на обстоятелствата по делото, съдът е назначил съдебно- счетоводна експертиза, която възложил на вещото лице Е.К.. Задачите на експертизата включват отговори на въпросите каква сума е постъпила в деня на усвояване на кредита по банковата сметка на Г.Е.Г., по договор за потребителски кредит №HL37603 от 30.05.2008 г., колко са направените плащания /погасителни вноски/ по кредита от длъжниците, в какъв размер,от коя дата кредитът не се погасява редовно, кога кредитополучателите са изпаднали в забава, кога са преустановили плащанията, какъв е размерът на неизплатеното задължение от ответниците за главница, отговарят ли плащанията по размер и дата на договорените погасителни планове по договора, Какъв е размерът на реализираните за събиране на вземането съдебни разноски и допълнително поставеният от ищеца въпрос какъв е размерът на непогасената главница от 20.12.2012 г. до 20.12.2017 г. От заключението по съдебно- счетоводната експертиза е видно, че на 04.06.2008 г. ищецът е предоставил кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 80 000 лв., като кредитът в шв.фр. е превалутиран служебно към лева и сумата е постъпила по втора посочена банкова сметка ***. Г.Е.. Посочено е, че в банката ищец кредитът се отчита във швейцарски франкове. Посочено е също, че ответниците са направили 43 погасителни плащания, включително и в периодите 04.05.2009 г.-04.04.2010 г. и от 04.07.2010 г. до 04.06.2011 г.- два периода на облекчено погасяване. Плащанията до 04.02.2012 г. възлизат на 18 895,21 швейцарски франка, като 1 802,34 от тях са за главница, а 17 092,87 швейцарски франка представляват възнаградителни лихви. Освен тези суми ответниците платили 38,28 швейцарски франка наказателни лихви и 1 154,61 шв.фр. такси управление. Общо плащания по кредита 20 088,10 шв. фр., остатък от главница към 04.02.2012 г.-69079,85шв. фр. След тази дата ответниците изпаднали в забава и преустановили плащанията. Посочено е едно последвощо частично плащане. Посочено е също, че размерът на непогасената главница за периода от 20.12.2012 г. до 20.12.2017 г. е 8 242,98 швейцарски франка. От заключението е видно също, че общо усвоената от кредитополучателя сума е 67199 шв.фр. на 04.06.2008 г. с левова равностойност на 80 000 лв., която е нараснала до 70 882,19 швейцарски франка след усвояване на кредит след увеличаване на договорения размер с просрочения плащания и олихвяване на кредита след период на облекчено погасяване и увеличаване на договорения размер с неплатените лихви. Следователно в резултат на това, размерът на първоначално усвоения от ответниците кредит - главница е увеличен с 3683,19 швейцарски франка и върху тази увеличена главница са начислявани възнаградителни и наказателни лихви на основание сключените две допълнителни споразумения с „Бългерън ритейл сървисиз“АД, уреждащи облекчено погасяване на кредита. Видно от приложения към експертизата погасителен план, в договорените периоди на облекчено погасяване, ответниците са плащали само вноски за лихва, без да погасяват и един шв. франк от главницата. Към експертизата има приложен погасителен план по кредита, носещ горе в ляво логото на “Postbank“ но с дата на изготвяне 21.05.2018 г., неподписан от кредитополучателите.
При така установените факти и
обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на осъдителен иск по чл. 124, ал.2 ГПК, във вр. с чл. 430 от ТЗ, в тежест на ищеца е да докаже изискуемостта на претендираната от него сума, в случая конкретно сумата 9 201,62 швейцарски франка-част от непогасена главница по сключен между страните договор за потребителски кредит №HL37603 от 30.05.2008 г. и последващи две допълнителни споразумения, ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба-19.12.2017 г. Ищецът има задължение да установи при условията на пълно и главно доказване, че между него и ответниците съществува валидно облигационно отношение, по силата сключен между тях договор за кредит, обстоятелството, че се явява изправна страна, защото е изпълнил задълженията си по договора да предостави реално на ответниците договорената сума, в договорената валута. Задължен е да докаже размера на вземането си и неговата изискуемост. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже изпълнението на задължението си за погасяване на кредита, съгласно условията на договора.
