П  Р И С Ъ Д А

 

Номер 24                                                04.06.2019 г.                                гр. Стара Загора

                               

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Окръжен съд                                                                                           Наказателен състав

На 04.06.                                                                                                                Година 2019

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВА С.

 

СЕКРЕТАР: Р. Р.

ПРОКУРОР: П. В.

като разгледа докладваното от  съдия  С Т Е Ф А Н О В А

н.о.х. дело номер 556 по описа за 2017 година,

 

П   Р   И   С   Ъ   Д   И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия К.Д.И. – роден  на *** г. в гр.Раднево, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен,  осъждан, понастоящем в Затвора – Стара Загора, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че през периода от м. октомври 2015 г. до м. май 2016 г. в гр.Раднево без съответно разрешение е извършвал по занятие банкови сделки, като е предоставял парични кредити (заеми) на физически лица срещу получаване на лихва, за която дейност се изисква такова разрешение, съгласно чл.2, ал.1 от Закона за кредитните институции (ДВ, бр.59 от 21.07.2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) – „Банка (кредитна институция) е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск“, като е предоставял на различни лица парични средства под формата на кредити срещу получаване на лихва, както следва:

-през м. февруари 2016 г. в гр.Раднево еднократно е предоставил кредит в размер на 200 лв. на Н.К.А.,***, със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 80 лв. върху цялата сума, като общият размер на изплатеното по този кредит възлиза на 1 280 лв., от които 200 лв. главница и 1080 лв. лихва;

-през периода от м. октомври 2015 г. до м. януари  2016 г. в гр.Раднево двукратно е предоставил кредити в размер на, както следва: м. октомври  2015 г. в размер на 500 лв. със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 200 лв. върху цялата сума, и м. януари 2016 г. в размер на 500 лв. със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 200 лв. върху цялата сума, на М.С.Й.,***, като общият размер на изплатеното по тези кредити възлиза на 1 000 лв., от които 600 лв. главница и 400 лв. лихва;

-в началото на 2016 г. в гр. Раднево двукратно е предоставил кредит в размер на, както следва: 30 лв. със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 15 лв. върху цялата сума, и в размер на 100 лв. със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 40 лв. върху цялата сума, на П.С.П.,***, като общият размер на изплатеното по тези кредити  възлиза на 185 лв., от които 130 лв. главница и 55 лв. лихва;

-през м. март 2016 г. в гр.Раднево еднократно е предоставил кредит в размер на 100 лв. на Ж.М.С.,***, със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 40 лв. върху цялата сума, като общият размер на изплатеното по този кредит възлиза на 140 лв., от които 100 лв. главница и 40 лв. лихва, като общият размер на предоставените кредити е 1 430 лв. и с дейността си е получил неправомерни доходи в размер на 1 575 лв. – поради което и на основание чл.252, ал.1, предл.1 и чл.54 от НК го ОСЪЖДА на три години и шест месеца лишаване от свобода, като го ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото обвинение, както следва:

-за това, че е извършил деянието в периода от 2011 г. до м. септември 2015 г., включително;

-за това, че през 2011 г. в гр.Раднево шесткратно е предоставил кредити в размер на по 100 лв. на Ю.А.Р.,***, със срок на погасяване един месец, при лихва в размер на по 30 лв. за всеки един от кредитите от 100 лв., като общият размер на изплатеното по тези кредити възлиза на 780 лв., от които 600 лв. главница и 180 лв. лихва;

-за това, че през 2014 г. в гр.Раднево еднократно е предоставил кредит в размер на 800 лв. на К. И. Б., ЕГН **********, от гр.Раднево, със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 200 лв. върху цялата сума, като общият размер на изплатеното по този кредит възлиза на 1 000 лв., от които 800 лв. главница и 200 лв. лихва;

-за разликата от 1 430 лв. (общият размер на предоставените кредити) до 2 830 лв. (общият размер на предоставените кредити по първоначално повдигнатото обвинение);

-за разликата от 1 575 лв. (общият размер на получените неправомерни доходи) до 1 955 лв. (общият размер на получените неправомерни доходи по първоначално повдигнатото обвинение);

-както и да е извършил деянието, като е нарушил чл.2, ал.5 от Закона за кредитните институции – „Публично привличане на влогове или други възстановими средства, както и услугите по ал.2, т.3 и 4 може да извършва само – т.1 – лице, което е получило лиценз за банка от БНБ“.

 

На основание чл.57, ал.1, т.2, б.”в” от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ така наложеното наказание на подсъдимия К.Д.И. да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим.

 

НА ОСНОВАНИЕ чл.68, ал.1 от НК ПОСТАНОВЯВА подсъдимият К.Д.И. ДА ИЗТЪРПИ ИЗЦЯЛО И ОТДЕЛНО от така наложеното му наказание три години и шест месеца лишаване от свобода и наказанието, наложено му по н.о.х.д. № 333/2013 г. по описа на Радневския районен съд – една година лишаване от свобода.

 

На основание чл.57, ал.1, т.2, б.”в” от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ наказанието по н.о.х.д. № 333/2013 г. по описа на Радневския районен съд, наложено на подсъдимия К.Д.И., да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия С.К.И. – роден на *** г. в гр.Раднево, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, безработен, понастоящем в Затвора – Стара Загора, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че през периода от 2015 г. до м. май 2016 г. в гр.Раднево без съответно разрешение е извършвал по занятие банкови сделки, като е предоставял парични кредити (заеми) на физически лица срещу получаване на лихва, за която дейност се изисква такова разрешение, съгласно чл.2, ал.1 от Закона за кредитните институции (ДВ, бр.59 от 21.07.2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) – „Банка (кредитна институция) е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск“, като е предоставял на различни лица парични средства под формата на кредити срещу получаване на лихва, както следва:

- през 2016 г. в гр.Раднево, еднократно е предоставил кредит в размер на 200 лв. на Г.М.Г.,***, със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 80 лв. върху цялата сума, като общият размер на изплатеното по този кредит възлиза на 360 лв., от които 200 лв. главница и 160 лв. лихва;

-през 2016 г. в гр.Раднево двукратно е предоставил кредити в размер на, както следва: 30 лв. със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 15 лв. върху цялата сума, и в размер на 45 лв., със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 20 лв. върху цялата сума, на Ю.Е.Е.,***, като общият размер на изплатеното по тези кредити  възлиза на 110 лв., от които 75 лв. главница и 35 лв. лихва;

-през м. април 2016 г. в гр. Раднево еднократно е предоставил кредит в размер на 50 лв. на С.С.К.,***, със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 20 лв. върху цялата сума, като общият размер на изплатеното по този кредит възлиза на 70 лв., от които 50 лв. главница и 20 лв. лихва;

-през периода от лятото на 2015 г. до м. май 2016 г. в гр.Раднево, седемкратно е предоставил кредити в размер на, както следва: през лятото на 2015 г. в размер на 100 лв. със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 40 лв. върху цялата сума, и от началото на 2016 г. до м. май  2016 г. шест кредита, всеки в размер на по 100 лв., със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 40 лв. за всеки един от кредитите, на Г.И.М.,***, като общият размер на изплатеното по тези кредити възлиза на 980 лв., от които 700 лв. главница и 280 лв. лихва, като общият размер на предоставените кредити е 1 025 лв. и с дейността си е получил неправомерни доходи в размер на 495 лв., поради което и на основание чл.252, ал.1, предл.1 и чл.54 от НК го ОСЪЖДА на три години лишаване от свобода, като го ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото обвинение, както следва:

-за това, че през месец април 2016 г. в гр.Раднево еднократно е предоставил кредит в размер на 200 лв. на Ф.В.А., ЕГН **********,***, със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 80 лв. върху цялата сума, като общият размер на изплатеното по този кредит възлиза на   280 лв., от които 200 лв. главница и 80 лв. лихва;

-за  разликата  от  1 025 лв. (общият  размер на предоставените кредити)  до  1 225 лв. (общият размер на предоставените кредити по първоначално повдигнатото обвинение);

-за разликата от 495 лв. (общият размер на получените неправомерни доходи) до 575 лв. (общият размер на получените неправомерни доходи по първоначално повдигнатото обвинение);

-както и да е извършил деянието, като е нарушил чл.2, ал.5 от Закона за кредитните институции – „Публично привличане на влогове или други възстановими средства, както и услугите по ал.2, т.3 и 4 може да извършва само – т.1 – лице, което е получило лиценз за банка от БНБ“.

 

На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнение на така наложеното на подсъдимия С.К.И. наказание в размер на три години лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

 

ОСЪЖДА подсъдимите К.Д.И. и С.К.И., и двамата със снета по-горе самоличност, ДА ЗАПЛАТЯТ по бюджетната сметка на Старозагорския окръжен съд направените по делото разноски в размер общо на 54 (петдесет и четири) лв.

 

Присъдата подлежи на въззивно обжалване и протестиране пред Апелативен съд - Пловдив в 15-дневен срок, считано от днес.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

Старозагорски окръжен съд                                  - 1 -                    н.о.х.д. № 556/2017 г.

 

МОТИВИ:

 

Срещу подсъдимия К.Д.И. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.252,  ал.1, пр.1 от НК  за това, че през периода от 2011 г. до м. май 2016 г. в гр. Раднево без съответно разрешение е извършвал по занятие банкови сделки, като е предоставял парични кредити (заеми) на физически лица срещу получаване на лихва, за която дейност се изисква такова разрешение, съгласно чл.2, ал.1 и чл.2, ал.5 от Закона за кредитните институции (ДВ, бр.59 от 21.07.2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) – чл.2, ал.1 – „Банка (кредитна институция) е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск“, и чл.2, ал.5 – „Публично привличане на влогове или други възстановими средства, както и услугите по ал.2, т.3 и 4 може да извършва само – т.1 – лице, което е получило лиценз за банка от БНБ“, като е предоставял на различни лица парични средства под формата на кредити срещу получаване на лихва, както следва:

-през м. февруари 2016 г. в гр. Раднево еднократно е предоставил кредит в размер на 200 лв. на Н.К.А.,***, със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 80 лв. върху цялата сума, като общият размер на изплатеното по този кредит възлиза на 1 280 лв., от които 200 лв. главница и 1 080 лв. лихва;

-през 2011 г. в гр. Раднево шесткратно е предоставил кредити  в размер на по 100 лв. на Ю.А.Р.,***, със срок на погасяване един месец, при лихва в размер на по 30 лв. за всеки един от кредитите от 100 лв., като общият размер на изплатеното по тези кредити  възлиза на 780 лв., от които 600 лв. главница и 180 лв. лихва;

-през периода от м. октомври 2015 г. до м. януари  2016 г. в гр. Раднево двукратно е предоставил кредити в размер на, както следва: м. октомври  2015 г. в размер на 500 лв. със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 200 лв. върху цялата сума, и м. януари 2016 г. в размер на 500 лв. със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 200 лв. върху цялата сума, на М.С.Й.,***, като общият размер на изплатеното по тези кредити възлиза на 1 000 лв., от които 600 лв. главница и 400 лв. лихва;

-в началото на 2016 г. в гр. Раднево двукратно е предоставил кредит в размер на, както следва: 30 лв. със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 15 лв. върху цялата сума, и в размер на 100 лв. със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 40 лв. върху цялата сума, на П.С.П.,***, като общият размер на изплатеното по тези кредити  възлиза на 185 лв., от които 130 лв. главница и 55 лв. лихва;

-през 2014 г. в гр. Раднево еднократно е предоставил кредит в размер на 800 лв. на К. И. Б., ЕГН **********, от гр. Раднево, със

                                                       - 2 -

срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 200 лв. върху цялата сума, като общият размер на изплатеното по този кредит възлиза на 1000 лв., от които 800 лв. главница и 200 лв. лихва;

-през м. март 2016 г. в гр. Раднево еднократно е предоставил кредит в размер на 100 лв. на Ж.М.С.,***, със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 40 лв. върху цялата сума, като общият размер на изплатеното по този кредит възлиза на 140 лв., от които 100 лв. главница и 40 лв. лихва, като общият размер на предоставените кредити е 2 830 лв. и с дейността си е получил неправомерни доходи в размер на 1 955 лв.

Срещу подсъдимия С.К.И. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.252,  ал.1, пр.1 от НК  за това, че през периода от 2015 г. до м. май 2016 г. в гр. Раднево без съответно разрешение е извършвал по занятие банкови сделки, като е предоставял парични кредити (заеми) на физически лица срещу получаване на лихва, за която дейност се изисква такова разрешение, съгласно чл.2, ал.1 и чл.2, ал.5 от Закона за кредитните институции (ДВ, бр.59 от 21.07.2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) – чл.2, ал.1 – „Банка (кредитна институция) е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск“, и чл.2, ал.5 – „Публично привличане на влогове или други възстановими средства, както и услугите по ал.2, т.3 и 4 може да извършва само – т.1 – лице, което е получило лиценз за банка от БНБ“, като е предоставял на различни лица парични средства под формата на кредити срещу получаване на лихва, както следва:

-през 2016 г. в гр. Раднево, еднократно е предоставил кредит в размер на 200 лв. на Г.М.Г.,***, със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 80 лв. върху цялата сума, като общият размер на изплатеното по този кредит възлиза на 360 лв., от които 200 лв. главница и 160 лв. лихва;

-през 2016 г. в гр. Раднево двукратно е предоставил кредити в размер на, както следва: 30 лв. със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 15 лв. върху цялата сума, и в размер на 45 лв., със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 20 лв. върху цялата сума, на Ю.Е.Е.,***, като общият размер на изплатеното по тези кредити  възлиза на 110 лв., от които 75 лв. главница и 35 лв. лихва;

-през месец април 2016 г. в гр. Раднево еднократно е предоставил кредит в размер на 200 лв. на Ф.В.А., ЕГН **********,***, със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 80 лв. върху цялата сума, като общият размер на изплатеното по този кредит възлиза на   280 лв., от които 200 лв. главница и 80 лв. лихва;

-през м. април 2016 г. в гр. Раднево еднократно е предоставил кредит в размер на 50 лв. на С.С.К.,***, със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 20 лв. върху цялата сума, като общият размер на изплатеното по този кредит възлиза на 70 лв., от

Старозагорски окръжен съд                                  - 3 -                    н.о.х.д. № 556/2017 г.

 

които 50 лв. главница и 20 лв. лихва;

-през периода от лятото на 2015 г. до м. май 2016 г. в гр.Раднево, седемкратно е предоставил кредити в размер на, както следва: през лятото на 2015 г. в размер на 100 лв. със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 40 лв. върху цялата сума, и от началото на 2016 г. до м. май  2016 г. шест кредита, всеки в размер на по 100 лв., със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 40 лв. за всеки един от кредитите, на Г.И.М.,***, като общият размер на изплатеното по тези кредити възлиза на 980 лв., от които 700 лв. главница и 280 лв. лихва,  като общия размер на предоставените кредити е 1 225 лв. и с дейността си е получил неправомерни доходи в размер на 575 лв.

Прокурорът поддържа така повдигнатите обвинения по чл.252, ал.1, пр.1 от НК срещу всеки един от подсъдимите К.Д.И. и С.К.И.. Счита, че на двамата подсъдими следва да им бъдат наложени наказания при балансиращи вината обстоятелства, тъй като К.И. е осъждан и е проявил упоритост при извършване на престъплението (дълъг период от време и голям брой дадени заеми), като последното важи и за С.И.. Според прокурора, тъй като от събраните доказателства за материалното положение на подсъдимите е видно, че последните не притежават имущество, съдът няма възможност да им наложи наказанието конфискация, предвидено кумулативно в чл.252,  ал.1 от НК.

Подсъдимият К.Д.И. твърди, че не е извършил престъплението, в което е обвинен. Заявява, че е помагал на много хора и че жителите на кв. „*****” в гр. Раднево са вземали храна на вересия от магазина, стопанисван от семейството му. Моли съда да го оправдае поради недоказаност на обвинението. Алтернативно – моли съда в случай, че приеме, че обвинението е доказано, да приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, с оглед малозначителността на деянието. Подробни съображения за това развиват в пледоариите си защитниците му адв. Р.К. и адв. Г.Д..

Подсъдимият С.К.И. твърди, че не е извършил престъплението, в което е обвинен. Заявява, че неговото семейство е подпомагало жителите на кв. „*****”, гр. Раднево, като им е давало храна на вересия от магазина си за хранителни стоки. Моли съда да го оправдае поради недоказаност на обвинението. Алтернативно – моли съда в случай, че приеме че приеме, че обвинението е доказано, да приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, с оглед малозначителността на деянието. Подробни съображения за това развива в пледоарията си защитникът му адв. Р.К..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Подсъдимият К.Д.И. е роден на *** г. в гр. Раднево, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, понастоящем в Затвора – Стара Загора, ЕГН **********.

                                                          - 4 -

Подсъдимият С.К.И. е роден на *** г. в гр. Раднево, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, безработен, понастоящем в Затвора – Стара Загора, ЕГН **********.

Подсъдимият К.Д.И. е баща на подсъдимия С.К.И.. Двамата, заедно със семейството си, живеели в гр. Раднево, кв. „*****”, ул. „***” № 7.

На същия адрес била регистрирана фирма „***” ЕООД, с едноличен собственик на капитала и управител свидетелката Д.И.Г., видно от справка от Търговския регистър (л.88 – л.89 от настоящото дело). Свидетелката Д.Г. живеела във фактическо съжителство с подсъдимия К.И., като подсъдимият С.И. бил техен син. Последното обстоятелство се установява от справка по Наредба № 14/18.11.2009 (л.95 от настоящото дело).

Фирма „***” ЕООД развивала търговска дейност, като стопанисвала магазин за хранителни стоки и заведение (барче) в кв. „*****”.

Кв. „*****” е ромският квартал на гр. Раднево и голяма част от неговите обитатели нямали доходи или имали непостоянни доходи. Поради това те нямали възможност да използват услугите на кредитни институции, когато им се налагало да вземат пари на заем.

Подсъдимият К.И. бил известен сред съкварталците си с прякора „****“. Той, синът му – подсъдимият С.И., и брат му А. Д.И., предоставяли кредити на нуждаещите се при определени условия и договорена лихва.

Настоящото д.п. № 153/2016 г. по описа на РУ – Раднево е приключило за обвиняемия А. И. със споразумение № 14 от 27.04.2017 г. по н.о.х.д. № 217/2017 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, с което А. И. е признат за виновен за извършено през периода от 2014 г. до м. май 2016 г. престъпление по чл.252, ал.1, пр.1 от НК , за което му е наложено наказание две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години.

Подсъдимият К.И. предоставял заеми срещу определена лихва на различни  физически лица, като най-често това ставало в  търговския обект (магазин за хранителни стоки и заведение), който се намирал в дома му в кв. “*****“ и който бил стопанисван от семейството му, както беше посочено по-горе. Повечето от жителите на квартала знаели за дейността на подсъдимия К.И. и когато имали нужда от пари, отивали при него в магазина. Там се водели разговорите за условията по кредита – размер на заема, срок за изплащане и лихва. Най-често за заем от 100 лв. бил уговарян едномесечен срок за връщане с лихва от 40 лв. (40 % от главницата). В повечето случаите лихвата се дължала месечно, до пълно изплащане на главницата. При забавяне на месечната вноска подсъдимият К.И. начислявал лихва за просрочие.

Даването и връщането на заемите ставало на горепосоченото място – заемополучателите идвали да търсят подсъдимия К.И..

Старозагорски окръжен съд                                  - 5 -                    н.о.х.д. № 556/2017 г.

 

Подсъдимият К.И. давал на ръка парите на заемополучателите, като не им предоставял никакви документи, а само записвал имената им в една тетрадка. Впоследствие подсъдимият К.И. получавал парите за връщането на заемите отново на ръка, без да предоставя разписка за това, или пък направо теглел определени суми от дебитните карти , които заемополучателите му предоставяли по негово искане (някои му давали и личните си карти, също по негово искане).

По този начин подсъдимият К.И. предлагал на своите съкварталци, които изпитвали недостиг на средства, бързо финансиране, но то било при много неизгодни за заемополучателя условия.

От 2015 г. синът на подсъдимия К.И. – подсъдимият С.К.И., също започнал да предоставя заеми на своите съкварталци, които изпитвали финансови затруднения. Това ставало срещу определена месечна лихва, която била различна, но най-често – в размер на 40 лв. месечно за заем от 100 лв. Лихвата се дължала месечно, до пълно изплащане на главницата, като всяко забавяне на месечната вноска водело до начисляване на лихва за просрочие.

Даването и връщането на заемите ставало на ръка, обикновено в заведението или в дома на двамата подсъдими, като подсъдимият С.И. също не изготвял никакви документи, а само записвал в тетрадка имената на лицата (заемополучателите).

Описаната лихварска дейност подсъдимите К.И. и С.И. била прекъсната от задържането им на 02.05.2016 г. по д.п. № 136/2016 г. по описа на РУ – Раднево, като на тях и на още две лица било повдигнато обвинение за извършено на 02.05.2016 г. престъпление по чл.116, ал.1, т.4 (само за С.И.) и т.11, във вр.с чл.115, във вр.с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 от НК. Последните обстоятелства са служебни известни на съда.

Ноторно известно е създалото се през лятото на 2016 г. изключително високо обществено напрежение в района на гр. Раднево след този случай и недопустимото противопоставяне на български граждани по етнически признак.

Предмет на настоящото наказателно производство са две престъпления, извършени от двама подсъдими, които са свързани с общо единадесет заемополучатели. Поради това съдът ще изложи мотивите си, като първо се спре на фактическата обстановка, която смята за установена за всеки един от подсъдимите, и на доказателствата, въз основа на които я приема, като коментира и конкретните възражения на страните по доказателствата. След това съдът ще направи анализ на становищата на страните, отнасящи се и за двамата подсъдими – общо по доказателствата и по правната квалификация на обвиненията.

 

1.Фактическа обстановка по обвинението срещу подсъдимия К.Д.И. за извършено престъпление по чл.252, ал.1, пр.1 от НК и обсъждане на доказателствата, въз основа на които съдът я приема за установена:

 

                                                         - 6 -

Свидетелката М.С.Й. живеела със семейството си в гр. Раднево, кв. „*****”. Тя била неграмотна, безработна и многодетна майка (с три деца).

През месец октомври 2015 г. свидетелката М.Й. имала нужда от пари. Тя знаела, че подсъдимите К.И. и С.И., както и А. И. (брат на първия и чичо на втория) дават пари на заем.

Затова свидетелката М.Й. се обърнала към подсъдимия К.И. за заем – отишла в дома му и му поискала 500 лв.

Подсъдимия К.И. дал на свидетелката М.Й. исканите 500 лв. на заем с месечна лихва от 200 лв., като поискал дебитната й карта. Свидетелката М.Й. предоставила на подсъдимия К.И. дебитната си карта (заедно с ПИН кода й), а той теглил един път от преведените й социални помощи.

По това време, според свидетелката М.Й., тя дължала пари и на А. И. и поради това двамата братя (А. и К.) се скарали кой да тегли от нейната карта за удовлетворяване на вземането си.

Впоследствие свидетелката М.Й. блокирала дебитната си карта и теглела на ръка преведените й суми, като част от тях връщала на подсъдимия К.И. – самата тя преценява размера на „вноската”. Според свидетелката М.Й., паралелно и по същия начин изплащала и заема си към А. И..

По този начин свидетелката М.Й. върнала изцяло на подсъдимия К.И. сумата от 700 лв. – 500 лв. главница и 200 лв. лихва.

През месец януари 2016 г. свидетелката М.Й. отново взела от подсъдимия К.И. заем  в размер на  500 лв., като за един месец отново трябвало да върне 700 лв., от които 200 лв. били лихва.

През м. март 2016 г. свидетелката М.Й. върнала на подсъдимия К.И. уговорената лихва в размер на 200 лв., но не успяла  да върне главницата.

След като подсъдимите К.И. и С.И. били задържани в началото на м. май 2016 г., свидетелката М.Й. дала на свидетелката Д.Г. (фактическа съжителка на подсъдимия К.И.) 100 лв. за погасяване главницата. 

Свидетелката М.Й. не е давала повече пари за изплащане на дълга си към подсъдимия К.И., въпреки заплахите, които твърди, че е получавала от свидетелката Д.Г..

За всички тези отношения по даване и връщане на заеми не били съставени никакви документи от подсъдимия К.И..

Съдът приема горното за установено въз основа на показанията на свидетелката М.Й., дадени в хода на досъдебното производство на 07.10.2016 г. (л.210 – л.211 от д.п.), прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 от НПК. Съдът приема тези показания за достоверни, защото са дадени само няколко месеца след извършване на деянието

Старозагорски окръжен съд                                  - 7 -                    н.о.х.д. № 556/2017 г.

 

от подсъдимия К.И. и следва най-точно и вярно да отразяват случилото се. Освен това, истинността им беше категорично потвърдена пред съда от свидетелката М.Й. след прочитането им в съдебното заседание на 23.01.2018 г. и предявяване на прочетения протокол на свидетелката (л.99 – стр.2, и л.100 от настоящото дело).

В подкрепа на достоверността на показанията на свидетелката М.Й., потвърдени от нея пред съда, е и още един безспорен факт. Според споразумение № 14 от 27.04.2017 г. по н.о.х.д. № 217/2017 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, обвиняемият А. Д.И. (брат на подсъдимия К.И.) е признат за виновен за престъпление по чл.252, ал.1, пр.1 от НК. Видно от описанието на това престъпление, през периода от началото на 2016 г. до м. май 2016 г. А. И. е предоставил на М.Й. два кредита от по 500 лв. при лихва от по 200 лв. на месец за всеки един от тях. Т.е. – действително по едно и също време свидетелката М.Й. е имала да връща заеми на двамата братя – А. И. и К.И. (последният – подсъдим по настоящото дело).

Бяха проведени и две очни ставки – между свидетелката М.Й. и подсъдимия К.И., както и между свидетелката М.Й. и подсъдимия С.И., във връзка със заявеното от свидетелката М.Й. първоначално пред съда, че е вземала пари на заем не от подсъдимия К.И., а от подсъдимия С.И.. Подсъдимите К.И. и С.И. отричат да са давали заеми срещу лихва изобщо. Всеки един от посочените участници остана на първоначално изразеното си становище (л.340 – л.341 от настоящото дело).

