№ 185
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Митева
Членове:Татяна Грозданова
Стефан Милев
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
в присъствието на прокурора Л. Ц. Р.
като разгледа докладваното от Стефан Милев Наказателно дело за
възобновяване № 20241000600588 по описа за 2024 година
Осъденият М. И. И. е поискал чрез своя защитник да бъде възобновено (по реда
на гл. ХХХIII от НПК) наказателното производство по в.н.о.х.д. № 4445/23 г. на
Софийския градски съд (СГС) и отменено постановеното по него Решение №
690/03.10.23 г., с което е потвърдено признаването на И. за виновен (с Присъда №
224/02.05.23 г. по н.о.х.д. № 7120/22 г. на СРС) за квалифицирано хулиганство чрез
съпротива срещу орган на власт (чл. 325, ал.2 НК) и наказването му с 6 месеца
лишаване от свобода, условно – с тригодишен изпитателен срок по чл. 66 НК.
Искането, поддържано от осъдения И. и А. Д. в откритото заседание пред САС, е
с доводи за „съществени нарушения“ (чл.422, ал.1, т.5 НПК): приоритетно – на
материалния закон (чл. 348, ал.1, т.1 НПК: поради виждането, че установените от СГС
факти налагат оправдаване на дееца – чл. 425, ал.1, т.2 НПК; или поне - смекчаване на
квалификацията до основния състав по чл. 325, ал.1 НК, водещ и до приложение на чл.
78а НК); и алтернативно - на процесуалните правила (чл. 348, ал.1, т.2 НПК: поради
пороци, допуснати при оценката на доказателствата).
Прокурорът не намира искането на осъдения за основателно.
САС, от своя страна, прецени, че окончателният по делото въззивен съдебен акт
подлежи на отмяна по реда на възобновяването по чисто процесуални съображения
поради следното:
Правилното изясняване на фактите по това дело е от съществено значение за
законосъобразното квалифициране на деянието, защото не всяко хулиганство,
насочено срещу орган на власт, попада под действието на чл. 325, ал.2 НК. Когато
поведението на дееца изначално е проявено срещу тези органи (чрез псувни, ругатни,
заплахи, физическа агресия и пр.) и с него той изразява явното си неуважение към
1
обществото, извършеното не разкрива нищо повече от основния състав по чл. 325, ал.1
НК, тъй като не съдържа елемент на „съпротива“ (р.169/11-III, 270/11-II, 536/08-I,
94/22-III, 324/15-I, 254/17-II). Но в конкретния случай решаването на повдигнатия
материално-правен въпрос би било преждевременно, защото установеното от САС
отменително основание е чисто процесуално. Потвърждавайки осъдителната присъда,
въззивният съд (по в.н.о.х.д. № № 4445/23 г. на СГС) не е положил необходимите
усилия да изясни дали в действителност инкриминираните събития са протекли в
такава хронология, която сочи, че осъд. И. най-напред е хулиганствал (по основния
състав на чл. 325, ал.1 НК), а едва след намесата на полицейските служители Г. и З.
поведението му е прераснало в съпротива срещу тях, съответно – в престъпление по
чл. 325, ал.2 НК.
Допуснатото от Градския съд съществено процесуално нарушение (чл. 348, ал.3,
т.1 НПК) е ограничило защитата на осъденото лице, защото разглежданият тук въпрос
е бил изрично поставен във въззивната жалба, но не е получил дължимия отговор (чл.
339, ал.2 НПК).
И според обвинителния акт, и според приетите от СРС и СГС факти - при
предприетата от полицейските служители проверка на И. във вечерните часове на
07.01.22 г. последният най-напред ги обиждал словесно („смешници“, „боклуци“,
„нещастници“), а едва след опита да му бъдат поставени белезници е агресирал,
включително и физически спрямо тях (което е утежнило квалификацията на деянието
по чл. 325, ал.2 НК). В показанията си пред Районният съд, обаче, двамата полицаи
изобщо не твърдят събитията да са протекли в тази хронология; напротив – разясняват,
че обидните реплики към тях са изречени при вече започналата от лицето физическа
съпротива срещу ареста му. Данни, че обстоятелствата са се развили според описаната
в обвинението хронология се съдържат единствено в досъдебните показания на
свидетелите Г. и З., които са били прочетени от първата инстанция, но след това съдът
е пропуснал да ги попита кое (в крайна сметка) е вярно: че осъденият първо е обиждал,
а впоследствие оказал и съпротива; или че в хода на оказваната съпротива е изричал
обидните реплики. В мотивите на СРС изобщо липсва коментар на констатираното
противоречие и заявена воля коя от двете версии се приема за достоверна и по какви
съображения.
При въззивното си произнасяне СГС е мултиплицирал тази грешка, защото на
самостоятелно основание втората инстанция е дължала отговор кое в казаното от
двамата полицаи е вярно – пред разследващия орган (л. 4-5 от д.п.), или пред Районния
съд (л.77-80 от н.о.х.д.). А това (като резултат) прави невъзможно да се установи
логиката, по която е било формирано вътрешното убеждение на съда по
инкриминираните факти и тяхната доказаност. Изобщо - да се изпълни задължението
по чл. 339, ал.2 НПК, в разглеждания случай е означавало да се формулира
недвусмислена теза кои са конкретните доказателствени източници, че деецът първо е
обиждал, а едва след това физически се е съпротивлявал срещу органите на МВР, както
и да се аргументира защо се дава доверие на едно избрано от иначе противоречивите
изявления на един и същи свидетел. Именно на тези въпроси следва да бъде даден
отговор при новото въззивно разглеждане на делото, в чийто рамки да се прецени и
възможността за евентуален „повторен разпит“ (чл.327, ал.3 НПК) на полицейските
служители Г. и З.. И – ако предявените с обвинителния акт и приети за установени от
първата инстанция фактически обстоятелства бъдат отново потвърдени от СГС,
тепърва е нужно да се обсъди и друг съществен (но вече – материалноправен) въпрос:
съставлявали ли са изречените от И. обидни думи самостоятелно хулиганство по чл.
325, ал.1 НК, така че от правна страна да се твърди, че последващата му агресия при
опита за поставяне на белезници е вече отделна проява на съпротива срещу намесилия
2
се за пресичане на хулиганството орган на власт (чл. 325, ал.2 НК).
Водим от всичко изложено, като прецени за основателно искането на осъдения,
съобразно чл. 425, ал.1, т.1, вр. чл. 422, ал.1, т.5 НПК, Софийският апелативен съд,
Наказателно отделение, VIII състав,
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по в.н.о.х.д. № 4445/23 г. на
СГС, като ОТМЕНЯ постановеното по него Решение № 690/03.10.23 г.
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за ново разглеждане от стадия на
закритото заседание по чл. 327, ал.1 НПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3