Съдът намира, че от представения по делото и приет като писмено доказателство – договор за потребителски кредит №HL37603 от 30.05.2008 г., заверено копие следва безспорния извод, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, по силата на което, банката- ищец се е задължила да предостави на ответниците кредит в размер – равностойността в швейцарски франкове на 80 000 лева по курс "купува" за франка към лева в деня на усвояване на кредита. Видно от заключението на вещото лице и представеното писмено доказателство- бордеро от 04.06.2008 г., ищецът е изпълнил задължението си по договора за кредит, като на 04.06.2008 г е заверил сметката на ответника Г.Е. с посочената сума в шв. фр. Сумата по кредита е усвоена от този ответник по втора сметка, в лева на същата дата, когато банката безкасово е превела сумата 81 582,95 лева по втората, вече неблокирана сметка на ответника. След като кредитът е отпуснат от банката в лева и е усвоен от кредиполучателя Г.Е. в лева, то на основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД, за длъжниците е възникнало задължение да върнат предоставения кредит именно в лева, а не в швейцарски франкове. В случая е без правно значение обстоятелството, че първата сметка BG 90BPBI 79461360668001 на кредитополучателя Е. е преведена сума в шв.франкове, тъй като той нито е имал възможност да се разплаща от нея на други кредитори в тази валута, нито е могъл да тегли в брой на каса от нея суми в тази чуждестранна валута. Това, както е посочено в договора на страните е блокирана сметка. Заверяването на блокирана сметката на името кредитополучателя с някаква сума, все още не означава, че кредитът е усвоен в посочената сума и валута, нито че се дължи връщането му в тази валута, в случая швейцарски франкове. Усвояването на кредита е налице в момента, в който кредитополучателят може се разпореди със сумата по сметката си, като плаща безкасово, тегли, превежда по други сметки и т.н. Следователно, за ответника Г.Е. и съдлъжника Д. С. е възникнало задължението, при условията на солидарност да върнат на банката ищец горепосочената сума в лева, в предвидения в Договора между тях срок 300 месеца или 25 години, като заплатят и възнаградителната лихва, в размери върху главницата, договорени в чл.3 от договора, както и такси по чл.4 от същия, на равни месечни вноски, без договорена месечна падежна дата, съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Такъв план обаче не е представен по делото и не става ясно от доказателствата изготвен и подписван ли е такъв от страните към датата на сключване на договора. Не става ясен също размера на месечните погасителни вноски, съответно всяка вноска каква част от главницата, лихвите и разноските по кредите погасява. Поради тези непълноти в съдържанието на договора, ответниците по делото не е възникнало валидно задължение, каква по размер месечна погасителна вноска следва да внасят, нито на коя дата от месеца е нейния падеж, тъй като ищецът не е изпълнил задължението си по договора да изготви погасителен план, който своевременно да предостави на кредитополучателя преди сключването на договора, нито такъв погасителен план е подписан от страните по договора.
При това положение, съдът тълкувайки договора, намира, че ответниците са поели задължение да внасят ежемесечно за погасяване на задълженията си по кредита, каквито суми в лева преценят и на която дата си изберат до изтичането на съответния месец. В случая са били обвързани с крайния срок на договора – 300 месеца от датата на усвояване на кредита на 04.06.2008 г, до когато следва да издължат усвоената главницата и възнаградителните лихви, такси и други съгласно постигнатата договореност в договора помежду им.
Съдът намира, че представените с исковата молба две допълнителни споразумения, от 18.03.2009 г. и от 17.06.2010 г. не са породили правно действие по отношение на ответниците и въз основа на тях между страните по делото не е възникнало изменение на вече породеното облигационно правоотношение. Тези споразумения касаят реструктриране на кредита за съществуващите и непогасени просрочия, гратисни периоди на облекчено погасяване, размер на лихвите по кредита след всеки период, такси администриране и други параметри на основния договор. От съдържанието на представените допълнителни споразумения става ясно, че са сключени между ответниците от една страна и „Бългерън ритейл сървисиз“АД. Ищецът не е страна по тези споразумения. В исковата молба се твърди, че тези споразумения обвързват ответниците, поради цедиране на вземането с договор за цесия. За тази цесия обаче не е съобщено своевременно на ответниците, за да породи действие за тях. Този извод следва от императивната разпоредба на чл. 99, ал.4 от ЗЗД, която изрично посочва, че прехвърлянето на вземането има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, т.е от ищеца. След като на длъжниците по договора за кредит не е било надлежно писмено съобщено от цедента – ищеца по делото, каквото задължение му вменява разпоредбата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, то този договор за цесия не е произвел действие по отношение на ответниците по делото. Не може да се установи също, поради липса на представени доказателства за това, че цесионерът „Бългерън ритейл сървисиз“АД е съобщил на ответниците за обратната цесия и то надлежно. Затова категорично допълнителните споразумения, сключени с „Бългерън ритейл сървисиз“АД не представляват неразделна част от договора за кредит и не са довели до изменение на облигационното отношение между страните по делото. Не са довели да възникване на предвидените в тях задължения за ответниците.
Съдът има задължение служебно да следи за действителността както на договорите, така и на отделните клаузи в тях.
С оглед на това си задължение, при анализ на отделните клаузи от процесния договор за кредит и на договора в цялост, съдът установи, че в него има клаузи, които са нищожни поради противоречие със закона и поради това, че се явяват неравноправни за потребителя – кредитополучател.
В чл. 3, ал.5 от договор за потребителски кредит №HL37603 от 30.05.2008 г. е предвидено, че действащият БЛП на банката не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила, чрез обявяване на видно място в банковите салони. Договорените в договора надбавки не се променят.
В член 6, алинея 1 е предвидено, че кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план /Приложение № 2/ към настоящия договор, представляващ неразделна част от него. В алинея 3 от същия член е договорено, че в случай, че време на действието на настоящия договор банката промени Базовия лихвен процент за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в алинея 1 се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписването па настоящия договор дава своето неотменяемо и безусловно съгласие.
Така формулиран текстът представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т.10 от ЗЗП, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и тези на потребителя. Тази клауза позволява на банката да променя едностранно условията на договора, на непредвидено в него основание. От съдържанието на посочената клауза е видно, че възнаграждението (лихвата) на банката се формира от два компонента - базов лихвен процент и договорна надбавка, в определен в договора размер, в случая 1,65 пункта. В анализирания договор липсва методика, по която Банката изчислява Базовия лихвен процент. Никъде в договора не е посочено как и поради каква причина е допустимо изменение на базовия лихвен процент. Не са посочени никакви критерии, съобразявани от банката при определяне на размера на БЛП, съответно и на размера на лихвата. Това обстоятелство дава възможност на банката да променя едностранно размера на договореното възнаграждение (лихва) въз основа на непредвидено в договора основание.
Цитираната клауза предоставя неограничени права на банката едностранно да изменя съдържанието на облигационните си отношения с потребителите. В анализирания договор кредитополучателят от своя страна пък предварително "се е съгласил" с всякакви възможни промени на Базовия лихвен процент.
Крайният резултат за потребителя е да разчита и да се надява на добросъвестността на банката, тъй като е поставен в състояние на зависимост от субективни фактори, независещи от него, а не от обективни икономически критерии. Това безусловно представлява значително неравновесие между правата и задълженията на банката и потребителя.
Освен, че е нищожна като неравноправна, посочената клауза противоречи и на разпоредбата на чл. 58, ал, т.3 от Закона за кредитните институции, в редакцията му към датата на сключване договора за кредит - 30.05.2008 г. Съгласно тази разпоредба "При отпускане на кредит банката предоставя безплатно и в писмена форма на клиента своите условия по кредитите, които съдържат най-малко: данни за общите разходи по кредита (такси, комисиони и други разходи, пряко свързани с договора за кредит) и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят; лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита и допълнителните задължения, свързани с разплащанията.
От съдържанието на посочената клауза е видно, че в нея не са посочени обективните критерии, въз основа на които може да се измени посочения в чл. 3.ал.1 от Договора размер на БЛПМФ – който е договорен на 4.5% нито другите обективни критерии, които могат да доведат до изменение на договорените лихви, такси, комисионни и др. разходи. Същевременно ищецът не е представил доказателства, че е предоставил на кредитополучателя правилата, съдържащи ясно и разбираемо критериите за определяне на горните разходи. Поради това тази клауза е нищожна и на основание чл. 26, ал. от ЗЗД, поради противоречие със закона.
В чл. 6, ал.2 от договора е посочено, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен, т.е в швейцарски франкове. Предвидено е също, че в случай че на съответния падеж на погасителната вноска по главница или лихва, кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал.1, но има средства в лева или евро по своите сметки в Банката, погасяването на кредита се извършва от тези средства след служебно изкупуване от Банката на дължимите швейцарски франкове по курс "продава" на "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД за шв. Фр. към лева, за което кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и дава правомощия на банката.
Така формулирана, клаузата въвежда задължение за потребителя да погасява кредита във валута швейцарски франкове и дава право на банката да преизчислява вноските по кредита в лева или евро по произволно определен курс "купува". В чл, 1, ал. 1 стойността на кредита е посочена само в лева макар да е предвидено, че кредитният лимит е в курс в швейцарски франкове, без да е посочена конкретна сума в тази валута. Клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора за кредит от една страна предвижда задължение за потребителя да погасява кредита във валутата, в която същият е разрешен и усвоен, но съгласно договора за кредит тази валута е лева. От друга страна, клаузата предвижда потребителят да погасява задължение в швейцарски франкове - валута, в която кредитът не е разрешен и не е усвоен.
Съгласно чл. 147, aл. 1 от ЗЗП и чл. 5 от Директива 93/13 клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. По изложените съображения клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора за кредит не отговаря на това законово изискване в частта си, предвиждаща погасяване на кредита във валута швейцарски франкове, тъй като съгласно цитираните клаузи от договора кредитът се разрешава, усвоява й ползва само в лева или евро, а не в швейцарски франкове.
С въвеждане на задължение в швейцарски франкове върху потребителя е възложен много съществен валутен риск, който е вредоносен за него. Сделка с валутен риск по дефиниция е рискова и спекулативна и създава предпоставка за облагодетелстване на търговеца за сметка на потребителя над договорената цена на финансовата услуга.
Договорът предвижда гаранции и предпазни клаузи, изключващи възможността търговецът да понесе евентуални неблагоприятни за него промени в курса на швейцарския франк, с което се създава значително неравновесие между правата на потребителя и тези на търговеца.
Насрещното задължение на потребителя е неопределено и неговият размер се определя от едната страна по договора - банката, без да е договорена приложимостта на официален курс или други обективни критерии, с които да е съобразен търговският курс на банката.
В чл. 23 от договора е посочено, че кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува- продава на швейцарския франк към лева, както и превалутирането, могат да имат за последица повишаване на размера на дължимите погасителни вноски, като напълно приема да носи за своя сметка риска от това и е съгласен с всички вреди ,произтичащи от промяната на валутните курсове, даже и пропуснати ползи от това.
В чл. 22 пък е посочено, че "по смисъла на настоящия договор превалутиране се определя като промяна на валутата в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същия.
Горните текстове представляват неравноправни клауза по смисъла на чл. 143, т.18 от ЗЗП, тъй като представляват уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Условието при погасяване на кредита потребителят да понася всички вреди от валутни промени, представлява неравноправна уговорка по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Клаузите са във вреда на потребителя, тъй като създават предпоставки за облагодетелстване на банката за сметка на потребителя над договорената цена. Предвид исторически ниските стойности на швейцарската валута към момента на сключване на анализирания договор (2008 г.), обективно не може да се очаква, че дори за целия срок на договора, който е 300 месеца, курсът ще падне до тези или по-ниски стойности. Разглежданите клаузи от договора възлагат върху потребителя всички неблагоприятни последици от всички бъдещи промени в курса на швейцарския франк. Възможна промяна е и понижението на курса, което сочи, че банката може да получи повече от това, което е дала, но не и по-малко.
Същевременно кредитополучателят без наличието на индивидуално договаряне, се е съгласил предварително с повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит, а ал. 2 на чл.23 е предвидено, че кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат, че разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал.2 и чл. 21 - 23 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им.
Посочените уговорки представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т.18 от ЗЗП, тъй като са уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Условието при погасяване на кредита потребителят да понася всички вреди от валутни промени, представлява неравноправна уговорка по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Търговецът – в случая банката- ищец, по занятие се занимава с отпускане на кредити и формиране на печалба от това, разполага със специалисти и може да предвиди в бъдеще котировките на швейцарския франк. Потребителят от друга страна не може да предвиди валутния риск, което се доказва и от настоящия казус.
В този смисъл е задължителното за съдилищата Решение на Съда на Европейския съюз по дело № С-26/13, т. 70 и 71, по преюдициално запитване от Върховния съд на Унгария относно неравноправните клаузи в договорите за кредити, сключвани в чуждестранна валута.
С оглед гореизложеното, съдът намира посочените клаузи от процесния договор за нищожни, поради което те не са породили правно действие за страните по делото.
Предвид констатираната от съда нищожност на клаузите в договор за потребителски кредит №HL37603 от 30.05.2008 г. относно правото на банката да променя едностранно БЛП, по неизвестна методика и на основание субективни критерии, неизвестни на ответниците както и констатираната нищожност на чл. 6, ал.2 относно валутата, ал.3, чл. 22 и чл. 23, ал.1 и ал.2, то съдът не взема предвид заключението на вещото лице в частта относно общия размер на дълга за главница, предвид капитализацията и защото е изчислен и посочен в швейцарски франкове.
Съдът намира, че нищожните клаузи не водят до нищожност изцяло на договора. По делото е безспорно установено, че усвоеният от ответника Г.Е. кредит по процесния договор е в размер на 81 582,95 лева, каквато сума в лева е преведена по сметката му на 04.06.2008 г., при срок на договора 300 месеца и възнаградителна лихва 6.15 % като сбор от БЛП от 4,5 % и договорна надбавка от 1,65% /чл.3, ал.1 от договора/. Тази сума, ответниците са се задължили да върнат на ищеца ведно с договорената възнаградителна лихва. След като длъжниците са спрели да обслужват кредита след 04.02.2012 г., то за банката е налице възможността да го обяви за предсрочно изискуем, което тя е направила по надлежния ред, с нотариална покана, връчена на всеки от на ответниците. С оглед на това, съдът намира, че по делото е безспорно доказана датата на настъпилата предсрочна изискуемост и наличието на законните предпоставки за това.
Съгласно заключението на вещото лице, ответниците са погасявали задълженията си по кредита до 04.02.2012г, когато е направена последната погасителна вноска, общо в размер на 18 895,21 шв.франка. Тази сума по курса на БНБ към датата на отпускане на кредита е равна на 22 494,75 лева. Тази сума включва общо главница, възнаградителни лихви и такси по договора.
След като по делото е установено, че ответникът Г.Е. е усвоил по договора за кредит сумата 81 582,95 лева, то ответниците солидарно са се задължили, до изтичане срока на договора да върнат тази сума плюс договорената възнаградителна лихва и такси.
Преди спиране на плащанията по договора на 04.02.2012 г. е погасена само сумата в размер на 22 494,75 лева, общо за главница, лихви и такси.
Очевидно тази общо издължена сума в размер на 22 494,75 лева, не е достатъчна за да погаси дължимите към датата на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита задължения за главница и лихви.
Искът е предявен частично само относно вземането на ищеца за главница, по договора за кредит в размер на 9 201,62 швейцарски франка. Предвид констатираната от съда нищожност на клаузите в договора, относно дължимостта на вземанията по кредита в швейцарски франкове и по курса на банката за съответния ден, както и относно възможността на банката да превалутира кредита, то съдът следва да изчисли исковата претенция в лева, но по курса към датата на сключване на договора.
Тази сума 9 201,62 швейцарски франка изчислена в лева, в каквато валута е отпуснат и усвоен кредита по договора, по курса за швейцарски франк към 04.06.2008 г. е равна на 10 954,53 лева.
Това съдът приема за размер на исковата претенция. Тази сума е значително по-малка от дължимата от ответниците при условията на солидарност остатъчна главница, поради което, предявеният се явява доказан по основание, в този размер и следва да бъде уважен.
Като неоснователна следва да бъде отхвърлена претенцията на ищеца, да му бъде заплатена частично дължимата главница в швейцарски франка, поради констатираната нищожност на клаузите в договора, задължаващи ответниците да погасяват кредита в швейцарски франкове.
Предвид този изход на делото, ответниците следва да понесат направените от ищеца деловодни разноски, общо в размер на 2 230,35 лева, съгласно представения списък на разноските.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 124, ал.2 от ГПК ответниците Г.Е.Г. с ЕГН: ********** и Д.С. Г. с ЕГН:**********,*** ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК:*********, седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от М.В.–прокурист и П.Н.Д.–Изпълнителен директор, по делото от адв. Х.И. от САК /Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“/, съдебен адрес:***, бизнес сграда И., СУМАТА от 10 954,53 лева / десет хиляди деветстотин петдесет и четири лева и петдесет и три ст./, представляваща ЧАСТ от непогасена главница по договор за потребителски кредит №HL37603 от 30.05.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаването на исковата молба на 19.12.2017 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и недоказана, претенцията на ищеца "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК:*********, седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от М.В.–прокурист и П.Н.Д.–Изпълнителен директор, по делото от адв. Х.И. от САК /Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“/, ответниците да заплатят претендираната сума по договор за потребителски кредит №HL37603 от 30.05.2008 г. в швейцарски франкове, ведно със законната лихва в тази валута.
ОСЪЖДА ответниците Г.Е.Г. с ЕГН: ********** и Д.С. Г. с ЕГН:**********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на ищеца "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК:*********, седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от М.В.–прокурист и П.Н.Д.–Изпълнителен директор, по делото от адв. Х.И. от САК /Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, при условията на солидарност, НАПРАВЕНИТЕ РАЗНОСКИ в размер на 2 230,35 лева /две хиляди двеста и тридесет лева и тридесет и пет ст./, от които 618,08 лева за държавна такса, 1192,27 лв. – адвокатско възнаграждение и 420 лв.-заплатен депозит за експертиза.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: