Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 18.04.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 11 – и състав, в публичното заседание на двадесет и
девети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря
Диана Борисова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 11590
по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е
образувано по искова молба, вх. № 15735/ 09.10.2014 г. /приложена по гр. д. №
54348/ 2014 г. на СРС, прекратено по иска по чл. 26
ал. 2 от ЗЗД и изпратено по подсъдност на СГС/, с която А.Д.Г. ***, с
ЕГН **********, чрез процесуалния си представител, е предявил против А.Е.М., с
ЕГН **********, и Е.Д.М., с ЕГН **********, и двамата от гр. София, ж. к. „**********,
искове, както следва: за прогласяване нищожността на договор за дарение,
обективиран в н. а. № 143, т. І, рег. № 16587, н. д. № 33/ 10.09.2010 г. на
нотариус с район на действие СРС, вписан под № 276 на НК, по силата на който Й.М.Г.е
прехвърлила на А.Е.М. правото на собственост върху самостоятелен обект в
сграда, с идентификатор 68134.4360.265.39.15 по кад. карта на гр. София,
представляващ апартамент № 35, находящ се в гр. **********, с площ от 67. 81
кв. м., ведно с избено помещение № 21 с площ от 3. 65 кв. м. и 1. 454 % ид.
части от общите части на сградата, поради липса на съгласие. Кумулативно
обективно съединен е бил и иск за признаване установено правото на собственост
на ищеца върху 1/ 2 ид. част от недвижимия имот и осъждане ответникът А.Е.М. да
му предаде владението върху него, който иск с правно основание чл. 108 от ЗС е
останал за разглеждане по гр. д. № 54348/ 2014 г. на СРС.
Съобразно изложените в
исковата молба твърдения, недвижимият имот бил придобит приживе от Й.М.Г.и Д.А.Г.,
като след смъртта на последния неговите деца А.Д.Г. и Е.Д.М. прехвърлили на майка
си Й.М.Г.собствените си идеални части от имота, придобити по наследство от баща
им Д.А.Г.. Й.М.Г.починала на 05.10.2010 г., като след нейната смърт ищецът
узнал, че тя е дарила недвижимия имот на ответника А.Е.М., син на сестра му Е.Д.М..
Тъй като сделката била изповядана 25 дни преди смъртта на майка им ищецът
извършил справка с нотариалния акт, находящ се в СлВп гр.София и установил, че
подписът на прехвърлител и ръкописният текст не са изписани от Й.М.Г., което
сочело на липса на съгласие да прехвърли правото на собственост върху
недвижимия имот. На това основание сделката била нищожна, която нищожност
следвало да бъде прогласена от съда. Настоява се за уважаване на иска и
присъждане на съдебно – деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответниците А.Е.М. и Е.Д.М., чрез процесуалния им представител, са депозирали
писмен отговор, в който са се противопоставили на основателността на заявените
претенции с възраженията, че Й.М.Г.се е явила лично пред нотариуса, подписала е
лично нотариалния акт и е изписала ръкописния текст в него, поради която причина
е ирелевантно, че е сключила договора около 20 дни преди смъртта си. Не
отговаряли на истината твърденията на ищеца относно квотите, които притежавали
наследниците на Д.А.Г., както и относно поведението на Е.Д.М.. Последната е
релевирала възражение и за липса на пасивна легитимация в процеса, тъй като не
е страна по договора за дарение. Настояват за отхвърляне на исковете,
претендират разноски и адвокатско възнаграждение.
Исковата молба е редовна,
депозирана пред родово и местнокомпетентен съд. Исковата претенция, черпеща
правното си основание от нормата на чл. 26 ал. 2 пр. ІІ от ЗЗД е процесуално
допустима и страните са легитимирани да участват в процеса. По отношение
изложеното от ответницата Е.Д.М. възражение за липса на пасивна процесуална
легитимация, поради липса на пасивна материалноправна легитимация, тъй като не
е страна по атакуваната сделка, то същото се цени от съда като неоснователно,
тъй като ответницата е наследник по закон на прехвърлителката Й.М.Г.. Когато
предмет на делото е искане за прогласяване недействителност на договор,
страните по него са необходими другари. Необходимо другарство е налице, когато
с оглед естеството на спорното право или по разпореждане на закона решението
трябва да бъде еднакво спрямо всички участници в спорното правоотношение. Така
е и в случай на оспорване правото на една от страните по сключен договор с
атакуване на неговата действителност от трето лице. В този случай поради
неделимостта на спорното право решението ще обвърже и двете страни по спорното
правоотношение, дори и едната да не е участвала в съдебния процес – в този
смисъл изрично Решение № 273 от 25.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 506/2012 г.,
IV г. о.
С оглед
доводите и съображенията, развити от страните в процеса ангажираните от тях
доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представения договор за
продажба на ведомствен недвижим имот по реда на ПМС № 214/ 03.11.1992 г. и
Наредба № 8/ 11.03.1993 г. е видно, че Д.А.Г. и Й.М.Г., за които страните не
спорят, че са били в брак към онзи момент, са придобили правото на собственост
върху апартамент № 35 на ет. 6 в жилищна сграда – блок 725 вх. Е, находящ се в
ж. к. „Люлин“, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ от 67. 81 кв. м., ведно с избено помещение № 21 с площ от 3. 65
кв. м. и с 1. 454 % ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху държавно дворно място.
Д.А.Г. е починал на 09.02.2006
г. и е оставил наследници: преживяла съпруга Й.М.Г.и деца А.Д.Г. и Е.Д.М..
По силата на договор за
дарение, обективиран в н. а. № 29, т. І, рег. № 2358, н. д. № 29/ 05.06.2009 г.
на нотариус с район на действие СГС, вписан под № 276 на НК, Е.Д.М. и А.Д.Г. са
прехвърлили в полза на Й.М.Г.собствените си общо 2/ 6 ид. части върху
гореописания недвижим имот. На 10.09.2010 г. Й.М.Г.сключила с А.Е.М. договор за
дарение, изповядан под формата на н. а. № 45, т. І, рег. № 16587, н. д. № 33/
10.09.2010 г. на нотариус с рег. № 276 на НК, прехвърляйки му изцяло правото на
собственост върху имота. Същата е починала на 05.10.2010 г., оставяйки
наследници А.Д.Г. и Е.Д.М..
По делото е предоставена
медицинска документация относно здравословното състояние на Й.М.Г.преди
сключването на прехвърлителната сделка на 10.09.2010 г. Съдът намира, че не се
налага нейното обсъждане доколкото сделката е сключена от прехвърлителката
лично, договорът не е алеаторен, нито са заявени твърдения за липса на воля у
прехвърлителката.
От заключението по назначената
от съда съдебно – графологична експертиза се установява, че подписите за
прехвърлител в двата екземпляра на н. а. № 45/ 10.09.2010 г., приложени в
Агенцията по вписванията и по н. д. № 33/ 2010 г. на нотариус № 276 на НК не са
положени от Й.М.Г.. Същата не е изписала и ръкописният текст с имената си,
както и не е положила подпис в графа „декларатор“ в представените по
нотариалното дело две декларации за гражданство и гражданско състояние по чл.
25 ал. 7 от ЗННД и по ДОПК.
По направеното от ответните
страни оспорване заключението по СГЕ, съдът е назначил тричленна СГЕ, от
обективно и компетентно изготвеното заключение по която се установява, че
подписите в графа „дарител“ в изследваните три екземпляра /в архива на
нотариуса, в Агенция по вписванията и в екземпляра, представен от ответната
страна/ на н. а. за дарение № 45, т. І, рег. № 16587, н. д. № 33/ 10.09.2010 г.
на нотариус под № 276 на НК, не са положени от Й.М.Г., без да са налице
признаци за техническа манипулация /подправка/ при полагането на подписите.
Изготвено е и допълнително заключение от трите вещи лица, в което сочат, че
ръкописният текст „Й.М.Г.“ след подписа за „дарител“ в посочените екземпляри на
нотариалния акт не са изписани от нея.
При така изложените фактически
данни Градският съд достига до следните правни изводи:
Липсата на съгласие, като основание за нищожност по
чл. 26, ал. 2 ЗЗД е налице, когато изявлението е направено несериозно, без
намерение за обвързване, когато лицето се е намирало в състояние на „съзнателна липса на съгласие”, т. е., когато изявлението е направено несериозно, без
намерение за създаване, изменение или прекратяване на правоотношение, при насилие
или в състояние, изключващо въобще формирането на воля, но по причини, не
дължащи се на някое от посочените заболявания - малолетие, поставяне под пълно
запрещение, тежко
заболяване, тежко алкохолно опиянение, тежка интоксикация и др.
От
заключението на вещите лица по назначените съдебно – графологически експертизи
се установява, че подписът в графа „дарител“ и ръкописно изписаните имена на
прехвърлителката в нотариалния акт за дарение на недвижим имот № 45, т. І, рег.
№ 16587, н. д. № 33/ 10.09.2010 г. на нотариус с рег. № 276 на НК, не са
изписани от Й.М.Г.. Липсата на подпис на дарителката означава, че
същата не е изразила съзнавано съгласие да прехвърли недвижимия имот в полза на
първия ответник, предвид което договорът за дарение е нищожен поради липса на
съгласие и на основание чл. 26 ал. 2 пр. ІІ от ЗЗД. Искът е основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
Съобразно
изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените от него разноски по делото в размер на 684. 45 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 1 550 лв. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца е неоснователна, тъй като минималният, предвиден в чл. 7 ал. 2 т. т. 4 на
Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, размер е 1 521. 34 лв.
С оглед
разпоредбата на чл. 115 ал. 2 от ЗС, на ищеца следва да бъде определен
шестмесечен срок, броим от влизането в сила на настоящото решение, за
отбелязването му в СлВп.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между ищеца А.Д.Г. ***, с ЕГН **********, и ответниците А.Е.М., с
ЕГН **********, и Е.Д.М., с ЕГН **********, и двамата от гр. София, ж. к. „**********,
че договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 45, т.
І, рег. № 16587, н. д. № 33/ 10.09.2010 г. на нотариус с район на действие СРС,
вписан под № 276 на НК, по силата на който Й.М.Г., б. ж. на гр. София, починала
на 05.19.2010 г., е прехвърлила на А.Е.М. собствения си недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда, с идентификатор 68134.4360.265.39.15 по кад. карта на гр.
София, представляващ апартамент № 35, находящ се в гр. **********, с площ от
67. 81 кв. м., ведно с избено помещение № 21 с площ от 3. 65 кв. м. и 1. 454 %
ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, е нищожен поради
липса на съгласие на дарителката.
ОСЪЖДА А.Е.М., с ЕГН **********,
и Е.Д.М., с ЕГН **********, и двамата от гр. София, ж. к. „**********, да
заплатят А.Д.Г. ***, с ЕГН **********, сторените от него съдебно –деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение в размер на 2 234. 45 лв. /две хиляди
двеста тридесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки/.
Решението
подлежи на отбелязване в шестмесечен срок от влизането му в сила СлВп гр.София.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд – гр. София.
СЪДИЯ: