за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 145/17.12.2008 г., постановено по гр. д. № 75/2008 по описа на Момчилградския районен съд Юсеин Мехмедов Бостанджиев от с. Кремен , общ. Кирково, обл. Кърджали, ЕГН ********** е осъден да заплати на Държавно предприятие „Държавно горско стопанство Момчилград", със седалище и адрес на управление гр. Момчилград, обл. Кърджали, ул. „Гюмюрджинска" № 17 сумата в размер на 6195.96 лв. , с която неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва, считано от 04.03.2008 год. до окончателното й заплащане. Със същото решение е отхвърлен предявения от Държавно предприятие “Държавно горско стопанство Момчилград”, със седалище и адрес на управление гр.Момчилград, ул.”Гюмюрджинска” № 17 против Юсеин Мехмедов Бостанджиев от с. Кремен, общ. Кирково, обл. Кърджали, ЕГН ********** иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 59,ал.1 от ЗЗД за разликата от 6195.96 лв. до пълния предявен размер от 9465.09 лв. като неоснователен и недоказан. Отхвърлен е и искът по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2383.72 лв. , представляваща обезщетение за забава на парично задължение за периода от 10.05.2006 год. до 04.03.2008 год. като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски по делото и държавна такса. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Юсеин Мехмедов Бостанджиев , който го атакува чрез пълномощника си, като необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Счита , че за периода от 14.02.2001 г. до 04.03.2008 г. е текла погасителна за давност , тъй като ищецът не е отправил покана да възстанови платената сума от 6195.96 лв. по бюджета на ДОО . Счита , че процедурата по призоваване била нарушена и правата му като страна са накърнени. Счита още, че няма вина за издаденото удостоверение обр.30 и УП-2 , тъй като действително е работил в Горско стопанство - Момчилград и не е знаел на каква ставка и работно време се е водил трудовият му стаж. Вина за случилото се има длъжностното лице и директора , които са издали удостоверението, а той не се е съмнявал в съдържанието на документа. Моли съдът да отмени решението на районния съд и постанови друго по същество на делото като присъди реално получената надвзета сума. В писмения отговор на въззивната жалба „Държавно горско стопанство ДП Момчилград твърди, че позоваването на погасителна давност от страна на жалбоподателя е неосноветелно. Задължението на жалбоподателя възниква не на 14.02.2001 г. , а от датата на плащане на задължението към бюджета , при което за периода от 14.02.2001 г. до 04.03.2003 г. задължението не е погасено по давност. Счита , че искането за назначаване на експертиза е по същество ново доказателство, а съгласно чл.266,ал.1 от ГПК съществува забрана за посочване на доказателства и моли съдът искането да бъде оставено без уважение . Твърди, че не допуснато нарушение на процедурата по призовава на ответника, и че не е налице вина за щетата на бюджета на ДОО , тъй като при иск по чл.59 от ЗЗД не се търси вина , а причинно-следствена връзка между обеднелия и обогатилия се до размера на обедняването. Освен това вина в случая може да се търси само от жалбоподателя , тъй като той е подал молба за актуализиране на пенсията и към същата е приложил документ с невярно съдържание, което е повод компетентните органи да съставят частичен акт за начет и отпуснатата пенсия е коригирана в законен размер, а за надплатената сума се търси възстановяването и. Моли съдът да остави в сила решението на районния съд и се присъдят разноски по делото. Въззивният съд, при преценка на събраните по делото доказателства, констатира следното: Жалбата е допустима, а по същество разгледана е неоснователна. Ищецът сочи в исковата молба, че по частичен акт за начет заплатил на РУ “СО” – гр.Кърджали, сумата в размер на 6195.96 лв., представляваща неправилно изплатена пенсия на ответника Юсеин Мехмедов Бостанджиев , който представил документ с невярно съдържание. Претендира да му бъде заплатена посочената сума както и мораторна лихва в размер на 3269.13 лв. По молба на Юсеин Мехмедов Бостанджиев за пенсиониране и за установяване на трудов стаж било посочено и представено удостоверение обр. УП-30 № 425/ 12.08.1991 г. , издадено от ДЛ – Момчилград. С ревизионен акт за начет, връчен при отказ на 19.01.2006 г. и приложени към него анализ и справка № 1, ищецът ДП “Държавно горско стопанство Момчилград” – гр.Момчилград бил задължен да заплати на РУ “СО” – гр.Кърджали сумата в размер на 8480.00 лв. главница, представляваща неправилно отразен осигурителен стаж и доход, както и 6374.70 лв. лихва. Установено било, че за периода от 25.09.1991 г. до 31.05.2005 г. на Юсеин Бостанджиев била отпусната пенсия за ОСВ в по-голям размер , поради издадено УП-3 с невярно съдържание от ищеца. Установено било , че за периода от 1972 г. до 15.10.1979 г. ответника не фигурирал в разчетноплатежните ведомости, изготвени от ищеца .По повод постъпило възражение от ДП “Държавно горско стопанство Момчилград” – гр.Момчилград било съставено мотивирано заключение, в което е отразено, че при извършена проверка на УП-2 изх. № 42512.08.1991 г. било констатирано различие между осигурителния доход, вписан в издаденото удостоверение и разчетно платежните ведомости. Въз основа на тези констатации бил отменен ревизионен акт за начет, връчен на 19.01.2006 г. до произнасяне на отдел “Пенсии” при РУ “СО” – гр.Кърджали. Сумата по ревизионен акт от 19.01.2006 г. във връзка с постъпило възражение от ищеца била определена в размер на 9465.09 лв. , от които главница 6195.96 лв. и лихва 3269.13 лв. С разпореждане № 1855/27.12.2005 г. за отмяна на разпореждане № 003056/05.11.1991 г. е поправено разпореждане № 716/ 25.05.2005 г. с Разпореждане № 26/ 06.02.2006 г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО при НОИ е разпоредено Държавно лесничество – Момчилград , сега Държавно горско стопанство ДП-Момчилград да внесе сумите по сметка на държавния бюджет . С решение № 29/ 23.03.2006 г. на Директора на РУ”СО”-Кърджали е потвърдено разпореждане № 26/06.02.2006г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при НОИ , РУ”СО” –Кърджали. От представените като доказателства по делото заверени копия от 2 бр. авизо по бюджетно платежно нареждане от 01.03.2006 г. и от 04.05.2006 г., 2 бр. извлечения от система “СЕБРА” и 2 бр. извлечения от банкови сметки, се установява, че ДП “Държавно горско стопанство Момчилград” – гр.Момчилград е внесло по сметка на НОИ - Кърджали сумите в размер на 6244.79 лв. От писменото заключение на вещото лице Добринка Атанасова Перчинска, както и от разпита на същата в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, се установява, че за периода от 01.01.1972 г. до 15.10.1979 г. ответника не фигурира в разчетно-платежните ведомости изготвени от ищеца. По делото е представено като доказателства заверено копие от постановление на РП - Кърджали с дата 09.07.2007 г., от което се установява, че наказателно досъдебно производство № 33/06-01.02.2007 г. по описа на ОД”п”-Кърджали е образувано и водено срещу Юсеин Мехмедов Бостанджиев за престъпление по чл.212, ал.2 от НПК е прекратено. Установява се също, че е бил съставен документ с невярно съдържание – УП – 2 с изх. № 425/ 12.08.1991 г. , с който на Бостанджиев била отпусната пенсия в по-голям размер. При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан до размера на 6195.96 лв., а решението на районния съд е обосновано и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. От събраните по делото доказателства се установява, че при извършена проверка на удостоверение УП-2 № 425/12.08.1991 г. било констатирано различие между осигурителния доход и стаж на ответника , вписан в издаденото удостоверение и разчетно платежните ведомости. Установява се , че периода от 01.01.1972 г. до 15.10.1979 г. ответника не фигурира в разчетно-платежните ведомости, изготвени от ищеца. Въз основа на това обстоятелства при проверка от Ръководител контрол по разходите по ДОО при НОИ , РУ”СО”-Кърджали е издаден ревизионен акт за начет , по силата на който “Държавно горско стопанство Момчилград”ДП – гр.Момчилград било задължено да заплати сумата в размер на 9465.09 лв. , от които 6195.96 лв. – главница, представляваща неправилно получена от Юсеин Бостанджиев пенсия за изслужено време и старост и 3269.13 лв. лихва. Посочените суми били изплатени с авизо по бюджетно платежно нареждане с дати 01.03.2006 г. и 04.05.2006 г. Или неправилно получената от Бостанджиев пенсия за изслужено време и старост била заплатена от ищеца по реда на КСО. В този случай е налице неоснователно обогатяване, тъй като неправомерно получената от Бостанджиев пенсия е била заплатена от ДП “Държавно горско стопанство Момчилград” – гр.Момчилград по бюджета на общественото осигуряване. Така, въззивникът се е обогатил за сметка на въззиваемия, като неправомерно получена пенсия. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил за сметка на другиго е длъжен да върне онова, с което се обогатил до размера на обедняването. В случая дължимата и заплатена от ДП “Държавно горско стопанство Момчилград” – гр.Момчилград сума е в размер 6195.96 лв. главница и 3269.13 лв. лихва, като въззивникът се е обогатил единствено с главницата от 6195.96 лв., но не и с размера на лихвата. Ето защо този иск е основателен и доказан до размера на 6195.96 лв., както правилно е постановил и първоинстанционния съд. Впрочем, решението в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.86 от ЗЗД, не е обжалвано и е влязло в сила, поради което съдът не излага съображения в тази насока. Разпоредбата на чл.114, ал.2 от КСО урежда случаите, при които осигурените лица добросъвестно са получили суми от общественото осигуряване и срещу тях не се издават разпореждания за събирането им. Това, обаче не означава, че неправомерно получените суми не се събират изобщо, а претенцията се насочва към осигурителя, срещу когото се издава разпореждане за събиране на тези суми. Така, ДП “Държавно горско стопанство Момчилград” – гр.Момчилград е заплатило неправомерно получената от Бостанджиев пенсия, което представлява неоснователно обогатяване, каквото нашето право не допуска. Без значение е и обстоятелството дали въззивникът има вина за неправилно изплатените суми, тъй като за разлика от непозволеното увреждане, института на неоснователното обогатяване не държи сметка за наличието на субективен елемент – виновно поведение от страната на неоснователно обогатилия се. Що се отнася до направеното с писмената защита възражение за изтекла давност, то същото е неоснователно, тъй като ДП “Държавно горско стопанство Момчилград” – гр.Момчилград е заплатило дължимите суми по ревизионния акт с авизо по бюджетно платежно нареждане с дати 01.03.2006 г. и 04.03.2006 г., от който момент е започнала да тече погасителната давност съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.110 от ЗЗД. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено решение № 145/17.12.2008 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 75 по описа за 2008 г. на същия съд. При този изход на делото в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените за тази инстанция разноски в размер на 100 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 145/17.12.2008 г., постановено от Районен съд - Момчилград районен съд по гр.д. № 75 по описа за 2008 г. на същия съд. ОСЪЖДА Юсеин Мехмедов Бостанджиев от с. Кремен , общ. Кирково, обл. Кърджали, ЕГН ********** да заплати на Държавно предприятие “Държавно горско стопанство Момчилград”, със седалище и адрес на управление гр.Момчилград, ул.”Гюмюрджинска” № 17 направените за тази инстанция разноски в размер на 100 лв. Решението се обявява в регистъра за съдебните решения и подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове:1. 2.
|