Съдът счита, че проведените очни ставки не допринасят за изясняване на делото от фактическа страна, тъй като свидетелката М.Й., след първоначалния й разпит на 23.01.2018 г., при явяването й пред съда и провеждане на описаните по-горе очни ставки, заявява взаимно противоречащи си и изключващи се неща.

Според адв. К., подсъдимият К.И. не е осъществил доход от лихварство, тъй като свидетелката М.Й. твърди, че е взела от него два пъти по 500 лв. и му е върнала общо 1 000 лв., а не 1 400 лв., колкото е трябвало да върне при лихва по 200 лв. на всеки заем.

Съдът не възприема това възражение за основателно, тъй като по-горе беше подробно изложено, че свидетелката М.Й. е взела от подсъдимия К.И. следните суми:

-през месец октомври 2015 г. е взела 500 лв. на заем, с лихва 200 лв. месечно. Впоследствие е върнала изцяло на подсъдимия К.И. сумата от 700 лв. – 500 лв. главница и 200 лв. лихва;

-през месец януари 2016 г. е взела 500 лв. на заем, с лихва 200 лв. Впоследствие е върнала уговорената лихва в размер на 200 лв., а в началото на м. май 2016 г. дала на свидетелката Д.Г. 100 лв. за погасяване главницата. 

                                                         - 8 -

Действително, общата сума на върнатите от свидетелката М.Й. на подсъдимия К.И. пари е 1 000 лв., но от изложеното по-горе става ясно, че според уговорката помежду им свидетелката М.Й. има да връща още 400 лв. от главницата на подсъдимия К.И..

Подсъдимият К.И. отрича да е давал на свидетелката М.Й. заем, както и да е вземал дебитната й карта. Твърди, че тя дължи много пари на стопанисвания от семейството му магазин от вересии за хранителни стоки.

Свидетелката М.Й. заявява, че когато е дала на подсъдимия К.И. дебитната си карта, е дължала на магазина пари, но не може да каже колко.

Според съда, изложеното от подсъдимия К.И. представлява негова защитна позиция по делото, която няма връзка със същността на последното. Отношенията между подсъдимия К.И. и свидетелката М.Й. по повод вересиите на последната от магазина са неотносими към настоящото дело. Още повече, че не може да се говори, че свидетелката М.Й. се е объркала или е смесила повода и сумите, които е давала на подсъдимия К.И., защото той твърди, че не е получавал никакви пари от нея.

А и свидетелката М.Й. е категорична: „За магазина сметките ги оправям с Д., но към момента няма магазин, няма как да ги върна”  (л.341 от настоящото дело). Тук става дума за свидетелката Д.Г..

 

Свидетелката Н.К.А. живеела със семейството си в гр. Раднево, кв. „*****”. Тя била с начално образование, безработна и многодетна майка.

В началото на м. февруари 2016 г. свидетелката Н.А. имала нужда от пари за инхалатор на най-малкото си дете. Тя и свидетелят И.С.Й. (неграмотен и безработен) живеели на семейни начала и отглеждали седем деца – шест от които на А. и едно общо.

Свидетелката Н.А. получавала социални помощи в размер на около 400 лв. месечно.

 Тъй като знаела, че подсъдимият К.И. предоставя заеми срещу лихва, свидетелката Н.А. решила да му поиска пари на заем.  Тя отишла в дома на подсъдимия К.И. и му казала, че й трябват 200 лв. Той й обяснил, че ако й даде 200 лв., трябва да му върне 280 лв. за един месец – т.е., с 80 лв. лихва за месеца. След като свидетелката Н.А. се съгласила, подсъдимият К.И. поискал от нея личната й карта и дебитната й карта, с която теглела парите от социалните помощи. Свидетелката Н.А. му дала двете карти (заедно с ПИН кода на дебитната карта) и получила исканите 200 лв. Двамата се разбрали  се, когато й преведат помощите, подсъдимият К.И. да изтегли от дебитната й карта дължимата сума, след което да й върне и двете карти.

В края на м. февруари 2016 г. свидетелката Н.А. отишла при

Старозагорски окръжен съд                                  - 9 -                    н.о.х.д. № 556/2017 г.

 

подсъдимия К.И. да си вземе картите, но той отказал да й ги върне и заявил, че тя му дължи още пари. Започнал да я заплашва и дори искал да я удари, но подсъдимият С.И. го спрял. Това се случило пред магазина, стопанисван от семейството на двамата подсъдими.

Свидетелят И.Й. също бил взел 200 лв. на заем от подсъдимия К.И., но му върнал същата сума – 200 лв. Това също станало в магазина, стопанисван от семейството на двамата подсъдими.

Впоследствие подсъдимият К.И. започнал да заплашва и свидетеля И.Й. и да му иска пари, дори му ударил няколко шамара.

По това време свидетелят И.Й. започнал работа и в деня, в който получил заплатата си, срещнал на улицата подсъдимия К.И., който отново му поискал пари. Свидетелят И.Й. се изплашил и му дал 200 лв., като мислел, че след това подсъдимият К.И. ще върне личната и дебитната карти на жена му. Това, обаче, не се случило. 

Свидетелката Н.А. отново отишла при подсъдимия К.И. и поискала да й върне картите – той пак отказал и й отправил поредните заплахи.

Според свидетелите Н.А. и И.Й., след арестуването на подсъдимите К.И. и С.И. в началото на м. май 2016 г., свидетелката Д.Г. изпратила у тях Анка „Журналистката”, за да иска от Н. да продължава да плаща по 300 лв. месечно, защото имала да връща на „****” още пари.

След това посещение свидетелката Н.А. подала срещу подсъдимия К.И. жалба в полицията, която станала повод за образуване на настоящото наказателно производство (л.5 – л.6 от д.п.). Връщайки се от полицейското управление, свидетелката Н.А. намерила у дома си личната си карта и дебитната си карта, оставени на малолетната й дъщеря.

Свидетелката Н.А. отишла в обслужващата я банка и установила, че за периода от м. февруари 2016 г. до началото на м. май 2016 г. – когато и двете й карти били у подсъдимия К.И., от дебитната й карта са извършени три тегления на обща стойност 1 080 лв. (400 лв. + 380 лв. + 300 лв.). Това се установява от разпечатка за посочения период от сметката на свидетелката Н.А. (л.173 – л.174 от д.п.).

От изложеното по-горе се установява, че независимо от уговорката между подсъдимия К.И. и свидетелката Н.А. за заем от 200 лв. за един месец тя да му върне 280 лв. (200 лв. главница + 80 лв. лихва), на практика подсъдимият К.И. за предоставен заем от 200 лв. получил 1 280 лв. (200 лв. главница + 1 080 лв. лихва).

За всички тези отношения по даване и връщане на заеми не били съставени никакви документи от подсъдимия К.И..

Съдът приема горното за установено въз основа на показанията на свидетелката Н.А., дадени в хода на съдебното следствие (л.101 – стр.2,

                                                                         - 10 -   

и л.102 от настоящото дело), показанията на свидетеля И.Й., дадени на досъдебното производство на 05.10.2016 г. (л.220 от д.п.), прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 от НПК, и разпечатка от банковата сметката на свидетелката Н.А. за инкриминирания период (л.173 – л.174 от д.п.).

Съдът приема показанията на свидетеля И.Й. от досъдебното производство за достоверни, защото са дадени само няколко месеца след извършване на деянието от подсъдимия К.И. и следва най-точно и вярно да отразяват случилото се. Освен това, истинността им беше категорично потвърдена пред съда от свидетеля И.Й. след прочитането им в съдебното заседание на 23.01.2018 г. и предявяване на прочетения протокол на свидетеля (л.101 от настоящото дело).

Бяха проведени и четири очни ставки.

Две от очните ставки бяха между свидетеля И.Й. и подсъдимия К.И., както и между свидетеля И.Й. и подсъдимия С.И., във връзка със заявеното от свидетеля И.Й. пред съда, че той и жена му (свидетелката Н.А.) са вземали пари на заем от подсъдимия К.И., като Н.А. е трябвало да върне своя заем с лихва. Подсъдимите К.И. и С.И. отричат да са давали заеми срещу лихва изобщо. Всеки един от посочените участници остана на първоначално изразеното си становище. (л.341 – л.342 от настоящото дело).

Две от очните ставки бяха между свидетелката Н.А. и подсъдимия К.И., както и между свидетелката Н.А. и подсъдимия С.И., във връзка със заявеното от свидетелката Н.А. пред съда, че тя и мъжът й (свидетелят И.Й.) са вземали пари на заем от подсъдимия К.И., като тя е трябвало да върне своя заем с лихва. Подсъдимите К.И. и С.И. отричат да са давали заеми срещу лихва изобщо. Всеки един от посочените участници остана на първоначално изразеното си становище (л.342 – л.343 от настоящото дело).

Съдът счита, че очните ставки допринасят за изясняване на делото от фактическа страна, тъй като свидетелите Н.А. и И.Й. по единен и безпротиворечив начин потвърждават своите показания относно взетите от тях заеми от подсъдимия К.И., както и това, че свидетелката Н.А. е трябвало да върне и е върнала своя заем с лихва.

Възраженията на адв. К. са, че след като между свидетелката Н.А. и подсъдимия К.И. е уговорена лихва от 80 лв. за заем от 200 лв., не може да се приеме, че осъщественият доход от лихварство е 1 080 лв. Още повече, че няма доказателства кой и защо е изтеглил от сметката на свидетелката Н.А. последната сума.

Съдът счита, че възраженията на защитата са неоснователни. Както беше изложено по-горе, по делото е установено, че в началото на м. февруари 2016 г. подсъдимият К.И. поискал и взел от свидетелката Н.А. личната й карта и дебитната й карта (заедно с ПИН кода на дебитната карта).

Старозагорски окръжен съд                                - 11 -                    н.о.х.д. № 556/2017 г.

 

Въпреки че свидетелката Н.А. многократно искала да й върне двете карти, подсъдимият К.И. не сторил това. Личната карта и дебитната карта свидетелката Н.А. били у подсъдимия К.И. до неговото задържане в началото на м. май 2016 г.

За този период – от м. февруари 2016 г. до началото на м. май 2016 г., когато и двете карти на свидетелката Н.А. били у подсъдимия К.И., от дебитната й карта били извършени три тегления на обща стойност 1 080 лв. (400 лв. + 380 лв. + 300 лв.), което се установява от разпечатка за посочения период от сметката на свидетелката Н.А. (л.173 – л.174 от д.п.).

Поради това съдът приема, че независимо от уговорката между подсъдимия К.И. и свидетелката Н.А. за заем от 200 лв. за един месец тя да му върне 280 лв. (200 лв. главница + 80 лв. лихва), на практика подсъдимият К.И. за предоставен заем от 200 лв. получил 1 280 лв. (200 лв. главница + 1 080 лв. лихва).

Подсъдимият К.И. отрича да е давал на свидетелката Н.А. заем, както и да е вземал дебитната й карта и личната й карта. Твърди, че тя дължи на стопанисвания от семейството му магазин 2 000 лв.

Свидетелката Н.А. заявява, че когато е дала на подсъдимия К.И. дебитната си карта и личната си карта, е дължала на магазина само 150 лв.

Според съда, изложеното от подсъдимия К.И. представлява негова защитна позиция по делото, която няма връзка със същността на последното. Отношенията между подсъдимия К.И. и свидетелката Н.А. по повод вересиите на последната от магазина са неотносими към настоящото дело. Още повече, че не може да се говори, че свидетелката Н.А. се е объркала или е смесила повода и сумите, които е давала на подсъдимия К.И., защото той твърди, че не е получавал никакви пари от нея.

А и свидетелите Н.А. и И.Й. са единодушни, че за вересиите от магазина „се оправят с Д.” (свидетелката Д.Г.).

 

Свидетелката П.С.П. живеела със семейството си в гр. Раднево, кв. „*****”. Тя била неграмотна, безработна и многодетна майка (с три деца към 2016 г.).

В началото на 2016 г. свидетелката П.П., която живеела на семейни начала със свидетеля Г.М.Г. (неграмотен, със сезонна трудова заетост), имала нужда от пари и поискала 30 лв. на заем от подсъдимия К.И.. Той й обяснил, че лихвата за тази сума е 15 лв. за един месец. Свидетелката  П.П. се съгласила и подсъдимият К.И. й дал 30 лв. 

В уговорения едномесечен срок свидетелката П.П. върнала на подсъдимия К.И. сумата от 45 лв. – 30 лв. главница + 15 лв. лихва.

                                                     - 12 -

След около месец свидетелката П.П. отново поискала от  подсъдимия К.И. заем от 100 лв. Той й казал, че лихвата за тази сума е 40 лв. за един месец. Той й обяснил, че лихвата за 100 лв. е 40 лв. на месец. Свидетелката П.П. се съгласила, а подсъдимият К.И. й дал 100 лв. и записал името й в една тетрадка.

В уговорения едномесечен срок свидетелката П.П. върнала на подсъдимия К.И. сумата от 140 лв. – 100 лв. главница + 40 лв. лихва.

За всички тези отношения по даване и връщане на заеми не били съставени никакви документи от подсъдимия К.И., които да са предоставени и на свидетелката П.П. и да са налични по делото.

Съдът приема горното за установено въз основа на показанията на свидетелката П.П., дадени на досъдебното производство пред съдия на 26.01.2016 г. (л.235 – л.236 от д.п.), прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК, както и на показанията на свидетеля Г.Г., дадени на досъдебното производство на 02.02.2017 г. (л.223 от д.п.), прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 от НПК („Жена ми беше вземала пари от **** и пак на него ги беше връщала. Аз знам, че **** и С. дават кредити отделно. Като вземеш от **** трябва да ги върнеш на него или на жена му Д.. Като вземеш от С. трябва да ги върнеш на него или ако го няма на майка му Д.”).

Съдът приема показанията на свидетелката П.П. от досъдебното производство пред съдия за достоверни, защото са дадени няколко месеца след извършване на деянието от подсъдимия К.И. и следва най-точно и вярно да отразяват случилото се. Освен това, истинността им беше категорично потвърдена пред съда от свидетелката П.П. след прочитането им в съдебното заседание на 23.01.2018 г. и предявяване на прочетения протокол на свидетелката (л.103 – стр.2 от настоящото дело).

Протоколът за разпит пред съдия от 26.01.2017 г., съставен по н.ч.д. № 33/2017 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, е подписан, освен от свидетелката П.П., и от съдия, съдебен секретар и разследващ полицай. Процедурата на разпита на свидетеля пред съдия по чл.223 от НПК представлява достатъчна законова гаранция за законосъобразност на проведения разпит, за това, че свидетелят излага своите показания без да му бъде упражняван физически или психически натиск, и че всичко, което свидетелят каже, се записва вярно и точно в протокола. В този смисъл е и константната съдебна практика (Р-23-12-І н.о., Р-150-16-ІІІ н.о. и др.).

Бяха проведени и две очни ставки – между свидетелката П.П. и подсъдимия К.И., както и между свидетелката П.П. и подсъдимия С.И., във връзка със заявеното от П.П. първоначално пред съда, че е вземала пари на заем не от К.И., а от С.И.. Подсъдимите К.И. и С.И. отричат да са давали заеми срещу лихва изобщо. Всеки един от посочените участници остана на първоначално изразеното си становище (л.185 – л.186 от настоящото дело).

Старозагорски окръжен съд                                - 13 -                    н.о.х.д. № 556/2017 г.

 

Съдът счита, че проведените очни ставки не допринасят за изясняване на делото от фактическа страна, тъй като свидетелката П.П. след първоначалния й разпит на 23.01.2018 г., при явяването й пред съда и провеждане на описаните по-горе очни ставки, заявява взаимно противоречащи си и изключващи се неща.

Възражението на адв. К., че показанията на свидетелката П.П. не могат да се вземат предвид, тъй като в тях има противоречия относно размера на взетите от нея суми, не се възприема от съда по изложените по-горе съображения.

 Що се отнася до вземането на храна на вересия от магазина, стопанисван от семейството на подсъдимите, свидетелката П.П. е категорична, че е вземала храна на вересия, но „Г. я е плащал тази храна”  (л.185 от настоящото дело). Става дума за свидетеля Г.Г..

 

Свидетелката Ж.М.С. живеела със семейството си в гр. Раднево, кв. „*****”. Тя била неграмотна, безработна и многодетна майка (с четири деца).

През м. март 2016 г. свидетелката Ж.С. имала нужда от пари и разбрала от хората в кв. „Кантора”, че подсъдимият К.И. дава пари на заем срещу лихва.

Свидетелката Ж.С. поискала 100 лв. на заем от подсъдимия К.И.. Той й обяснил, че лихвата за тази сума е 40 лв. за един месец, попитал я колко лева социални помощи получава и поискал личната й карта и дебитната й карта. Свидетелката Ж.С. му казала, че получава социални помощи в размер на 150 лв., дала двете си карти на подсъдимия К. и получила от него 100 лв., след като се съгласила да му върне 140 лв.

Когато на свидетелката Ж.С. превели социалните помощи, подсъдимият К.И. я извикал в заведението си, върнал й картите и я накарал да изтегли парите. Тя изтеглила 150 лв. и ги дала на подсъдимия К.И..

Всичко това станало в заведението, стопанисвано от семейството на двамата подсъдими. По това време там имало много хора – те връщали парите, които дължали на подсъдимия К.И..  

Свидетелката Ж.С. не изчакала той да й върне 10 лв. – дошла за тях по-късно на същия ден. Тогава подсъдимият К.И. извадил една тетрадка, проверил в нея дали свидетелката Ж.С. му е върнала заема (100 лв. главница + 40 лв. лихва) и чак тогава й върнал 10 лв.

За всички тези отношения по даване и връщане на заеми не били съставени никакви документи от подсъдимия К.И., които да са предоставени и на свидетелката Ж.С. и да са налични по делото.

Съдът приема горното за установено въз основа на показанията на свидетелката Ж.С., дадени на досъдебното производство пред съдия на

                                                                      - 14 -

20.01.2017 г. (л.256 – л.257 от д.п.), прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК.

Съдът приема показанията на свидетелката Ж.С. от досъдебното производство пред съдия за достоверни, защото са дадени няколко месеца след извършване на деянието от подсъдимия К.И. и следва най-точно и вярно да отразяват случилото се. Освен това, истинността им беше категорично потвърдена пред съда от свидетелката Ж.С. след прочитането им в съдебното заседание на 23.01.2018 г. и предявяване на прочетения протокол на свидетелката (л.104 от настоящото дело).

Бяха проведени и две очни – между свидетелката Ж.С. и подсъдимия К.И., както и между свидетелката Ж.С. и подсъдимия С.И., във връзка със заявеното от Ж.С. пред съда, че тя е вземала пари на заем от подсъдимия К.И., които е трябвало да върне с лихва. Подсъдимите К.И. и С.И. отричат да са давали заеми срещу лихва изобщо. Всеки един от посочените участници остана на първоначално изразеното си становище (л.186 – л.188 от настоящото дело).

Съдът счита, че очните ставки допринасят за изясняване на делото от фактическа страна, тъй като свидетелката Ж.С. е категорична, че е взела на заем от подсъдимия К.И. 100 лв., които е трябвало да върне и е върнала с лихва от 40 лв.

Възражението на адв. К., че при очната ставка свидетелката Ж.С. заявява, че е дала на подсъдимия К.И. 40 лв., за да плати взетите от нея стоки на вересия от магазина, стопанисван от семейството на подсъдимите, е неоснователно.

Свидетелката Ж.С. не твърди такова нещо при очната ставка с подсъдимия К.И.. Тя заявява, че е вземала храна на вересия от магазина, стопанисван от семейството на подсъдимите – за до 40 лв., но после си е връщала парите. Както беше изложено по-горе, свидетелката потвърждава, че е взела на заем от подсъдимия К.И. 100 лв., които е трябвало да върне и е върнала с лихва от 40 лв.

 

Съдът счита, че е недоказано обвинението срещу подсъдимия К.И. за това, че:

-през 2011 г. в гр. Раднево шесткратно е предоставил кредити  в размер на по 100 лв. на свидетелката Ю.А.Р. със срок на погасяване един месец, при лихва в размер на по 30 лв. за всеки един от кредитите от 100 лв., като общият размер на изплатеното по тези кредити  възлиза на 780 лв., от които 600 лв. главница и 180 лв. лихва,

-през 2014 г. в гр.Раднево еднократно е предоставил кредит в размер на 800 лв. на свидетеля К.И. Б. със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 200 лв. върху цялата сума, като общият размер на изплатеното по този кредит възлиза на 1000 лв., от които 800 лв. главница и 200 лв. лихва.

Старозагорски окръжен съд                                - 15 -                    н.о.х.д. № 556/2017 г.

 

Както беше изложено по-горе, за всички отношения по даване и връщане на заеми не са били съставени никакви документи от подсъдимия К.И., които да са предоставени на свидетелите – заемополучатели и да са налични по делото. Поради това за гореописаната част от обвинението, подкрепена в хода на досъдебното производство от показанията на свидетелите Ю.А.Р. и Красимир И. Балканджиев, в хода на съдебното следствие не се събраха никакви доказателства.

 Свидетелката Ю.А.Р. беше многократно призовавана по делото, като преди всяко съдебно заседание беше изисквана справка за задграничните й пътувания от ОД на МВР – Стара Загора.

Въпреки усилията на съда, свидетелката Ю.Р. не бе редовно призована по делото и в хода на съдебното следствие не беше разпитана от съда.

По изложените причини и поради описаната невъзможност да бъде разпитана от съда представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора се отказа от свидетелката Ю.Р.. След даване на съгласие за това от останалите страни по делото съдът заличи от списъка на лицата за призоваване свидетелката Ю.Р..

Видно от направената справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., свидетелят К. И. Б. е починал на 24.01.2017 г. (л.323 от настоящото дело). Въпреки искането на прокурора показанията на свидетеля К.Б. , дадени в хода на досъдебното производство, да бъдат прочетени от съда, това не беше сторено поради липса на процесуалните основания по чл.281, ал.1 от НПК (свидетелят не е разпитан пред съдия) и по чл.281, ал.5 от НПК (липсва съгласие на подсъдимите и техните защитници).

Предвид изложеното в т.1 от настоящите мотиви, съдът счита, че е недоказано обвинението срещу подсъдимия К.И. и за следното:

-за това, че е извършил деянието в периода от 2011 г. до м. септември 2015 г., включително;

-за разликата от 1 430 лв. (общият размер на предоставените кредити) до 2 830 лв. (общият размер на предоставените кредити по първоначално повдигнатото обвинение);

-за разликата от 1 575 лв. (общият размер на получените неправомерни доходи) до 1 955 лв. (общият размер на получените неправомерни доходи по първоначално повдигнатото обвинение).

 

2.Фактическа обстановка по обвинението срещу подсъдимия С.К.И. за извършено престъпление по чл.252, ал.1, пр.1 от НК и обсъждане на доказателствата, въз основа на които съдът я приема за установена:

 

Свидетелката Г.И.М. живеела със семейството си в гр. Раднево, кв. „*****”. Тя била неграмотна, безработна и многодетна майка (със седем деца).

                                                      - 16 -

През лятото на 2015 г. при едно от посещенията си в магазина, стопанисван от семейството на подсъдимите, свидетелката Д.Г. казала на свидетелката Г.И.М., че синът й – подсъдимият С.И., дава заеми срещу лихва.

След няколко дни на свидетелката Г.М. й потрябвали пари и тя отишла в магазина, стопанисван от семейството на подсъдимите. След като споделила със свидетелката Д.Г., че й трябват 100 лв., последната й казала да се върне след половин час.

Когато свидетелката Г.М. отново дошла в магазина в уреченото време, там я посрещнал подсъдимият С.И.. Той й дал на заем 100 лв. и й обяснил, че след един месец трябва да му върне 140 лв., защото лихвата за един месец е 40 лв. 

Свидетелката Г.М. се съгласила и върнала парите според горната уговорка. 

След това, до началото на м. май 2016 г. – когато подсъдимият С.И. бил задържан, свидетелката Г.М. взела още шест пъти от него пари на заем. Всички заеми били в размер на по 100 лв., с месечна лихва по 40 лв. за 100 лв. заем от сто лева.

Подсъдимият С.И. обяснил на свидетелката Г.М., че ако закъснее с връщането на парите, лихвата ще се увеличи от 40 лв. на  80 лв. за един месец. Всеки път той записвал дадените и върнати заеми в една тетрадка.

Свидетелката Г.М. винаги връщала парите на време, като за взетите от подсъдимия С.И. общо 700 лв. на заем (100 лв. + 6х100 лв.) тя му върната общо 700 лв. главница и 280 лв. лихва.

За всички тези отношения по даване и връщане на заеми не били съставени никакви документи от подсъдимия С.И., които да са предоставени и на свидетелката Г.М. и да са налични по делото.

Съдът приема горното за установено въз основа на показанията на свидетелката Г.М., дадени в хода на досъдебното производство пред съдия на 26.01.2016 г. (л.231 – л.232 от д.п.), прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК. Съдът приема тези показания за достоверни, защото са дадени само няколко месеца след извършване на деянието от подсъдимия С.И. и следва най-точно и вярно да отразяват случилото се. Освен това, истинността им беше категорично потвърдена пред съда от свидетелката Г.М. след прочитането им в съдебното заседание на 23.01.2018 г. и предявяване на прочетения протокол на свидетелката (л.102 – стр.2 от настоящото дело).

Свидетелката Г.М. заяви пред съда, че първоначално не си е спомнила колко пари е взела на заем от подсъдимия С.И., тъй като е неграмотна и не може да си записва

Протоколът за разпит пред съдия от 26.01.2017 г., съставен по н.ч.д. № 38/2017 г. на Старозагорския окръжен съд, е подписан, освен от свидетелката Г.М., и от съдия, съдебен секретар и разследващ полицай.

Старозагорски окръжен съд                                - 17 -                    н.о.х.д. № 556/2017 г.

 

Процедурата на разпита на свидетеля пред съдия по чл.223 от НПК представлява достатъчна законова гаранция за законосъобразност на проведения разпит, за това, че свидетелят излага своите показания без да му бъде упражняван физически или психически натиск, и че всичко, което свидетелят каже, се записва вярно и точно в протокола. В този смисъл е и константната съдебна практика (Р-23-12-І н.о., Р-150-16-ІІІ н.о. и др.).

Бяха проведени и две очни ставки – между свидетелката Г.М. и подсъдимия К.И., както и между свидетелката Г.М. и подсъдимия С.И., във връзка със заявеното от свидетелката Г.М. пред съда, че е вземала пари на заем от подсъдимия С.И.. Подсъдимите К.И. и С.И. отричат да са давали заеми срещу лихва изобщо. Всеки един от посочените участници остана на първоначално изразеното си становище (л.186 – л.187 от настоящото дело).

Съдът счита, че очните ставки допринасят за изясняване на делото от фактическа страна, тъй като свидетелката Г.М. е категорична, че е вземала пари на заем от подсъдимия С.И., като за 100 лв. е трябвало да върне и е връщала 140 лв., от които 40 лв. лихва.

Възражението на адв. К., че показанията на свидетелката Г.М. са противоречиви относно размера на взетите от нея суми и не могат да се вземат предвид, не може да де възприеме от съда по изложените по-горе съображения.

 Що се отнася до вземането на храна на вересия от магазина, стопанисван от семейството на подсъдимите, свидетелката Г.М. заявява, че е вземала храна на вересия, но после си е връщала парите – навреме или със закъснение. Свидетелката Г.М. заявява: „Парите от магазина съм ги давала на Д.” (л.186 – стр.2, от настоящото дело). Според свидетелката Г.М., подсъдимият С.И. записвал заемите в една тетрадка, а майка му Д.Г. записвала вересиите от магазина в друга тетрадка (л.232 – л.233 от д.п.).

 

Свидетелят Г.М.Г. бил неграмотен и работел, по неговите думи, „там, където си намери работа”. Той живеел в кв. „*****”, гр. Раднево, на семейни начала със свидетелката П.С.П.. Семейството било многодетно – към 2016 г. имал три деца.

През 2016 г. свидетелят Г.Г. имал нужда от пари. Свидетелят Г.Г. отишъл до къщата, в която живеел подсъдимият С.И. заедно с родителите си и му поискал сумата от 200 лв.

Подсъдимият С.И. му обяснил, че за заем от 200 лв. месечната лихва е 80 лв. Свидетелят Г.Г. се съгласил и взел парите, а подсъдимият С.И. записал името му в една тетрадка.

Свидетелят Г.Г. разказал за това на жена си – свидетелката П. П.

                                                      - 18 -   

Тъй като не успял да събере парите и да върне заема в уговорения срок, свидетелката Петка П. отишла да каже за това на подсъдимия С.И.. Той казал на П., че слага още 80 лв. – лихва за втория месец

В началото на м. май 2016 г. свидетелят Г.Г. върнал парите на свидетелката Д.Г. на два пъти – първо 200 лв., а след това – 180 лв. (обвинението е за върнати 200 лв. + 160 лв.).

За всички тези отношения по даване и връщане на заеми не били съставени никакви документи от подсъдимия С.И., които да са предоставени и на свидетеля Г.Г. и да са налични по делото.

Съдът приема горното за установено въз основа на показанията на свидетелката П.П., дадени на досъдебното производство пред съдия на 26.01.2016 г. (л.235 – л.236 от д.п.), прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК, както и на показанията на свидетеля Г.Г., дадени на досъдебното производство на 02.02.2017 г. (л.223 от д.п.), прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 от НПК.

Както беше изложено по-горе, съдът приема показанията на свидетелката П.П. от досъдебното производство за достоверни, защото са дадени няколко месеца след извършване на деянието от подсъдимия С.И. и следва най-точно и вярно да отразяват случилото се. Освен това, истинността им беше категорично потвърдена пред съда от свидетелката П.П. след прочитането им в съдебното заседание на 23.01.2018 г. и предявяване на прочетения протокол на свидетелката (л.103 – стр.2 от настоящото дело).

Съдът приема показанията на свидетеля Г.Г. от досъдебното производство за достоверни, защото са дадени няколко месеца след извършване на деянието от подсъдимия С.И. и следва най-точно и вярно да отразяват случилото се. След прочитането им в съдебното заседание на 22.02.2018 г. и предявяване на прочетения протокол на свидетеля (л.155 от настоящото дело), Г.Г. потвърди пред съда, че подписите на прочетения протокол са негови.

Съдът кредитира показанията, дадени от свидетелите П.П. и Г.Г. в хода на досъдебното производство, тъй като те кореспондират помежду си във всички подробности относно взетите от тях заеми, съответно, от подсъдимия К.И. и от подсъдимия С.И.. А именно – време и начин на вземане на заема, заети суми, искани лихви, записване в тетрадката, начин на връщане.

Съдът не възприема за достоверно изложеното от свидетеля Г.Г., който отрече истинността на показанията си от досъдебното производство и заяви пред съда, че тогава се е „дрогирал с хероин”, че не е казвал, че е взимал пари и че полицаят И.Г. му казал „да удари един подпис”.

Свидетелят Г.Г. твърди още, че е бил заплашван и от полицаите Б. и Банков.

Старозагорски окръжен съд                                - 19 -                    н.о.х.д. № 556/2017 г.

 

Свидетелят И.Г.Г. (младши разузнавач в група „Криминална полиция” към РУ – Раднево) беше категоричен, че не е присъствал на разпитите на свидетелите по настоящото наказателно производство в РУ – Раднево и не им е давал указания какво да казват. Отрече и да има случаи на заплашване на свидетели или на оказван натиск върху тях (л.268 – л.269 от настоящото дело).

В горния смисъл са и показанията на свидетелите А.К.П. (Началник група „Криминална полиция” към РУ – Раднево) и С.П.Б. (Началник група „Криминална полиция” към РУ – Гълъбово).

Свидетелят А.П. заявява, че е организирал опазването на обществения ред и оперативно-издирвателните мероприятия по случая, без да е снемал обяснения от подсъдимите или от свидетелите, тъй като това е работа на разследващия полицай. Категоричен е, че не е присъствал при разпити на свидетели, че не е оказвал натиск върху тях и не знае полицейски служители да са извършили някаква нерегламентирана намеса в разпитите на свидетели (л.268 от настоящото дело).

Свидетелят С.Б. твърди, че по никакъв начин не е бил служебно ангажиран със случая и от РУ – Раднево не му е искано съдействие във връзка с инцидента през м. май 2016 г. в гр. Раднево (л.340 от настоящото дело).

Съдът констатира, че Б.Т.Б.(младши разузнавач в група „Криминална полиция” към РУ – Раднево) е взел участие в досъдебното производство, като е извършил действия по разследването – провел е разпит на свидетелите О. С.П. и Сашо С.Й.. Поради това и на основание чл.118, ал.2 от НПК Б.Т.Б.не беше разпитан като свидетел по делото.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че заявеното от свидетеля Г.Г., че не е казал това, под което се е подписал, и че е заплашван от изброените от него полицейски служители, не е достоверно.

Беше проведена очна ставка между свидетелите П.П. и Г.Г. относно обстоятелството дали Г. е вземал пари на заем от подсъдимия С.И.. Всеки един от посочените участници остана на първоначално изразеното си становище пред съда (л.184 от настоящото дело).

Съдът счита, че проведената очна ставка не допринася за изясняване на делото от фактическа страна, тъй като свидетелката П.П. заяви пред съда: „…не помня какво казах миналия път. … Не знам защо казах, че мъжът ми е взел 200 лв. Мислех, че Г. е взел пари от С. и затова така казах” (л.184 – стр.2, от настоящото дело).

Показанията на свидетелката П.П. бяха подробно обсъдени по-горе в т.1 от настоящите мотиви.

Възражението на адв. К., че показанията на свидетеля Г.Г., дадени в хода на досъдебното производство и отречени от него пред съда, не могат да се вземат предвид като достоверни, не може да се възприеме от съда по изложените по-горе съображения.

                                                  - 20 -

Свидетелят Ю.Е. ***. Той бил с начално образование, безработен. Понастоящем е в Затвора – Стара Загора.

В началото на 2016 г. свидетелят Ю.Е. имал нужда от финансови средства и решил да вземе заем от подсъдимия С.И., за когото знаел, че дава пари срещу лихва. 

Свидетелят Ю.Е. поискал сумата от 30 лв. от подсъдимия С.И., който му казал, че лихвата за един месец е 15 лв. Т.е. – след един месец  Е. трябва да му върне 45 лв. – 30 лв. главница + 15 лв. лихва.

Свидетелят Ю.Е. успял да върне в срок на подсъдимия С.И. уговорената сума (30 лв. + 15 лв.).

След известно свидетелят Ю.Е. време отново поискал от  подсъдимия С.И. заем в размер на  45 лв., като месечната  лихва на тази сума била  20 лв. за един месец.

В уговорения срок  свидетелят Ю.Е. върнал на подсъдимия С.И. сумата от 65 лв. – 45 лв. главница + 20 лв. лихва.

За всички тези отношения по даване и връщане на заеми не били съставени никакви документи от подсъдимия С.И., които да са предоставени и на свидетеля Ю.Е. и да са налични по делото.

Съдът приема горното за установено въз основа на показанията на свидетеля Ю.Е., дадени на досъдебното производство на 05.10.2016 г. (л.214 от д.п.), прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 от НПК.

Съдът приема показанията на свидетеля Ю.Е. от досъдебното производство за достоверни, защото са дадени няколко месеца след извършване на деянието от подсъдимия С.И. и следва най-точно и вярно да отразяват случилото се. След прочитането им в съдебното заседание на 23.01.2018 г. и предявяване на прочетения протокол на свидетеля (л.99 от настоящото дело), Ю.Е. потвърди пред съда, че подписите на прочетения протокол са негови.

Съдът не възприема за достоверно изложеното от свидетеля Ю.Е., който отрече истинността на показанията си от досъдебното производство и заяви пред съда, че тогава си е измислил и е излъгал в полицията. Като причина за това свидетелят Ю.Е. изтъкна желанието си подсъдимите К.И. и С.И. да бъдат наказани по-тежко, тъй като заради тях семействата в кв. „*****” били пръснати.

Тези показания на свидетеля Ю.Е. пред съда не звучат убедително. Още повече, че свидетелят Ю.Е. заявява: „Прочетоха ми това, което подписах в управлението, когато бях на разпит. Там пишеше, че съм вземал пари, и аз подписах. Не знам защо го подписах” (л.98 – стр.2, от настоящото дело).

В показанията си, дадени на досъдебното производство, свидетелят Ю.Е. заявява, че знае, че и подсъдимият К.И. и брат му

Старозагорски окръжен съд                                - 21 -                    н.о.х.д. № 556/2017 г.

 

А. И. също дават пари на заем срещу лихва. В същите показания свидетелят Ю.Е., че е вземал пари на заем срещу лихва освен от подсъдимия С.И., и от чичо му – А. И..

В подкрепа на достоверността на показанията на свидетеля Ю.Е., отречени от него пред съда, е и още един безспорен факт. Според споразумение № 14 от 27.04.2017 г. по н.о.х.д. № 217/2017 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, обвиняемият А. Д.И. (брат на подсъдимия К.И.) е признат за виновен за престъпление по чл.252, ал.1, пр.1 от НК. Видно от описанието на това престъпление, в началото на 2016 г. А. И. е предоставил на Ю.Е. един кредит в размер на 50 лв. при лихва от 20 лв. на месец. Т.е. – действително свидетелят Ю.Е. е вземал пари на заем срещу лихва и от А. И..

Възражението на адв. К., че показанията на свидетеля Ю.Е., дадени в хода на досъдебното производство и отречени от него пред съда, не могат да се вземат предвид като достоверни, не може да се възприеме от съда по изложените по-горе съображения.

Свидетелят Ю.Е. твърди, че е вземал храна на вересия от магазина, стопанисван от семейството на подсъдимите, но не следва да се смесват двете неща. А и свидетелят Ю.Е. потвърждава, че с вересиите от магазина се е занимавала свидетелката Д.Г. и че той е бил „записан там на една тетрадка” (л.88 – стр.2, от настоящото дело).

 

Свидетелят С.С.К. ***. Той бил с основно образование, безработен.

През м. април 2016 г. свидетелят С.К. имал нужда от пари и като живущ *** знаел,  че подсъдимият С.И.  дава  заеми срещу  лихва. 

Отишъл в семейната къща на подсъдимия С.И. и поискал от него заем от 50 лв. Подсъдимия С.И. му казал, че ще му даде парите, но след един месец трябва да му ги върне с 20 лв. лихва – общо 70 лв. Свидетелят С.К. се съгласил и подсъдимият С.И. му дал парите.

След един месец свидетелят С.К. върнал на подсъдимия С.И. 70 лв. – 50 лв. заем + 20 лв. лихва.

За всички тези отношения по даване и връщане на заеми не били съставени никакви документи от подсъдимия С.И., които да са предоставени и на свидетеля С.К. и да са налични по делото.

Съдът приема горното за установено въз основа на показанията на свидетеля С.К., дадени пред съдия на досъдебното производство на 26.01.2017 г. (н.ч.д. № 36/2017 г. по описа на Старозагорския окръжен съд), прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК.

Съдът приема показанията на свидетеля С.К., дадени пред съдия на досъдебното производство, за достоверни, защото са дадени няколко

                                                                    - 22 -

месеца след извършване на деянието от подсъдимия С.И. и следва най-точно и вярно да отразяват случилото се. След прочитането им в съдебното заседание на 22.02.2018 г. и предявяване на прочетения протокол на свидетеля (л.156 – стр.2, от настоящото дело), С.К. потвърди пред съда, че подписите на прочетения протокол са негови.

Съдът не възприема за достоверно изложеното от свидетеля С.К., който отрече истинността на показанията си от досъдебното производство, дадени пред съдия. Той заяви пред съда, че при разпита пред съдия е казал това, което казва в хода на съдебното следствие. Твърди, че не е прочел протокола, а само го е подписал.

Тези показания на свидетеля С.К. пред съда не звучат убедително и достоверно, тъй като протоколът за разпит пред съдия от 26.01.2017 г., съставен по н.ч.д. № 36/2017 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, освен от свидетеля С.К., е подписан и от съдия, съдебен секретар и разследващ полицай. Още повече, че процедурата на разпита на свидетеля пред съдия по чл.223 от НПК представлява достатъчна законова гаранция за законосъобразност на проведения разпит, за това, че свидетелят излага своите показания без да му бъде упражняван физически или психически натиск, и че всичко, което свидетелят каже, се записва вярно и точно в протокола. В този смисъл е и константната съдебна практика (Р-23-12-І н.о., Р-150-16-ІІІ н.о. и др.).

Възражението на адв. К., че показанията на свидетеля С.К., дадени пред съдия в хода на досъдебното производство и отречени от него пред съда, не могат да се вземат предвид като достоверни, не може да се възприеме от съда по изложените по-горе съображения.

 

Съдът счита, че е недоказано обвинението срещу подсъдимия С.И. за това, че:

-през месец април 2016 г. в гр. Раднево еднократно е предоставил кредит в размер на 200 лв. на свидетеля Ф.В.А. със срок на погасяване един месец, при лихва в размер на 80 лв. върху цялата сума, като общият размер на изплатеното по този кредит възлиза на   280 лв., от които 200 лв. главница и 80 лв. лихва.

Както беше изложено по-горе, за всички отношения по даване и връщане на заеми не са били съставени никакви документи от подсъдимия С.И., които да са предоставени на свидетелите – заемополучатели и да са налични по делото. Поради това за гореописаната част от обвинението, подкрепена в хода на досъдебното производство от показанията на свидетеля Ф.В.А., в хода на съдебното следствие не се събраха никакви доказателства.

В хода на съдебното следствие свидетелят Ф.А. заяви, че нито е чувал подсъдимите К.И. и С.И. да дават пари на заем, нито е вземал заем от тях (л.154 от настоящото дело).

Тъй като свидетелят Ф.А. е неграмотен и в протокола му

Старозагорски окръжен съд                                - 23 -                    н.о.х.д. № 556/2017 г.

 

за разпит на досъдебното производство е отразено, че го е прочел, а не че му е прочетен, същият не беше приобщен към доказателствената маса по делото на основание чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 от НПК.

Предвид изложеното в т.1 от настоящите мотиви, съдът счита, че е недоказано обвинението срещу подсъдимия С.И. и за следното:

 -за  разликата  от  1 025 лв. (общият  размер на предоставените кредити)  до  1 225 лв. (общият размер на предоставените кредити по първоначално повдигнатото обвинение);

-за разликата от 495 лв. (общият размер на получените неправомерни доходи) до 575 лв. (общият размер на получените неправомерни доходи по първоначално повдигнатото обвинение).

 

3.Анализ на становищата на страните, отнасящи се и за двамата подсъдими – общо по доказателствата и по правната квалификация на деянията, описани в т.1 и т.2 от настоящите мотиви.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена изложената по-горе фактическа обстановка.

По делото е безспорно, че подсъдимите К.И. и С.И. и всички свидетели по делото през инкриминирания период, а и понастоящем живеят в ромския квартал на гр. Раднево – кв. „*****”; че всички се познават и повечето от тях са в някакви отношения – семейни, роднински, съседски и др., които по същността си са противоречиви и динамични; че голяма част от обитателите на кв. „*****” нямат доходи или имат непостоянни такива, което ги възпрепятства да използват услугите на кредитни институции, когато им се налага да вземат пари на заем; че семейството на подсъдимите К.И. и С.И. стопанисвало магазин за хранителни стоки и заведение (барче) в кв. „*****”, ул. „***” № 7, посредством фирма „***” ЕООД, с едноличен собственик на капитала и управител свидетелката Д.Г.; че в магазина давали на вересия стоки на живущите в квартала, които впоследствие изплащали взетата храна;  че подсъдимият К.И. бил известен сред съкварталците си с прякора „****“.

По делото се спори дали обвинението срещу всеки един от подсъдимите К.И. и С.И. за извършено престъпление по чл.252,  ал.1, пр.1 от НК доказано от обективна и от субективна страна и дали са налице съставомерните признаци на това деяние.

Възраженията на защитата на подсъдимите К.И. и С.И. са, че обвинението почива само на гласни доказателства, които съществено си противоречат на двете фази (досъдебна и съдебна); че тъй като свидетелите не са си водили записки, не може да се установи с необходимата категоричност дали дължат суми от заеми на подсъдимите К.И. и С.И., или само от

                                                                        - 24 -

вересиите в магазина, стопанисван от семейството на последните; че дори и да се установят минимални суми, дадени на заем от подсъдимите К.И. и С.И., лихвите от тези суми са многократно по-ниски от минималната работна заплата (МРЗ) за един месец, което води до извода за маловажност и малозначителност на случая.

В подкрепа на последното възражение защитата на подсъдимите К.И. и С.И. изразява своето становище, че от събраните по делото доказателства не може да се обоснове изводът, че всеки един от подсъдимите е дал пари на заем с лихва на повече от три лица. Това е прието като критерий за осъществяване на лихварска дейност от съдебната практика, с което защитата изразява своето принципно несъгласие.

Защитата излага възражения и относно разпоредбите на Закона за кредитните институции (ЗКИ), които се отнасят до извършване на престъплението „извършване на банкова дейност по занятие” и които са посочени от обвинението като нарушени от подсъдимите К.И. и С.И..

Адв. К. твърди, че за да извършва едно лице банково кредитиране, подлежащо на разрешителен режим, следва да се докаже, че предоставените срещу лихва парични средства са придобити от публично привличане на влогове, с оглед легалната дефиниция за банка в чл.2, ал.1 от ЗКИ. Според адв. К., тъй като по делото не доказано, че подсъдимите К.И. и С.И. са давали на заем пари, получени от тях при влогонабиране, а и не са финансова институция (търговец), която да отпуска кредити със свои средства, съгласно чл.3, ал.1, т.3 от ЗКИ, те трябва да бъдат оправдани.

В подкрепа на горната теза адв. К. излага и аргументите, че не е изяснен произходът на средствата, предоставяни от подсъдимите К.И. и С.И. като кредити (според обвинението), и че поне 30 % от приходите на подсъдимите К.И. и С.И. би трябвало да са от лихварска дейност, за да може да се каже, че те са извършвали престъпно кредитиране като финансова институция (по аргумент от чл.13, ал.1 от Наредба № 26 от 23.04.2009 г. за финансовите институции). Според адв. К., доход от 2,80 лв. на месец (за подсъдимия К.И.) или от 12 лв. на месец (за подсъдимия С.И.) не може да представлява 30% от о***ота на магазина, стопанисван от „***” ЕООД, чрез който подсъдимите са осъществявали лихварска дейност, както твърди прокуратурата.

Според адв. Д., от наличните доказателства по делото може да се направи изводът, че свидетелите са имали да връщат пари от вересиите, ползвани в магазина, стопанисван от семейството на подсъдимите К.И. и С.И.. Обстоятелствата около задържането на последните в началото на м. май 2016 г., според адв. Д., са дали на свидетелите възможност да не изплатят задълженията си, твърдейки на определен етап от наказателното производство, че са вземали заеми срещу лихва.

Старозагорски окръжен съд                                - 25 -                    н.о.х.д. № 556/2017 г.

 

Подсъдимият К.И. твърди, че не е извършил престъплението по чл.252, ал.1 пр.1 от НК, в което е обвинен. Заявява, че той и семейството му са давали на съкварталците си да пазарят на вересия от магазина и са помагали на целия квартал. Счита, че свидетелите са дали показанията си пред полицията под натиск. Моли за оправдателна присъда.

Подсъдимият С.И. твърди, че не е извършил престъплението по чл.252, ал.1 пр.1 от НК, в което е обвинен. Заявява, че той и семейството му са давали на съкварталците си да пазарят на вересия от магазина и не вземали личните карти на никого. Счита, че свидетелите се страхуват от полицейските служители. Моли за оправдателна присъда.

 Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора поддържа становището, че всеки един от подсъдимите К.И. и С.И. е извършил престъплението по чл.252, ал.1 пр.1 от НК, в което е обвинен, както е описано в обвинителния акт. Прокурорът пледира за осъдителна присъда.

Съдът счита, че съвкупната преценка на доказателствата подкрепя обвинението срещу подсъдимия К.И. за престъпление по чл.252, ал.1 пр.1 от НК, както и обвинението срещу подсъдимия С.И. за престъпление по чл.252, ал.1 пр.1 от НК, въпреки че защитата им пледира за оправдателна присъда.

На възражението на защитата, че обвинението почива само на гласни доказателства, които съществено си противоречат на двете фази (досъдебна и съдебна), съдът отговори подробно по-горе в т.1 и т.2 от настоящите мотиви – при излагане на фактическата обстановка и обсъждане на доказателствата, въз основа на които приема тази фактическа обстановка за установена. Няма никаква законова пречка отношенията по даване и връщане на заеми (с лихви и в инкриминирания размер) да се доказват с гласни доказателства, събрани по съответния ред.

Действително, свидетелите не са си водили записки за това колко пари дължат на подсъдимите К.И. и С.И., нито каква е стойността на взетата от тях храна на вересия от магазина, стопанисван от семейството на подсъдимите. Но следва да се отбележи, че свидетелите М.Й., И.Й., Г.М., П.П., Ж.С. и Г.Г. са неграмотни, свидетелите Н.А. и Ю.Е. са с начално образование, само свидетелят С.К. е с основно образование. Неграмотни са и свидетелите Ф.А., Е.И. и Ф.П., а с начално образование са свидетелите Н.И., Е.Ч. и А.С..

Освен това, в хода на съдебното следствие от свидетелските показания категорично се установи, че заемите са били записвани от подсъдимите К.И. и С.И. в една тетрадка, а вересиите от магазина – от свидетелката Д.Г. в друга тетрадка.

Установените и коментирани по-горе в т.1 и т.2 от настоящите мотиви вътрешни противоречия в показанията на една част от свидетелите, според съда, се дължат както на тяхната неграмотност или ниска грамотност, така и на

                                                                           - 26 -

изтеклото време от инкриминираните събития (станали през периода м. октомври 2015 г. – м. май 2016 г.) до настоящия момент. Това са около три-три и половина години, през които е житейски оправдано да се забравят някои подробности. Следва да се имат предвид и обстоятелствата, че през това време отношенията между свидетелите, живущи и понастоящем в кв. „*****”, неминуемо са се развили в някаква посока, както и че са се създали нови отношения в тяхната общност.

Именно поради това, както беше изложено  по-горе, съдът приема като достоверни показанията на свидетелите, дадени в хода на досъдебното производство, тъй като те са най-близо до станалото през инкриминирания период. По тази причина съдът счита за неоснователно възражението на защитата, че показанията на свидетелите – заемополучатели са само твърдения, които не могат да бъдат кредитирани като доказателства по делото.

Поддържаната от подсъдимите К.И. и С.И. теза, че повечето от свидетелите им дължат пари, но не от заеми, а за храната, вземана от последните на вересия, съдът възприема като защитна позиция, която не може да бъде споделена. Това се отнася и за твърдението, че обстоятелствата около задържането на подсъдимите в началото на м. май 2016 г. са дали на свидетелите възможност да не изплатят задълженията си, твърдейки на определен етап от наказателното производство, че са вземали заеми срещу лихва.

Съдът счита, че отношенията между подсъдимите К.И. и С.И., от една страна, и свидетелите – заемополучатели, от друга страна, са се развивали на две различни основания – предоставяне на пари на заем срещу лихва и даване на храна на вересия от магазина, стопанисван от семейството на подсъдимите.

 Тезата на защитата, че свидетелите, които твърдят, че са получавали заем срещу лихва от подсъдимите К.И. и С.И., всъщност дължат пари на магазина, не намира опора в събраните по делото доказателства. Както беше посочено по-горе, а и подробно обсъдено в т.1 и т.2 от настоящите мотиви, свидетелите М.Й., Н.А., И.Й., П.П., Г.Г., Г.М. и Ю.Е. ясно разграничават двете неща. Те са категорични, че за земите са контактували, съответно, с подсъдимия К.И. и с  подсъдимия С.И. (искане на заема, уговаряне на условия, даване на парите, връщане на заема с уговорената или с по-голяма лихва), които ги записвали в една тетрадка, а за вземането на храна на вересия от магазина – със свидетелката Д.Г., която ги записвала в друга тетрадка.

Поради това съдът счита, че да се преплитат двете линии на финансови отношения, като се твърди от защитата, че свидетелите се опитват да се възползват от ситуацията, че К.И. и С.И. са подсъдими, е несъстоятелно и не съответства на събраните по делото доказателства.           

Следва да се отбележи и това, че всички свидетели (Н.А., П.П., Ж.С., Г.М., Г.Г., Ю.

Старозагорски окръжен съд                                - 27 -                    н.о.х.д. № 556/2017 г.

 

Е. и С.К.) са върнали заемите, ведно с лихвите, за които разказват. Единствено свидетелката М.Й. твърди, че дължи още пари на подсъдимия К.И. по взетите от нея заеми – още 400 лв. главница.

В хода на съдебното следствие са разпитани и свидетелите Н.С.И. (тъща на подсъдимия К.И. и баба по майчина линия на подсъдимия С.И.), Е.О.Ч., А.Р.С., Е.Д.И. и Ф.Н.П.. Тези свидетели, от които последните двама са неграмотни, са единодушни, че подсъдимият К.И. и подсъдимият С.И. не дават пари на заем срещу лихва, а са давали стоки на вересия от магазина си. Същите свидетели (без Ф.П. и А.С.) твърдят, че в полицията са ги карали да кажат, че са вземали пари на заем от подсъдимите.

В този смисъл са и показанията на свидетелката Д.И.Г. (фактическа съжителка на подсъдимия К.И. и майка на подсъдимия С.И.). Тя твърди, че е чула другите свидетели да казват, че в полицията ги „натискали” да казват за мъжа й и сина й „че има лихви, че са бандити” (л.104 – стр.2 от настоящото дело).

Срещу подсъдимите К.И. и С.И. няма обвинение, че са давали пари на заем срещу лихва на свидетелите Н.И., Е.Ч., А.С., Е.И. и Ф.П.. Същите не депозират показания, относими към договорните отношения между подсъдимите К.И. и С.И., от една страна, и съответните свидетели – заемополучатели, за които има повдигнати обвинения, от друга страна. Същото се отнася и за показанията на свидетелката Д.Г..

В чл.2, ал.1 от ЗКИ е дадена легална дефиниция на банка (кредитна институция) – „юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск”. Освен че е юридическо лице, определящото за дейността на банката са двата вида банкови сделки, които тя извършва – публично привличане на влогове и предоставяне на кредити. Тъй като тези банкови операции изразяват същностната част на банковата дейност, юридическото лице има статут на банка само тогава, когато те изрично фигурират в издадения от БНБ лиценз.

Според ЗКИ субектите, които могат да осъществяват съответните банкови операции са кредитни институции и финансови институции. В чл.3 от ЗКИ е дадена легална дефиниция за финансова институция, която също е юридическо лице.

Разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗКИ е категорична, че за извършването на банкова дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ.

Т.е. – предоставянето на парични средства срещу лихва като системно повтаряща се дейност, извършвана по занятие, е сред видовете банкови сделки, поставени под разрешителен режим, която не може да се извършва от физическо лице.

                                                                      - 28 -

Видно от изложеното в т.1 и т.2 от настоящите мотиви, след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства се налага изводът, че всеки един от подсъдимите К.И. и С.И. е предоставял на различни лица пари на заем срещу лихва. По този начин подсъдимите са реализирали неправомерни доходи, като К.И. фактически си е гарантирал връщането на заетите суми, вземайки и задържайки дебитните и личните карти на някои от своите заемополучатели  (М.Й., Н.А. и Ж.С.).

Както беше изложено по-горе, съдът приема за доказано, че по всяко едно от обвиненията са налице повече от три случая на заемане на парични суми от подсъдимия К.И. и от подсъдимия С.И. срещу насрещна материална облага, което обуславя извода за системно заемане на парични средства на широк кръг лица. Системното заемане на парични средства срещу насрещна материална облага (уговаряните и получавани лихви) съответства на понятието банкови сделки по занятие, за които се изисква разрешение. В този смисъл са Р-433-11-ІІІ н.о., Р-147-10-ІІІ н.о., Р-366-11-І н.о., Р-122-09-ІІІ н.о., Р-472-09-ІІІ н.о., Р-560-05-І н.о. и др.

Подсъдимият К.И. и подсъдимият С.И. са действали като физически лица, а не чрез магазина, стопанисван от „***” ЕООД, поради което възражението в този смисъл на адв. К. е несъстоятелно. Нито в обвинителния акт, нито в обвинителната реч на прокурора бяха изложени такива обстоятелства. Споменаването на магазина, стопанисван от семейството на подсъдимите, е само във връзка с посочване на мястото, където се е осъществявала лихварската дейност, а не е отпратка към извършващия я субект. Още повече, че от справката от Търговския регистър за „***” ЕООД се вижда какъв предметът на дейност на фирмата (л.89 от настоящото дело).

Безспорно е, че подсъдимите К.И. и С.И. не са имали разрешение за извършването на банкова дейност, съгласно цитирания по-горе чл.13, ал.1 от ЗКИ. А неспазването на разрешителния режим при осъществената от двамата подсъдими банкова дейност така, както беше изложено в т.1 и т.2 от настоящите мотиви, обуславя наказателната им отговорност по чл.252, ал.1, пр.1 от НК, по който текст е повдигнатото срещу тях обвинение.

Обстоятелството, че подсъдимият К.И. и подсъдимият С.И. не са извършвали публично привличане на средства, а като физически лица са оперирали със собствени такива, не изключва съставомерността на дейността им, тъй като в ЗКИ няма такова изискване към банката като юридическо лице. В този смисъл са Р-300-16-ІІ н.о., Р-433-11-ІІІ н.о., Р-560-05-І н.о. и др.

Действително, в обвинението срещу подсъдимия К.И. и срещу подсъдимия С.И. за извършване по занятие на банкови сделки без съответно разрешение е посочено, че те са нарушили и нормата на чл.2, ал.5 от ЗКИ – „Публично привличане на влогове или други възстановими средства, както и услугите по ал.2, т.3 и 4 може да извършва само – т.1 – лице, което е получило лиценз за банка от БНБ“.

Старозагорски окръжен съд                                - 29 -                    н.о.х.д. № 556/2017 г.

 

Въпреки че посочената разпоредба визира разрешителния (лицензионен) режим на банковата дейност, съдът счита, че същата е неотносима към предмета на обвинението и че същото не съдържа обстоятелства, които обуславят описаните в нея дейности – влогонабиране и услуги по ал.2, т.3 и т.4 от ЗКИ.

Поради това съдът счита, че подсъдимият К.И. и подсъдимият С.И. следва да бъдат признати за невинни и оправдани по първоначално повдигнатото обвинение всеки един от тях да е извършил деянието по чл.252, ал.1, пр.1 от НК, като е нарушил и чл.2, ал.5 от ЗКИ.

По делото е безспорно, че подсъдимият К.И. и подсъдимият С.И. не са финансова институция, която може да отпуска кредити със свои средства, съгласно чл.3, ал.1, т.3 от ЗКИ. Такова обвинение срещу тях няма и не може да има, тъй като те са физически лица. Поради това буди недоумение препращането към чл.13, ал.1 от Наредба № 26 от 23.04.2009 г. за финансовите институции, което прави адв. К., и становището й, че поне 30 % от приходите на подсъдимите К.И. и С.И. би трябвало да са от лихварска дейност, за да може да се каже, че те са извършвали престъпно кредитиране като финансова институция.

Съдът не възприема тезата на защитата, че дори и да се установят минимални суми, дадени на заем от подсъдимите К.И. и С.И., лихвите от тези суми са многократно по-ниски от минималната работна заплата (МРЗ) за един месец, което води до извода за маловажност и малозначителност на случая. Законодателят не е включил като елемент от състава на престъплението по чл.252, ал.1, пр.1 от НК, полученият доход да е „основен”. За съставомерността на деянието е достатъчно тази дейност да е източник на доходи (основни или допълнителни), като е несъстоятелно разбиването на дохода от лихварската дейност по години и по месеци и съотнасянето му към МРЗ. Размерът на получените неправомерни доходи има отношение към правната квалификация на деянието, с оглед разпоредбата на чл.252, ал.2 от НК, която въвежда квалифициращия признак „значителни неправомерни доходи”. В този смисъл са Р-366-11-І н.о., Р-366-16-ІІ н.о., Р-300-16-ІІ н.о. и Р-16-15-ІІІ н.о.

Следва да се подчертае и това, че лихвите, които са искали и са получавали подсъдимите К.И. и С.И. са 40 % от главницата или 50 % от главницата. Изключение прави само свидетелката Н.А., от която подсъдимият К.И. за предоставен заем от 200 лв. получил обратно 1 280 лв. (200 лв. главница + 1 080 лв. лихва), както беше изложено по-горе в т.1.

Поради това съдът не приема възражението на защитата на подсъдимите за маловажност и малозначителност на деянията им.

Според Р-321-15-ІІІ н.о., „За съставомерността на деянието нямат значение размерът на неправомерните доходи, както и отрязъкът от време, през който е реализирана тази форма на усложнена престъпна дейност. За обективната страна на престъплението е достатъчно системното осъществяване на еднородните деяния (уговаряне и получаване на лихва) да включва поне три на брой.”

                                                      - 30 -

Предвид цитирана по-горе константна съдебна практика, съдът приема като неоснователни възражението и принципното несъгласие на защитата с приетия критерий за системно осъществяване на лихварска дейност – заемането на пари срещу лихва да е осъществявано поне три и повече пъти. 

Както вече беше изложено, изпълнителното деяние по чл.252, ал.1, пр.1 от НК се изразява в сключване на банкови сделки по занятие, за които се изисква разрешение по закон, като деецът не притежава такова разрешение. Законодателят инкриминира цялостната дейност по системно (по занятие) сключване на банкови сделки от този вид – предоставяне на парични суми под формата на заеми на други лица срещу възнаграждение (лихва) за ползването на заетата сума, които са източник на доходи за извършителя. Според правната теория и съдебната практика сделките трябва да са поне три на брой и затова в предмета на доказване влиза установяването именно на тази системност на извършване на множество сделки, които по своите характеристики представляват банкови сделки. Престъплението по чл.252, ал.1, пр.1 от НК е типично престъпление на системно извършване – всяка сделка сама по себе си не покрива признаците на престъплението, а всички заедно, като система от действия, запълват диспозицията на правната норма.

В горния смисъл е Р-472-09-ІІ н.о.

Съдът счита, че по настоящото дело е установена именно тази системност на извършване на сделки, които по своите характеристики представляват банкови сделки, за които се изисква разрешение по закон. За съответния инкриминиран период всеки един от подсъдимите К.И. и С.И., без да притежава съответното разрешение за това, е извършил по четири такива сделки, които са му осигурили допълнителни доходи. Така подсъдимите К.И. и С.И. са осъществили съставомерните признаци на престъплението по чл.252, ал.1, пр.1 от НК, за което са обвинени.

Видно от справка за съдимост № 177/21.05.2019 г. на Старозагорския районен съд (л.439 от настоящото дело), подсъдимият С.И. е неосъждан.

Видно от справка за съдимост № 176/21.05.2019 г. на Старозагорския районен съд и приложените към нея 7 бр. бюлетини за съдимост (л.429 – л.438 от настоящото дело), подсъдимият К.И. е осъждан няколкократно.

За настоящото наказателно производство следва да се има предвид споразумение № 51 от 24.02.2014 г. по н.о.х.д. № 333/2013 г. по описа на Радневския районен съд, с което за престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр. последно, и т.12, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 от НК, извършено на 15.06.2013 г., К.И. е осъден на една година  лишаване от свобода. Изпълнението на това наказание е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от три години, считано от влизане на споразумението в сила. Споразумението е влязло в сила на 24.02.2014 г.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен начин от:

Старозагорски окръжен съд                                - 31 -                   н.о.х.д. № 556/2017 г.

 

-обясненията на подсъдимите К.И. и С.И.;

-показанията на свидетелите М.Й., Н.А., И.Й., П.П., Ж.С., Ю.Е., Г.Г., Г.М., С.К., Ф.А., Д.Г., Н.И., Е.Ч., Е.И., Ф.П., А.С., А.П., С.Б. и И.Г., разпитани в хода на съдебното следствие;

-показанията на свидетелите, разпитани в хода на съдебното следствие и чиито показания, дадени в хода на досъдебното производство, са четени на основание чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 от НПК – Ю.Е., М.Й., И.Й., Г.Г.;

-показанията на свидетелите, разпитани в хода на съдебното следствие и чиито показания, дадени пред съдия в хода на досъдебното производство, са четени на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК – Г.М., П.П., Ж.С., С.К.;

-приложените към делото писмени доказателства.

Въз основа на описаната по-горе безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият К.Д.И. е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.252, ал.1, пр.1 от НК, тъй като през периода от м. октомври 2015 г. до м. май 2016 г. в гр. Раднево без съответно разрешение е извършвал по занятие банкови сделки, като е предоставял парични кредити (заеми) на физически лица срещу получаване на лихва, за която дейност се изисква такова разрешение, съгласно чл.2, ал.1 от Закона за кредитните институции (ДВ, бр.59 от 21.07.2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) – „Банка (кредитна институция) е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск“, като е предоставял на различни лица парични средства под формата на кредити срещу получаване на лихва, както следва:

-през м. февруари 2016 г. в гр. Раднево еднократно е предоставил кредит в размер на 200 лв. на Н.К.А.,***, със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 80 лв. върху цялата сума, като общият размер на изплатеното по този кредит възлиза на 1 280 лв., от които 200 лв. главница и 1080 лв. лихва;

-през периода от м. октомври 2015 г. до м. януари  2016 г. в гр. Раднево двукратно е предоставил кредити в размер на, както следва: м. октомври  2015 г. в размер на 500 лв. със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 200 лв. върху цялата сума, и м. януари 2016 г. в размер на 500 лв. със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 200 лв. върху цялата сума, на М.С.Й.,***, като общият размер на изплатеното по тези кредити възлиза на 1 000 лв., от които 600 лв. главница и 400 лв. лихва;

                                                     - 32 -

-в началото на 2016 г. в гр. Раднево двукратно е предоставил кредит в размер на, както следва: 30 лв. със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 15 лв. върху цялата сума, и в размер на 100 лв. със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 40 лв. върху цялата сума, на П.С.П.,***, като общият размер на изплатеното по тези кредити  възлиза на 185 лв., от които 130 лв. главница и 55 лв. лихва;

-през м. март 2016 г. в гр. Раднево еднократно е предоставил кредит в размер на 100 лв. на Ж.М.С.,***, със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 40 лв. върху цялата сума, като общият размер на изплатеното по този кредит възлиза на 140 лв., от които 100 лв. главница и 40 лв. лихва, като общият размер на предоставените кредити е 1 430 лв. и с дейността си е получил неправомерни доходи в размер на 1 575 лв.

Съдът счита, че предвид изложените по-горе мотиви, подсъдимият К.Д.И. следва да бъде признат за невинен и оправдан  по първоначално повдигнатото обвинение, както следва:

-за това, че е извършил деянието в периода от 2011 г. до м. септември 2015 г., включително – най-ранната доказана дата на предоставен кредит без съответно разрешение е м.октомври 2015 г. – на М.Й.;

-за това, че през 2011 г. в гр. Раднево шесткратно е предоставил кредити в размер на по 100 лв. на Ю.А.Р.,***, със срок на погасяване един месец, при лихва в размер на по 30 лв. за всеки един от кредитите от 100 лв., като общият размер на изплатеното по тези кредити възлиза на 780 лв., от които 600 лв. главница и 180 лв. лихва – не е доказано;

-за това, че през 2014 г. в гр. Раднево еднократно е предоставил кредит в размер на 800 лв. на Красимир И. Балканджиев, ЕГН **********, от гр. Раднево, със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 200 лв. върху цялата сума, като общият размер на изплатеното по този кредит възлиза на 1 000 лв., от които 800 лв. главница и 200 лв. лихва – не е доказано;

-за разликата от 1 430 лв. (общият размер на предоставените кредити) до 2 830 лв. (общият размер на предоставените кредити по първоначално повдигнатото обвинение) – от втората сума се изваждат кредитите, предоставени на Ю.Р. и на К.Б.  (600 лв. + 800 лв.) – не е доказано;

-за разликата от 1 575 лв. (общият размер на получените неправомерни доходи) до 1 955 лв. (общият размер на получените неправомерни доходи по първоначално повдигнатото обвинение) – от втората сума се изваждат лихвите, за предоставените на Ю.Р. и на К.Б.  кредити (180 лв. + 200 лв.);

-както и да е извършил деянието, като е нарушил чл.2, ал.5 от Закона за кредитните институции – „Публично привличане на влогове или други възстановими средства, както и услугите по ал.2, т.3 и 4 може да извършва само – т.1 – лице, което е получило лиценз за банка от БНБ“ – посочената разпоредба е

Старозагорски окръжен съд                                - 33 -                    н.о.х.д. № 556/2017 г.

 

неотносима към предмета на обвинението, което не съдържа обстоятелства, които обуславят описаните в нея дейности – влогонабиране и услуги по ал.2, т.3 и т.4 от ЗКИ.

От субективна страна престъплението по чл.252, ал.1, пр.1 от НК, е извършено умишлено. Формата на вината е пряк умисъл, тъй като подсъдимият К.И. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Той е знаел, че предоставянето на кредити по занятие (системното даване на заеми срещу лихва) в Република България става само от банкови и финансови институции, а не от физически лица, но се е възползвал от тежкото финансово положение на съкварталците си, за да получи неправомерни доходи.

С оглед на посочената правна квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и генералната превенция, и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, съдът счита, че наказанието на подсъдимия К.И. следва да се определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства: сравнителна отдалеченост във времето на инкриминираното деяние, сравнително добри характеристични данни (според повечето свидетели, е помагал на всички в квартала). Отегчаващите вината обстоятелства са, че подсъдимият К.И. е осъждан няколкократно и е проявил упоритост при извършване на престъплението. Обстоятелството, че инкриминираното деяние е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане, сочи за наличие на обществена опасност на дееца.

Ето защо съдът счита, че най-справедливо е подсъдимият К.И. да бъде осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода (размер, който малко надвишава минималния размер на наказанието лишаване от свобода от три до пет години, предвиден в закона).

Съдът счита, че така определеното наказание е справедливо и че за  постигане на целите му (поправяне на подсъдимия) е наложително подсъдимият К.И. в да изтърпи така наложеното наказание лишаване от свобода ефективно.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б.”в” от ЗИНЗС съдът следва да определи така наложеното наказание на подсъдимия К.И. да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим.

Тъй като от събраните доказателства за материалното положение на подсъдимия К.И. (л.387 – л.426 от настоящото дело) е видно, че същият не притежава имущество, съдът няма възможност да му наложи наказанието конфискация, предвидено кумулативно в чл.252,  ал.1 от НК.

Предвид на гореизложените данни за съдимост на подсъдимия К.И., със споразумение № 51 от 24.02.2014 г. по н.о.х.д. № 333/2013 г. по описа на Радневския районен съд за престъпление, извършено на 15.06.2013 г., той е осъден на една година лишаване от свобода. Изпълнението на това наказание е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от три  години, считано от влизане на

                                                                    - 34 -

споразумението в сила, т.е. – от 24.02.2014 г.

Деянието но настоящото дело е извършено в периода м. октомври 2015 г. – началото в м. май 2016 г. и е извършено в горния изпитателен париод.

Поради това на основание чл.68, ал.1 от НК съдът следва да постанови  подсъдимият К.И. да изтърпи изцяло и отделно от така наложеното му наказание три години и шест месеца лишаване от свобода по настоящото дело и наказанието, наложено му по н.о.х.д. № 333/2013 г. по описа на Радневския районен съд – една година лишаване от свобода.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б.”в” от ЗИНЗС съдът следва да определи наказанието по н.о.х.д. № 333/2013 г. по описа на Радневския районен съд, наложено на подсъдимия подсъдимият К.И., да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим.

Въз основа на описаната по-горе безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият С.К.И. е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.252, ал.1, пр.1 от НК, тъй като през периода от 2015 г. до м. май 2016 г. в гр. Раднево без съответно разрешение е извършвал по занятие банкови сделки, като е предоставял парични кредити (заеми) на физически лица срещу получаване на лихва, за която дейност се изисква такова разрешение, съгласно чл.2, ал.1 от Закона за кредитните институции (ДВ, бр.59 от 21.07.2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) – „Банка (кредитна институция) е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск“, като е предоставял на различни лица парични средства под формата на кредити срещу получаване на лихва, както следва:

-през 2016 г. в гр. Раднево, еднократно е предоставил кредит в размер на 200 лв. на Г.М.Г.,***, със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 80 лв. върху цялата сума, като общият размер на изплатеното по този кредит възлиза на 360 лв., от които 200 лв. главница и 160 лв. лихва;

-през 2016 г. в гр. Раднево двукратно е предоставил кредити в размер на, както следва: 30 лв. със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 15 лв. върху цялата сума, и в размер на 45 лв., със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 20 лв. върху цялата сума, на Ю.Е.Е.,***, като общият размер на изплатеното по тези кредити  възлиза на 110 лв., от които 75 лв. главница и 35 лв. лихва;

-през м. април 2016 г. в гр. Раднево еднократно е предоставил кредит в размер на 50 лв. на С.С.К.,***, със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 20 лв. върху цялата сума, като общият размер на изплатеното по този кредит възлиза на 70 лв., от които 50 лв. главница и 20 лв. лихва;

-през периода от лятото на 2015 г. до м. май 2016 г. в гр. Раднево, седемкратно е предоставил кредити в размер на, както следва: през лятото на 2015

Старозагорски окръжен съд                                - 35 -                    н.о.х.д. № 556/2017 г.

 

г. в размер на 100 лв. със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 40 лв. върху цялата сума, и от началото на 2016 г. до м. май  2016 г. шест кредита, всеки в размер на по 100 лв., със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 40 лв. за всеки един от кредитите, на Г.И.М.,***, като общият размер на изплатеното по тези кредити възлиза на 980 лв., от които 700 лв. главница и 280 лв. лихва, като общият размер на предоставените кредити е 1 025 лв. и с дейността си е получил неправомерни доходи в размер на 495 лв.

Съдът счита, че предвид изложените по-горе мотиви, подсъдимият С.К.И. следва да бъде признат за невинен и оправдан  по първоначално повдигнатото обвинение, както следва:

-за това, че през месец април 2016 г. в гр. Раднево еднократно е предоставил кредит в размер на 200 лв. на Ф.В.А., ЕГН **********,***, със срок на погасяване от един месец, при лихва в размер на 80 лв. върху цялата сума, като общият размер на изплатеното по този кредит възлиза на   280 лв., от които 200 лв. главница и 80 лв. лихва – не е доказано;

-за  разликата  от  1 025 лв. (общият  размер на предоставените кредити)  до  1 225 лв. (общият размер на предоставените кредити по първоначално повдигнатото обвинение) – от втората сума се изваждат кредитът, предоставен на Ф.А. (200 лв.) – не е доказано;

-за разликата от 495 лв. (общият размер на получените неправомерни доходи) до 575 лв. (общият размер на получените неправомерни доходи по първоначално повдигнатото обвинение) – от втората сума се изваждат лихвите за предоставения на Ф.А. кредит (80 лв.) – не е доказано;

-както и да е извършил деянието, като е нарушил чл.2, ал.5 от Закона за кредитните институции – „Публично привличане на влогове или други възстановими средства, както и услугите по ал.2, т.3 и 4 може да извършва само – т.1 – лице, което е получило лиценз за банка от БНБ“ – посочената разпоредба е неотносима към предмета на обвинението, което не съдържа обстоятелства, които обуславят описаните в нея дейности – влогонабиране и услуги по ал.2, т.3 и т.4 от ЗКИ.

От субективна страна престъплението по чл.252, ал.1, пр.1 от НК, е извършено умишлено. Формата на вината е пряк умисъл, тъй като подсъдимият С.И. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Той е знаел, че предоставянето на кредити по занятие (системното даване на заеми срещу лихва) в Република България става само от банкови и финансови институции, а не от физически лица, но се е възползвал от тежкото финансово положение на съкварталците си, за да получи неправомерни доходи.

С оглед на посочената правна квалификация и след като се съобрази с

                                                                      - 36 -

целта на специалната и генералната превенция, и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, съдът счита, че наказанието на подсъдимия С.И. следва да се определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства: сравнителна отдалеченост във времето на инкриминираното деяние, чисто съдебно минало, подсъдимият С.И. е млад човек и има възможност да се поправи. Отегчаващо вината обстоятелство е това, че подсъдимият С.И. е проявил упоритост при извършване на престъплението.

Ето защо съдът счита, че най-справедливо е подсъдимият С.И. да бъде осъден на три години лишаване от свобода (минималният размер на наказанието лишаване от свобода от три до пет години, предвиден в закона).

Съдът счита, че така определеното наказание е справедливо и че за  постигане на целите му (поправяне на подсъдимия) не е наложително подсъдимият С.И. в да изтърпи така наложеното наказание лишаване от свобода ефективно.

Поради това на основание чл.66, ал.1 от НК съдът следва да отложи изпълнението на така наложеното на подсъдимия С.И. наказание в размер на три години лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Тъй като от събраните доказателства за материалното положение на подсъдимия С.И. (л.387 – л.426 и л.446 от настоящото дело) е видно, че същият не притежава имущество, съдът няма възможност да му наложи наказанието конфискация, предвидено кумулативно в чл.252,  ал.1 от НК.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите К.И. и С.И. следва да бъдат осъдени да заплатят по бюджетната сметка на Старозагорсикя окръжен съд направените по делото разноски в размер общо на 54 лв.

Причините за извършване на престъплението от подсъдимите К.И. и С.И. са ниско правно съзнание, незачитане на установения в страната правов ред и желание да се облагодетелстват по неправомерен начин.

Предвид гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: