Решение по дело №1200/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от С. Д. М. [ЕГН], чрез адв. С. С. срещу Решение № 461/10.04.2025 г., постановено по АНД № 2890/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0819-000448/13.03.2024 г. на началник на група към ОД МВР Варна сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП на С. Д. М. е било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушаване нормата на чл.95, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателката намира, че неправилно РС – Варна е приел, че нарушението е доказано. Свид. А. П. е заявил, че двамата участници в ПТП са обяснили, че велосипедиста е гледал назад, непосредствено преди удара. Отделно от това са налице данни, че управляващия велосипеда не е видял автомобила. Жалбоподателката преди да отвори вратата на автомобила се е убедила, че няма да създаде опасност. Велосипедистът е правил ляв завой и жалбоподателката е нямала възможност да го види. Отправено е искане решението на Районен съд – Варна и НП да бъдат отменени. Претендира за присъждане на сторените разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Ответник – началник група в ОД МВР – Варна сектор „Пътна полиция“, чрез юрисконсулт в писмено становище оспорва жалбата. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна намира за основателни възраженията в касационната жалба. Счита, че преценката на установените по делото факти и на събраните доказателства не обосновават категоричен извод за извършено нарушение. Моли за отмяна на решението и НП.

Административен съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд, от страна, която има интерес да оспори въззивното решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Районен съд – Варна е приел за установено, че на 23.11.2023 г. в [населено място] Д. М. управлявала лек автомобил "Мерцедес А160" с рег.№ [рег. номер] лична собственост. В 13:00 ч. спряла автомобила в крайната дясна лента на [улица]в [населено място], в близост до разделителната линия със съседната лента, в посока към [улица], на автобусна спирка „Орбита“. След спирането на МПС-то тя отворила лявата шофьорска врата и слязла от спрелия за престой лек автомобил. В този момент покрай нея преминал П. М. П., управлявайки велосипед. Последният се движел в средната лента за движение в посока към [улица]и преминавайки покрай лекия автомобил "Мерцедес А160" с рег.№ [рег. номер] ударил отворената врата, като засегнал и М.. След ПТП-то П. П. спрял. М. се обадила на [тел. номер]. В резултат на подадения сигнал, на място пристигнал екип на сектор ПП, в който участвал св. А. П. П. - мл. автоконтрольор. Б. снети обяснения от двамата водачи.

РС – Варна е приел от правна страна, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението, за което е била ангажирана административнонаказателната й отговорност. Съдът е приел, че жалбоподателката е следвало да се убеди, че отварянето на врата и слизането от МПС-то няма да създадат опасност за останалите участници. Скоростта на другия водач и дали е имал възможност да избегне ПТП-то като се движи по-вляво е прието, че е без значение.

Решението е незаконосъобразно.

Свид. П. – съставил АУАН, е посочил, че е при разговор с двамата участници в ПТП е установил, че водача на л.а. „Мерцедес“ е паркирала на автобусната спирка и при излизане от автомобила не се е съобразила с пътните превозни средства, при отваряне вратата на автомобила. Уточнил е, че и двамата водачи са посочили, че водача на велосипеда е гледал назад, за да види, дали идва другия велосипедист, с който се движел заедно. Свид. Ж., който е пътувал в автомобила на жалбоподателката, твърди, че тя е слязла от автомобила, огледала се и в този момент велосипедиста е връхлетял върху нея.

Жалбоподателката М. в писмени обяснения от 27.11.2023 г. е посочила, че е била спряла в отбивката на автобусната спирка, автомобила не е бил на пътното платно. Видяла е велосипедиста и единственото което е имала време да извърши е да направи крачка назад и да се прилепи до колата, за да не бъде блъсната. Велосипедистът се е ударил в отворената врата. Тя е нямала време да я затвори. На въпрос от нейна страна към велосипедиста, той е отговорил, че е гледал брат си. П. М. П. – велосипедистът в обяснение от 29.11.2024 г. посочва, „…видях на спирката спрял лек автомобил. За да мога да го заобиколя се обърнах назад, да се огледам и налетях след това налетях на отворената врата на автомобила“.

От събраните доказателства е установено, че л.а. „Мерцедес“ управляван от жалбоподателката е бил спрян на автобусната спирка „Орбита“ на бул. Ц. О. в посока бул. Приморски. Това е отразено и в Протокол за ПТП №1, рег. № 113/29.01.2024 г. съставен от автоконтрольор в сектор ПП в ОД МВР – Варна. Неправилно РС – Варна е приел, че жалбоподателката е спряла в крайна дясна лента, защото от събраните доказателства се установява, че тя е спряла в уширението на платното за движение предвидено за автобусна спирка. Няма доказателства автомобила и отворената предна лява врата да са навлизали в платното за движение. Велосипедистът е правил ляв завой и при навлизане по бул. Ц. О. е имал достатъчно време да възприема автомобила. Също така при положение, че велосипедистът се е движел в платното за движение – лява или дясна лента, поради това че то е с две ленти за движение, удар с автомобила е нямало да настъпи. Явно той е навлязъл в уширението на автобусната спирка, за да възникне сблъсъка.

От доказателствата се установява, че жалбоподателката при спиране на автобусната спирка и отваряне на вратата на автомобила се е уверила, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, като е спазила чл. 95, ал.1 ЗДвП. Настъпването на ПТП е по независещи от поведението й обстоятелства, а именно водача на велосипеда е излязъл от пътното платно, по което се е движел, навлязъл е в уширението на автобусната спирка и се е ударил в отворената врата.

Неправилно е прието от РС – Варна, че доказателствата установяват извършено нарушение по чл. 95, ал.1 от ЗДвП от наказаното лице.

Предвид гореизложеното, съдът намира касационната жалба за основателна. Въззивното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени НП, съгласно чл. 348, ал.1, т.1 НПК, вр. чл. с чл. 63в от ЗАНН.

Жалбоподателката е направила искане за присъждане на сторени разноски пред РС – Варна и в касационното производство. Представен е договор за правна защита и съдействие от 11.07.2024 г. пред РС – Варна, съгласно които е договорено и платено възнаграждение в размер по 400 лева. Ответникът е направил възражение за прекомерност на стореното възнаграждение за адвокат в двете съдебни производства. Заплатеното възнаграждение за адвокат е в предвидения минимум с чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г., поради което не следва да се намалява. Предвид изхода на спора на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, следва ОД МВР – Варна да бъде осъдена да заплати на С. Д. М. сумата в размер на 400 лева, представляваща възнаграждения за адвокат пред РС – Варна. В касационното производство жалбоподателката е била представлявана от адв. С., но не са представени доказателства за заплатено възнаграждение, поради което за касационната инстанция на жалбоподателката не следва да се заплаща възнаграждение за адвокат.

Предвид изхода на спора и по аргумент на противното на чл. 63д, ал.1 и 3 от ЗАНН искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и съдът го оставя без уважение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Варна,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 461/10.04.2025 г., постановено по АНД № 2890/2024 г. по описа на Районен съд - Варна и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0819-000448/13.03.2024 г. на началник на група към ОД МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП на С. Д. М., [ЕГН] е било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушаване нормата на чл.95, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – [населено място] да заплати на С. Д. М., [ЕГН] сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща възнаграждение за адвокат за процесуално представителство пред Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.